М О Т И В И
По НОХД №1953/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим В.Х.К. ***
Подсъдимият
В.Х.К. *** е предаден на съд
по обвинение в извършване на престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд. Предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание на осн. чл.58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.2, б.Б НК, а именно
„пробация” за срок, определен по преценка на съда, като на осн. чл.55, ал.3 НК
да не бъде налагано предвиденото кумулативно наказание „глоба”. Вещественото
доказателство-банкнота с номинал от 50 лева предлага да бъде отнета в полза на
Държавата, а останалите веществените доказателства – да бъдат унищожени като
вещи без стойност.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание.
Разбира обвинението. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства
относно тези факти. Защитникът му адв.К. ***, редовно упълномощена, моли съда
да признае подзащитния й за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд, като му наложи предложеното от прокурора наказание.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
В.Х.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, работи, ЕГН **********.
От приложената справка за съдимост /л.15-16 ДПво/ е
видно, че К. е осъждан.
Съгласно характеристичната справка /л.17 ДПво/,
подсъдимия е трудово ангажиран, като сам полага грижи за двете си деца, едното
от които страда по рождение от астма.
В.К.
завършва курс за правоуправление на МПС, но не се явява на изпит, поради което
не притежава свидетелство за правоспособност да управлява МПС.
По
силата на сключен на 14.07.2015г. договор за покупко-продажба на МПС /л.39/, подсъдимият
придобива лек автомобил марка „Ситроен Ксантия 2.0" с рег.№ ****. Не
представя същия пред оторизираните органи на МВР за регистрация, а извършеният
технически преглед на МПС-то е със срок на валидност до месец август 2015г.,
след което не е извършван нов такъв.
На
08.10.2015г. около 17 часа В.К. управлява горепосочения лек автомобил в посока
кв.*** в гр.П. Движи се по бул.***, а след това по бул.***. На предна дясна
седалка до него седи М.П.. Пътят им минава покрай стадион „***" и след
това към кв.***. Точно срещу входа на стадион „***" на бул.*** в този
момент се намира на смяна автопатрул 424 в състав *** Д.С. и *** С.Н.. Същите
извършват проверка по опазване на обществения ред в района на *** за времето от
7.00 до 19.00 часа, въз основа на разпорежданията на ОДЧ към II- ро РУП при ОД
на МВР-гр.Пловдив /л.31/.
След като забелязва полицейския автомобил, В.К., знаейки че не притежава
свидетелство за правоуправление, че лекият автомобил не е преминал годишен
технически преглед, както и че няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, решава да промени посоката на движение, за да не бъде извършена
спрямо него полицейска проверка. Въпреки подадения мигач за завой „наляво”, К.
рязко обръща волана на лекия автомобил и се насочва към бариерата на входа на
***. Заплаща входна такса, след което остава зад бариерата. Тези му действия са
забелязани от случаен водач на МПС, който спира до горепосочените полицейски
служители и им разказва сторилото му се
за съмнително поведение на водача на лек автомобил марка „Ситроен Ксантия
2.0" с рег.№ ****. Н. и С. решават да проверят твърденията му и се
насочват към бариерата на ***. Там забелязват управляваното от К. МПС и спират
за проверка. Н. се приближава до предната лява врата, легитимира се и изисква документите
на водача и на лекия автомобил. Без да бъде поканен, В.К. слиза от МПС-то и
казва на М.П. да му даде документите. Представя на полицейските служители
документи за застраховка „Гражданска отговорност” и технически преглед, които
са с изтекъл срок. Когато Н. му казва, че документите са невалидни, подсъдимият
заявява, че ще търси още такива. Отваря задна дясна врата, след което
прави нещо с ръцете си на задната
седалка, което Н. не успява да види. В един момент К. се изправя и се обръща
към него, подавайки му сгънат на две вестник, в който Н. забелязва банкнота от
50 лева. От своя страна полицейският служител му посочва да задържи вестника в
себе си и да последва патрулния автомобил на мястото, където първоначално се
намира патрулът. К. управлява лекия си автомобил пред полицейския такъв и
когато се връща на посоченото място, без да бъде поканен от полицейските служители, подсъдимият идва
до техния лек автомобил и казва: „Направих грешка за нарушенията си. Къде да оставя
този вестник?", след което оставя същия на тавана на патрулния лек
автомобил, като в него поставя и банкнотата от 50 лева. Забелязвайки това, Н.
се обажда на дежурната част на II-ро РУП - гр.Пловдив, където К. е отведен за
разпит.
На инспектор А.П. в сектор „КП" при II-ро РУП - гр.Пловдив К.
заявява, че държи пари в жабката на автомобила си при документите на колата и
ако бъде спрян за проверка и му бъдат поискани документите, той да предложи
парите във вестника за подкуп, тъй като знае, че не е редовен водач на МПС и
няма свидетелство за управление на МПС, валиден технически преглед и валидна
застрахова „Гражданска отговорност”. По този начин цели да възпрепятства
извършването на действията по служба от страна на полицейските органи относно
проверка на документи за самоличност, правоспособност за управление на МПС и
документи за лекия автомобил - сключена застраховка „Гражданска
отговорност", талон за ГТП и така да осуети започване на административно
наказателна процедура за съставяне на АУАН по ЗДвП и КЗ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от направеното от подсъдимия самопризнание,
в подкрепа на което са както събраните по делото писмени доказателства
/протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.21-26/, АУАН /л.27
и л.28/, ежедневна ведомост /л.31/, типова длъжностна характеристика /л.32-
34/, актове за встъпване в длъжност /л.35 и л.36/, протокол за доброволно
предаване /л.38/, договор за покупко-продажба на МПС /л.39/, справка за
съдимост /л.15-16/ и характеристична справка /л.17/, прочетени и приети по
надлежния ред, така и гласни доказателствени средства /показанията на
свидетелите С.Н., Делчо С. и А.П., на които показания съдът дава вяра
като обективни, незаинтересовани, логични и последователни.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че от
обективна страна извършеното от В.К. деяние е съставомерно по чл.304а вр.
чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК - опит да бъде даден
подкуп, като макар изпълнителното деяние да е довършено, не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици.
Младши
инспектори С. С. Н. и Д. АV С., двамата на длъжност *** в група „****” при
сектор „****” към ІІ РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, са полицейски органи по
смисъла на чл.57, ал.1 вр. чл.6, ал.1 т.7 ЗМВР, тъй като са органи към ОД на
МВР – гр.Пловдив, които пряко осъществяват контролна дейност, видно от типовата
длъжностна характеристика за заеманата длъжност /л.32-34/, считано от
встъпването им на тази длъжност -20.04.2015г. /л.35 и л.36/.
Банкнотата от 50 лева със сериен №БЕ 5227723,
представляваща дар, подсъдимият дава на полицейските органи, оставяйки я във
сгънатия на две вестник, който поставя върху тавана на патрулния автомобил. По
този начин К. предоставя дара във фактическата власт на полицейските органи, за
да не извършат определени
действия по служба – извършване на проверка на документ за самоличност, за
правоспособност за управление на моторно превозно средство и документи на
управлявания от него лек автомобил „****”, с рег. № **** – свидетелство за
регистрация – част ІІ, полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
талон за годишен технически преглед и за вземане на отношение по започване на
административно наказателна процедура по съставяне на актове за установяване на
административно нарушение по чл.150, чл.147, ал.1 ЗДвП и чл.315, ал.1, пр.2 КЗ.
Пълното
осъществяване на подкупа предполага наличието на две насрещни прояви- даване
при активния подкуп и получаване при пасивния подкуп, които сами по себе си са
самостоятелни престъпления. Активният подкуп във вариант „даване на дар” е
довършен в момента на предаване на дара и получаването му. При осъществена само
една насрещна проява-даване, без да е осъществена и другата-получаването, тъй
като съответното лице не се съгласява и се противопоставя на това, е налице
опит да бъде даден подкуп. Безспорно в настоящия случай е налице даване,
доколкото активната страна/подсъдимият/ извършва действия по фактическото
разпореждане с предмета на подкупа, желаейки да мотивира пасивната страна да се
въздържи от предприеме на определено поведение по служба. След като същият не е
взет от горепосочените полицейски органи, а даващият е направил всичко зависещо
от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на
получаващите го, то безспорно осъщественото от страната на подсъдимия
представлява довършен опит към подкуп, тъй като изпълнителното деяние да е
довършено, но не настъпват предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици.
От субективна
страна подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл като форма на вина с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава
противоправния характер на осъщественото деяние, а именно че
дава дара на полицейските органи, за да мотивира същите да не изпълнят
служебните си задължения, посочени по-горе, като цели и иска настъпването на
забранените му последици.
Не се установява от доказателствения материал дарът да е
даден, за да не извършат полицейските органи и действието по служба във връзка
със съставяне на АУАН и за нарушение по чл.104а ЗДвП /използване на мобилен телефон по време на
управление на превозното средство без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете/.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимият за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр.
чл.18, ал.1, пр.2 НК, а именно за това, че 08.10.2015г. в гр. П.
е направил опит да даде подкуп – една банкнота с номинал 50 лева, със сериен №
БЕ 5227723 на полицейски органи – младши инспектор С. С. Н. на длъжност *** в
група „****” при сектор „****” към ІІ РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив и младши
инспектор Д. АV С. на длъжност *** в група „****” при сектор „****” към ІІ РУ
при ОД на МВР – гр.Пловдив, като дар, за да не извършат действия по служба –
извършване на проверка на документ за самоличност, за правоспособност за
управление на моторно превозно средство и документи на управлявания от него лек
автомобил „****”, с рег. № **** – свидетелство за регистрация – част ІІ, полица
за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, талон за годишен технически
преглед и за вземане на отношение по започване на административно наказателна
процедура по съставяне на актове за установяване на административно нарушение
по чл.150, чл.147, ал.1 ЗДвП и чл.315, ал.1, пр.2 КЗ, като макар изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, като го
призна за НЕВИНЕН в това престъплението да е довършено, както и същото да е
осъществено, за да не бъде извършено от полицейските органи и действието по
служба, свеждащо се до вземане на отношение по започване на административно
наказателна процедура по съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и по чл.104а ЗДвП, поради което и на осн. чл. 304 НПК го ОПРАВДА по
повдигнатото му в този смисъл обвинение, включително и за довършено
престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 НК.
Предвиденото наказание за горепосоченото
престъпление е „лишаване от свобода” за срок до 10 години и „глоба” в размер до
15 000 лева. При налагане на наказанието на осн. чл.58А, ал.1 НК, с оглед
проведената процедура по реда на чл.371, т.2 НПК, следва наложеното наказание
„лишаване от свобода” да бъде намалено с една трета. Същевременно, отчитайки
направеното от подсъдимия в хода на досъдебното производство самопризнание,
оказаното съдействие, трудовата му ангажираност и обстоятелството, че същият
понастоящем сам полага грижи за двете си деца, тъй като майка им живее и работи
извън страната, едното от които страда по рождение от астма, съдът прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност
намаляват степента на обществена опасност на престъплението по начин, че
и най-лекото предвидено в закона наказание /«лишаване от свобода»/ се явява
несъразмерно тежко. В този смисъл същите обуславят
определяне на наказанието на осн.чл.55 НК. Предвид обстоятелството, че за
горепосоченото престъпление предвиденото основно наказание „лишаване от
свобода” е без законоустановен минимум, то на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.Б, пр.1 НК същото следва да бъде заменено с наказание „пробация”. Последното е по-леко
от наказанието „лишаване от свобода”, което би следвало да бъде наложено на
осн. чл.58А, ал.1 НК. Ето защо с оглед наличието едновременно на условията по
чл.58А, ал.1 НК и чл.55 НК, както и предвид обстоятелството, че определянето на
наказанието на осн. чл.55 НК се явява по-благоприятно за подсъдимия, на осн.
чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.Б, пр.1 НК вр. чл.55, ал.3 НК съдът наложи на същия
наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от ЕДНА ГОДИНА с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;
- задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА
Налагане и на кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”, съдът
счете за несъразмерно тежко с оглед наличието на смекчаващите отговорността
обстоятелства, посочени по-горе, поради което и на осн. чл.55, ал.3 НК не наложи на подсъдимия и наказание „глоба”.
При определяне на вида и срока на пробационните
мерки, съдът взе предвид горепосочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи такива отчете
: лошите характеристични данни на подсъдимия
предвид предходните му осъждания, както и завишената степен на
обществена опасност на деянието поради факта, че опитът му да даде подкуп на
полицейските органи е резултат от противоправната му дейност да управлява МПС
без да е правоспособен водач.
Така определеното наказание съдът намира, че е
необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди
всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за
постигане на генералната превенция.
На осн. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК съдът приспадна
от така наложеното наказание „пробация” с посочени пробационни мерки и срок
времето, през което В.К. е задържан по реда на ЗМВР, считано от 08.10.2015г. до
09.10.2015г. /л.43/, като един ден задържане се зачете за три дни „пробация”.
Предметът на престъплението – 1 брой банкнота с номинал 50 лева със сериен №БЕ 5227723 на
осн. чл.307а НК съдът постанови да бъде отнет в полза на Държавата.
Вещественото доказателство – две страници от
вестник, сгънат на четири и надпис „Карикс” и „Енергия за по-високи добиви” е
вещ без стойност, поради което съдът постанови унищожаването й като такава.
В хода на наказателното производство не са
направени разноски.
Предвид изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: