Р Е Ш Е Н И Е
№………./03.01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2954 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Ю.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б.К.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено по
отношение на ответника Б.К.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, че ищцата Ю.Т.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, е
собственик на следния недвижим имот,
апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж.к. „******”, бл.*, вх.*, ет.* с
идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5,
под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с
принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж
върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна-
поземлен имот с идентификатор 10135.3512.87, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението върху същия.
Производството се
провежда при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба
ищецът твърди, че е законен наследник
на баща си Т. К.К., б.ж. на гр. Варна, ЕГН **********, починал на 26.03.2010 г. С договор за дарение,
обективиран в нот. акт № 50, т. I, per. № 2189, н.д. № 120/1998 г. на
Варненския нотариус, баща му е придобил собствеността върху АПАРТАМЕНТ № 6,
находящ се в гр. Варна, ЖК „******“ бл. *, вх. *,ет. *, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60.90 кв.м., при съседи: от
три страни - зелени площи, Г. и Н. Г., С. и Г. Д. и И. и Г. П.заедно с
принадлежащото избено помещение № 6, с неупомената квадратура в документа за
собственост, при съседи: С. Т. С., В. П. С., от две страни - коридор и жилища,
както и 0.7778 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя в I м.р. на гр. Варна при запазени права на ползуване от страна
на дарителите К. К.и Й. Т./ негови родители/ . По кадастралната карта на гр.
Варна имотът представлява самостоятелен обект в сграда /10135.3512.87.11/ и е с
идентификатор 10135.3512.87.11.6, при съседни самостоятелни обекти:
10135.3512.87.11.5, 10135.3512.87.11.3 и 10135.3512.87.11.9.На 05.10.2010 г. ,
при нотариус О. С., е подписан договор за дарение, обективиран в нот. акт № 54,
т. 3, per. № 9170, д. № 422/2010 г., с който дарителят Т. К.чрез пълномощника
си адв. В. Й. Й./ пълномощно per. №№ 852 и 853 от 17.03.2010 г. / дарява на
брат си - Р. К., също чрез пълномощника му адв. В. Й. Й./ пълномощно per. №№
8962 и 8963 от 28.09.2010 г./, описания по-горе апартамент със запазени права
на ползувателите. Ползувателят К. К.е починал, а ползувателката Й. Т.е
направила отказ от правото на ползуване със заявление, вписано в книга
Вписвания вх. per. № 20811/28.09.2012 г. На 28.09.2012 г. между Р. К.и М.М. е
сключен договор за покупко-продажба / нот. акт № 122, т. II, per. № 10464, д. №
786/2012 г. на нотариус Св. Д./ , съгласно който Р. К.продава на М.Г.М. и
съпругата му – Р. З.М. /починала на 29.03.2014г. / процесния апартамент за
сумата от 39000 лв. Наследник на Р. З.М. /Акт за смърт № 213/30.03.2014г. са
съпругат и- М.М. и дъщерите й – Г.М.Г. ЕГН ********** и Д. М.Г. ЕГН **********.
На 31.07.2014г. Д. М. прехвърля на баща си – М.М. притежаваната от нея 1/6
ид.ч. от процесния имот/нот.дело № 405/2014г./На 27.10.2014г. М.Г.М. и Г.М.Г.
продават апартамента на ответника Б.К.Б., като сделката е обективирана в НА
№182, том LХII,дело № 13057/2014г. , вх.рег. № 23916 от 27.10.2014г. по описа
на АП-СВ-Варна.
Ищецът твърди, че
цитираните договори са „сключени" след смъртта на Т. К., когато имотът
вече не е бил собственост на праводателя му, а
негова, тъй като вече е била
придобила правата върху него като единствена законна наследница на баща си,
поради което ответникът владее имота без да е налице правно основание за това,
като я лишава, като
действителен собственик от възможността да ползува имота си. Моли съда
да осъди ответника да предаде владението на имота.
В съдебно заседание
поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че е придобил правото на собственост върху имота въз основа на правна
сделка , която е сключена в предписаната от закона форма, т.е на годно правно
основание да го направи собственик. Твърди, че при придобиването е бил
добросъвестен по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, като
не е знаел, че праводателите му не са собственици. Твърди ,че предписаната от
закона форма не е опорочена нито по отношение на него, нито по отношение на
ответника.
В съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на исковете. След като
съдът обяви, че ще се произнесе с решение, Б. чрез процесуалния си представител
прави искане за освобождаване от държавни такси, поради липса на финансови
средства.
По искане на
ответника в производството е привлечено третото лице –помагач – М.Г.М.., което
изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, а самият той е
действал добросъвестно при продажбата на процесния апартамент.
В съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото удостоверение
за наследници изх. No 014966 / 15.04.2010г., издадено от Община
Варна се установява, че единствен наследник по закон на Т. К.К., който е
починал на 26.03.2010г. е неговата
дъщеря Ю.Т.К. – ищцата по делото. /л. 5 от делото, образувано пред ВРС/
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 1998г. / л. 6 от делото, образувано пред ВРС, идентично с л. 127 и
л.128 от делото/, се установява, че К. Т. К.и съпругата му Й. Н. Т.а прехвърлят
на сина си Т. К.К.процесния недвижим имот: апартамент № 6,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „******”, бл.*, вх.*, ет.* , състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., ведно с принадлежащото
му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата, като дарителите са си запазили право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 05.10.2010г. / л. 7 от делото, образувано пред ВРС/, се установява, че Т.
К.К., действащ чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов е дарил на брат си Р. К.К.,
действащ отново чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов, процесния недвижим имот: апартамент
№ 6, находящ се в гр. Варна, ж.к. „******”, бл.*, вх.*, ет.* с идентификатор
10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5,
под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с
принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж
върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна с
идентификатор 10135.3512.87, като изрично е упоменато, че в полза на К. Т. К.и съпругата му Й. Н. Т.а
има учредено право на ползване върху имота.
От приетия по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.09.2012г. / л. 9-11
от от делото, образувано пред ВРС/, се установява, че Р. К.К.е прехвърлил чрез
покупко-продажба на М.Г.М. процесния апартамент, като изрично е посочено в
акта, че владението се предава в деня на подписване на сделката. От приложеното на л. 12 от от делото,
образувано пред ВРС удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот, издадено от Службата по вписванията,
от приетата на л. 42 от делото декларация за отказ от право на ползване, както
и от описаните в посочения нотариален акт от 28.09.2012г. документи се
установява, че към датата на сделката К. Т. К.е починал, а Й. Н. Т.а е направила
отказ от правото си на ползване.
Видно от приетия по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.2014г. / л.
89-90 от делото, образувано пред ВРС/, че М.Г.М. и Г.М.Г. са прехвърлили чрез
покупко-продажба на Б.К.Б. процесния апартамент.
От
приложеното на л. 33 от делото, образувано пред ВРС, удостоверение, издадено от Община Варна
/идентично на л. 27 от делото/ се
установява, че М.Г.М. е бил в брак, сключен на 28.12.1980г. с Р. З.М., починала
на 29.03.2014г. / препис –извлечение от акт за смърт на л. 47 от делото/ към датата, на която е закупил процесния
недвижим имот. Видно от приложеното на л. 43 от делото, образувано пред ВРС
удостоверение за наследници /идентично с л. 28 от делото/, наследници на
починалата Р. З.М. са М.Г.М. – съпруг, и двете й дъщери Г.М.Г. и Д. М.Г.. С
приложеното на л. 44 и л. 45 от делото пълномощно, Г.М.Г. е упълномощила М.Г.М.
за извършване на разпоредителната сделка по нотариалния акт от 27.10.2014г.,
находящ се на л.89-90 от делото, образувано пред ВРС.
Видно от
приобщените към доказателствения материал писмени доказателства – л. 216-243 от
делото, срещу Р. К.К.са водени досъдебно и съдебно производство, което е
приключило със сключено споразумение, с което Р. К.се признава за виновен в
това, че: на 05.10.2010г. в гр. Варна, посредством В. Й. Й., съзнателно се
ползвал пред нот. О. С., рег. No 196 на НК с район на
действие РС – Варна, от неистински в частта на нотариалната заверка официален
документ – пълномощно от името на Т. К.К.в
полза на Р. К.К.от 17.03.2010г., на което бил придаден вид, че е нотариално
заверено от нот. Даниела Върлева с рег. No 480 на НК с район на действие РС – Варна, като деянието е извършено с цел
имотна облага- придобиване на ап.6, находящ се в гр. Варна, жк. ***, бл.*,
вх.*, ет.* , целият от 60,90 кв.м. , предмет на същото е нотариално
удостоверяване на подпис и за самото му съставяне от Р. К.не може да се търси
отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, както и че на 05.10.2010г. в гр.
Варна, посредством В. Й. Й., съзнателно се ползвал пред нот. О. С., рег. No 196 на НК с район на действие РС – Варна, от неистински частен документ –
пълномощно от името на Т. К.К.в полза на
Р. К.К.от 17.03.2010г., на което бил придаден вид, че подписът в него е положен
от Т. К., за да докаже че съществува за Р. К.право да представлява Т. К.при
прехвърляне, включително и на себе си,
ап.6, находящ се в гр. Варна, жк. ***, бл.*, вх.*, ет.* , целият от
60,90 кв.м., собственост на Т. К.към 17.03.2010г., собственост на Ю.Т.К. към
05.10.2010г. и за самото му съставяне от Р. К.не може да се търси отговорност –
престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Правна регламентация
и защита на правото на всеки собственик да иска собствената си вещ от всяко
трето лице, което я владее или държи без основание, законодателят е уредил
изрично в чл. 108 от ЗС. Именно това е и правната квалификация, дадена от съда
при разглеждането на настоящия спор.
Съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал, че ищцата следва да
установи правото си на собственост върху вещта, описана в исковата молба, както
и че ответникът е лицето, което владее или я
държи. От друга страна в тежест на ответната страна е да установи, че упражнява фактическата власт на годно правно основание.
Правото си на
собственост ищцата основава на наследственото си правоприемство от своя баща Т.
К.К., който е придобил от своя страна имота по дарение от неговите родители. От
представените писмени доказателства безспорно се установява твърдяното - че Т. К.К.е бил собственик на процесния имот,
който е получил по дарение от своите родители през 1998г. Установява се, още,
че на 26.03.2010г. Т. К.е починал, като единствен наследник по закон е неговата
дъщеря – ищцата Ю.Т.К.. Липсват данни наследодателят на ищцата да е извършвал
разпоредителни сделки с имота приживе, като същият е бил включен в наследството
към датата на настъпване на смъртта – 26.03.2010г. и по силата на
наследственото правоприемство ищцата е придобила собствеността върху процесния
апартамент с приемането на наследството.
Извършената
разпоредителна сделка на 05.10.2010г., т.е. повече от пет месеца след смъртта
на Т. К., с която последният, действащ чрез пълномощник адв. Владимир
Йорданов е дарил на брат си Р. К.К.,
действащ отново чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов, процесния недвижим имот: апартамент
№ 6, находящ се в гр. Варна, ж.к. „******”, бл.*, вх.*, ет.* с идентификатор
10135.3512.87.11.6, не е породила своето правно действие. Сред
представените писмени доказателства по делото не е събрано посоченото в
нотариалния акт от 05.10.2010г. пълномощно, но видно от текста на нотариалния
акт е, че пълномощното е с дата от 17.03.2010г., т.е. преди смъртта на Т. К.,
настъпила на 26.03.2010г. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЗД, обаче, със
смъртта на упълномощителя са прекратени всички права на пълномощника, което в конкретния случай е 26.03.2010г. Не са правят възражения и не се установяват обстоятелства за приложимостта на чл. 41 ал.2
от ЗЗД и след посочената дата – 26.03.2010г. собственик на процесния недвижим
имот е ищцата, като единствен законен наследник на Т. К.. Правният
субект е престанал да съществува поради настъпила физическа
смърт и цялото му недвижимо имущество, вкл. процесното жилище,
като част от наследството е преминало към неговия законен наследник – ищцата с
приемането на наследството. Предвид
горното и разпоредителната сделка от 05.10.2010г. не е породила своя правен
ефект, като правен ефект не са породили и последващите прехвърлителни сделки,
доколкото се прехвърлят права, с които продавачите по тях не разполагат. В този смисъл и
прехвърлителната сделка, по която ответникът се легитимира като собственик не е
породила своето правно действие. Сключените след 26.03.2010г. договори не пораждат
насрещни права и задължения за страните по тях, както и
вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна по всеки един от тях не придобива
облигационни и вещни права по силата на договора.
От друга страна, не е
спорно между страните в процеса, че фактическата власт върху вещта се упражнява
именно от ответника, с което и съдът намира, че ищцата доказа всички факти и
обстоятелства, за които носи доказателствена тежест.
Ответната страна не успя
да установи, че фактическата власт се упражнява на годно правно основание.
Доводите, наведени от третото-лице помагач, че с ответника са били
добросъвестни лица при закупуване на имота, съответно при продажбата му от
третото лице –помагач на ответника, са ирелевантни в процесния случай.
Възраженията, касаещи обстоятелството, че ищцата не била приела наследството на
баща си към датата, на която е извършена първата разпоредителна сделка, също
нямат отношение към съществото на спора и по никакъв начин не засягат правото й
на собственост, което очевидно, че същата е демонстрирала спрямо страните в
настоящото производство чрез предявяването на настоящата претенция. Възражението, че ищцата е следвало да атакува
отделно първата сделка – тази, сключена на 05.10.2010г. като недействителна
съдът също не възприема. След даване ход на устните състезания и в пледоарията
си по същество, третото лице – помагач се позова и на изтекла в полза на
ответника придобивна давност, като съдът намира, че това позоваване не е
извършено в регламентираните по чл. 131 вр. чл. 133 от ГПК, като се явява
преклудирано и не следва да се обсъжда.
С оглед на всичко гореизложено
и претенцията на ищцата е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от същата разноски. Ответникът и третото лице помагач са направили възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1000 лв., заплатено от ищеца.
В тази връзка и съдът съобрази, че цената на иска в производството е 38 385,90
лв., а минималното адвокатското възнаграждение за посочения
материален интерес, изчислено съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е в
размер на 1681,58 лв. Уговореното и
заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е под установения минимум.
Възражението за прекомерност се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение. В полза на ищцата следва да се присъдят посочените от нея в списъка
по чл. 80 от ГПК / л. 253/ суми в общ
размер на 1582, 63 лв.
С молба от 14.12.2017г. ответникът, действащ чрез своя процесуален
представител е направил искане за освобождаване от всички съдебно-деловодни
разноски, за които евентуално би бил осъден с решението по делото. Искането
обосновава с твърдението, че е в затруднено материално положение. Това искане
съдът намира за недопустимо, доколкото ГПК не предвижда процедура за освобождаване
от заплащането на разноските, присъдени в хипотезата на чл. 78 от ГПК.
Процедурата за освобождаване от такси и разноски е предвидена в чл. 83 от ГПК,
като тази процедура засяга таските и разноските, които физическите лица следва
да заплатят в хода на производството, за да им се гарантира възможността да
упражнят адекватно правото си на защита в процеса, но не и тези, за които носят
тежест при условията на чл. 78 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.Б.,
ЕГН ********** с адрес: ***, че Ю.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик
на следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж.к. „******”,
бл.*, вх.*, ет.* , с идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на
същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта
10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и
0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор
10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда и който
поземлен имот е с идентификатор 10135.3512.87, на
основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********
с адрес: ***, да предаде на Ю.Т.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, владението върху следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж.к. „******”,
бл.*, вх.*, ет.* с идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия
етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9,
ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж
върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна, върху
която е построена процесната сграда и който поземлен имот е с идентификатор
10135.3512.87, на основание чл.108
ЗС
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********
с адрес: ***, да заплати на Ю.Т.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1 582, 63 лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева и шестдесет
и три стотинки/,
представляваща направените по
делото разноски от ищцата – за
държавна такса, съдебни удостоверения, вписване на исковата молба и адвокатско
възнаграждение, на
основание
чл.78, ал.1
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б.К.Б., ЕГН **********
с адрес: ***, подадена от него по реда на чл. 83 ал.2
от ГПК с искане за освобождаване от заплащане на дължимите разноски, за които е
осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК в производството по гр.д. 2954 /2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, XI състав, като недопустима.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач
М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, конституирано на страната на ответника Б.К.Б., ЕГН **********
с адрес: ***.
Решението в частта, с
която е оставено без разглеждане искането за освобождаване от заплащане на
присъдените разноски има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен Съд – Варна в седемдневен срок от съобщаването на
страните, като в останалата част решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: