№ 531
гр. Дупница , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО в публично заседание
на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
Секретар:Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20201510101298 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от „****” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****” № 46, ет. 4,
представлявано от **** **** чрез адв. **** от АК – София срещу В. С. К., ЕГН **********,
адрес: гр. Дупница, ул. „****” № 29.
Ищецът твърди, че на 21.05.2016г. между „БТК” ЕАД и В. С. К. е сключен Договор за
телекомуникационни услуги, по силата на който са й предоставени мобилни услуги за
телефонен абонаментен план „Виваком Смарт М”, срокът на договора е 24 месеца, като
същият влиза в сила в деня на подписването му, а на 13.12.2016г. между „БТК” ЕАД и В. С.
К. е сключено Допълнително споразумение към Договор за телекомуникационни услуги от
21.05.2016г. и с посоченото Допълнително споразумение абонатът е заявил допълнителна
телекомуникационна услуга „ Оферта комбинирай и спести”, както и четири номера –
**********; **********; **********; **********, по заявка на абоната услугите от двата
договора са включени в обща сметка по абонатен номер – **********. Твърди, че във
фактура №**********/15.02.2017 г. са включени стойността на ползваните
телекомуникационни услуги (месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет)
в размер на 106, 02 лв., която до настоящия момент не е заплатена; във фактура №
12222711304/15.03.2017г. са включени стойностите на ползваните телекомуникационни
услуги (месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет) в размер на 105, 31
лв., която до настоящия момент не е заплатена; във фактура № **********/15.04.2017г. са
включени стойността на ползваните телекомуникационни услуги (месечен абонамент за
мобилни разговори и мобилен интернет) в размер на 103, 91 лв., която до настоящия момент
не е заплатена. Претендира законна лихва в общ размер от 98, 16 лв., както следва: 1. 33, 87
1
лева по фактура № **********/15.02.2017 г. за отчетен период от 15.02.2017г. до
14.03.2017г.; 2. 33, 81 лева по фактура № 12222711304/15.03.2017г. за отчетен период от
15.03.2017г.
до 14.04.2017г.; 3. 31, 48 лева по фактура № **********/15.04.2017г. за отчетен период от
15.04.2017г. до 14.05.2017г. Обосновава активната си процесуална легитимация с договор за
цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД и последващ такъв от 26.08.2019г.,
сключен между ищеца и „СГ Груп” ООД, по силата на който на ищеца са прехвърлени
описаните вземания. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено между страните в процеса, че ответника му дължи описаните суми по фактури
и законна лихва в посочените размери и периоди, както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 886/2020г. по описа на РС – Дупница и
срещу която заповед за изпълнение на парично задължение ответницата е възразила.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника,
който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената
претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираното
от ищеца вземане.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства - Договор за телекомуникационни услуги
и Допълнително споразумение към Договор за телекомуникационни услуги от 21.05.2016г.;
месечна сметка № **********/15.02.2017 г.; месечна сметка № **********/15.03.2017г.;
месечна сметка № **********; Договор № **********/16.10.2018 г. за прехвърляне на
вземания; потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; Договор за
прехвърляне на вземане от 26.08.2019 г.; извлечение от Приложение № 1 с имената на
длъжниците и размера на вземанията към Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018
г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, се
установяват изложените в исковата молба обстоятелства от ищеца относно облигационните
отношения между „БТК” ЕАД и ответника В. С. К. по сключен Договор за
телекомуникационни услуги и последващото прехвърляне на вземането на ищеца в
производството чрез договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД и
последващ такъв от 26.08.2019г., сключен между ищеца и „СГ Груп” ООД.
Уведомление за настъпилата цесия е изпратено до длъжника по договора – ответник в
настоящото производство, но не са ангажирани доказателства, то да е получено от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
2
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в
т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно
цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Исковете са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, срещу която заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 10 ГПК длъжникът е възразил и с оглед даване на указания от съда на
заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
претендираното от ищеца вземане, като сочи, договорът за телекомуникационни услуги
сключен между нея и „БТК” ЕАД е сключен през 2016г. и е такъв за периодични плащания,
вземанията по него се погасяват с тригодишна давност, респективно и приложените фактури
са от 2017г. Съдът намира правопогасяващото възражение на ответника, направено в срока
по закон – с отговора на исковата молба за частично основателно, тъй като фактурите, по
които се претендират вземания срещу нея са с падежи 04.03.2017г., 01.04.2017г. и
02.05.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 110 б. „б” и б. „в” от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен договор и
вземанията за периодични плащания, каквито са и процесните. Следва да се вземе предвид
посоченото от ищеца в молбата му от 24.11.2020г., че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание на 13 март 2020г. - за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение е
отменено на 13.05.2020г., поради което и предвид датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 26.06.2020 г.
относно вземанията по процесните фактури, погасено по давност се явява само вземането с
падеж 04.03.2017г. по фактура № **********/15.02.2017г. за сумата от 106, 02 лева,
съответно и претендираната лихва за това вземане в размер на 33, 87 лева, а останалите
вземания – по фактури № 12222711304/15.03.2017г. в размер на 105, 31 лв., и фактура №
**********/15.04.2017г. в размер на 103, 91 лв. и съответно лихвите за тях в размер
3
съответно на 32, 81 лева и 31, 48 лева не са погасени по давност и претенцията за тях следва
да се уважи.
По разноските:
Разноски са претендирани и от двете страни и предвид частичното уважаване на
претенцията, се следват и на двете страни съобразно уважената, респ. отхвърлената част от
исковете, а именно – на ищеца се следват разноски за настоящото производство – 215, 02
лева и 215, 02 лева за заповедното такова, а на ответницата – 169,19 лева за настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. К., ЕГН **********, адрес:
гр. Дупница, ул. „****” № 29, че дължи на „****” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „****” № 46, ет. 4, представлявано от **** **** сумите както
следва: по фактура № 12222711304/15.03.2017г., в която са включени стойностите на
ползваните телекомуникационни услуги (месечен абонамент за мобилни разговори и
мобилен интернет) в размер на 105, 31 лв. и по фактура № **********/15.04.2017г., в която
са включени стойността на ползваните телекомуникационни услуги (месечен абонамент за
мобилни разговори и мобилен интернет) в размер на 103, 91 лв., както и законна лихва в
размер на 32, 81 лева по фактура № 12222711304/15.03.2017г. за отчетен период от
15.03.2017г. до 14.04.2017г. и законна лихва в размер 31, 48 лева по фактура №
**********/15.04.2017г. за отчетен период от 15.04.2017г. до 14.05.2017г., които суми
дължими въз основа на сключен на 21.05.2016г. между „БТК” ЕАД и В. С. К. Договор за
телекомуникационни услуги и които вземанията по посочените фактури са прехвърлени на
ищеца в производството с договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД и
последващ такъв от 26.08.2019г., сключен между ищеца и „СГ Груп” ООД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№ 886/2020г. по описа на РС – Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата по фактура №
**********/15.02.2017г., в която са включени стойността на ползваните
телекомуникационни услуги (месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет)
в размер на 106, 02 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в
съда до окончателното й плащане, както и за сумата от 33, 87 лева, представляваща законна
лихва по фактура № **********/15.02.2017 г. за отчетен период от 15.02.2017г. до
14.03.2017г., поради погасяването им по давност, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 886/2020г. по описа на
4
РС – Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Дупница, ул. „****” № 29 да заплати на „****” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „****” № 46, ет. 4, представлявано от **** **** сумата в размер
на 215, 02 лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Дупница, ул. „****” № 29 да заплати на „****” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „****” № 46, ет. 4, представлявано от **** **** сумата в размер
на 215, 02 лева, представляваща сторени разноски в заповедното производството по ч.гр.
дело № 886/2020г. по описа на РС – Дупница съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****” № 46, ет. 4, представлявано от **** **** да
заплати на В. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. Дупница, ул. „****” № 29 сумата в размер
на 169, 19 лева, представляваща сторени разноски в производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5