№ 466
гр. Варна, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900344 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. Ф. С. с ЕГН
********** с адрес с. Цонево, ул. 33 №17, чрез пълномощник адв. С. С. ВАК,
срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.
„Черни връх ” №51Д, представлявано от П.В.Д. и В.В.И., с която е предявен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, за присъждане
на сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
20.01.2023г. на бул. Осми Приморски полк 180, посока от центъра на гр.Варна
към кв. Виница, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№
В7582ТС Д. М. П., обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № BG /22/12200465020, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат
от нанесените травматични увреждания – контузия на шия и гръден кош,
болки в корема в областта на епигаструма, както и неблагоприятни
изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22.06.2023г., датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция, на осн.чл.380 от КЗ, до пълното заплащане на
главницата.
В исковата молба ищецът излага, че на 20.01.2023г. около 11.40 ч.в
гр.Варна на бул."Осми Приморски полк" №180 Д. М. П. при управление на
МПС Ауди А3 с ДК№ *********** в посока от центъра на града към кв.
Виница, поради движение с несъобразена за конкретния пътен участък
скорост застига и блъска движещото се пред него МПС "Пежо Ран 2" с ДК №
***********, управлявано от ищеца Х. Ф.. В следствие на удара, реализиран в
лявата пътна лента, ищецът получава контузия на шията и гръдния кош.
1
Местопроизшествието е посетено от екип на СПП при ОД на МВР Варна, като
на водача Д. М. П. е съставен АУАН №GA839168/20.01.23г.
Сочи се, че след произшествието ищецът посещава МБАЛ "Св.Анна"
гр.Варна, където е установено получена контузия на шията и гръдния кош,
както и болки в корема в областта на епигастриума.
Твърди се, че поради получените травматични увреждания ищецът не е
полагал труд за времето от 20.01.23г. до 03.05.23г., за което представя
болнични листи №Е20230368175, Е20230135405, Е20230726632,
Е20231179909.
Твърди се, че като резултат на получените травматични увреждания
ищецът се затворил в себе си; имал неспокоен сън, съпроводен с наличие на
кошмари от преживяното, появил се страх от превозни средства. Има
симптоми на тревожност, потиснато настроение, понякога и липса на апетит.
Когато чуе за пътни инциденти изживява отново това, което се е случило с
него.
Сочи се, че ищецът не е обезщетяван за претърпените от него
неимуществени вреди, независимо, че към момента на произшествието
причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка ГО,
сключен със "Застрахователна компания Лев Инс" АД, по силата на която
отговаря пряко пред ищеца. Твърди се, че за спазване изискването на чл.498 и
чл.380 от КЗ ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред
ответното дружество с вх. № 6131/22.06.2023г., като към настоящия момент
не е уведомен в предвидения законов срок относно определяне на
обезщетение за неимуществени вреди. Настоява за уважаване на исковата
претенция и заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и
размер.
Оспорва се механизма на настъпилото пътно - транспортно
произшествие, доколкото не е изяснена в цялост фактическата обстановка,
както и причините за настъпването му, включително и относно
обстоятелството, че пътно - транспортното произшествие е настъпило с оглед
виновно и противоправно поведение на водача Д. М. П.. Изтъква се, че
представения протокол за ПТП няма доказателствена сила относно механизма
на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди инцидента,
поради липса на непосредствено формирани впечатления на съставителя за
тези факти, още повече, че в случая конкретни констатации липсват.
Представеният протокол установява единствено настъпило на посочената дата
ПТП, но не и останалите предпоставки на деликта - противоправно и виновно
поведение и нарушение на ЗДвП.
Не се спори относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „Ауди A3" с peг. № В7582 ТС, за което
е съставена Застрахователна полица №22/122000465020 по договор за
застраховка, сключена с „Лев Инс" АД и действаща към датата на ПТП -
20.01.2023г.
Счита се, че фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на
действителното положение при реализираното ПТП. Оспорва се изцяло
вината на водача на застрахованото в „ЗК „Лев Инс" АД МПС - л.а. „Ауди A3"
с рег.№ *********** и описания в исковата молба механизъм на настъпване
2
на произшествието.
Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на самия ищец с
твърдения, че същият е управлявал собствения си л.а. „Пежо-Ран 2" с peг.
№*************, без поставен обезопасителен колан и без да е спазил
необходимата дистанция с движещият се пред него л.а. „Ауди 80" с peг. №
**************, в нарушение на разпоредбите на чл. 137а и чл. 23,ал.1 от
ЗДвП. По този начин същият е способствал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди. В
подкрепа на твърденията се твърди, че е приложеното Медицинско
удостоверение № 60/2023г., според което контузията на гръден кош е резултат
на удар с или върху твърд предмет или детайл на МПС.
Оспорват се твърдените в исковата молба тежест, интензитет и
възстановителен период на настъпилите телесни увреждания. Твърди се, че
получените от ищеца телесни увреждания представляват леки такива, с кратък
период на възстановяване. Счита се, че претендираният от ищеца размер на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необосновано прекомерно
завишен и несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични
случаи.
В условията на евентуалност ако исковите претенции бъдат доказани се
счита, че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди по
отношение на ищеца Х. С. се явява 1 000 лева, заради наличието на значителен
принос от страна на ищеца в изложените по-горе аспекти.
Настоява се за отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане
на разноските, сторени в съдебното производство.
Правната квалификация на предявения от ищеца иск : чл.432, ал.1, вр.чл.
45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
За успешно провеждане на производството по иска на ищеца е
възложено да извърши пълно и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно
действие, извършено от водача Д. М. П.; настъпили вреди –телесни
увреждания и психически страдания; причинно-следствена връзка между
деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на
неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените
вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на
противното.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже
изпълнението си по договора за застраховка, както и твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че той е
проявил поведение, което пряко и непосредствено е допринесъл за
произлезлите вреди.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на САТМЕ, СМЕ и СПЕ приема за
установено от фактическа страна следното :
По делото се установява наличието на настъпило застрахователно
събитие, причинено от Д. М. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, чиято
3
персонална отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното ЗД
„ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица
№22/122000465020 по договор за застраховка и действаща към датата на ПТП
-20.01.2023г.
Съгласно влязло на 06.04.2023г. в законна сила Наказателно
постановление № 23-0819-0000352 от 15.03.2023г., изд. от началник група в
ОД МВР Варна с-р Пътна полиция, упълномощен със заповед № ф8121з-
1632/02.12.2021г., е ангажирана административно-наказателната отговорност
на Д. М. П. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение по чл. 20, ал.2 от
ЗДвП : „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението“. Конкретно е установено, че в гр.Варна, по бул. Осми
Приморски полк в посока кв. Виница, Д. М. П. с ЕГН ********** управлява
собствения си лек автомобил Ауди А3 с рег. № В 7582ТС, като до номер 180
поради движение с несъобразена с характера и интензивността на движение
скорост, не успява да спре и блъска спрелия пред него в колоната товарен
автомобил Пежо Ранч с рег. № *************. В резултат на удара
последното МПС се измества напред и блъска спрелия пред него лек
автомобил Ауди 80 с рег. № **************. Водачът на товарния автомобил
Пежо Ранч Х. С. с ЕГН ********** и пътника Т.Д. с ЕГН ********** са
прегледани в МБАЛ „Св.Анна“ и освободени за домашно лечение с контузии
на шия и гръден кош. На водача Д. М. П. с ЕГН ********** е наложена на
осн.чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
200 лева.
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
20.01.2023г. всички водачи на МПС – на Ауди А3, на Пежо Ранч и на Ауди 80,
са изпробвани за алкохол, като пробите и на тримата водачи са отрицателни.
Няма данни който и да и от тях да е бил под въздействието на наркотични
вещества и/или техни аналози.
Вещото лице по назначената и приета като годно доказателствено
средство САТЕ като ползва данните от административно-наказателната
преписка и извършва необходимите изчисления докладва, че произшествието
се характеризира с два последователни удара : основен е ударът между
автомобилите Ауди А3 и Пежо Ранч, т.к. автомобилите Пежо Ранч и Ауди 80
комби са били в неподвижно състояние, а в движение е бил само автомобил
Ауди А3. Посочено е, че хоризонталната маркировка на участъка се състои от
прекъснати линии в местата, където трябва да се премине от едно пътно
платно в друго и от постоянно неподвижно закрепени елементи с поставени
върху тях конуси с отражателни ленти, които разделят пътните платна в
посока центъра на гр. Варна и посока кв. Виница. Хоризонталната
маркировка, разделяща двете ленти за движение в посока кв. Виница е
изпълнена с бяла добре видима прекъсната разделителна линия. Вертикалната
маркировка в района на ПТП се състои само от един знак СТОП, на място,
което е отдалечено от мястото на ПТП.
Вещото лице сочи, че при липса на достатъчно информация в
констативни протокол като напр. спирачни следи, фиксиран ориентир,
характера и степента на деформациите на автомобилите и др., то с оглед
факта, че еърбеците на Ауди 3 не са се отворили, се налага извода, че скоростта
4
му по време на удара не е била по-голяма от 40 км/ч. Скоростта на
автомобилите Пежо Ранч и Ауди 80 комби преди ПТП е била 0 км/ч.
Причината за това, че л.а. Ауди 80 комби, а след него и л.а. Пежо Ранч са
спрели правомерно на определеното за това място на пътното платно
(непосредствено преди мястото на прекъсването на разделителната линия,
маркирана с неподвижно закрепени към платното елементи с поставени върху
тях конуси със светлоотражателни ленти), за да дадат възможност на
излизащия от паркинга на хотел Паралакс автомобил да направи завой наляво
и да се преустрои в лентата за движение в посока центъра на гр.Варна. Според
експерта водачът на автомобил Ауди А3 би могъл да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е движил със съобразена с пътните условия,
интензивността и характера на движението скорост. Той е имал през светлата
част от денонощието неограничена от нищо видимост от не по-малко от 150 м.
След направени подробни изчисления, вещото лице докладва, че, за да
се реализира удара между Пежо Ранч и спрелия пред него на пътното платно
Ауди 80 комби, двата автомобила са били на разстояние 5.4 м един от друг.
Докладва, че в ЗДвП липсва изричен текст, регламентиращ разстоянието
между спрени автомобили на пътното платно. Така съгл.чл. 23, ал.1 от ЗДвП
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато намали скоростта или спре рязко.
Експертът сочи, че автомобил Пежо Ранч е оборудван с триточкови
предпазни инерционни колани. Начинът, по който функционира този
предпазен колан осигурява основните предимства да гарантира оставането на
шофьора и пътниците в купето по време на автомобилна катастрофа,
предпазва от сблъсък с таблото, волана, предното стъкло и други компоненти
на автомобила, разпръсква (разсейва) силата, която тялото поема при
инцидента, е разпределя тази сила върху области (части) от тялото (хълбоците
и раменете), където е най-безопасно.
Експертът по проведената съдебно-медицинска експертиза, неоспорена
от страните, докладва, че в приложената по делото медицинска документация
няма описани травматични увреждания, характерни за т.н. коланна травма.
Преценява, че получените травматични увреждания, вкл. контузията на гръден
кош, са леки и могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан.
В съдебно заседание пояснява, че обезопасителният колан също се възприема
като твърд, тъп предмет, ударът в който може да предизвика контузия на
гръдния кош. Сочи, че е ударът при ПТП е по-силен и коланът качествен, то
последният може да предизвика кръвонасядане по хода на колана – в гръдната
част и в областта на таза.
Вещото лице сочи, че в конкретния случай травматичните в резултат за
ищеца последици от ПТП са лекостепенни. Конкретизира, че в резултат на
ПТП-то ищецът е получил контузия на шията и на гръдния кош, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на
гръдния кош е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет. Контузията на
шията е резултат на силно внезапно движение на шията - сгъване, разгъване -
т.н. „камшичен удар".
Докладва, че принципно в първите 5-6 дни има по-силна болка в гръдния
кош, усилваща се при дишане, кихане и кашляне, като постепенно намалява и
след 10-тия ден е незначителна, болките в шията са повече от скованост от
напрегнатата мускулатура. Отражението върху общото здравословно
5
състояние е незначително. Има неудобство, причинено от невъзможност за
завъртане на главата настрани, тъй като, за да се погледне настрани се извива
цялото тяло, а това от своя страна поражда болка в гръдния кош. Обичайния
срок за възстановяване е около 20 дни.
Вещото лице констатира, че в делото няма медицинска документация за
вида на проведеното лечение, както и медицинска документация за настъпили
усложнения.
При проведения преглед при изготвяне на експертизата е установено, че
ищецът е възстановен напълно. Походката е самостоятелна, без накуцване.
Оплаква се от сутрешна скованост в шията. Вещото лице докладва обективно :
движенията в шийния отдел на гръбначния стълб са в норма; неболезнени.
С оглед твърденията на ищеца, че освен физическите болки в резултат на
телесните увреждания, ищецът е получил и психическа травма е проведена
съдебно-психиатрична експертиза.
Вещото лице - психиатър докладва, че след ПТП и към настоящия
момент ищецът не консултиран от психиатър по повод психичен проблем,
както и липсват данни за провеждано медикаментозно и/или друг вид лечение.
Към момента на изследване е психомоторно спокоен. Охотно контактен.
Ориентиран за време, място и личност. Без съзнание за актуално психично
заболяване. Не споделя и не се установяват нарушения във възприятно
представната сфера. Мисловният процес протича с нормален темп, правилен
по структура, апсихотичен. Емоционално – съответен. Волево –
нормобуличен. Памет и интелект – в норма. Не се установяват актуални
психопатологични симптоми или признаци на психично разстройство.
Понастоящем ищецът е психично здрав. Постепенно преодолял свързаното с
шофиране напрежение. Не се установяват дългосрочни последици за
психиката, дължащи се на процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
ищцовия свидетел – С.Г.К., служител в дружеството, чийто собственик е
ищеца, и свидетеля – Д. М. П., водач на л.а. Ауди 3.
Св. Сп. Кьосов е работник в дружеството, чийто собственик е ищецът,
като изнася, че последният му се обадил веднага след инцидента. Свидетелят
се отзовал веднага на местопроизшествието. Завел ищеца в спешен център,
където изчакал да му бъдат направени необходимите изследвания, след което
го отвел в дома му. Болял го врата и гръдния кош. Ищецът ползвал няколко
месеца отпуск по болест. Не стоял „много в офиса“. Поради страх от
шофиране са наложило се да го вземат с автомобил, за да разпише документи
в офиса на дружеството по повод проверка от НАП.
Св. Д.П. е водач на л.а. Ауди 3, предизвикало процесното ПТП. Твърди,
че се движел със скорост 50-60 км/ч и в „последния момент набих спирачки“.
Видял ищеца, както и другия водач за първи път, когато всички били излезли
от автомобилите. Не е видял дали ищецът е бил с поставен или не
обезопасителен колан. Първоначално пред полицаите казал, че е добре, но
впоследствие, че го боли „прешлена или врата“. Не бил отведен с линейка, а
заминал с кола.
По делото е представен Лист за преглед на пациент в Спешно отделение
на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД № 354/20.01.2023г., 14.39 часа с анамнеза
Участник в ПТП – водач на МПС с травма на граден кош и шия; Обективно
състояние – в съзнание, контактен, адекватен. Ясни сърдечни тонове. Корем
6
болезнен около епикаструма. Липсва назначена терапия. Представен е
резултат от образно изследване ехография на коремни органи, като същото не
сочи отклонения и е без данни за свободна течност в коремната кухина и
малкия таз. Представени са 4 броя болнични листи, изд. от личен лекар д-р
М.Стоянова за периода 20.01.2023г. – 03.05.2023г., както и медицинско
удостоверение № 60/2023г.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, както и предвид компетентните и неоспорени експертни
заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта неимуществени вреди.
Въз основа на заключението на вещото лице по САТЕ относно фактите и
обстоятелствата относно процесното ПТП от 20.01.2023г. и данните,
съдържащи се в административно-наказателната преписка, образувана въз
основа на АУАН GA № № 839168/20.01.2023г., съдържаща влязлото в законна
сила НП № 23-0919-000352 от 15.03.2023г., се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС.
Установява се, че в светлата част на денонощието на 20.01.2023г. в
гр.Варна, по бул. Осми Приморски полк в посока кв. Виница, Д. М. П. с ЕГН
********** е управлява собствения си лек автомобил Ауди А3 с рег. № В
7582ТС, като до номер 180 поради движение с несъобразена с характера и
интензивността на движение скорост, не успява да спре и блъска спрелия пред
него в колоната товарен автомобил Пежо Ранч с рег. № *************. В
резултат на удара последното МПС се измества напред и блъска спрелия пред
него лек автомобил Ауди 80 с рег. № **************. Водачът на товарния
автомобил Пежо Ранч Х. С. с ЕГН ********** и пътникът Т.Д. с ЕГН
********** са прегледани в МБАЛ „Св.Анна“ и освободени за домашно
лечение с контузии на шия и гръден кош.
С поведението се водачът на ППС Ауди А3 с рег. № В 7582ТС е
нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП : „Водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават вината на
извършителя. За извършеното нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП на Д. М. П. е
наложено наказание по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от от ЗДвП с влязло в законна
сила на 06.04.2023г. НП № 23-0919-000352 от 15.03.2023г.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ.
Писмената застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ е заявена от
7
увреденото лице с вх. № 6131 от 22.06.2023г.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към
датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Ищецът Х. Ф. С. към датата на ПТП е на 47г.; работоспособен; липсват
данни за наличие на хронични или други заболявания. Съгласно заключението
на вещото лице получените в резултат на ПТП увреждания се изразяват в
контузия на шията и на гръдния кош, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Ищецът не е ангажирал медицински документи, удостоверяващи
извършено лечение или терапия, както и такива за настъпили усложнения.
Липсват данни за проведени прегледи, съотв. прием на медикаменти,
относими към психичното здраве на ищеца в периода след ПТП и до
освидетелстването му от експерта по СПЕ. Затова следва да се приеме, че в
обичайния срок за възстановяване от около месец, ищецът е успял да справи с
болката и дискомфорта от физическите травми.
Продължителният период от повече от четири месеца, в който ищецът е
бил временно нетрудоспособен, не е обоснован по делото с конкретни
причини от здравословен характер, произтичащи от настъпилите в резултат на
ПТП лекостепенни увреждания. Не се твърди от ищеца да е съществувала
необходимост да бъде обгрижван от близки в ежедневието си. В психично
отношение първоначалната напрегнатост при шофиране непосредствено след
ПТП-то постепенно е била преодоляна.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
лека по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 10 000 лева.
8
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за принос в причиняването на увредата поради управление на МПС
без поставен обезопасителен колан и неспазване на дистанция спрямо
намиращия се пред него лек автомобил.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на
обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата,
и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2
ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния
обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и
неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между
поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха
настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на
личен принос.
По делото не се установи с категоричност бил ли е или не ищецът като
водач на лекия автомобил с поставен обезопасителен колан към момента на
ПТП. Доколкото, обаче, вещото лице – медик е убедено, че и при поставен
такъв, лицето би получило установените травми, тъй като обезопасителният
колан също се възприема като твърд, тъп предмет, ударът, в който може да
предизвика и който коланът не може да предотврати, то липсва основание да
се приеме, че дори с поведението си при непоставен колан, ищецът би
допринесъл за настъпване на конкретните увреждания. На следващо място,
експертът по САТЕ, след извършени изчисления докладва, че, за да се
реализира удара между Пежо Ранч и Ауди 80 комби разстоянието между тях е
било 5.4 метра. Същото при съобразяване с императивната разпоредба на чл.
23, ал.1 от ЗДвП, се преценява за напълно достатъчно (практически
представлява повече от дължината на голям джип), съотв. като дистанция за
нормално придвижване в трафика.
По изложените съображения приносът на ищеца за причиняване на
резултата - настъпилите травматични увреждания - остава недоказан. Като
основателен и доказан искът следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева,
като за разликата над 10 хил. до предявения размер от 25 000 лева, като
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
По отношение на лихвата за забава : С оглед основателността на
претенцията за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди,
съдът намира за основателна и акцесорната претенция за мораторни лихви,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице на 22.06.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ
(в тази насока Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II
9
т.о. ).
По отношение на разноските:
С оглед изхода по спора и на осн.чл. 78, ал. от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски съобразно уважената
част от исковата претенция в общ размер от 735.75 лева, от които за държавна
такса и възнаграждения на вещите лица по САТЕ, СМЕ и СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
дължи възнаграждение на пълномощника, съобразно уважената част на
исковите претенции и доколкото същото е договорено при условията на чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. Съдът счита, че същото следва да бъде определено на 1000
лева, тоест да бъде идентично по размер с това, което е договорено за
ответника, поради идентичност на извършената работа, като предвид
уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 385 лева.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски за вещи лица по
САТЕ и СМЕ в общ размер от 308.12 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 615 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр.
София, бул.„Черни връх ” №51Д да заплати на Х. Ф. С. с ЕГН ********** с
адрес с. Цонево, ул. 33 №17, сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 20.01.2023г. на бул. Осми Приморски полк 180, посока
от центъра на гр.Варна към кв. Виница, по вина на водача на лек автомобил
марка „Ауди А3“ с рег.№ В7582ТС Д. М. П., обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № BG /22/12200465020, издадена от
ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – контузия на
шия и гръден кош, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от
случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2023г.,
датата на предявяване на писмената застрахователна претенция, на осн.чл.380
от КЗ, до пълното заплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 10 000 лева до претендираните 26 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр.
София, бул.„Черни връх ” №51Д да заплати на Х. Ф. С. с ЕГН ********** с
адрес с. Цонево, ул. 33 №17 съдебно-деловодни разноски съобразно уважената
част от исковата претенция в размер на 735.75 лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр.
София, бул.„Черни връх ” №51Д да заплати на адвокат С. Б. С. – Адвокатска
колегия Варна адвокатско възнаграждение в размер на 385 лева, на осн.чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Х. Ф. С. с ЕГН ********** с адрес с. Цонево, ул. 33 №17, да
заплати на ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.
10
„Черни връх ” №51Д съдебно-деловодни разноски в общ размер от 308.12 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 615 лева.
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да
бъдат преведени сумите по исковата претенция, разноски и адвокатско
възнаграждение е IBAN BG41RZBB91551006182080 с титуляр адв.С. С. ВАК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11