№ 2841
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110215944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Л. С. Л., чрез упълномощения
процесуален представител – адв. С. против Наказателно постановление № 24-4332-
018725/14.08.2025г. на Началник сектор към СДВР отдел ПП, с което на основание чл.185
от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева .
В жалбата се релевират доводи, че нарушението не е извършено, и описаното в
наказателното постановление не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че
ПТП е възникнало, заради неправомерното поведени на другия водач, който рязко е намалил
скоростта. Намира, че не е посочено ясно и конкретно какви действия е извършила и не
може да разбере обвинението. Моли се наказателното постановление да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения
процесуален представител – адв. С.. Последният поддържа депозираната жалба и
изложените в представено по делото писмено становище доводи, в подкрепа на искането за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Намира, че е налице неправилно
приложение на санкционната разпоредба. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило
писмено становище, с искане атакуваното НП да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
1
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 29.07.2024г., около 08:30
часа по АМ ***, с посока на движение от гр. *** към гр. ***, при управление на л.а марка
***, модел *** с, с рег. № ***, на около 100 метра преди тунел ***, поради недостатъчен
контрол върху управляваното МПС, Л. е реализирала ПТП с л.а *** с рег. № ***, движещ се
пред нея.
С тези си действия жалбоподателката нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП .
Местопроизшествието било посетено от дежурен екип при ОПП в състав – св. А. Й. и св. М.
К. – младши автоконтрольори при ОПП-СДВР. Тъй като местопроизшествието било
нарушено полицейските служители снели декларации от намиращите се на мястото лица и
извършили оглед на двата автомобила. Въз основа на декларацията на другия водач и
попълнената от страна на жалбоподателката, като участник в ПТП декларация бил съставен
протокол за ПТП № 948047/29.07.2024г.
Св. Й. намерил, че Л. е допуснала нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и
съставил против нея акт за установяване на административно нарушение №
1301988/19.07.2024г. който бил връчен на нарушителя на същата дата.
Жалбоподателят не е възразил върху бланката на АУАН. Не се е възползвал от правото по
чл.44, ал.1 ЗАНН и не е подал писмено възражение по съставения му АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление Наказателно постановление № 24-4332-018725/14.08.2025г. на Началник
сектор към СДВР отдел ПП, с което на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20,
ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лева .
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Й., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което съдът намира, че не е
налице необходимост от подробен анализ на доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложение на материалния закон
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
АНО е приел, че вследствие липсата на контрол върху управляваното МПС
жалбоподателката е реализирала ПТП, поради което е наложил санкция на основание чл. 185
от ЗДвП.
Легалната дефиниция за ПТП е дадена § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП: събитие, възникнало в
3
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
По делото няма спор, че на процесната дата и място Л. е управлявала л.а марка ***, модел
*** с, с рег. № *** , както и че е реализирала ПТП с л.а *** с рег. № ***, движещ се пред
нея. Тези изводи почиват на приобщените по делото гласни и писмени доказателства и не се
оспорват и от самия жалбоподател.
Оспорвано от жалбоподателя се явява твърдението, че не е упражнила достатъчно контрол
върху управляваното от нея МПС, поради което е настъпило ПТП, като се твърди, че вина за
това има другият водач, който неправомерно е намалил рязко скоростта.
Приложената по делото писмена декларация изхождаща от жалбоподателя е писмено
доказателствено средство и като такова може да бъде ползвана за разкриване на обективната
истина по делото.
В декларациите и на двамата водачи не се спори, че в участъка са се извършвали ремонти
дейности, което само по себе си обуславя повишено внимание при преминаването от там,
поради евентуални промени в организацията на движението. Именно тези промени и
отправяните от намиращите се на мястото работници, които са извършвали ремонтни
дейности са отклонили вниманието на Л. и тя не е възприела, че движещите се пред нея
автомобили спират или намаляват скоростта си.
При визираната доказателствена съвкупност обоснован и правилен е изводът на АНО
категорична и безспорна доказаност на авторството на нарушението на жалбоподалката
по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство, което е
управлявала. Т. нар. разсейване, при което не е задействала своевременно спирачната уредба
на автомобила, се явява именно загуба на контрол, каквато чл. 20, ал. 1 от ЗДвП предписва
на водачите да не допускат
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на санкционната
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, тъй като именно тя намира приложение в конкретиката на
случая. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП касае съвсем
различни хипотези, а именно движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1, вследствие на което причини пътнотранспортно произшествие. Там
и размерът на предвидената санкция надвишава десетократно, този който е наложен в
случая, а именно 20,00 лева.
Нарушението е извършено по непредпазливост.
Конкретният случай не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност, поради
което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденото НП е законосъобразно в неговата цялост. Доколкото по делото не се е
явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че
4
следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63,
ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
По изложените съображения съдът .
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-018725/14.08.2025г. на
Началник сектор към СДВР отдел ПП, с което на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
по чл. 20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева .
ОСЪЖДА Л. С. Л. с ЕГН : **********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5