№ 20880
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110148607 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******** е предявило против Н. Р. И. положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 143, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 169.44лв.,
представляваща непогасена главница по сключен между ответника и **********
договор за паричен заем № 4191587/30.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК- 11.01.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 9.92лв., представляваща мораторна лихва за периода от
07.07.2021г. до 05.04.2022г. по договор за паричен заем № 4191587/30.06.2021г., които
парични притезания били прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023г.
по ч. гр. дело № 1579/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 30.06.2021г. между ********** и ответника е сключен
договор за паричен заем № 4191587 при общи условия, по силата на който **********
предоставило на ответника кредит в размер на 169.44лв., който последният се
задължил да върне при условията и сроковете на договора на 12 броя месечни вноски
от по 34 лв. в срок до 22.08.2021г., като заплати и уговорения в договора размер на
възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 40 %, както и в чл. 8 от
1
договора страните се съгласили, че ответникът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки ден забава. В чл. 9 от договора страните постигнали
съгласие, че длъжникът следва да заплаща и всички разноски, свързани с
неизпълнението му. Ответникът избрал да обезпечи изпълнението на сключения
договор за кредит, като осигури поръчителството на трето лице. Ответникът сключил
с праводателя на ищеца- *************, договор за предоставяне на гаранция от
30.06.2021г., като последният се задължил да отговаря солидарно пред кредитодателя
за задълженията, поети от ответника по договора за кредит с **********. В чл. 3 от
договора за предоставяне на гаранция ************* поело задължение да плати
всички изискуеми задължения при поискване от **********. Поддържа, че ответникът
не е изпълнявал точно задълженията си по договора за кредит, поради което на
05.04.2022 г. *************, в качеството си на солидарно задължен за задълженията
на ответника, заплатил на кредитодателя процесните суми, с което плащане в него
полза възникнало вземане срещу длъжника. Ищецът твърди, че е придобил вземанията
на кредитора и на солидарно задължено лице по кредита по силата на договор за цесия
31.03.2022 г., която е съобщена на ответника. Поддържа, че ответникът е уведомен
извънсъдебно за извършеното прехвърляне на вземанията, но въпреки това
задължението за съобщаване на цесията на длъжника следвало да се счита за
изпълнено и с получаване от ответника на препис от исковата молба и от
приложенията към нея, в т. ч. от посоченото уведомление. Моли за уважаване на
исковете.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, чрез назначения
особен представител – адв. Ж., като в срок е подаден отговор, с който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Ответникът намира за недоказано
твърдяното обстоятелство по договора за заем да е отпусната сума в размер на
исковата претенция за главница, като сочи в тази връзка, че от приложения към
исковата молба договор за заем е видно, че заемната сума е в размер на 300 лева, с
оглед на което поддържа да е недоказан размерът на претендираното вземане за
главница. Оспорва да е налице изпълнение на задължения на ответника от страна на
*************. Поддържа, че твърдяното обстоятелство това дружество да е
заплатило претендираните суми не се установявало от приложените от ищеца писмени
доказателства. Оспорва процесните вземания да са валидно прехвърлени в полза на
ищеца, доколкото не било представено приложение към договора за цесия. Оспорва и
да е налице надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Моли за
отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
2
От приобщеното ч.гр.д. № 1579/2023г. се установява, че по заявление от
11.01.2023г. е издадена заповед № 2925 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 25.01.2023г. по ч.гр.д. № 1579/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с която
е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 169,44лв., представляваща
цедирано вземане за главница по Договор за потребителски кредит №
4191587/30.06.2021г., и Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2021г.,
ведно със законната лихва от 11.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 9.92лв. представляваща мораторна лихва от 07.07.2021г. до 05.04.2022г., както и
държавна такса от 16.13лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 32.26лв. С
разпореждане № 11425/25.01.2023г. (в сила от 17.02.2023г.) съдът е отхвърлил
заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за сумите от 4.18лв.
възнаградителна лихва от 07.07.2021г. до 22.09.2021г., 48лв. такси за събиране на
кредита и 46.83лв. възнаграждение за поръчителство. Длъжникът е бил призован при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане от 24.08.2023г. е дал
указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които е предявен настоящият иск.
Приет по делото е договор за паричен заем № 4191587/30.06.2021г., сключен
между ********** и ответницата, по силата на който на последната е отпуснат кредит
в размер на 300лв. платим на 12 седмични вноски всяка от 26.27лв., при фиксиран
лихвен процент от 40% с краен падеж 22.09.2021г., с посочен ГПР от 49.23% включващ
общо 315.24лв. за срока на договора. В същия, в чл.3 е посочено, че с подписване на
договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой
заемната сума, като договорът има силата на разписка за получената заемна сума, а в
чл.4 е договорено заемателят да предостави обезпечение, като в т.3 – е посочено
одобрено от заемодателя – дружество –гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Приет е договор за предоставяне на гаранция № 4191587/30.06.2021г., сключен
между ответника и *************, съгласно което ************* е финансова
институция, занимаваща се с предоставяне на гаранционни сделки, ответницата е
одобрена за получаване на паричен заем и е сключил Договор за паричен заем №
4191587/30.06.2021г. с **********, така и ответницата е отправила искане към
************* последното да предостави гаранция з изпълнение на задълженията на
потребителя към **********. В чл.3 от договора е договорено възнаграждение в полза
на гаранта в размер на 92.76лв.
Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, размерът на
вноската е посочен в размер на 26.27лв., като отделен компонент е включен размер на
възнаграждение за предоставяне на гаранция, с което общият размер на вноската става
в размер на 34лв.
Приет по делото е рамков договор за цесия от 31.03.2022г. между ********** и
********, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземания към
3
длъжници, индивидуализирани в приложение към договора за цесия. Съгласно Анекс
към Приложение № 1 от 05.04.2022г. (л.41) под № 445 е описано прехвърлено вземане
спрямо ответницата по кредит № 4191587/03.06.2021г. с посочена отпусната главница
300лв., остатък главница 169.44лв., остатък договорна лихва 4.18лв., лихва за забава
9.92лв., остатък такси 94.38лв. (неплатени дължими такси 48лв., възнаграждение /
гарант 46.37лв. – л.95), общ размер на дължима сума 277.92лв. Прието е и
пълномощно (л.64), с което ********** упълномощава ******** да уведомява от
името на цедента всички длъжници относно прехвърляне на вземанията, така и
потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД от ********** за прехвърленото вземане в полза на
********. Прието е и платежно нареждане от 05.04.2022г. за сумата от 231.54лв. от
********** в полза на ********** с основание „кредит № 4191587 (л.129).
Прието е и актуално състояние от ТРРЮЛНЦ (л.69), от което се установява, че
********** е с едноличен собственик на капитала – **********.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове по реда
на чл.422 ГПК с правно основание чл. 143, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже наличието
на валидно облигационно отношение по договор за паричен заем №
4191587/30.06.2021 г., сключен между ответника Н. Р. И. и **********, и неговото
съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; изпадането на ответника в
забава по отношение на задълженията й по договор за паричен заем №
4191587/30.06.2021 г.; размера на обезщетението за забава; наличието на валидно
облигационно отношение между ответника и ************* по договор за гаранция за
обезпечаване задълженията на ответника по договора за паричен заем от 30.06.2021г.;
датата на отправяне на искане от ********** към ************* за плащане на
задълженията на ответника по договор за паричен заем № 4191587/30.06.2021г.;
уведомяване на ответника от ************* за отправеното към него искане за
плащане; плащане от ************* на задълженията на ответника по договор за
паричен заем № 4191587/30.06.2021г.; уведомяване на длъжника за извършеното от
************* плащане; прехвърляне на вземанията на ************* в полза на
ищеца чрез договора за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия. С
доклада по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност
на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема за доказано, че
между ответника и цедента на ищеца е сключен договор за потребителски кредит.
Възражението, че сумата не е усвоена е неоснователно с оглед чл.3 от договора. От
приетото (л.129) платежно се установява и регресно вземане на ************* спрямо
4
ответницата. Възражението за липса на облигационно правоотношение между
страните, с оглед твърденията, че ответникът не е бил уведомен за цесията, съдът
също намира също за неоснователно, доколкото с оглед приетите писмени
доказателства - договор за цесия и приложения към същия се установява, че цедентът /
гарант в качеството на цедент прехвърля на ищеца в качеството на цесионер вземания
индивидуализирани в Приложение № 1, сред които на позиция № 445 е надлежно
индивидуализирано вземането спрямо ответницата, вкл. надлежното уведомяване за
цесията се установява от приетите по делото потвърждение за извършена цесия по
чл.99 ЗЗД от цедента, с което потвърждава ефекта на договора, както и пълномощно от
цедента в полза на цесионера с права да уведомява по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на
цедента, връчени с исковата молба.
Настоящият състав намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен по чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съответно с оглед чл.23 ЗПК се
дължи чистата стойност /главницата/ без лихви и такси по следните съображения: От
справката в Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала
на ************* е заемодателят **********, т.е. налице е хипотеза на свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита
на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора,
които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва
релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа операция. Клаузата по чл.4
Договор за паричен заем, въз основа на която е сключен договорът за гаранция е
неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от
подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът за
предоставяне на „обезпеченията“ е твърде кратък - за потребителя се създава
значително затруднение, както относно двете ФЛ - поръчител, тъй като същите следва
да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници, така и относно банковата гаранция, но за учредяването на
която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. действия, за които са
нужни технологично време и чуждо съдействие, а по отношение на третото условие -
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни
сделки, което с оглед установените данни за свързаност с кредитополучателя и
обстоятелствата около „избора“ на поръчителя в деня на сключване на договора за
кредит, включване на „възнаграждението“ в погасителния план по договора за кредит
и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството – поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на „избор“ за
5
сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество –
поръчител - не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на „възнаграждение“ за
поръчител, свързан с кредитора. Въз основа на което съдът приема, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19 ЗПК – ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. за посредници, т.е. разходи, които
са пряко свързани с договора и които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да плати, вкл. разходи за допълнителни услуги), изразени като годишен
процент от общия размер, като ГПР се изчислява по формула в приложение към ЗПК,
като общият размер на може да е повече от 50%. Видно от приетия по делото
погасителен план – при посочване на ГПР в същия не е включено възнаграждението за
„гаранта“, като посоченият в договора ГПР е в размер на 49.23% (при лихва от
15.24лв.), съответно с включване на 92.76лв. (възнаграждението по договора за
гаранция), ГПР ще е в размер много над законоустановения максимум. Съдът намира,
че така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна
лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.
5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на
********** по процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр.
Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616
от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г.; Решение № 2762 от 09.05.2024 г. по в.
гр. д. № 4753 / 2023 г. на СГС; Решение № 2916 от 16.05.2024 г. по в. гр. д. № 7974 /
2023 г. на СГС; Решение № 3019 от 21.05.2024 г. по в. гр. д. № 2094 / 2023 г. на СГС;
Решение № 2551 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 2844 / 2023 г. на СГС; Решение № 2152
от 12.04.2024 г. по в. гр. д. № 194 / 2023 г. на СГС; Решение № 2835 от 14.05.2024 г. по
в. гр. д. № 7225 / 2023 г. на СГС). Следователно след като „възнаграждението“
представлява разход, който е пряко свързан с договора, известен на кредитора и следва
същият да се включи при изчисляване формирането на ГПР. Умишленото невключване
цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, което обуславя санкцията не по чл.19, ал.5 ЗПК, а
по чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а именно недействителност на целия „обезпечен“
договор, като последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
6
естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по
в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).Следователно дължима по договора за кредит е
единствено чистата стойност по кредита, която е претендирана в размер на 169.44лв.,
до която сума може да се суброгира в регресните си претенции гаранта, съответно до
която сума може да се цедира вземането, без законните лихви (така и Решение №
129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на ВКС, I т.о.), т.е. искът е основателен
само за сумата от 169.44лв.
По разноските:
Доколкото ответницата е била представлявана от особен представител, с оглед
частичната основателност на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 550.06лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 143, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че Н. Р. И., ЕГН: **********, ***********, дължи на
********, ЕИК: ******, *******, сумата от 169.44лв., представляваща цедирано
вземане за главница по Договор за потребителски кредит № 4191587/30.06.2021г., и
Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2021г., за която е издадена заповед
№ 2925 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.01.2023г. по ч.гр.д.
№ 1579/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за сумата от
9,92лв., мораторна лихва за периода от 07.07.2021г. до 05.04.2022г., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
11.01.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Н. Р. И., ЕГН: **********,
***********, да заплати на ********, ЕИК: ******, *******, разноски в общ размер
на 550,06лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7