РЕШЕНИЕ
№ 4246
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110132195 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45,
вр.чл. 86 ал.1 ЗЗД от Фирма с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Витоша № 89Б против Фирма за сумата от 555.77 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение от 540.77 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, по сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 440219213019939, със срок на
застрахователно покритие 06.12.2019г.-05.12.2020г. за щети на МПС марка „Х.Т.“ с рег. №
****, при настъпило застрахователно събитие – ПТП на 19.11.2020г. в гр. София, на ул. ***
№ **, г.И. – попадане в необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред
шахта на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
08.06.2021г. до окончателно изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта на
пътното платно, вследствие на което са настъпили повреди; изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение по договор между страните по имуществена застраховка
„Каско“ и неплащане от СО.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства и събрани гласни такива.
Прието е заключение на САТЕ.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника – Столична община, е постъпил
писмен такъв. Оспорват се изцяло предявените искове. Възразява се, че отговорността за
поддържане на шахтата на пътното платно е на Фирма. Оспорва се уведомлението за щета.
Направено е възражение за съпричиняване от страна на водача. Оспорва се наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
На основание чл. 219 ГПК е конституирано трето лице – помагач на ответника –
Фирма с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ № **, ет.** и **,
1
бизнес център „И.– Ц. Б.“.
Приет е за съвместно разглеждане предявен от ответника Фирма против третото
лице-помагач Фирма в условията на евентуалност Обратен иск за сумата от 555.77 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение по Договор за концесия между страните,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване до окончателното изплащане. В
исковата молба се твърди, че между Фирма и Фирма е сключен Договор за концесия за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на СО, последно
изменен и допълнен с Второ допълнително споразумение от 19.03.2008г. Съгласно т.2.1.1 от
договора концедентът е предоставил на концесионера специално право на ползване на
публичните активи, описани в Анекс 2 към договора, в който изрично като такива са
посочени каналните и канализационни колектори. В т.5.2.3, т.9.1 и т.17.1 били уговорени
изрични задължения за концесионера да експлоатира и поддържа публичните активи в
добро работно състояние за своя сметка. Твърди се, че необезопасяването и
несигнализирането на шахтата на пътното платно, от което са настъпили вредите, предмет
на главния иск, се дължи на виновно неизпълнение от страна на Фирма на договорното му
задължение по цитирания договор. Предявява се Обратен иск в условията на евентуалност за
сумата от 555.77 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора
до окончателното изплащане.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск – Фирма оспорва иска
с възражения, че в случая не се касае до твърдяното от ответника съоръжение – канален или
канализационен колектор, а до дъждоприемна шахта, разположена на пътното платно,
отговорността за поддържането на което е на Фирма.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ:
Съобразно приложимата материално правна норма и доводите и възраженията на
страните, доказателствената тежест по така предявения иск, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се
разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен договор
с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена работа от
Столична община на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската
пътна мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на
Столична община – бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на
шахта на пътното платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от
общинската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил
вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от
изпълнителя на възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил
застрахователно обезщетение на увредения.
В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за
виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и
възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.
Безспорни между страните са изплащане на застрахователно обезщетение в
посочения размер, както и че твърдяното място на произшествието е на улица, за
поддържането на която отговорността е на Столична община.
От представената по делото застрахователна полица № 440219213019939, със срок на
застрахователно покритие 06.12.2019г.-05.12.2020г. се установява правоотношение между
ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“
при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек автомобил
марка „Х. Т.“ с рег. №*****. Видно от приложените по делото Общи условия за застраховка
2
на МПС „Каско“, процесното събитие представлява покрит застрахователен риск – пътно-
транспортно произшествие по Клауза Пълно каско.
Видно от Уведомление – декларация за щета от 23.11.2020г., подадено от водача К.
Й. Ц., застрахователят бил уведомен за настъпило събитие, като подателят е описал
събитието по следния начин – на 19.11.2020г., около 13.00 часа, по време на движение по
ул. **** до № * в района на Г. И. влязъл в шахта на пътното платно.
На 12.01.2021г. ищецът изплатил на увреденото лице, чрез извършилия ремонта
автосервиз, застрахователно обезщетение в размер на 540.77 лв., видно от извлечение от
онлайн система за електронно банкиране от 12.01.2021г.
С Регресна покана от 22.01.2021г. поканил ответника Столична община да му заплати
сумата от 540.77 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение и сумата от 15
лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 17.02.2021г. ответникът отказал плащане, поради
недоказаност на деликтната му отговорност.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
САТЕ се установява следното: От уведомлението и декларацията за щета се установява, че
причините за настъпване на произшествието са попадане на автомобила в несигнализирана
и необозначена шахта на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че така
представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността, необходима за
възстановяване на автомобил марка „Хюндай Туксон“ с рег. № СВ 3235 НВ, определена на
база средни пазарни цени към датата на произшествието е 540.77 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. К. Й. Ц. – водач на
автомобила към момента на настъпване на произшествието. Свидетелят казва, че отивал на
работа към офиса, който се намирал на ул. **** № **. От лявата страна на пътното платно
имало спрял ТИР, поради което той се движел най-вдясно на пътното платно. Докато
преминавал покрай ТИР-а, предницата му пропаднала – предна лява страна. Автомобилът
бил в движение, поради което той го изместил напред, спрял и се върнал да види в какво е
пропаднал. На мястото имало натрупани паднали листа, той ги изчистил и установил, че е
пропаднал в дъждоприемна шахта, на която липсвала решетката. Направил снимки. Казва,
че не я е видял поради това, че в дясно на пътното платно и върху нея имало паднали листа.
След пропадането колата била на ход, поради което той потеглил, но дърпала на дясно и
воланът не бил на типичното си място, поради което той се обадил на застрахователя. От
там му казали, че тъй като няма друг участник в ПТП не е необходимо да се обажда на
органите на МВР. След завеждане на щетата го изпратили в оторизирания сервиз на Фирма,
в който да се ремонтират уврежданията. На следващия ден от сервиза му съобщили, че е
изкривено стеблото на амортисьора.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
По делото се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца
и увреденото лице, по договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит
застрахователен риск – ПТП, в срока на застрахователното покритие, настъпили щети на
застрахованото имущество и причинна връзка между събитието и вредите.
Безспорно от представената застрахователна полица се установява, че
произшествието е покрит застрахователен риск – то е пътнотранспортно произшествие по
смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно
договорената клауза. Настъпило е в периода на застрахователното покритие – на
19.11.2020г. и за което не се спори между страните. Произшествието съставлява покрит риск
по см. на т.2.3, вр. т.2.1.3.1 от приложимите към договора Общи условия, за които няма
нормативно изискване да са подписани от застрахования. Възраженията на ответника
относно неуведомяването на органите на Пътна полиция и липсата на съставен протокол за
3
ПТП са неоснователни, доколкото съобразно приложимите Общи условия уведомяване на
органите на МВР и представянето на протокол за ПТП се изискват съобразно вида на
застрахователното събитие. В т.9.5.1, на която се позовава ответникът, изрично е посочено,
че представянето на издадени от съответните органи документи се изисква, освен в
случаите, когато такива не се издават поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им.
Установява се и механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание
да не кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по
конкретния спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение така или иначе е
платено на собственика още след настъпване на събитието, а за други отношения между
свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в
уведомлението-декларация за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните
обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност.
В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен
протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително –
чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП
изискват службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се
движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Такива данни по
делото няма, поради което и произшествието не е посетено от съответните служби на МВР.
От друга страна – неуведомяването на контролните органи не е основание за отпадане
отговорността на ответника при доказани механизъм, вреди и причинно-следствена връзка.
Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
дават основание на съда да зачете описания в исковата молба, уведомлението за щета,
заключението на вещото лице и показанията на свидетеля механизъм на настъпване на
произшествието.
Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в събраните по
делото доказателства, нито процесните увреди да са били налични към датата на ПТП.
Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила.
Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост, която да не е позволявала на водача да забележи своевременно неравността
върху пътното платно или да спре при нужда.
Установи се и, че в резултат на преминаването през неравността на пътното платно,
на застрахованото при ищеца имущество са причинени щети, които, видно от заключението
на вещото лице се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм на
ПТП. Безспорно между страните е изплащането на застрахователно обезщетение за тях на
увреденото лице.
Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ,
според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът се е суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата,
при която са причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, поради което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В случая спорното право произтича от виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община за поддържане в изправност пътища – част от
4
общинската пътна мрежа и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. СО носи
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод изпълнението на
възложената им от работа.
Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника, за което
между страните няма спор.
Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно -отстраняването на
дупки и неравности по тях. Съдът намира, че шахтата, в която е попаднал автомобилът, е
дъждоприемна такава, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите, уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии са публична
общинска собственост. Следователно Общината следва да осигури тяхната безопасност не
само като стопанин на пътя, но и като собственик на уличната канализационна мрежа.
Шахтата не е била обозначена и обезопасена по никакъв начин, видно от показанията на
свидетеля, поради което съдът приема, че ответникът не е изпълнил вмененото му по закон
задължение, от което са настъпили вредите.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение,
собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в
случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от
присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание
чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС,
следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на неподсигурен капак на шахта
на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл.49 ЗЗД.
Възражението на ответника, че задължението за поддържане на процесната шахта в
изправност е на Фирма е неоснователно. Видно от събраните по делото доказателства, касае
се до дъждоприемна шахта, намираща се плътно в дясно на пътното платно, непосредствено
до бордюра. Съобразно цитираните по-горе разпоредби, задължението за поддържането и в
изправност е на С. о. Съгласно сключения между С.О. и ФирмаДоговор за концесия за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на СО,
общодостъпен на https:www.*******, на Фирма е предоставено специално право на ползване
на публичните активи – т.2.1.1. Съгласно т.9.1 „Концесионерът експлоатира и поддържа
Активите във всички случаи в добро работно състояние в съответствие с Добрата
Инженерингова и Експлоатационна Практика и по начин, който осигурява
удовлетворяването на Изискванията към Изпълнението“. В Анекс № 2 – Списък на активите
са изрично изброени тези, чието ползване и поддръжка е предоставена на концесионера,
като дъждоприемните шахти, намиращи се на пътното платно не са посочени. Въпреки
указаната му доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства, че
произшествието е настъпило в резултат попадане на автомобила на намиращи се на пътното
платно канален или канализационен колектор, нито за идентичност между такъв колектор и
5
дъждоприемна шахта. Ето защо съдът намира възражението за недоказано.
Относно размера:
Дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата.
Настоящият състав приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди
отговарят на сумата, необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо
състояние, тоест, годно за движение. При положение, че друго не е уговорено се приема, че
застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната
стойност на МПС към момента на настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният
еквивалент на действителната вреда съдът приема, че представлява средната пазарна цена на
ремонта на автомобила; съответно на частите, които следва да се сменят с нови.
Предвид заключението на вещото лице, което определя размер на вредите по средни
пазарни цени над претендирания размер, искът се явява основателен и доказан в пълния
предявен размер, като се дължат и направените разноски за определяне на обезщетението –
общо 555.77 лв.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба, като обусловена от изхода на спора
по главния иск.
По Обратния иск:
Обратния иск по чл. 219, ал.3 ГПК, връзка с чл. 79, ал.1 и чл. 82 ЗЗД е неоснователен.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, по така
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения по
договор с изложеното в исковата молба съдържание, по силата на който отговорността за
поддържане на процесната шахта е възложена на ответника; че процесната шахта
представлява канален или канализационен колектор, а в тежест на ответника по иска е да
докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира иска за неоснователен.
Както се каза по-горе, по делото се установява, че произшествието е настъпило вследствие
пропадане на предната дясна част на автомобил „Х. Т.“ с рег. № **** в дъждоприемна
шахта в дясно на пътното платно. В предоставените за ползване и поддържане от
Фирмаактиви по силата на сключения между Столична община и Фирма Договор за
концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на
СО не са включени дъждоприемните шахти, поради което поддържането им в изправност и
обозначаването им, когато съставляват опасност за движението, е задължение на С. о. като
техен собственик.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за
вещо лице, 30 лв. – за свидетел и адвокатско възнаграждение в размер на 168 лв. – общо 448
лв., които ответникът, на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да му заплати.
Поради отхвърляне на Обратния иск ответникът Столична община дължи на Фирма е
направените от последното разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати
на Фирма с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. №** на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата от 555.77
лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение от 540.77
6
лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, по сключена имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в полица № 440219213019939, със срок на застрахователно покритие
06.12.2019г.-05.12.2020г. за щети на МПС марка „Х. Т.“ с рег. № ****, при настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 19.11.2020г. в гр. С., на ул. *** № *, г. И. – попадане в
необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред шахта на пътното платно,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.06.2021г. до окончателно
изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК – направените по делото разноски в
размер на 448 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., гр. С., ул. ****** № **** против Фирма . с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ №***, ет.** и **, бизнес
център „И. – Ц. Б.“. Обратен осъдителен иск за сумата от 555.77 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяването му до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. ****** № ***** да заплати на основание чл. 78, ал.3
ГПК на Фирма АД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ №
***, ет** и **, бизнес център „И. – Ц. Б.“. За направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 100 лв.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - Фирма с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ №
***, ет.**и **, бизнес център „И. – Ц. Б.“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7