№ 120
гр. Раднево, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100522 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 64 ЗС и чл. 109 ЗС.
Производството е образувано по искова молба на А. Х. К. срещу С. Г. Х.,
Х. П. Х. и П. Х. П., с която се предявяват искове по чл. 64 ЗС и чл. 109 ЗС.
Ищецът твърди, че на 23.01.2023 г. с нотариален акт за продажба № 65, том 1,
закупила от предишните собственици М.Р.М. и Ж.Г.М., самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61460.502.88.1.2 в гр. Раднево, с предназначение –
жилище, апартамент, в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, представляващ жилище, апартамент, на едно ниво, находящ
се на етаж 2 в сграда с идентификатор 61460.502.88.1 с предназначение –
жилищна еднофамилна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
61460.502.88, с площ на самостоятелния обект от 83,62 кв.м., с
административен адрес гр. Раднево, ул. "****" № 15, ет. 2. Твърди, че
предишните собственици придобили собствеността върху самостоятелния
обект чрез публична продан от ЧСИ Маргарита Д., с постановление за
възлагане, влязло в законна сила на 14.01.2011 г. Твърди, че след закупуване на
имота разбрала от предишните собственици, че имали проблеми със
собствениците на земята под сградата, които били тримата ответника. Твърди,
че и тя не била допускана до имота си, отказвали да и предоставят достъп до
обекта, твърдели, че били собственици на земята и тя нямала право да стъпва
в нея. Твърди, че по този начин не може да ползва имота, който закупила за
1
ползване за жилищни нужди. Твърди, че от закупуването на имота на
23.01.2023 г. до настоящия момент правила многократни опити за ползва
имота, но срещала физическа съпротива от ответниците. Твърди, че всички
брави на дворните врати и на входната врата на сградата били сменени и така
била възпрепятствана да стигне до имота си. Твърди, че предишните
собственици през 2015 г. и 2020 г. пратили 2 нотариални покани до
ответниците да им предоставят достъп и да не ги възпрепятстват. Поради това
иска от съда да постанови решение, с което да и определи обема на ползване
върху земята, собственост на ответниците, необходимо за ползване на
собствения й самостоятелен обект в сградата, находящ се на втория етаж,
както и да бъдат осъдени ответниците да преустановят всякакви действия, с
които я възпрепятстват за ползва собствения си самостоятелен обект в
сградата, като й предоставят ключове за входната врата на двора и на къщата,
и като се въздържат от всякакви действия, които ограничават ползването на
имота й. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците С.
Г. Х., Х. П. Х. и П. Х. П..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение от 17.10.2024 г. е обявен за окончателен
проектът на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил липсата на признати, безспорни и
ненуждаещи се от доказване факти, а на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да
докаже, че е собственик на самостоятелния обект в сграда и че ответниците са
собственици на земята под сградата, в която се намира самостоятелния обект;
че ответниците я възпрепятстват за ползва имота за достъп до собствения й
самостоятелен обект чрез смяна на ключалките и не даването й на ключ, като
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Ищцата се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда
2
с идентификатор 61460.502.88.1.2 по КР и КК на гр. Раднево, въз основа на
покупка от 23.01.2023 г., обективирана в нотариален акт № 65, том 1, н.д. №
23/2023 г. по описа на СлВп-Раднево /л.8-9/. Самостоятелният обект
представлява жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, представляващ жилище, апартамент на едно
ниво, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор 61460.502.88.1, с
предназначение на сградата – жилищна сграда – еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61460.502.88, с площ на самостоятелния
обект 83,62 кв.м., с административен адрес гр. Раднево, ул. **** № 15, ет. 2
/виж скицата на л.10/.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за
дарение № 51, том 4, рег. № 3495 от 28.09.2016 г., н.д. № 377/2016 г. на
нотариус Антоанета Тодорова, от който е видно, че ответникът П. Х. П. е
получил като дарение от ответника Х. П. Х. и третото за процеса лице И.П.Т.
собствеността върху процесното дворно място с идентификатор 61460.502.88,
първи етаж от сградата, а именно самостоятелен обект с идентификатор
61460.502.88.1.1 с площ от 86 кв.м., както и други 3 помощни сгради в имота с
идентификатори 61460.502.88.2, 61460.502.88.3 и 61460.502.88.4.
Тоест ищцата е суперфициарен собственик на самостоятелен обект в
сграда, находящ се в собствено на ответника П. Х. П. дворно място.
По делото са приети като писмени доказателства две нотариални покани
от 2015 г. и от 2020 г. /л.11-12/, с които прехвърлителите на имота на ищцата,
са поканили тримата ответници да им предоставят ключ от входната врата на
имота и на жилищната сграда, за да може да ползват имота си, въпреки
дворното място да е собственост на ответниците. Едната покана е връчена
лично на ответника П. П., другата е връчена при условията на чл. 47 ГПК на
другите двамата ответници.
По делото са приети като писмени доказателства служебно извършени
справки по реда на Наредба № 14/2009 г. /л.38-40/, от които е видно, че
постоянните и настоящи адреси на ответниците са както следва:
П. Х. П. – постоянен адрес с. Светлина, община Тополовград, ул. "****"
10, и настоящ адрес гр. Раднево, ул. "****" № 15;
Х. П. Х. – постоянен адрес гр. Раднево, ул. "****" № 15, и настоящ адрес
с. Светлина, община Тополовград, ул. "****" 10;
3
С. Г. Х. - постоянен адрес гр. Раднево, ул. "****" № 15, и настоящ адрес
с. Светлина, община Тополовград, ул. "****" 10.
По делото е разпитан като свидетел лицето Х. В.К. и лицето Я.И.Д., от
чиито показания се установява, че след закупуване на имота от ищцата,
същата отишла в имота с баща си Х. К., заедно с предадения й ключ от
продавачите, но не могли да отключат вратата, тъй като патронът е бил
подменен. Същите се повъртели там, почукали, но никой не им отворил
вратата, след което си тръгнали. След известно време пак се върнали, но пак
същото, никой не им отворил. От показанията им се установява, че оградата е
висока и вътре не се вижда нищо. От показанията на св. К. се установява, че
ищцата се срещнала с трето за процеса лице, което се свързало с ответницата
С. Х., но последната й казала, че къщата била тяхна и нямало да пуснат никой
в нея. До настоящия момент ищцата не можела да влезе в имота си.
Свидетелят Д. посочва, че лично е отишла до имота и се видяла със
собственичката, която й отвърнала, че в нейния двор и къща нямало да
допусне никой, независимо кой какво й казва. Ответницата била на позиция,
че имотът бил неин и се представила като собственик. В него момент никой
друг не бил в имота, но тогава ответницата отвърнала на св. Д. да говори по-
тихо, че мъжът й да не чуе, че нищо не знаел. Св. Д. посочва, че направила
предположение, че и „мъжът“ на ответницата следвало да живее там, щом бил
там. От показанията на св. Д. се установява също, че ищцата няма достъп до
имота и въобще не може да се срещне с ответниците, за да уреди достъпа си.
От приетото заключение на СТЕ и изслушване на вещото лице в
откритото съдебно заседание се установи, че също не е получил достъп до
имота. Вещото лице посочва, че при почукването кучето в двора е започнало
да лае и в имота е имало паркиран автомобил, северно от къщата. Тоест от
това следва извод, че в къщата се живее постоянно, обитава се ежедневно.
От писмените доказателства /нотариалните покани/ и гласните
доказателства безпротиворечиво, но и твърде ясно и красноречиво, се
установява, че ответниците не дават достъп до имота нито на предишния
собственик на втория етаж от жилищната сграда, нито на настоящия, а именно
ищцата. Отделно от това е видно, че имотът е собственост на ответника П. Х.
П., който има личен ангажимент в това си качество да осигури достъп на
ищцата до имота си. Другите двама ответници С. Х. и Х. Х., които очевидно
4
са роднини на ответника П. П., е без значение на какво правно основание
/безвъзмездно, договор за наем или друго правоотношение/ ползват и се
намират в имота, но същите го обитават и не дават достъп никому до имота,
особено ответницата С. Х.. Липсата на достъп е виден, не само от опитите на
ищцата и баща й да го достъпят, но и от нотариалната покана е видно, че и
връчителят на нотариуса не е успял да го достъпи. Именно поради горните
пълни съвпадения на фактите от различните доказателствени източници,
съдът кредитира изцяло и показанията на св. Х. К., при проверката им по реда
на чл. 172 ГПК.
В мотивите към ТР № 4/2015 от 06.11.2017 год. са изложени
съображения в смисъл, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Смисълът на даденото от ВКС тълкуване е изяснен в мотивите към т. 3,
според които понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е
такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем.
Тези две предпоставки са налице. Първо ищцата е собственик на втория
етаж от сградата, а второ ответниците в различно свое качество на собственик
и ползватели не допускат ищцата в имота, тоест възпрепятстват я да упражни
правото си на собственост. Единствената защита в случая е по чл. 109 ЗС като
се постанови ответниците да осигурят достъп на ищцата до имота си. Никоя
5
друга защита не би била подходяща в случая, който е буквално типичен
пример от юридическата литература за наличие на всички предпоставки за
защита от негаторния иск.
Изцяло в горния смисъл са мотивите към решение № 33 от 26.02.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., ГК.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че искът с правно основание
чл. 109 ЗС е изцяло основателен срещу тримата ответници, които се установи
да са собственик и ползватели на имота, които възпрепятстват ищцата да
упражни правото си на собственост.
По иска с правно основание чл. 64 ЗС:
Разпоредбата на чл. 64 от ЗС регламентира правата на суперфициарния
собственик върху частта от имота, необходима му за използване на
постройката според нейното предназначение. Тя е императивна и създава
ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са
построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху
терена. В случаите, при които суперфициарният собственик защитава правото
си да ползва част от дворното място срещу неоснователни действия или
бездействия на собственика на терена чрез иск по чл. 109 ЗС, то при преценка
на основателността на този иск, съдът следва задължително да установи каква
е прилежащата площ, необходима за ползване на сградата. За да определи
каква е прилежащата площ, съдът следва да назначи съдебно-техническа
експертиза, като за определяне размера на прилежащите площи се прилагат
разпоредбите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видови територии и устройствени зони. Из правните
съображения в решение № 60132 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1125/2021 г., I г. о., ГК.
Нормата на чл. 64 ЗС е императивна. Тя брани не само правата на
суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не
допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано
извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда,
собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва
незастроената част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да
отстъпва право на строеж на друго лице. Неговото задължение се свежда до
това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от
6
достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова
необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по
начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и
същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята
да ползва незастроената част. Из правните съображения в решение № 20 от
15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя аргументите на двата
съдебни състава на касационната инстанция.
Налице са всички предпоставки по чл. 64 ЗС за определяне в полза на
ищцата площта от земята, в която се намира сградата, в която тя притежава
самостоятелен обект, да я полза с цел достъп до имота си и неговото
обслужване.
За изясняване на въпроса за определяне на прилежащите части по
делото е допусната СТЕ, чието заключение е изслушано и прието, а съдът го
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно. От заключението на
СТЕ е видно, че площите, необходими за достъп и ползване на втория етаж от
жилищната сграда са 27 кв.м. от дворното място, разположени източно от
сградата, заключени между продълженията на южната и северната фасади,
източната фасада и уличната регулация. Стълбището, разположено в
североизточния ъгъл на сградата, водещо до втория етаж от къщата. Които
площи ще се ползват и от ответниците, а за ищцата са нужни за достъп до
имота й.
Поради изложеното следва да се определи на ищцата за ползване
съгласно чл. 64 ЗС частта от дворното място и стълбището на сградата,
заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 от скицата на вещото лице, която се
подписа от съдията и става неразделна част от настоящото съдебно решение.
По разноските и държавната такса:
При този изход на спора ответниците дължат на ищцата разноски
съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Установиха се сторени от ищцата разноски в размер на 60 лв. платена
държавна такса, 1500 лв. платени в брой за адвокатско възнаграждение /виж
разписката в договора за правна помощ на л.13/ и 600 лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената част от исковете ще се
присъдят разноските в цялост, като се разпределят поравно на тримата
7
ответника, а именно в тежест на всеки от тях сума от по 720 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 ЗС, А. Х. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Стара Загора, бул. "****" № 19, ет. 8, ап. 47, да ползва площта от поземлен
имот с идентификатор 61460.502.88 и съответна част от сграда с
идентификатор 61460.502.88.1, заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 от
скицата към заключението на СТЕ на вещото лице инж. Г. И. Р., подписана от
съдията и представляваща неразделна част от решението, с цел достъп и
обслужване на собствения й недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61460.502.88.1.2 по КР и КК на гр. Раднево, представляващ
жилище, апартамент на едно ниво – в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор
61460.502.88.1, с предназначение на сградата – жилищна сграда –
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 61460.502.88, с
площ на самостоятелния обект 83,62 кв.м., с административен адрес гр.
Раднево, ул. "****" № 15, ет. 2.
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, С. Г. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. Раднево, ул. „****“ № 15, Х. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево,
ул. „****“ № 15, и П. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. „****“
№ 15, ДА ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия по създаване на
пречки на А. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул. "****" №
19, ет. 8, ап. 47, да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61460.502.88.1.2 по КР и КК на гр. Раднево,
представляващ жилище, апартамент на едно ниво – в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, находящ се на етаж 2 в
сграда с идентификатор 61460.502.88.1, с предназначение на сградата –
жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61460.502.88, с площ на самостоятелния обект 83,62 кв.м., с
административен адрес гр. Раднево, ул. "****" № 15, ет. 2, КАТО
предприемат необходимите действия по осигуряване на достъп на А. Х. К.,
ЕГН **********, до частта от поземлен имот с идентификатор 61460.502.88,
определен за ползване с настоящото съдебно решение по реда на чл. 64 ЗС.
8
ОСЪЖДА С. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. „****“ №
15, да заплати на А. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
"****" № 19, ет. 8, ап. 47, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 720 лв.
(седемстотин и двадесет лева), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА Х. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. „****“ №
15, да заплати на А. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
"****" № 19, ет. 8, ап. 47, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 720 лв.
(седемстотин и двадесет лева), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. „****“ №
15, да заплати на А. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
"****" № 19, ет. 8, ап. 47, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 720 лв.
(седемстотин и двадесет лева), представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9