Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 25.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1211 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 308 ГПК и се развива след отмяна по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с решение
124/22.05.2018г. по т.д. №311/18г. по описа на ВКС е
отменено Определение №1885/29.05.2015г. по гр.д. №1457/15г. по описа на ВОС, с
което е обезсилено решение № 1398/23.03.2015 год., постановено по гр.д. № 10014/2014
г. по описа на ВРС, XХХIІІ-ти състав, както и е
прекратено производството по гр.д. № 10014/2014 г. по описа на ВРС, XХХІІІ-ти
състав и по в.гр.д. № 1457/2015 по описа на ВОС.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба на „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс Г“, срещу решение № 1398/23.03.2015 год., постановено по гр.д. № 10014/2014
г. по описа на ВРС, XХХIІІ състав, с което е
осъдено въззивното дружество да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, сумата от 1 189,80лв.,
представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп”
ООД и К. Й. Г., ЕГН **********, представляващо платена от цедента Г. без
основание сума за недоставена ел.енергия, по фактура №**********/18.05.2011г.,
въз основа на извършена корекция на сметка на неотчетена и неплатена стойност
на ел.енергия за периода от 06.09.2011г. до 03.03.2012г., общо за 180 дни, начислена служебно за обект с абонатен номер
**********, кл.№**********, находящ се на адрес с.Засмяно, общ.Аксаково, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 01.08.2014г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка
на доказателствата и необсъждане на релевантните за спора доказателства, в
резултат на което решението е и необосновано. Сочи се, че неправилен е изводът
на съда за действителност на цесията, както и че същата е породила действието
по отношение на длъжника. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „КНМ Варна“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище гр. Варна. Същата оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.99 ал.1 вр.
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от
страните:
Ищецът „КНМ Варна“ ЕООД твърди,
че по силата на договор за цесия от 23.06.2014 год. е придобил от К. Й. Г.,
нейно вземане срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна за сумата от 1 189,80 лева,
представляваща платена без основание от Г. сума, съставляваща заплатена сума по
корекция на сметка за периода от 06.09.2011г. до 03.03.2012г. Вземането
произтичало от извършена проверка на електромер на обект с абонатен номер **********, кл.№**********, находящ се на адрес
с.Засмяно, общ.Аксаково, и титуляр на партидата Г. При корекцията била
начислена ел. енергия на абоната за периода от 06.09.2011г. до 03.03.2012г. на
стойност 1 189,80 лева, за която била издадена фактура
№**********/18.05.2011г. Ищецът твърди, че праводателят му Георгиева е заплатил
без основание на ответника сумата 1 189,80 лева и претендира връщане на
платената без основание сума. Излага възражения по корекционната процедура във
връзка с нейната действителност, оспорва констативния протокол, правомощията на
служителите на “Енерго Про Мрежи” АД. Сочи, че цедентът е заплатил суммата
единственото поради страх от спиране на захранването. Моли да бъде осъден
ответника да заплати платената от цедента без основание сума на цесионера-
ищец.
В писмен отговор, депозиран
в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна, оспорва
иска. Твърди, че договорът за цесия от 23.06.2014 год. е нищожен поради липса
на предмет, тъй като прехвърленото вземане не съществува. Не оспорва, че с
праводателя на „КНМ Варна“ ЕООД по цесията- Г. са в договорни отношения.
Твърди, че за периода от 06.09.2011г. до 03.03.2012г. е доставена до обекта ел.
енергия, като не оспорва, че Г. е заплатила сумата. Твърди, че сумата е платена
на годно правно основание – съществуващо между страните облигационно отношение
по доставка на ел. енергия и представлява стойността на доставена и реално
потребена ел. енергия за посочения период, за която ел. енергия праводателят на
ищцовото дружество дължи и съответната цена, а не е платена на основание
справката за корекция и издаденото въз основа на нея дебитно известие. Навежда
също, че потребената ел. енергия е отчетена на основание Правилата за измерване
на количеството ел.енергия, след извършена проверка на място на 03.03.2012 год.
от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД- Варна. За проверката е съставен
констативен протокол, според който при проверката е установено, че в електромера
е нарушена схемата на свързване.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че между цедента и ответното
дружество е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, че процесната сума е начислена като корекция
на сметката на ищеца, както и че същата е заплатена от цедента в полза на
ответника.
Видно от изготвена справка
за корекция на неточно измерванa ел.енергия, съставени по реда чл. 38 ал. 3 т.2
от ОУ на ДПЕЕEM на 07.03.2012г., на основание констатации по КП № 40733 от
03.03.2012г., е извършена корекция на сметка за период от 06.09.2011г. до
03.03.2012г., общо за 180 дни, за обект
с абонатен номер **********, кл.№ **********, находящ се на адрес
с.Засмяно, общ.Аксаково, с титуляр Красимира Георгиева
В резултат на констатации
по КП № 40733 от 03.03.2012г., е
издадено дебитно известие от 18.05.2012г. и на Георгиева, ЕГН **********, е
начислена стойност на консумирана ел.енергия за периода от 06.09.2011г. до
03.03.2012г., за обект с аб.№ **********, кл.№**********, находящ се на адрес
с.Засмяно, общ.Аксаково, в размер на 1189,80лв.
От заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в обект с абонатен
№ **********, е налице неправомерно вмешателство върху схемата на свързване –
прекъсната оперативна нула в таблото към електромера, и в резултат е налице
неотчитане от СТИ. Количеството ел.енергия, изчислено по корекционната справка
е математически точно пресметнато и в съответствие с утвърдената методология по
чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната сума, с начислена
лихва към нея от 19лв., е заплатена на ел.каса на ответното дружество “ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ” АД.
Представен по делото договор за цесия от
23.06.2014г., удостоверява че К. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
Красимир Тодоров, е прехвърлил на „КНМ Груп” ООД, процесната сума от 1 189,80лв.,
представляваща платена без основание стойност на на коригирана като потребена
ел.енергия за периода от 06.09.2011г. до 03.03.2012г., за обект с абонатен номер **********, кл.№**********, за цена в размер на 1 089,80 лева.
С уведомление, входирано
при ответника на 29.07.2014г. Г., чрез адв. К. Т., уведомява „Енерго – Про
Продажби” АД за сключения договор за цесия.
Приобщено пълномощно,
удостоверява че К. Г. е упълномощила адв. К. Т. да я представлява пред „Енерго
– Про Продажби“ АД, да се разпорежда с всички негови вземания с длъжник „Енерго
– Про Продажби” АД, при условия каквито намери за добре, вкл. да сключва
договори за цесия. Съдебно-почеркова експертиза, изготвена по делото, която
съдът кредитира като компетентно дадена установява, че подписът в посоченото
пълномощно принадлежи на упълномощителя.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Възраженията за
недопустимост на производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г.
отказ от иска са неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК
делото е върнато за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като
основание за отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на
депозираната от Д. молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила
решение №39/01.03.2017г. по т.д.№722/16г. по описа на ВОС, с което е прието, че
вписването на К. Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД и заличаването на П.К.
като такъв, ка несъществуващи обстоятелства, както и факта, че отказът от иск е
депозиран от Д., е оставил молбата без движение, тъй като е подадена от лице
без представителна власт. Молбата не се поддържа от управителя на ищцовото
дружество. Предвид горното и не е налице валиден отказ от иска, заявен от лице,
разполагащо с представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Затова и
съдът не е десезиран и производството е допустимо.
За да се приеме, че
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК е основателен, в
тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и
пълно, при наличието на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия,
както и че праводателят по същата е платил процесната сума като стойност на
потребена, но незаплатена ел. енергия за процесния обект, за периода 06.09.2011
год. – 03.03.2012 год. В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез
главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице е
основание да задържи платената сума.
Въз основа събраните доказателства съдът
намира договора за прехвърляне на вземане от дата 23.06.2014 год. за валиден.
Предмет на прехвърляне по същото е съществуващо, макар и спорно вземане,
представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание
/при начална липса на основание/ от цедента Г. стойност на потребена, но неплатена
ел. енергия за периода от 06.09.2011г. до 03.03.2012г., за обект с абонатен
номер **********, кл.№**********.
По делото не се спори, че
праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т.
42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че
имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел.
енергия. Установено е също, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество
сумата от 1 189,80 лева,
съставляваща стойността на служебно начисленото му количество ел. енергия за
периода 06.09.2011 год. – 03.03.2012 год.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след
корекция) ел. енергия е за периода, в който са били в сила Общите условия на
ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем
наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят
приложение в отношенията между страните, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не
се съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора, а в тази му
част представлява ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ
на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на
действащите към процесния период императивни разпоредби на законодателство и
основни принципи на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен
от константната съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл.
290 ГПК и имаща задължителен характер за настоящия съд. Тези решения
на касационната инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване
именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали
клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение
№ 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по
г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. №
885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год.
на ВКС на РБ, Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от възприетото в горните
решения. За процесния период отношенията между страните се регламентират от
Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката,
Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.
/понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.
116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността,
съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000
год., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия
и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е
уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год.
и приложими в случая. При липса на предвидена в действащото през процесния
период законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на
доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не
съществува законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
Наведените от ответника
доводи, че възможността за корекция на сметките на абонатите за минал период е
предвидена в чл. 45 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38/2007 год., действали през
процесния период, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ от 2007 год. /отм./ не съдържа уредба различна от
тази в Правилата от 2004 г., които са взети предвид от ВКС при постановяването
на посочените решения. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007 г. е идентична с
тази на чл. 64, ал. 1 от Правилата от 2004 г. Ето защо и
ответното дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на
сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007 г. във вр. с чл.
24 и чл. 25 от Общите си условия. Възможността за едностранна корекция на
сметки за изминал период е била уредена в Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители от 2000 г., но същата е отменена с Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е
предвидена, поради което ВКС на РБ в задължителната си практика приема, че след
2004 г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на
такава корекция в ОУ. По реда на чл. 290 ГПК с Решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. 1008/2010
г. II т. о. ВКС се е произнесъл за случай, касаещ извършена от въззивника
едностранна корекция на сметки през 2009 г. (след приемането на ПИКЕЕ от 2007 год.) и е приел, че досегашната
практика на ВКС по този въпрос намира приложение и понастоящем.
С оглед нищожността на
клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията
на сметката за потребена ел. енергия за минал период на праводателя на ищеца,
съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът
счита, че сумата от 1 189,80 лева е заплатена от цедента Г. на ответното дружество без основание – при
начална липса на основание и подлежи на връщане на цесионера „КНМ Варна“ ЕООД.
Неоснователно е
възражението и относно нищожността на извършената цесия, като в тази насока се
приема, че изложените от ВРС мотиви относно действителността на извършената
цесия съответстват с установената задължителна практика на ВКС. Доколкото
предмет на договор за цесия могат да бъдат всякакви вземания, включително и
такива за бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по
силата на свободата на договаряне, то по аналогия и спорните права могат да
бъдат цедирани при постигната между страните уговорка. Спорното вземане е
прехвърлимо и респективно е годен предмет на договор за цесия. От момента на
даването, доколкото същото е осъществено при първоначална липса на основание,
настъпва и изискуемостта за връщане на даденото. Т.е., към датата на
прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена от цедента
чрез неговия пълномощник съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД.
По изложените съображения
съдът намира, че е налице валидно цедирано в полза на въззиваемата страна
вземане към въззивника, поради което и предявеният иск за събиране на вземането
е основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение в цитирания смисъл
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и
предвид направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените пред инстанцията разноски в размер на 313 лв.- за адвокатско
възнаграждение. Тези разноски са
претендирани в представения при разглеждането на делото пред настоящата
инстанция списък. Такъв не е представян при предходното разглеждане на делото
пред ВОС. И доколкото страната има право на разноски за защита от един адвокат
и е представен списък, с който е посочено, че се претендират разноски именно по
този списък, ведно с доказателства, че такива са направени, то и неоснователно
е възражението, че следва да бъде присъдено юрисконсултско, а не адвокатско възнаграждение.
Въззивникът следва да понесе и разноските, направени в производството по т.д. №311/18г.
по описа на ВКС съобразно т.4 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
правилата на чл.78 ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е изрично оспорена от въззивника
и макар и същият да не е дал повод за завеждането й, не е налице другата
предпоставка по чл.78 ал.2 ГПК, тъй като ответникът по молбата не я признава.
Затова и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
общо 438 лв., от които 313 лв.- пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение, а 125 лв. – 25 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатски хонорар
пред ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1398/23.03.2015
год., постановено по гр.д. № 10014/2014 г. по описа на ВРС, XХХIІІ-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, да заплати на „КНМ Варна“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5,
ап. 10, сумата от 438 лева /четиристотин
тридесет и осем лева/ – разноски за настоящата инстанция и в производството
по отмяната, съставляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, на осн.
чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.