О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 760
Гр.Пловдив, 02.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Васил Тасев – съдия в Районен съд –
Пловдив – VІІІ наказателен състав в закрито заседание от втори май две хиляди и
деветнадесета година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 2460/2019г.
по описа на ПРС - VІІІ н.с., установи
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Обжалвано е
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 20.03.2019 г. за прекратяване
на наказателно производство по досъдебно
производство № 461/2018 г. по описа на ІІІ – то РУ на МВР – гр. Пловдив
образувано и водено за извършено на 29.05.2018г. престъпление по чл.144, ал.3
от НК.
Срещу това
постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила
жалба от К.К.П.,*** , с която моли Съда за отмяната на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство и за доразследване.
Съдът, след като
се запозна със събраните по досъдебно производство № 461/2018 г. по описа на ІІІ
– то РУ на МВР – гр. Пловдив доказателства, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.
Съображенията за
това са следните:
Наказателното
производство е било водено за престъпление по чл. 144 ал.З вр. ал.1 от НК, за
това,че на 29.05.2018 год. в гр.Пловдив, са се заканили с убийство на К.К.П. и
това заканване би могло да предизвика основателен страх от осъществяването му.
В хода на
разследването е било установено следното:
Жалбоподателката
К.П. живеела на адрес: ***, но притежавала и жилище на ул. „В. Л. " № **,
ет.**, ап.**, което ремонтирала от закупуването му през 2017г. Апартаментът под
този на П. - апартамент № ** на ******* етаж на ул. „В. Л. " № **, бил
собственост на ОП „Жилфонд" като се обитавал от св.К. И. и ***** ** - св.Д. И. . Свидетелите П. и И. били в конфликт от няколко години. Причината
за конфликта била вдигането на шум от страна на св.П. във времевия период от
14:00 часа до 16:00 часа и след 22:00 часа, което пречело на св.И. .
На 29.05.2018г.
около 14:00 часа жалб.П. *** и боядисвала стените на спалнята си. Около 14:10
часа чула крясъци, идващи от апартамента под нейния. В началото тя не обърнала
внимание на крясъците, но впоследствие различила псувни и закани.
П. разпознала по
гласа човека, който крещял, а именно св.К. И. . Тя не чула собственото си име ,
както и не възприела по какъвто и да било начин тези крясъци да са били
насочени към нея, но поради конфликта, който имала със св.И. , счела, че
заканите, включително и „ ругатни, крясъци, обиди и заплахи с убийство „/според
изнесеното в жалбата, се отнасят за нея.
В хода на досъдебното производство, не са събрани каквито и да били
доказателства, сочещи на осъществена на 29.05.2018г. среща между жалб. П. и св.И.
, както и за някакъв конткат помежду им.
От друга страна
твърденията на жалбоподателката, че в резултат на случилото се на 29.05.2018г.
е преустановила посещенията в апартамента си не намират обективна подкрепа в
събраните по досъдебното производство доказателства и следва да се ценят
единствено и само като субективна оценка от страна на К. П. на една ситуацията
към онзи момент.
Правилно и
обосновано представителят на РП- Пловдив е направил извод , че от съвкупността
на събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно
на 29.05.2018г. св. К. И. е отправил някакви
закани /и по- конкретно според жалбоподателката / с убийство към К.П.. Възприемането
от страна на П. на израза „Ща убия ма!" дочут откъм жилището на И. е крайно субективно и не намира подкрепа в
изяснената от разследващите фактическа обстановка. Установено е , че към онзи момент И. не е бил в собственото си жилище, а за да е
осъществен от обективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.З от НК е
необходимо дееца да е обективирал към жалбоподателката недвусмислена закана с
убийство и тази закана да може да предизвика у нея основателен страх от
осъществяването й. Прокурорът е достигнал до единствения възможен извод , а
именно , че така формулирана заканата по никакъв начин не би могло да е отправена
лично към П., а е чута от нея през пода на жилището й. Предвид наложилите се
недобри съседски отношения, възприятията й се явяват нейно лично и субективно
тълкуване на ситуацията.
Обоснован е също
така и извода на прокурора, че не може да бъде установено към кого конкретно са
били отправени думите на св.К.И. /ако и
такива да са били въобще изказване на глас/ и дали точно това е било тяхното
съдържание, предвид, че това са единствено твърдения на жалбоподателката в тази
насока, а и същата се явява пряко заинтересована от случая.
Съдът е на становище , че правилно, обосновано и законосъобразно
представителят на РП- Пловдив е изготвил атакуваното постановление на основание
чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. II от НПК
Предвид на
изложеното дотук, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 20.03.2019 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 461/2018 г. по описа
на ІІІ – то РУ на МВР – гр. Пловдив
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски
окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката К. П. ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/п/
Вярно с
оригинала!
ВК