Решение по дело №1914/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1466
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Петя Георгиева
Дело: 20221100901914
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20221100901914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс вр. с чл.25 от Закона за търговския регистър.
Образувано е по жалба от „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД с ЕИК ****, чрез
адвокат В.Х. против Отказ № 20221014114003/17.10.2022 г. на длъжностното лице по
регистрация при Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 вх.№
20221014114003 от 14.10.2022 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал.1 и ал.4 от
Закона за мерките срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане отказът да бъде
отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши
вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.
Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, с който я оспорва. Излага доводи, че
в случая не се заявяват за вписване лица - действителни собственици, определени по
критериите на §2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Идентифицирането на
действителните собственици на търговски дружества е от мерките за превенция,
регламентирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и постигане целите
на същия. Подаване на заявление по образеца на приложение № Б7 е част от това
идентифициране, като съгласно чл.59, ал.1 и § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на
ЗМИП действителните собственици са физически лица, като това е видно и от образеца на
декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП (приложение № 3 към чл. 38 ППЗМИП). В случай, че се
възприеме становище, че дъщерните дружества на публичните такива попадат в
изключените посочено в § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, тогава обстоятелства относно действителен
собственик за тях не следва да бъдат заявявани за вписване в регистъра (чл. 63, ал. 5 ЗМИП).
В случай, че се възприеме становище, че обстоятелства относно действителен собственик на
дъщерно на публично дружество подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, то тогава
действителният им собственик следва да бъде определен по посочения по-горе начин.
Посочените недостатъци обаче не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 22, ал. 5
ЗТРРЮЛНЦ, поради което при така изяснената фактическа обстановка и на основание чл.
1
24 във връзка с чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ правилно ДЛР е постановил отказ по заявление per. №
20221014114003 от 14.10.2022 г. и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените
писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу
акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на
длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В случая е подадено по електронен път заявление образец Б7 с вх.
№20221014114003/14.10.2022 г., с което е поискано вписване по партидата на
"Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за
мерките срещу изпиране на пари относно действителен собственик по партидата на
еднолично акционерно дружество с наименование "Застрахователно дружество Е.Р.".
Заявлението е подадено от оправомощено лице по смисъла на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Към
заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП,
декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно, документ за внесена
държавна такса.
По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило
обжалвания отказ, като е приело, че с него не е заявено за вписване физическо лице
действителен собственик; че съответно на целта на закона е само идентифицирането на
физическите лица действителни собственици на юридически лица или друго правно
образувание, поради което е счел за недопустимо вписването на юридическо лице като
действителен собственик.
Съдът, за да се произнесе взе предвид, че регистърното производство е
охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и
ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление
длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата,
предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата
разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на
представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите,
които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално
удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната
система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените
документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване
2
на изискванията за вписване на заявените обстоятелства. В случая заявлението е подадено
от легитимирано лице – адвокат с писмено пълномощно, с което за вписване са заявени
данни за действителните собственици – юридическо лице „Е.Б.“ АД.
Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите
на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 за идентифициране на физическите лица, които са
действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно
въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни
собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
В разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на
"действителен собственик" по отношение на корпоративните юридически лица, която
изключва случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз
или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. В подаденото заявление като действителен
собственик на едноличния собственик на капитала на дружеството заявител е посочено
юридическо лице – публично акционерно дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически
лица, каквото е дружеството-заявител, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 в
съответния регистър, който в случая е Търговския регистър, действителните си собственици
съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници
или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или
еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като
съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във
веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на
територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни
образувания не са учредени на територията на Република България.
Посочената легална дефиницията за "действителен собственик" гласи –
"действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна
сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или
физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява
дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните
условия… " В т. 1 на същата алинея са дадени условията, на които следва да отговаря
действителния собственик по отношение на корпоративните юридически лица – физическо
лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или
правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително
3
посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други
средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна
степен на прозрачност по отношение на собствеността. Така дадената дефиниция и
цитираното изключение, съдържащо се в нея, са напълно идентични с тези, дадени в чл. 3,
ал. 6, б. "а", т. "i" от Директива (ЕС) 2015/849.
В конкретния случай изключението, регламентирано в закона, е приложимо към
процесното заявление. От справка в Търговския регистър по партидата на "Е.Б.“ АД, както
и в регистър за публични дружества, свободно достъпен от електронния сайт на Комисията
за финансов надзор, се установява, че същото е публично дружество, по смисъла на чл. 110,
ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), чиито акции са
допуснати до търговия на регулиран пазар. Предвид това обстоятелство, дружеството е
адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му, които
предвиждат специален ред за разкриване на дялово участие в публично дружество, уреден в
Глава единадесета, Раздел I от ЗППЦК. Предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на
публичните дружества е именно с оглед на специалния ред, по който се оповестява
информация за акционерите в този вид търговски дружества.
Доколкото в случая собствеността на „Е.Б.“ АД, който осъществява контрола
върху едноличния собственик на капитала на заявителя, не се разкрива чрез понятието
"действителен собственик" по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а при условията на
специален закон и предвидения в него ред за публични дружества, то и заявителят не може
да бъде задължен да заяви действителни собственици – физически лица по смисъла на § 2, т.
1 от ДР на ЗМИП, а само да посочи, че собственост има публичното дружество.
Действителните собственици на публичното дружество, упражняващи пряк или непряк
контрол върху дружеството, имащо задължение да обяви действителните си собственици
подлежат на обявяване по специалния ред за това – с уведомление пред КФН. В случая
заявителят е посочил именно наличието на публично дружество, което упражнява непряк
контрол върху него, което е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по
отношение разкриването на действителните собственици.
След като оповестяването на информация за действителен собственик по смисъла
на ЗМИП е изключена по отношение на дружество, чийто акции се търгуват на регулиран
пазар, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, то по отношение на неговото дъщерно (или
контролирано от него) дружество е достатъчно да се посочи публичното акционерно
дружество като действителен собственик. Тъй като в случая собствеността на капитала на
публичното дружество, посочено като действителен собственик по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1
от ДР на ЗМИП, не се разкрива този ред, то на дружеството заявител не може да бъде
вменено да заяви действителен собственик – физическо лице по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от
ДР на ЗМИП. Заявителят е достатъчно да посочи само публичното дружество по смисъла на
ЗППЦК, както е сторено в случая. В този смисъл и съдебната практика - Решение №
4
1203/02.07.2019 г. по т. д. № 1165/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав, Решение № 1710 от 2.10.2019 г. на СГС по т. д. № 1913/2019 г. и др.
По изложените съображения и предвид, че със заявлението са представени
редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване
обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ на длъжностното лице по
регистрацията като неправилен следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за
извършване на вписване на заявените обстоятелства.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20221014114003/17.10.2022 г. на длъжностното лице по
регистрация при Агенцията по вписванията– Търговски регистър, за вписване на заявени
обстоятелства по партидата на „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕООД с ЕИК ****,
постановен по заявление образец Б7 вх.№ 20221014114003.
УКАЗВА на Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише заявените
обстоятелства по подадено заявление Б7 вх.№ 20221014114003.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски
регистър за изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5