№ 79
гр. Разград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
С Решение № 282 от 16.12.2022 г. по гр.д № 232/2022 г. на РС - Исперих е отхвърлен
искът предявен от „Фактор-П“ ЕООД седалище гр.Добрич против „Агро-Каи“ ООД
седалище гр.Исперих, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 480лв.
представляваща задължение по фактура №**********/30.05.2018г. за извършен транспорт
от с.Белинци до гр.Добрич, законната лихва от датата но подаване на молбата. Като е
признато за установено, на основание чл.192 ал.4 ГПК, че частен документ „Товарителница
за обществен автомобилен транспорт в страната №26 от 30.05.2018г.“ е неистински
документ в частта, в която и е придаден вид, че е подписана от представител на „Агро-Каи“
ООД в качеството на изпращач.
Постъпила е въззивна жалба от „Фактор-П“ ЕООД седалище гр.Добрич чрез
пълномощник, против Решение № 282 от 16.12.2022 г. по гр.д № 232/2022 г. на РС -
Исперих, с което е отхвърлен предявеният иск. Изложени са доводи, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални и материално правни
норми. Моли да бъде отменено посоченото решение, като бъде постановено друго, с което
да бъде уважен предявеният иск. Сочи, че докладът на първоинстанционния съд е в
отклонение на нормата на чл.146 ГПК, не съдържа обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и задължения. В определението от 14.06.2022г. при откриване на
производство по оспорване истинността на частен документ, неправилно е разпределена
доказателствената тежест, като не е съобразена нормата на чл.193 ал.3 ГПК.
1
Представляващия т ответното дружество е Е. А. Ю., като е налице техническа грешка при
изписването му във фактурата. Излагат се доводи относно това, че договора за превоз е
неформален по арг. На чл.293 ал. ТЗ, поради което писмената форма не е елемент от
фактическия състав при сключването му. Както, че наличието на облигационно отношение
между страните се установява от представената товарителница, от която се установява, че на
тази дата –а30.05.2018г. е сключен договор за превоз на товар с предмет „трактор“.
Изпълнението на задължението за транспортиране на трактора от превозвача се установява
по несъмнен начин от показанията на св. П. и представените писмени доказателства от
третото задължено лице в процеса. Намира, че наличието на договор и изпълнението на
поетото по него задължение от страна на превозвача поражда задължението за заплащане на
уговореното между страните възнаграждение за превоз.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна не депозира отговор.
В с.з. жалбоподателят депозира писмено становище, в което сочи, че не е твърдял, че
подписа на товарителницата е изпълнен от представляващия дружеството „АГРО-КАИ“
ООД, може да бъде изпълнен от всеки един от работниците или служителите в дружеството
отговорни за предаване на „товара“ на превозвача. Товарителницата и фактурата
удостоверяват извършената доставка, като първата-условията на договора за превоз и
получаването на товара, като липсата на някой реквизит не засяга съществуването, както
действителността на договора за превоз, както и не води до загуба на доказателствената и
сила. Моли обжалването решение да бъде отменено.
В с.з. процесуалният представител на въззиваемия моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Сочи, че и в резултат на заключението на вещото лице по
назначената съдебно експертиза, се потвърждава извода на съда, че оспорената
товарителница, макар с неправилно разпределена доказателствена тежест при първата
инстанция, следва да бъде изключена от доказателствата по делото, тъй като подписът
положен срещу лицето, за което се твърди, че е подписал не е на представляващия
дружеството.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му
компетентност и по надлежно предявен иск квалифициран от настоящия състав по реда на
чл.367 ТЗ вр. с чл.79 ал. ЗЗД. При разглеждане на делото и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил
процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и
съответно на търсената защита е разпределена доказателствената тежест и в рамките на
дължимото по смисъла на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите
на доказване от нея факти.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните,
2
предвид събраните по делото доказателства, за да се произнесе по правилността на
първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдът е бил сезиран с искова молба от „ФАКТОР-П“ ЕООД седалище гр.Добрич
против „АГРО-КАИ“ ООД седалище гр.Исперих за осъждането на ответника да заплати
сумата 480лв. представляваща задължение по фактура №**********/30.05.2018г., за
извършен транспорт на трактор от с.Белинци до гр.Добрич, законната лихва от завеждането
на исковата молба. Като същата дължима на основание сключена между страните търговска
сделка, за която е издадена процесната фактура. Ответната страна оспорва претенцията,
възразява да е възлаган такъв превоз. Оспорва представената фактура, както и
товарителница, за която сочи, че не съдържа подписа на представляващия дружеството.
По делото е приложена товарителница за обществен автомобилен превоз в страната
№26 от 30.05.2018г., в която е посочено, че е издадена в с.Белинци на 30.05.2018г.,
изпращач - Агро-Каи ООД, превозвач - Фактор-П ЕООД, получател Ири Трейд с адрес
Добрич, място на натоварване Белинци на дата 30.05.2018г. от 13,20ч до 13,40ч., място
натоварване белинци, място на разтоварване Добрич; товар – трактор, посочен автомобила -
Волво, рег. №***. Приложен е пътен лист издаден от С. П. представител на Фактор-П ЕООД
№0119417 от 30.05.2018г., за автомобил Волво с рег. № ***, с водач Й. Й., като е посочен
документ за превоз товар – товарителница с отразени шест маршрута. Последните два:
Добрич - Белинци тръгване 11,45 пристигане 13,15ч. и от Белинци-Добрич тръгване 13,40
пристигане 18,00.
Представени са от трето неучастващо по делото лице Ири Трейд АД - 2 бр. фактури и
2бр. броя приемо - предавателни протокола, за извършени в периода м. юни-м. август в
дружеството ремонти на трактори собственост на Агро-Кай ООД. Приемо - предавателен
протокол от 27.06.2018г. и фактура №**********/28.06.2018г. за трактор AGROTRON TTY
9340 и AGROTRON 260 МКЗ съгласно фактура №**********/15.08.2018г. предаден с
приемо-предавателен протокол от 14.08.2018г.
В първоинстанционното производство е била назначена съдебно- счетоводна
експертиза, според заключението на която фактура №**********/30.05.2018г. е
осчетоводена в счетоводството на ищеца, но не и при ответника. Ответното дружество не е
ползвало данъчен кредит по фактурата.
Разпитания по делото свидетел С. П., който работи в ищцовото дружество като
„ръководител транспорт“ сочи, че му се обадил представител на ответното дружество и
заявил транспорт на трактор от с.Белинци за гр.Добрич, а той на следващия ден издал
фактура за транспорт, която дал на шофьора, да я предаде на получаващия. Трактора отивал
за ремонт в Ири Трейд АД гр.Добрич. Твърди, че съставил фактурата в деня на превоза,
която дал на шофьора, както това, че след завеждане на делото му се обадил представител на
ответника, пожелал отново да му изпрати фактурата понеже не я е получил и да я заплати,
но в последствие отказал, като разбрал, че има допълнителни разходи по делото.
Според заключението на вещото лице по назначената във въззивното производство
графологична експертиза, саморъчният подпис за „изпращач“ в Товарителница №26 от
3
30.05.2018г., не е изпълнен от Е. А. Ю., представляващ ответното дружество.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, приема от правна
страна следното: Съгласно чл.367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение, да превози до определено място лице, багаж или товар. Основно
задължение на превозвача-изпълнител по договора е да извърши превоза в определения
срок, да пази товар от приемането до предаването му и да уведоми получателя за пристигане
на товара, като го предаде в местоназначението, срещу задължение на възложителя по
договора да предаде необходимите документи, респ. да заплати транспортната услуга, освен
ако не е уговорено друго-чл.372 ТЗ. Ищецът следва да докаже сключването на договора,
изпълнение на задължението-доставка до получателя, размера на дължимата сума, падежа
на задължението. Следва да се посочи, че договорът за превоз е неформален, консесуален,
реален, като сключването му може да се доказва с всички предвидени от закона средства. За
доказването ищецът е представил описаните по-горе писмени доказателства - фактура,
товарителница, пътен лист, събрани са гласни доказателства. По отношение на фактурата от
заключението на вещото лице става ясно, че не е осчетоводена при ответника, не е включена
в дневниците за покупко-продажба и справки декларации по ЗДДС. В който случай би било
признание на ответната страна за възникване и размера на задължението, за което е
съставена, но в случая това не е така. По отношение на товарителница №26 от 30.05.2018г.,
от заключението на вещото лице по назначената в това производство експертиза, се
установи, че не подписана от представител на ответника, поради което същата е неистински
документ по отношение на нейното авторство за това, поради което следва да се изключи от
доказателствения материал на основание чл.194 ал.2 ГПК. Останалите доказателства -
приложения пътен лист, както показанията на разпитания свидетел, не установяват по
категоричен начин съществени елементи от състава на договор за превоз, съгласието на
страните, както предаването на товара, предмет на превоза. Действително от пътния лист се
установява, че процесния ден е бил извършен превоз до с.Белинци, но не става ясен какъв е
товара, тъй като в пътния лист е отразено-товарителница. За последната бе установено, че е
неистински документ. Вярно е, че товарителницата е само едно от средствата за доказване
сключването на договора за превоз, като липсата й не се отразява на неговото съществуване
и действителност (чл.50 ал.2 ЗАвтП), но същата би могла да служи като доказателство за
твърденията на ищеца. Така не биха могли да се докажат твърденията на ищеца, че превоза
е бил извършен по възлагане от ответника. Разпитания свидетел сочи, че е получил заявка за
превоз по телефона от представител на ответната дружество, но без конкретика за това с
кого е разговарял от ответното дружество, съответно каква е договорка за цената на
услугата, тъй като става ясно, че и фактурата не бе установено да е била предадена от
шофьора при извършване на превоза на получателя, както сочи свидетелят. Фактурата не е
подписана от ответната страна и като частен документ по см. на чл.180 ГПК представлява
доказателство единствено за направените от ищеца изявления. На следващо място от
представените документи от Ири Трейд АД – получател по на товара по превоза, се
установява единствено, че са получени съответно отремонтирани два трактора на ответното
4
дружество, които от приложените приемо-предавателни протоколи е видно, че са от други
дати - 27.06.2018г. и 14.08.2018г. След като ищецът не е доказал при пълно и главно
доказване съществените елементи на твърдяната сделка, то претенцията правилно е била
отхвърлена от първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се следват направените разноски в това
производство, които са в размер на 689лв.
Воден от гореизложеното, Разградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 282 от 16.12.2022 г. по гр.д № 232/2022 г. на РС –
Исперих.
ОСЪЖДА “ФАКТОР-П“ ЕООД, ЕИК124610600 седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ж.к. Добротица бл.46, вх.Е ет.7 ап.13 ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО-КАИ ООД,
ЕИК116551967, седалище и адрес на управление гр.Исперих, Ахинора №5, сумата
689лв./шестотин осемдесет и девет лева/ за разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5