РЕШЕНИЕ
№
188 31.05.2021г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и девети април две
хиляди и двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
търговско дело № 463 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „ВЙНС 78” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Пчелин, община Сунгурларе, област Бургас,
представлявано от управителя Валери Бойчев, със съдебен адрес гр. Сливен, ул.
„Г. С. Раковски” № 11 - адвокат Данчо Йорданов, против Община Сунгурларе с ЕИК *********, с административен адрес
област Бургас, гр. Сунгурларе, ул. „Георги Димитров” № 2, представлявана от
кмета Георги Стефанов Кенов, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“
№ 88, ет.1 – адвокат Галин Кутиев. Предявени са осъдителни искове за
следните суми, дължими по т.III от споразумение между страните с
№ 455/ 20.12.2017г. за разсрочване на парични задължения по договор № 161/ 22.12.2011г.
за продажба на дървесина на корен и възлагане на маркиране на насаждения и
дървета за сеч : 156 132,79 лв.
– главница, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска
на 26.11.2020г. до окончателното й изплащане; 38 125,47 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.07.2018г. - 25.11.2020г.
Ищецът твърди, че на
22.12.2011г. страните сключили договор № 161 за продажба на дървесина на корен
и възлагане на маркиране на насаждения и дървета за сеч, съгласно който община
Сунгурларе в качеството си на продавач се задължила да прехвърли на „ВЙНС 78”
ЕООД в качеството му на купувач собствеността върху дървесина на корен за обект
2/ 2011г. от Общински горски фонд /наречен обекта/, а купувачът се задължил да
маркира, добие и извози дървесината и да заплати договорената цена. Работата по
договор № 161 продължила до края на 2013г., но на ищеца не били предадени
предвидените в договора насаждения и съответните позволителни за сеч, които да
му позволят да добие дървесина в съответствие с платените по договора суми. През
2015г. било подписано споразумение за уреждане всички взаимоотношения между
страните - № 450 с нотариална заверка на подписите от 08.12.2015г., с което били
уточнени и взаимоотношенията по договор № 161. По силата на чл.4.3 от това споразумение
като компенсация за вземанията на „ВЙНС 78” ЕООД към Община Сунгурларе
/включително по договор № 161/, ищецът придобил право да добие допълнителни
количества дървесина, докато се изчистят всички задължения на общината. Допълнителни
количества дървесина обаче не били предоставени на ищеца. По тази причина със заявление
вх. № 94-В-210/ 21.11.2016г. ищецът поискал да му бъдат възстановени авансовите
суми, за които ответникът не му е предоставил отдели за сеч и ищецът не е могъл
да усвои като дървесина. Окончателно страните уредили взаимоотношенията си с
процесното споразумение № 455, съставено и подписано на 20.12.2017г. Неразделна
част от това споразумение било приложение № 1 - официална справка за
заплатените суми „ВЙНС 78” ЕООД и издадените фактури и приспаднат аванс от
община Сунгурларе. Съгласно т.Ш от споразумението задължението на община
Сунгурларе към „ВЙНС 78” ЕООД, произтичащо от договор № 161/ 22.12.2011г. е в
размер на 161 132,79 лева с ДДС
- разликата между авансово заплатена и действително придобита дървесина, за
което страните са договорили да бъде заплатено от Община Сунгурларе еднократно
или на части по банков път по сметката на „ВЙНС 78” ЕООД, с краен срок за
погасяване до 30.06.2018г. На 13.08.2018г. бил подписан анекс № 1 към това
споразумение, с което община Сунгурларе се задължила да заплати и друго, неупоменато
в споразумението, задължение към „ВЙНС 78” ЕООД в размер на 32 372 лева, което
впоследствие било изпълнено. С т.2 на този анекс страните са декларирали още,
че всички останали клаузи от споразумението запазват своето действие и остават
непроменени. Ищецът счита, че процесното споразумение № 455/ 20.12.2017г.
представлява валиден договор за спогодба и има сила на закон за страните
относно окончателното уреждане на възникналите между тях предходни отношения по
повод договора за продажба на дървесина на корен и възлагане на маркиране на
насаждения и дървета за сеч от 22.12.2011г.
Към момента ответникът
биле извършил само едно плащане по споразумение № 455/ 20.12.2017г. - сумата от
5000 лв., платена с преводно нареждане от 01.03.2018г, в което не било посочено
по коя точка от споразумението следва да се отнесе плащането. На основание чл.76
от ЗЗД това плащане било отнесено за погасяване на най-обременителното
задължение по споразумението – това по договор № 161, което било с най-ранен
падеж. За непогасената част от 156 132,79 лв. ответникът е изпаднал в
забава на 01.07.2018г.
С представен в
преклузивния срок писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че
липсва подлежащо на защита /санкция/ вземане, тъй като процесният договор № 161
бил прекратен поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество; с описаното
заявление ищецът поискал възстановяване на суми, които вече били уредени с
предходното споразумение № 450, а споразумение № 455 уреждало погасени по
давност отношения и суми по прекратен договор. Оспорва като нищожни представените
споразумения № 450/ 08.12.2015г. и споразумение № 455/ 20.12.2017г. по следните съображения : - било подписано от
кмета на общината без надлежна представителна власт да се разпорежда с
имущество, тъй като не бил овластен за това с изрично решение на Общинския
съвет, още повече, че кметът валидизирал и признавал вземания с изтекла давност
от 2011г.; - споразумението преуреждало два
прекратени договора № 161 и 184, а от съдържанието му не било ясно какво се
дължи и на какво основание; - съгласно т.4.3. от споразумението за останалите
вземания ищецът имал право на допълнителни количества добив на дървесина по
количества и видове, но в исковата молба не се споменавало нищо за тези
допълнителни добиви. Оспорва и претендираните лихви като погасени по давност.
С допълнителната
си искова молба ищецът оспорва възражението за прекратяване на процесния
договор № 161 поради неизпълнение от негова страна – отново сочи, че претендираното
и подлежащо на защита вземане произтича от т.III на споразумение № 455 от 20.12.2017г., поради което позоваването на
прекратяването на договор №161 от 22.12.2011г. е неотносимо. Сочи, че със споразумение
№ 450/ 08.12.2015г. не били уредени всички висящи отношения и вземания на ищеца,
а само бил посочен начинът, по който тези отношения ще бъдат уредени. Тъй като
това не се е случило, било отправено и заявлението от 21.11.2016г. И тъй като
ответникът нито изпълнил задълженията си по споразумение № 450 в пълен размер, нито
удовлетворил искането на ищеца по заявление от 21.11.2016г., се стигнало до
подписването на споразумение № 455/ 20.12.2017г. Оспорва и възраженията на
ответника за нищожност на споразуменията, като сочи, че липсва законово
основание за нарочно решение на общинския съвет за признаване от кмета
съществуването на произтичащи от договор задължения. Оспорва и възражението за
изтекла погасителна давност на вземанията по споразуменията и сочи, че давността
била прекъсвана с всяко едно от приложените към исковата молба писмени
съглашения и е започвала да тече нова давност, която не е изтекла към момента
на депозиране на исковата молба.
С представения
допълнителен отговор ответникът признава, че споразумението на страните е
договор за спогодба, но я оспорва, като нищожна. Твърди, че ищецът е смесил
няколко източника на облигационни правоотношения, без да е ясно как е сформиран
претендирания в настоящото производство дълг. Счита, че следва да се изследват
отношенията на страните и по двете споразумения, тъй като касаели общи
правопораждащи факти и задължения. Твърди, че били усвоени и количества
дървесина над утвърдените годишни планове. Оспорва претендираните лихви по
споразумение № 455, като се позовава и на опрощаване на акцесорни задължения.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с чл.365 и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл.286 и сл. от
Търговския закон /ТЗ/.
Осъдителните
претенции на ищеца „ВЙНС 78“ ЕООД са основани на твърдение за изискуеми парични
задължения на ответника Община Сунгурларе, произтичащи от сключеното между тях
споразумение № 455/ 20.12.2017г. за разсрочване на парични задължения по
договор № 161/ 22.12.2011г. с предмет продажба на дървесина на корен и
възлагане на маркиране на насаждения и дървета за сеч. Фактът на сключване на
споразумението и неговото съдържание са безспорни по делото. Видно от
представения документ, страните са постигнали съгласие за съществуването на
следните изискуеми парични задължения на ответната Община Сунгурларе към ищеца
„ВЙНС 78“ ЕООД : 1. 201 104, 94 лв. с ДДС – по договор № 161/
22.12.2011г.; 2. 50 000 лв. – по споразумение № 4568 30.12.2015г.; 3.
59 000 лв. – присъдени по гр.д. № 2098/ 2014г.***. Предвид заявеното от
ищеца фактическо основание на исковете му, предмет на настоящото производство
са само договорките на страните във връзка с паричното задължение по договор №
161/ 22.12.2011г. - по т.I.1. от споразумението. С т. III от споразумението страните са се договорили, че 161 132,79 лв. от
задължението по цитирания договор № 161 ще бъде изцяло заплатено от ответника
до 30.06.2018г. Останалите две парични задължения – по т.I.2. и т.I.3. са извън предмета на делото.
С т.V. ищецът се е отказал да
претендира дължимите законни лихви за забава върху всички просрочени парични
задължения. Тълкувайки това изявление на страната съгласно чл.20 от ЗЗД, съдът
приема, че отказът има за предмет изтеклия до момента на сключване на
споразумението период на забава за паричните задължения. Изводът се налага,
както от граматическото тълкуване на текста на т.V., така и от смисъла на цялото споразумение, с което не са установени
вземания за забава на описаните парични задължения с изтекъл падеж. Липсва
основание да се приеме, че отказът визира и бъдещите законни лихви, които биха
били изискуеми след настъпването на договорения нов падеж – 30.06.2018г.
Процесното
споразумение между страните № 455/ 20.12.2017г. представлява двустранен договор
по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗЗД, който на основание чл.20а от ЗЗД е задължителен
за сключилите го страни. Въз основа на безспорното съдържание на този договор
съдът приема, че същият представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365
от ЗЗД, с който страните прекратяват съществуващ между тях спор относно
съществуването на описаните в него парични договорни задължения, като чрез
взаимни отстъпки са постигнали съгласие за размера на процесното задължение по
договора им с № 161/ 22.11.201г. и са договорили нов падеж за изпълнение на
това парично задължение – 30.06.2018г. Съдът е длъжен да зачете действието на
сключения между страните договор за спогодба и да приеме, че занапред отношенията
между страните са такива, каквито те са уговорили със споразумението, уреждайки
чрез взаимни отстъпки съществуващ между тях спор. В този смисъл е и трайната
съдебна практика - например решение № 134/ 21.06.2019г. по гр. д. № 4255/ 2018
г., III г. о., ГК на ВКС, постановено по правния въпрос за значението на
спогодбата. Настоящият съд споделя изложените от касационната инстанция доводи,
като приема, че при постигната между страните по облигационното правоотношение спогодба,
съдът не изследва действителните фактически отношения на страните преди нейното
сключване, нито интереса на страните от спогодбата. Противното би било в
противоречие със същността на договора за извънсъдебна спогодба като способ за
разрешаване на спорове чрез взаимни компромиси. Законът /чл.365, ал.2 вр. чл.9,
ал.1 от ЗЗД/ предоставя на страните възможност чрез взаимните си отстъпки да
създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива,
които не са предмет на конкретния спор. На основание чл.9, ал.1 от ЗЗД страните
имат свободата да определят съдържанието на договора си за спогодба, като са
ограничени само от повелителните норми на закона и от добрите нрави. По тези
съображения съдът намира за неотносими към предмета на настоящия правен спор
всички предходни договорености на страните по цитираните договори за продажба
на дървесина № 161/ 22.12.2011г., № 184/ 18.12.2012г., споразумение № 450/
08.12.2015г. и отправените извънсъдебни изявления за сключване на анекс и за
възстановяване на суми.
Съдът приема за
неоснователни възраженията на ответника по валидността на процесното споразумение
№ 455. Твърдяното от ответника прекратяване на договор № 161 е ирелевантно за
валидността на процесното споразумение. Следва да се отбележи, че
прекратяването на договора поради изтичане на срока му не освобождава страните
от изпълнение на задълженията по него, а твърдения за разваляне на договора
поради виновно неизпълнение не са надлежно въведени в производството. Не е
налице и законово изискване за нарочно решение на общинския съвет за
овластяване на кмета на общината да сключи подобно договорно споразумение.
Кметът е органът на изпълнителната власт в общината /чл.139, ал.1 от К на РБ,
чл.38, ал.1 от ЗМСМА/, като на основание чл.144, т.1 и т.15 от ЗМСМА той ръководи
цялата изпълнителна дейност на общината и представлява общината пред всички физически
и юридически лица. Поради това съдът приема, че процесното споразумение № 455,
подписано за ответната община от действащия към момента на сключването му кмет,
е валидно сключено от лице с представителна власт за общината.
Неоснователно е и
възражението на ответника за нищожност на споразумението поради изтекла давност
за вземанията по договор № 161. На първо място следва да се отбележи, че
изтичането на погасителната давност не погасява съществуването на самото
задължение, а само правото на кредитора да упражни принудително правото си на
вземане /арг. чл.118 от ЗЗД/. Поради това и договорната свобода на страните при
сключването на спогодба не е ограничена от изтичането на погасителната давност.
Освен това, в процесния случай не може да се направи и извод за изтекла към
момента на сключване на споразумението погасителна давност за процесното
парично вземане. Съгласно чл.110 от ЗЗД срокът на погасителната давност е пет
години. Видно текста на договор № 161, договореният срок е 31.12.2012г, като
същият се счита продължен при продължаване на сроковете за сеч и извоз, а
процесното споразумение № 455 е сключено преди изтичането на пет години на 31.12.2017г.
– на 20.12.2017г.
По
тези съображения съдът приема, че страните са валидно обвързани от договорно
правоотношение по споразумение за разсрочване на парични задължения № 455/
29.12.2017г., с което е признато съществуването на парично вземане на ищеца от
ответника в размер на 161 132,79 лв. с ДДС с договорен падеж до
30.06.2018г. На основание чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. По делото е
безспорно, че от това задължение са погасени само 5000 лв., платени от
ответника на ищеца 01.03.2018г., като ищецът е приел, че плащането погасява
именно процесното вземане по т.III от
споразумението. Не се твърди и не се установява изпълнение на остатъка от
задължението в размер на 156 132,79 лв. Поради това на основание чл.79,
ал.1, предл.1 от ЗЗД искът за изпълнението му е основателен и доказан в
предявения размер.
На
основание чл.84, ал.1 от ЗЗД след падежът на задължението ответникът е в забава
- от 01.07.2018г. След тази дата на основание чл.86, ал.1 вр. чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавата си в размер на законната
лихва. Неоснователно е ответниковото възражение за изтекла погасителна давност,
тъй като до предявяването на иска на 26.11.2020г. не е изтекла установената в
чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишна погасителна давност. Поради това съдът приема,
че за периода от забавата 01.07.2018г. до 25.11.2020г. искът за обезщетение в
размер на законната лихва е доказан по основание. На основание чл.162 от ГПК
съдът определя това дължимо обезщетение чрез ползването на информационен
продукт Апис – Финанси/ Изчисляване на законна лихва - в размер на
38 122,42 лв., в който искът следа да бъде уважен. За разликата над тази
сума до предявения размер от 38 125,47 лв. искът е неоснователен и ще бъде
отхвърлен.
С
оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца и направените по делото разноски. Разноските на ищеца са в размер на общо
14 268,33 лв., включващи 7770,33 лв. – заплатена държавна такса и 6498 лв.
– адвокатско възнаграждение с включен ДДС. За тези разноски, съразмерно с
уважените искове, ответникът му дължи сумата от 14 268,11 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ с ЕИК *********, с административен
адрес област Бургас, гр. Сунгурларе, ул. „Георги Димитров” № 2, представлявана
от кмета Георги Стефанов Кенов, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 88, ет.1 – адвокат Галин Кутиев, да заплати на „ВЙНС 78” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление село Пчелин, община Сунгурларе, област Бургас, представлявано от
управителя Валери Бойчев, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски” №
11 - адвокат Данчо Йорданов, следните суми, дължими по т.III от споразумение
между страните с № 455/ 20.12.2017г. за разсрочване на парични задължения по
договор № 161/ 22.12.2011г. за продажба на дървесина на корен и възлагане на
маркиране на насаждения и дървета за сеч : 156 132,79
лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването
на иска на 26.11.2020г. до окончателното й изплащане; 38 122,42 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 01.07.2018г. - 25.11.2020г.; както и сумата
от 14 268,11 лв. за направените
по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва разликата над
уважения размер от 38 1222,42 лв. до предявения размер от 38 125,47
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :