ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2802
Варна, 11.10.2023 г.
Административният съд –
Варна – XVIII състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
Като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 660 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.
Образувано е по жалба от Н.А.Н., ЕГН **********,***,
против Решение № ППН-01-777/2021 от 01.03.2023г. на Комисията за защита на
личните данни /КЗЛД/ – София, с което подадена от лицето жалба с рег. №
ППН-01-777/14.10.20213г. срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Света
Анна – Варна“ АД е приета за недопустима и е прекратено образуваното по нея
производство.
Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно
и моли да бъде отменено. Излага твърдения, че към момента, когато се е
запознавал с материалите по досъдебното производство, не е видял копие от
своята жалба до МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и сочи, че не е разполагал с
достатъчно време, за да разгледа внимателно всички материали. Твърди, че се е
запознал с протокола за разпит на свидетел на 14.10.2021г., към която дата е и
узнал, че МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД е предоставила копие от жалбата му на
д-р П. Моли преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне.
Ответникът – Комисията за защита на личните данни, със
становище с.д. № 4504/23.03.2023 г. изразява становище, че жалбата е неясна и
не е налице правен интерес от оспорване. В условия на евентуалност оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че Н. не представя доказателства,
опровергаващи фактическите и правни констатации на административния орган. Моли
за присъждане на сторените по делото разноски. Моли съда да вземе предвид
факта, че дори и лицето да е освободено от заплащане на такси, то не е
освободено от заплащането на сторените от насрещната страна разноски. Моли в
случай, че е направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски същото
да бъде оставено без уважение, а в условия на евентуалност размерът да бъде
редуциран до минимума предвиден в закона.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока
по чл.88, ал.3 от АПК и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От материалите по административната преписка се
установява, че Комисия за защита на личните данни е сезирана с жалба на Н.А.Н.
срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна – Варна“ АД, в която
се твърди, че лечебното заведение през месец март 2018 г. е предоставило негова
жалба/сигнал на лицето П. П. – служител на болницата, както и че П. е предоставил копие от жалбата на III РУ
при ОД на МВР – Варна по Досъдебно производство № 1088/2019 година. Н. е
посочил, че е узнал за нарушенията от предоставената от Районна прокуратура –
Варна преписка № 7474/2019 г., по адм. дело № 1371/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, като дата на узнаването е посочил 14.10.2021
година.
По преписката е приложено становище от МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД, в което се твърди, че на 01.03.2019 г. на електронната поща
на лечебното заведение е входирана жалба от Н., с която се твърди, че не е
получил необходимото медицинско обслужване. Посочва се, че от упоменатите в
жалбата лица – П. П. и П. А., съобразно разпоредбите на Кодекса на труда и
вътрешните правила са поискани писмени обяснения, поради което им е връчено
копие от жалбата. Твърди се, че към момента на изготвяне на становището двете
лица не работят в лечебното заведение и предоставянето на жалбата на трети лица
от тях е лична отговорност.
В отговор на искане на административния орган от
Районна прокуратура – Варна е посочено, че протоколът от разпит на свидетел от
07.11.2019 г. на д-р П.П. е наличен по ДП № 1088/2019 г. по описа
на III РУ при ОД на МВР – Варна и се намира на л.48 от преписката.
Посочено е, че материалите по досъдебното производство са предявени на Н.Н. на
17.03.2020 г., за което е съставен протокол за предявяване на разследването и
същият е подписан от Н..
Жалбата, ведно с материалите към нея, била докладвана
на заседание на Комисията за защита на личните данни за вземане на решение по
същата съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ПДКЗЛДНА. При направена проверка
относно допустимостта на жалбата съобразно чл.27, ал.1, т.6 АПК във вр. §44, §2
от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на личните данни,
КЗЛД преценила, че видно от представените по преписката доказателства от РП –
Варна протоколът за разпит на свидетел е предявен на Н. на 17.03.2020 г., ведно
с останалите доказателства по преписката, приемайки че датата на узнаване на
нарушението следва да бъде 17.03.2020 г., а не както твърди жалбоподателят
14.10.2021 година. Позовавайки се на разпоредбата на §44, §2 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, КЗЛД приела, че
срокът за сезиране в разглеждания случай е започнал да тече на 17.04.2020 г. и
е изтекъл на 19.04.2021 година. Административният орган отчел факта, че жалбата
до Комисията е подадена на 14.10.2021 г., т.е. след изтичане на
законоустановения срок. С оглед на изложеното е издадено Решение №
ППН-01-777/2021 от 01.03.2023 г., с което КЗЛД е обявила жалба рег. №
ППН-01-777 от 14.10.2021 г., подадена от Н.Н. срещу Многопрофилна болница за
активно лечение „Света Анна – Варна“ АД, за процесуално недопустима за
разглеждане и прекратила производството, образувано по нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Решението е издадено от компетентен орган, а именно
КЗЛД като е взето единодушно от участвалите в гласуването членовете на
Комисията, при наличие на необходимия кворум. Издадено е в писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, фактическите и правни основания за неговото
издаване. В мотивите са посочени релевантните факти и приложимите според
административния орган правни норми, проявлението на които обосновава
разпоредените от него правни последици. Съгласно чл.38, ал.1 и
ал.2 от ПДКЗЛДНА, Комисията се произнася в закрито заседание с
решение по редовността или допустимостта на жалба, с която се търси защита за
нарушени на искателя права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД. В случая
производството е започнало по писмена жалба на физическо лице, съдържаща
оплакване за нарушаване на правата му по ЗЗЛД и решението е взето в закрито
заседание на КЗЛД единодушно от гласувалите членове на Комисията. Основанието,
което е мотивирало органа да постанови решението, е изтичане на разписания в
чл.27 ал.1 т.6 от АПК вр. § 44 ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби
на Закона за защита на личните данни преклузивен едногодишен срок от узнаване
за извършеното нарушение за депозиране на жалба до КЗЛД.
Разпоредбата на чл.27 ал.2 т.6 от АПК регламентира, че
административния орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и
за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по
издаването на индивидуалния административен акт, като в т.6 е посочено, че се
проверява и наличие на други специални изисквания, установени със закон.
Съгласно § 44, ал.2 от ПЗР на ЗЗЛД за нарушения на
закона и на Регламент (ЕС) 2016/679, извършени до влизането в сила на този
закон /02.03.2019 г./, срокът за сезиране на Комисията по чл.38 е една година
от узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му.
Цитираната норма ограничава правото на защита на физическите лица по реда на
същия закон с два срока – едногодишен от узнаване на нарушението, но не
по-късно от пет години от неговото извършване. Едногодишният срок се включва в
петгодишния такъв. Неспазването на всеки един от сроковете, при наличие на
условията за неговото прилагане, преклудира възможността за упражняване на
правото на жалба. В случай че е установен моментът, в който физическото лице е
узнало за извършеното нарушение, то спрямо него е приложим единствено
едногодишният срок от узнаването, а не и петгодишният от извършване на нарушението.
В настоящия случай административният орган правилно и
законосъобразно е преценил, че датата на узнаване за извършеното нарушение е
именно 17.03.2020г., а не сочената от жалбоподателя дата 14.10.2021 година.
Съдът намира за законосъобразен изводът на КЗЛД, че жалбата е просрочена,
поради което същата правилно е обявена за процесуално недопустима и
производството е прекратено.
Видно от представения по преписката протокол за
предявяване на разследването от 17.03.2020 г. /л.14-гръб от адм. преписка/ Н.А.Н.
се е запознал лично с материалите по разследването. От тази дата за Н. е
започнал да тече законоустановеният едногодишен срок за подаване на жалба пред
КЗЛД. От писмо вх. № ППН-01-777#6(21)/25.07.2022 г. на Районна прокуратура –
Варна /л.15 от преписката/ се установява по категоричен начин, че протоколът за
разпит на свидетел е бил наличен по преписката към момента на предявяването на
материалите на Н., а именно на л.48 от преписката, и това не се оспорва от
жалбоподателя.
Възраженията на жалбоподателя, че не е разполагал с
достатъчно време да се запознае с материалите по досъдебното производство и
поради тази причина не е установил нарушението към 17.03.2020г., съдът намира
за неоснователни. Спазени са процедурните правила за предявяване на
разследването по чл. 227 и сл. от НПК. При положение, че Н. е считал, че
предоставеният му срок за проучване на материалите е бил недостатъчен, същият е
следвало да възрази срещу това към момента на предявяването и да поиска същият
да бъде продължен, а такива данни по делото няма.
Налага се обоснован извод, че констатирайки
просрочието на жалбата, КЗЛД законосъобразно е счела същата за процесуално
недопустима и не я е разгледала по същество. Постановеният индивидуален
административен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е
неоснователна и следва се отхвърли.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисия за
защита на личните данни, на основание чл.143, ал. 3 АПК, юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт, което, определено съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. чл.37 от ЗПП, следва да е в минималния нормативно установен
размер от 100 /сто/ лева. С Определение № 8638/19.09.2023 г.,
постановено по адм. дело № 8252/2023 г. На ВАС Н. е
освободен само от заплащането на държавни такси по делото
до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции, но не и от
разноски. Освен това освобождаването от такси и разноски по
чл.83 от ГПК, вр. чл.144 от АПК не изключва
отговорността по чл. 143 АПК на неоснователно предизвикалата правния спор
страна.
Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл.88, ал.3 от АПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
от Н.А.Н., ЕГН **********,***, против Решение № ППН-01-777/2021 от 01.03.2023г.
на Комисията за защита на личните данни - София, с което подадена от лицето
жалба с рег.№ ППН-01-777/14.10.20213г. срещу Многопрофилна болница за активно
лечение „Света Анна – Варна“ АД е приета за недопустима и е прекратено
образуваното по нея производство.
ОСЪЖДА Н.А.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на Комисия за защита на личните данни – гр. София
юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Определението
не подлежи на обжалване.