Решение по дело №3187/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260410

 

гр.***, 02.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3187 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, бл. 39, вх. 13, ет. 4, ап. 6, чрез управителя – Г.Т., против Наказателно постановление № 504642-F532285/16.09.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Счита се, че НП е издадено при нарушения на процесуалните правила, като не се съдържа описание на датата, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Твърди се, че свидетелството за регистрация се е намирало в обекта, като контролните органи са приложили формален подход и не са дали възможност на търговеца да предостави търсения документ. Под евентуалност се прави искане за квалифициране на нарушението като маловажно с приложение на чл. 28 ЗАНН, като в подкрепата на това искане се развиват подробни съображения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Чолакова, която оспорва жалбата. Развива подробни съображения за правилност на издадения санкционен акт, като пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката л.6, НП е връчено на представляващия на 30.06.2020г., а жалбата е депозирана на 06.07.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 13.12.2019г. в 14.05 часа св. П.А. - инспектор по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – механа „***“, находяща се в гр. ***, ж.к. „***“, храм „Св. Анастасий“, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство с ИН на ФУ № ZK110861. Св. А. изискала да й бъде представено свидетелството за регистрация на ФУ, но това не било сторено, въпреки че проверката продължила повече от час.  Било представено писмено обяснение от служителя Кита Ранкова (л. 16), в което тя изрично посочила, че при проверката от НАП не е представен процесният документ, доколкото: „по думи собственика – Георги Живков Табаков същите са в счетоводителката“. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № 0345612/13.12.2019г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – ***.

На 23.12.2019г. в ТД на НАП-*** се явил управителят – Г.Т., който представил редица документи. С оглед горното св. А. преценила, че с факта на несъхраняване на свидетелството за регистрация на ФУ в самия обект, дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство, поради което и в присъствие на управителя съставила АУАН № F532285/23.12.2019г., квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис бил връчен на управителя, който го подписал и получил копие, като в графата за възражения посочил, че не е съгласен с изводите на контролните органи и че документите са налични в обекта. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.

         Въз основа на АУАН на 19.06.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието/санкцията за нарушението е индивидуализирано правилно. Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в АУАН и НП коректно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата по същото. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

            Съгласно чл.118, ал.4 ЗДДС Министърът на финансите издава Наредба, с която освен всичко останало се определя и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях. В случая тази наредба се явява - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като съгласно чл.42, ал.1, т.1 от нея - лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ. В конкретния случай това не е сторено, като по време на проверката свидетелството не е било представено на контролните органи, поради което и правилно те са приели, че е извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Тази констатация (отрицателен факт) не е опровергана от нарушителя в хода на съдебното оспорване на НП. Тъкмо напротив – видно от показанията на актосъставителя и от писменото обяснение от работещата в обекта Кита Ранкова – процесните документи не са били налични в обекта и не са били представени на проверяващите.

            Целта на законовото изискване за съхранение в обекта на посочения документ, е да бъде гарантирана възможността във всеки един момент да може да бъде извършена проверка за вида, техническите характеристики и експлоатационната годност на устройството. Тази проверка може да бъде извършвана само от контролни органи. Поради това, непредставянето до приключване на проверката на свидетелството за регистрация на фискалното устройство означава, че същото не се съхранява в обекта. Обратното противоречи на житейската логика (Решение № 1419/27.10.2020г. на АдмС-*** по к.н.а.х.д. № 1647/2020 г).

            Естеството на нарушението е такова, че не е довело до неотразяване на приходи. В този случай приложение следва да намери санкционната разпоредба на чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 ЗЗДС, както правилно е преценил АНО. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в случая се налагат санкциите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС – т.е. глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Доколкото административното нарушение е извършено от търговско дружество, то субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда. Наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от 500.00 лева, т.е. колкото е наложена с обжалваното НП, поради което не съществува възможност за намаляване.

С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение с посочената правна квалификация и правилно е приложил съотносимата санкционна норма. Изрично следва да се посочи, че лицето не е санкционирано за това, че изобщо не притежава свидетелството за регистрация на ФУ, а за това, че не го съхранява в обекта. В този смисъл, дори в последствие свидетелството за регистрация на ФУ да е било представено на контролните органи, то това не може да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя. Изрично в този смисъл е константата практика на касационната инстанция, като например - Решение № 2240 от 20.12.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2407/2017 г.; Решение № 505 от 15.03.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 3336/2017 г. и много други.

Следва да се посочи и, че законът не прави разлика относно причините, довели до липсата на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си, съгласно нормативната база.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН, както пледира жалбоподателят. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.

В конкретния случай нарушението е типично за вида си и с нищо не се отличава от останалите такива. Извършеното нарушение е свързано с основни обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДДС и Наредбата. Това че органите по приходите евентуално биха могли да извършват проверка и по друг начин, в частност използвайки дистанционната връзка с НАП, по никакъв начин не може да доведе до отпадане на изискването към търговците да изпълняват вменените им по закон задължения. Липсата на вредни последици от деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, както и увреждането на фиска, не са съставомерни елементи от фактическият състав на нарушението. Първото по ред нарушение на дружеството представлява смекчаващо обстоятелство, което е взето предвид от административнонаказващият орган при определяне и налагане на минималната в закона имуществена санкция. С оглед горното съдът счита, че в случая приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция -Решение № 816 от 5.05.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 453/2017 г., постановено по аналогичен случай.

С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай отговорността на дружеството е била правилно ангажирана, а наложената санкция справедлива, поради което и обжалваното НП следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 504642-F532285/16.09.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

 ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.