№ 78
гр. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20201860100363 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, предявена от СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: с.А., ул. „*****“ №32 чрез пълномощника адв.П.Н. от САК срещу Н. Л. Б., ЕГН:
**********, адрес: с.Ч., ж.к. „М.“ №6, ет.2, ап.6 за постановяване на развод поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по вината; за предоставяне
родителските права по отношение на малолетното дете Л.С. Ч.а, ЕГН:*********** на
нейната майка и определяне на местоживеене също при майката; за определяне на режим на
лични отношения на бащата С.Ч. с детето Л. Ч.а всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 09:00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, както и един месец от лятната
ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и половината от
коледните, новогодишните и великденските празници, а също и по всяко друго време, след
предварителна уговорка между родителите; за осъждане на бащата да заплаща месечна
издръжка на детето Л. Ч.а в размер на 200 лв., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване, считано от
влизане в сила на решението; за постановяване семейното жилище да остане за ползване от
съпругата.
В хода на делото към настоящото дело е присъединено гр.д. № 115/2021г. по описа на
РС-Пирдоп, което е образувано по искова молба, предявена от Н. Л. Б., ЕГН: **********,
адрес: с.Ч., ж.к. „М.“ №6, ет.2, ап.6 срещу СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.А., ул.
„*****“ №32, с която се иска съдът да прекрати с развод брака между двамата като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на съпруга СТ. Д. Ч.; упражняването на родителските
1
права върху малолетната Л.С. Ч.а да се предостави на майката Н. Л. Б.; местоживеенето на
ненавършилото пълнолетие дете Л. Ч.а да се определи при майката; да се определи
семейното жилище да се обитава и ползва от съпругата; бащата С.Ч. да бъде осъден да
заплаща издръжка на детето Л.С. Ч.а чрез нейната майка и законен представител Н. Л. Б. в
размер на 500 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на забава до окончателното и изплащане или до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, както и издръжка за минал период – от
11.02.2020г. до 11.02.2021г. в общ размер на 6000 лв. /по 500 лв. за всеки от месеците/; да
бъде определен режим на лични отношения между детето Л.С. Ч.а и нейния баща СТ. Д. Ч.,
съобразен с описаното в исковата молба. Тази искова молба е приета за разглеждане от
настоящия съдебен състав, доколкото практиката на ВКС го налага /така Определение
№349/22.10.2014г. по ч.гр.д. №5891 по описа на ВКС за 2014г./, независимо че така се
заобикаля правилото за преклузия в сроковете, сред които е и срокът за предявяване на
насрещни искове.
В исковата молба, изхождаща от СТ. Д. Ч., той е посочил, че двамата с ответницата
имат сключен граждански брак съгласно акт №9/**********г. на община З., от който брак
имат родено едно дете – Л.С. Ч.а, родена на 15.08.2010г., която понастоящем е малолетна.
Ищецът твърди, че първоначално в семейството им царели разбирателство и уважение, а
взаимоотношенията били нормални и спокойни. Постепенно обаче настъпило отчуждение,
изчезнали уважението, разбирателството и привързаността им един към друг. Създалите се
различия и противоречия се задълбочили, като двамата съпрузи напълно охладнели един
към друг и станало невъзможно да намерят подход, чрез който да преодолеят различията и
да общуват пълноценно. Ищецът заявява, че живеят разделени от месец септември 2019г.,
която раздяла допринесла за пълното отчуждаване. Общността между тях като съпрузи била
напълно унищожена. Разкъсани били всички духовни и физически връзки между тях, а
брачните им отношения не могли да се възстановят, нито бракът им да бъде заздравен. Сочи
се, че бракът съществува без всякакво съдържание и формално, като е безсмислено и
неоправдано продължаването му. Ищецът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен и в интерес и на двамата съпрузи е той да бъде прекратен.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответницата Н. Л. Б. не е подала писмен отговор на
исковата молба и не е взела становище по нея, след като съобщението по чл.131 ГПК и е
връчено при отказ да бъде получено.
В присъединената искова молба, изхождаща от Н. Л. Б. се твърди, че гражданският
брак, сключен между страните с акт за граждански брак № 9/**********г. в гр.З., от който е
родено детето Л.С. Ч.а, е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Сочи се, че първите години от брака са били щастливи и изпълнени с любов и
разбирателство. Постепенно отношенията започнали да се влошават. Започнали спорове,
най-често в моменти вечер след употреба на алкохол от страна на съпруга. В началото на
2019г. отношенията внезапно се влошили драстично поради събитие, което съпругата
2
твърди че научила случайно и което довело в крайна сметка до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Доверието се изгубило и отстъпило място на съмнения, поради което
споровете зачестили, а разбирателството почти изчезнало. В началото на 2019г. твърди, че е
видяла съобщения, изпратени на телефона на мъжа й, от които разбрала, че той й е
изневерил. Впоследствие установила и че е изпращал снимки на дъщеря им на жената, с
която е изневерил. Сочи, че изневярата я е наранила, като първоначално била съсипана и
разочарована. Близо два месеца се опитвала да излезе от това състояние, след което го
попитала за обяснение, а той отрекъл, че е имал отношения с другата жена, както отричал и
до днес. Продължили да живеят заедно, макар и с коренно променени отношения. Твърди,
че споделила със своя приятелка, на която показала и съобщенията, които е прочела и ги
снимала, като с тази приятелка провели няколко дълги разговора, които я накарали да се
успокои и да излезе от състоянието на разочарование, нещастие, обида и яд. Решила, че
може да преглътне обидата ако съпругът й се извини. Той продължавал да отрича, въпреки
което тя не искала да се разделя със своя съпруг и направила опит да възстанови изгубеното
доверие. През лятото на 2019г. отишли на почивка на море тримата с дъщеря им, което бил
последният опит за възстановяване на отношенията. На почивката разбрала, че
възстановяването на отношенията им е невъзможно. След почивката с дъщеря й се изнесли
от семейното жилище, купено с пари на нейните родители и отишла да живее при тях, като
от септември 2019г. живеели разделени. Въпреки това тя не желаела да се развежда със
съпруга си и правела опити за разговори с него, като била готова да му прости, но не
срещнала ответно желание. Съпругът спрял почти изцяло да се грижи и да се интересува от
дъщеря им Л., както финансово, така и като нейн баща. Когато го помолила да си разделят
пътуванията до гр.С. за водене на детето на тренировки, той отказал. Майката поела сама
всички грижи за възпитанието, образованието и развитието на Л.. През 2020г. получила
искова молба, от която научила, че съпругът иска развод. Тогава тя все още не искала да се
развежда и направила нови опити да се свърже с него и да разговарят за възстановяване на
брака, но отново безуспешно. След като в заседанието на 18.12.2020г. били определени
привременни мерки относно режима на лични контакти с детето, отношенията окончателно
се влошили, като съпругът отказвал всякакъв контакт с нея и желаел да разговаря
единствено с детето. Първоначално срещите с детето преминавали добре и се провеждали в
семейното жилище, в което никой не живее. След една от срещите Л. споделила, че баща й е
взел радиаторите от нейната стая в семейното жилище и ги е монтирал в стая в къщата в
с.А.. Впоследствие Л. започнала все по-малко да иска да ходи в с.А., където сега живее
бащата и да преспива при него. Стигнали до моменти, в които бащата заплашвал детето, че
ако не иска да ходи при него „ще дойдат двама чичковци с бяла кола, които ще я вземат“. Л.
се уплашила и притеснила. Отношението му дори към детето се променило в негативна
посока, като това било обстоятелството, което я подтикнало да подаде настоящата искова
молба за развод с искане за произнасяне по брачната вина.
В присъединената искова молба се сочи, че въпреки че към момента изневярата не е
брачно провинение, с постъпката си С.Ч. е нарушил основни принципи на Семейния Кодекс,
3
сред които зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа между
членовете на семейството. Поради това ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпруга, като неговите действия през последните две години са довели
до невъзможност отношенията да се подобрят и възстановят. Сочи, че въпреки
многобройните опити да съхрани семейството си, срещнала само лъжи, безразличие,
арогантност, лицемерие и нежелание от страна на нейния съпруг за какъвто и да е контакт.
Продължителната градация в разстройването на отношенията и дългият период на
фактическа раздяла достигнали състояние, което не може да бъде преодоляно.
В подадения срещу присъединената искова молба отговор СТ. Д. Ч. също заявява
желание бракът, сключен между страните, да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен, изчерпан от всякакво съдържание. Оспорва изложените в исковата молба
основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и заявява, че то се дължи на
брачните провинения на съпругата. Твърди, че в семейството им през целия им съвместен
живот ищцата не е показала дължимата привързаност и уважение към съпруга си, тъй като
винаги с приоритет са били мнението и интересите на родителите й. Съпругата не съумявала
самостоятелно, без намесата на нейните родители, да решава проблемите в семейството си,
да създаде нужната сигурност и стабилност, да поеме отговорност да бъдат самостоятелни и
независими двамата съпрузи. С.Ч. твърди, че настоявал многократно да се отделят и да
заживеят самостоятелно, която стъпка тя не могла да предприеме, въпреки че той превърнал
семейния им апартамент в прекрасен и уютен дом чрез изпълнения от него ремонт, без
каквато и да е чужда помощ. Тя прекарвала свободното си време предимно с нейна
приятелка и колежка, като по няколко пъти месечно ходели на семинари, обучения,
екскурзии и почивки, като така създавала и поддържала разделност между брачните
партньори. Съпругът се чувствал подценяван от съпругата си и нейните родители, а в
последните години от съвместния им живот бил пренебрегван и отблъскван, независимо че
наред с основната си трудова ангажираност, изкарвал и допълнителни доходи, било чрез
отглеждане н пчели, било от ремонтни дейности. Всички в чуждия му дом /дома на
родителите на съпругата/, за който той също се грижел и поддържал, били все недоволни и
все го упреквали, че не доставя в семейството достатъчно средства. Твърди, че съпругата му
разполагала с банковата карта от сметката, по която превеждали заплатата му, която
държала у себе си, но въпреки това средствата все не й достигали, нищо че работела и
получавала значителни доходи. Няколкократно й направил бележка да ограничи разходите,
като тя му заявила, че е дала заем на своя колежка и тя не й ги връща. В същото време
постоянно си купувала дрехи и обувки. Случайно срещнал въпросната колежка, от която
разбрал, че не е получавала никакъв заем от съпругата му. Почувствал се унизен и започнал
да се съмнява в лоялността на съпругата си. Наблюдавал я известно време и очаквал да каже
за какво харчи заплатата му, но тя нищо не споделила. Направил справка на банковата си
сметка и установил, че няма никакви средства в нея. Взел си картата и поискал обяснение, а
тя заявила, че е изтеглила 10 000 лв. заем, които предоставила на своята баба, поради което
не получава почти никакви средства от своята заплата. От тогава започнали постоянните
4
скандали в семейството и набеждаването му в изневяра. Сочи, че поведението на съпругата
му, изразяващо се в несподеляне на намеренията си с него, липсата на дискусия около
личния им живот, лъжите и измамите, изтеглянето на значителни средства без негово
знание, подкопали духовното и финансово единство на семейството до такава степен, че
бракът им съществувал вече само формално и бил дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на съпругата. Счита, че тя, за да оправдае поведението си, прокарвала неверни
твърдения за негова злоупотреба с алкохол и за негова брачна изневяра. Подчертава, че той
не бил отсъствал в нито един момент от дома си до тяхната фактическа раздяла, докато
съпругата имала чести и продължителни отсъствия от дома под различен предлог. С оглед
на изложеното счита, че поради неуважението, незачитането му като съпруг,
пренебрежителното отношение към него, фактическата раздяла, брачната им връзка няма
съдържанието, което законът и моралът й придават. Общността била напълно унищожена.
Разкъсани били всички духовни и физически връзки между тях. Продължаването на брака
счита за безсмислено и неоправдано, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на съпругата Н. Л. Б., поради което следва да бъде прекратен. Поддържа всичко, изложено в
подадената от него искова молба относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения относно детето и ползването на семейното жилище. Възразява срещу
искането на майката той да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв., както и за минал
период в размер на 6000 лв. Сочи се, че детето Л. няма лични и специфични здравословни,
психични и други нужди, които да са значително по-големи от обичайните такива за деца на
тази възраст, обуславящи издръжка в такъв неоправдано висок размер. Намира за адекватен
предложеният от него размер на издръжката от 200 лв.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът и ответник по съединената искова
молба СТ. Д. Ч. се явява лично и с упълномощения си процесуален представител адв.П.Н. от
САК, като заедно двамата поддържат исковата молба. В изложението си по съществото на
делото адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от нейния
доверител иск за развод и бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен. Адв.Н. счита, че е изчерпано взаимното доверие и уважение,
разбирателство и задружност в изпълнението на семейните задължения, бракът е лишен от
смисъл и съдържание, поради което следва да бъде прекратен. Адв.Н. моли съда, ако не
установи, че някой от съпрузите има изключителна вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, такава вина да бъде констатирана и за двете страни. Според адв.Н. и
двамата родители имат необходимия родителски капацитет, но към настоящия момент,
предвид пола и емоционалната привързаност на детето към майката и неговата ниска
възраст, то трябва да остане да се отглежда при нея. Счита обаче, че доколкото бащата е
отговорен родител, той следва да бъде компенсиран с режима на лични отношения с детето,
който да е достатъчно широк, а за пълноценния контакт между детето и бащата следвало да
допринесе майката, вместо да работи в обратния смисъл. Сочи се, че по отношение на
семейното жилище С.Ч. няма претенции и счита, че то следва да остане за ползване от
майката щом тя ще упражнява родителските права. По отношение на фамилното име на
5
съпругата след развода се сочи, че следва да се уважи нейната воля. По отношение на
издръжката адв.Н. намира, че тя е адекватна в предложения от бащата в исковата молба
размер и че размерът на издръжката, поискан от майката, а именно: 500 лв., е
неоснователен, недоказан и ненужен и може единствено да напъти детето към неморален
начин на живот. Във връзка с ангажираността на детето в спорта се признава, че то има
нужди, но според процесуалния представител на С.Ч. те не са драстични и биха могли да
бъдат компенсирани с предложения от бащата размер. Адв.Н. моли съда да съобрази тези
нейни доводи при постановяване на съдебния акт и ако вината бъде разделена между
двамата съпрузи, разноски да не се присъждат, освен поемането на държавната такса за
издръжката от нейния доверител. В случай, че ответницата бъде призната за виновна за
прекратяване на брака, адв.Н. моли да им бъдат присъдени сторените разноски.
Ищцата по съединената искова молба Н.Л. Б. –Ч.а се явява лично в една част от
съдебните заседания и във всички тях се представлява от упълномощения адв. И.М. от САК,
който поддържа депозираната от името на неговата доверителка съединена искова молба. В
хода по същество на делото адв.М. моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните, което желаят в крайна сметка и двете страни. Счита, че са налице
дълбоки причини, които не могат да бъдат преодолени, за да продължат страните да живеят
съвместно и да заздравят брака си. Адв.М. счита, че са доказали вина в поведението на С.Ч.,
което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака и всичко последващо е
следствие от това негово поведение. Адв.М. моли съда да възложи упражняването на
родителските права на майката. Съгласява се със становището на адв.Н., че бащата трябва да
има лични контакти с детето и това е полезно за детето, но заявява, че се е установило по
делото, че детето не желае да остава при баща си с преспиване, което желание счита, че
следва да се уважи, за да има хармония и разбирателство. Адв.М. сочи, че ако детето
пожелае майката няма да има против и за повече лични контакти с бащата. Относно
издръжката адв.М. заявява, че исканата от тях издръжка от 500 лв. представлява между 1/3 и
¼ от цялата издръжка на детето и има основание бащата да се ангажира с издръжка в този
размер, предвид че това няма да затрудни неговия живот, съобразно доходите, с които
разполага. Адв.М. счита, че детето има талант и трябва да се развива, като спортът, който
тренира, не може да бъде заменен. Адв.М. моли за присъждане на разноските ако вината се
възложи в тежест на бащата, а в случай на съвместна вина- разноските да бъдат
разпределени.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
По делото са събрани писмени доказателства, чрез които се цели установяване на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, родителския капацитет на двете страни, а
също и разходите за нуждите на детето на страните, които биха имали значение за
6
определяне размера на издръжката.
Безспорно е между страните, че двамата са съпрузи, както и родителското качество на
двете страни по спора спрямо малолетното дете Л.С. Ч.а. Видно от дубликат на
удостоверение за сключен граждански брак, издаден на 23.08.2020г. от длъжностно лице
при община А., СТ. Д. Ч., ЕГН: ********** и Н.Л. Б., ЕГН: ********** са сключили
граждански брак в гр.З. на **********г., за което е съставен Акт за граждански брак
№9/**********г. и съпругата е приела след брака да носи фамилното име Б.. Родителството
на Н. Л. Б. и СТ. Д. Ч. над детето Л.С. Ч.а се установява от представения дубликат на
удостоверение за раждане на същата, издаден на 28.08.2020г. от длъжностно лице по
гражданско състояние при община А.. Удостоверението за раждане на детето Л.С. Ч.а е
издадено на основание акт за раждане № 979/********** г., съставен в гр.С., общ. Столична,
р-н М..
Страните не спорят, че семейното им жилище е апартамент, находящ се в с.Ч., ж.к.
„М.“ №6, ет.2, което се потвърждава и от разпитаните свидетели.
Изискан е и приет като писмено доказателство социален доклад изх. №************
г. на ДСП-Пирдоп. Докладът отразява факти от значение за интересите на детето Л. Ч.а.
Социалните служители са провели срещи-разговори с двамата родители на детето, които са
споделили същите твърдения и желания, които са изложили и в своите искови молби. И
двамата родители са заявили пред социалните служители, че бащата не е заплащал до
момента на анкетата средства за издръжката на детето чрез майката, но заплаща
ежемесечната такса на детето по художествена гимнастика и сметката му за мобилен
телефон. Бащата е заявил и че рядко контактува с детето, предимно по телефона, а майката е
заявила, че не ограничава контактите им, но детето е много ангажирано, тъй като от
понеделник до събота след обяд пътува до гр.С., където тренира художествена гимнастика в
Спортен клуб „***********“. Проведен е разговор и с личния лекар на детето, който е
съобщил, че детето редовно се води на профилактични прегледи и са му поставени всички
задължителни за възрастта му имунизации. Проведен е разговор и с класния ръководител на
детето, която е съобщила, че детето редовно посещава учебните занятия, справя се отлично с
усвояването на учебния материал, участва активно в класни и извънкласни мероприятия,
има много добър външен вид, контактува много добре със съучениците си и са му осигурени
всички необходими учебни пособия. Макар да не е провеждана анкета в жилището, където
детето се отглежда и жилището, в което бащата живее (заради епидемичната обстановка в
страната), посочено е, че детето се отглежда от майката в жилище в с.Ч., ул. „***********“
№13, като семейството съжителства в едно домакинство с бабата и дядото по майчина
линия - Л. и Л. Б.. Посочено е, че бащата живее в жилището на родителите си Д. и Т. Ч.и в
с.А., ул. „*****“ №32, в едно домакинство с тях. Коментирана е в социалния доклад
трудовата заетост на родителите, като е посочено, че майката е учител по физическо
възпитание и спорт в ОУ „******************“ - с.Ч. и Частна профилирана гимназия с
чуждоезиково обучение- Ч., а бащата СТ. Д. Ч. работи в „************** Ч.“ ЕАД- с.Ч. като
7
шлосер. Твърди се, че двамата родители са представили доказателства за доходите си, от
които е видно, че са финансово обезпечени и семейството не е подпомагано от ДСП-
Пирдоп. Според социалните служители детето има изградена емоционална връзка и с
двамата си родители, познава и контактува с роднините си по майчина и бащина линия и
няма данни да е въвлечено в конфликт между родителите. В заключение на доклада е
посочено, че в хода на социалното проучване е установено, че към настоящия момент
майката Н. Л. Б. приоритетно полага грижи за детето Л. Ч.а, като желае да й бъде
предоставено упражняването на родителските права, а бащата не възразява. Сочи се, че с
оглед възрастта на детето няма пречка да бъде определен режим на лични отношения с
бащата, гарантиращ запазване на емоционалната връзка помежду им, както и възможност
той активно да участва в отглеждането и възпитанието на детето. Според доклада от
значение е осигуряване на средства за издръжка на детето и от двамата родители, като по
този начин по-пълно биха били задоволени потребностите му. Сочи се, че размерът на
издръжката на детето следва да е определен съобразно възрастта му и необходимостта от
средства за покриване на ежедневните му потребности от подслон, храна, здравни грижи и
образование.
Представени са като доказателства документи, отразяващи трудовата заетост на
страните по делото и получаваното от тях възнаграждение. В социалния доклад, чиито
констатации бяха отразени по-горе, са посочени длъжностите и местоработата на
съпрузите/родителите, но не и доходът на същите. С.Ч. е представил 2 бр. удостоверения за
доходи /едното за периода от 06.2019г. до 05.2020г., а другото за периода от 06.2020г. до
05.2021г./, издадени от неговия работодател „************** Ч.“ ЕАД, от които е видно, че
за отразения период средномесечният му брутен доход е около 2200 лв. /като
възнаграждението варира според месеците/. Н.Б. не е представила документи, издадени от
нейните работодатели, удостоверяващи получаваното от нея възнаграждение. От
представените от НАП справки за актуално състояние на действащите трудови договори на
страните към 28.06.2021г. се установява, че работодателите на С.Ч. и на Н.Б. са тези, които
са посочени от тях и отразени в социалния доклад, а именно: съпругът/бащата работи в
„************** Ч.“ ЕАД, при основна заплата от 1385.28 лв., а съпругата/майката работи в
„******** Ч.“- с.Ч. и в ОУ „****************“-с.Ч., при общо основна заплата от двете
работни места от 1160 лв.
За доказване разходите, които детето Л. Ч.а има месечно, майката и ищца по
съединената искова молба е представила набор от писмени доказателства, като заедно с тях
е направила разчет на разходите, описвайки ги в молба /л.145-147 от делото/. Представена е
служебна бележка изх. № 007/13.05.2021г., издадена от Спортен клуб „*************“ /без
да се посочва име на лицето – фактически издател на бележката, а само „спортен директор“/,
от съдържанието на която става видно, че е издадена в уверение на това, че лицето Л.С. Ч.а е
редовно картотекирана състезателка на СК „***********“ от 2018г. и посещава редовно 6
пъти седмично занимания по художествена гимнастика. Сочи се в бележката, че Л. е
талантлива и перспективна състезателка, която тренира и участва в Държавни първенства, а
8
не просто спортист за здраве, както и че заплаща редовно такса за спортна услуга към клуба,
която към май 2021г. е 100 лв., както и представителна екипировка – 150 лв. Посочено е
още, без да се уточняват суми, че са правени разходи за такси правоучастие за различни
състезания, на които Л. участва, специализирани трика за художествена гимнастика;
специални уреди от най-висок клас и различни необходими спортни пособия, чиито цени
варират според условията на клубовете, организиращи състезанията, марките и моделите на
триката и уредите. Представена е и извадка от Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с
нестопанска цел за Актуално състояние на Сдружение Спортен клуб „***********“,
вероятно за установяване, че сдружението съществува и има за цел да обучава/тренира,
насърчава и подпомага в изявите им млади състезатели и състезателки по художествена
гимнастика. Представени са 5 броя фискални бонове /4 бр. от „Петрол“ АД, бензиностанция
с.М. и 1 бр. от „**********“ ЕООД, бензиностанция 4 в гр.С./ за зареден Бензин А-95 в
различно количество за периода от 11.05.2021г. до 17.05.2021г. Към фискалните бонове няма
представени фактури, от които да е видно на кой автомобил е зареждано горивото.
Представено е копие от свидетелството за регистрация Част I, с №***************. на лек
автомобил „*******“, произведен 1995г., бензинов, с ДК№ ***********, собственост на
Н.Л. Б., за който автомобил в молбата се твърди, че е със среден разход на гориво от 7.8
л./100 км.
Представено е копие /в не особено четлив вариант/ на изследване от Кабинет по
Алергология, отнасящо се за Л. Ч.а, когато е била на възраст 10 години. Заключението е, че
детето страда от средностепенна сенсибилизация към тревни и брезови полени, котка, соя,
фъстъци, шоколад, банан. Препоръчано е саниране на битовата среда от прахозадържащи
материи, плесени, домашни любимци с козина и спазване на хранителна диета с изключване
на соя, соев лецитин, фъстъци, кашу, шоколад, банан, Е 102, 110, 120, 124, 125, 127, 129,
хидрогенирано масло (маргарин), фъстъчено и палмово масло, глюкозо-фруктозен сироп,
рафинирана захар, оцветени храни и напитки за 6 месеца.
В хода на делото са събрани свидетелските показания на четирима свидетели- част от
които са близки роднини на страните.
Свидетелката Л.Б. е майка на Н.Б. и с доста емоционална наситеност се открояват
нейните показания. Свидетелката Б. твърди, че със С. се познават от както той се запознал с
дъщеря й през 2002г., като няколко месеца след запознанството им той се пренесъл да живее
в техния дом. Твърди, че двамата с дъщеря й се разбирали много добре и по всичко се
виждало, че се обичат и че това била една искрена младежка любов, която стигнала до брак
след 5-6 години съвместно съжителство, през което двамата се допълвали един друг. 18
години продължил съвместният им живот според свидетелката и през 2019г. се разделили.
Твърди, че никога преди 2019г. тя не е имала притеснения за тях и не е заподозряла дори, че
може да се стигне до тяхната раздяла. Разказва, че до 2019г. живеели при тях /родителите на
Н./, като междувременно закупили апартамент, който започнали да обзавеждат и да
ремонтират и през август се изнесли в този апартамент, където живели около 2 седмици.
9
Впоследствие заминали на море в средата на месеца и като се върнали свидетелката
започнала да се съмнява, че има някакъв проблем, защото дъщеря й донесла багажа за пране
вкъщи. Около 15-ти септември, когато детето трябвало да тръгне на училище двамата /Н. и
С./ винаги ходели да му купуват необходимите дрехи, помагала и учебници заедно, но този
път Н. отишла сама, с тях- нейните родители. Тогава свидетелката я попитала какво става,
но дъщеря й отказала да сподели, заявявайки че това е нейна болка и си е само между
двамата със С.. Свидетелката опитвала да говори със С., но и той отказал. Писала му, че
трябва да разговаря със съпругата си и да си решат проблемите, но той не отговарял и така
от 15-ти септември двамата съпрузи били разделени. Имало случай, при който дъщеря й
ходила до апартамента, за да говори със С., но после, когато се върнала, заявила че не среща
разбиране от негова страна и че той „само вика и крещи“. Свидетелката Б. казва, че те
/нейните родители/ са били финансово и физически до нея в този момент на раздяла, а и
след това, защото дъщеря й след 15-ти септември имала сериозен здравословен проблем, от
който С. дори не се заинтересувал, макар че Н. е майка на детето му. Междувременно,
докато ходела по изследвания и лечения, дъщеря й не спирала да води детето на тренировки.
Според свидетелката Б. основната причина за раздялата на съпрузите е изневяра от страна на
С., въпреки която дъщеря й не искала да се развежда и направила всичко възможно да
задържи семейството си заедно и да запази детето от негативни емоции. Според
свидетелката няколко пъти Н. предлагала на С. да слязат в апартамента, за да поговорят и да
се разберат като семейство, дори единия път детето го предложило, а той казал „Не! Аз съм
приключил!“. За тази изневяра, за която свидетелката твърди, заявява, че не е знаела до
момента, до който дъщеря й получила исковата молба и тогава вече им споделила, но
свидетелката казва, че не знае подробности. Свидетелката Б. заявява и че С. употребявал
алкохол още докато живеели заедно, както и че обикновено след употреба на алкохол
ставали проблеми и всъщност лошото отношение след употреба на алкохол било към тях-
нейните родители. Твърди, че дори имало случай, в който С. опитал да посегне на
свидетелката и тогава Н. му казала да се обади на сестра си, за да дойде да го вземе. В тона и
разказа на свидетелката се долавя обида, че С. не е оценил приноса им и помощта им към
тяхното семейството. Свидетелката Б. определя дъщеря си като всеотдайна майка, дори
повече от необходимото. Същото било мнението й за С. докато живеели заедно.
Отношението му обаче след 2019г. се променило не само към майката на детето му, но и
към самото дете. Лично твърди, че е чула как С. се развикал на Л. по телефона и й казал:
„Л., ти слушаш ли ме?! В събота идвам с едни чичковци с бяла кола, за да те взема!“. Според
свидетелката отношението на С. към дъщеря му се променило в много аспекти. Дава за
пример факта, че през 2019г., когато Л. ходела по 3 пъти в седмицата на тренировки, баща й
доста често я карал, а сега казвал, че не може да я кара и само майка й я карала всеки ден до
гр.С., което налагало да си прави смените по удобен начин и да си сменя часове.
Свидетелката Б. е наясно, че има определен от съда режим на лични отношения между
бащата и детето, но според нея, когато детето се върне от с.А., където живее бащата, се
чувства много зле, а като отиде там през цялото време пише на майка си. Счита, че детето се
чувства зле от това, че баща му и майка му са разделени. Разказва, че през декември 2020г.
10
Н. решила да отиде с детето в къщата на С. в с.А., за да говорят и тогава детето решило, че
всичко лошо между тях е приключило, а когато се върнали в очите й се четяло
разочарование и била много разстроена. Свидетелката казва, че последната седмица, преди
съдебното заседание, в което бива разпитвана, С. трябвало да вземе детето, но то отказало да
отиде, защото не искало да ходи там без майка си. Последното, което споделила Л., било, че
не иска да ходи при баща си, защото е много натоварена през седмицата, а събота и неделя
трябва да учи. Свидетелката Б. е категорична, че дъщеря й не възпрепятства срещите на
детето с баща му. Знае, че детето иска да вижда баща си, но не иска да преспива в дома му и
че 09.00 часа е много рано да я взима бащата, защото предната вечер тя се прибира в 23.00
часа от гр.С. и все пак има нужда и от почивка.
Като свидетел е разпитана два пъти и сестрата на С.Ч.- И.Д. Ч.а. Тя също твърди, че
съпрузите са разделени от септември 2019г., като след този момент С. живее заедно с нея в
къщата на родителите им в с.А., а Н. живее при майка си и баща си в с.Ч., където живее и
детето. Свидетелката Ч.а твърди, че преди започване на делата Л. е ходила в с.А. може би
два пъти, а след разпореждането на съда, с което е определено време на посещенията, тя
идва когато сама си реши, а не в определеното от съда време. Оставала с преписване един-
два пъти, като идвала в 19.00-20.00 часа в събота и в неделя към 11.00-12.00 часа баща й я
карал. Според свидетелката детето е спокойно, когато е при тях, играе си, забавлява се, има
всички нужни условия, има купени играчки, а играят и заедно с нейното дете, с което се
разбират добре. Сочи, че още когато Л. била малка идвали много често в с.А., карали колела,
кънки и винаги там й е отделяно нужното внимание. Сочи, че Л. не желаела да идва в с.А.,
защото майка й нямало да е с нея. Свидетелката не вижда обаче причина детето да не желае
да идва, предвид че е спокойна там, а и преди е идвала многократно. Свидетелката счита, че
детето се е опитвало да манипулира баща си, като му казвала: „Ти ще ме караш на
тренировки, иначе няма да идвам на с.А.!“. Това според свидетелката е неуместно и детето е
достатъчно голямо да го разбере, че все пак бащата е на работа от понеделник до петък до
16.00 часа. Свидетелката Ч.а твърди, че не е имало случай в събота брат й да е отказал да
кара Л. на тренировки, но имало случаи той да предлага да я закара, а тя да отказва.
Убеждението на свидетелката Ч.а е, че майката и бабата на детето по майчина линия го
манипулират, защото не било разбираемо иначе 10-годишно дете да казва на баща си: „Ако
ми припишеш апартамента, ще дойна на А.!“. Свидетелката твърди, че бабата по майчина
линия непрекъснато пишела смс-и на нейните родители и искала да убедят С. да се събере с
жена си и да си отидат в апартамента, което свидетелката определя като „психо-атаки“.
Майката на детето пък била изпращала съобщения на С., че детето ще идва на с.А. когато си
пожелае и че то само си решавало. Смята, че на детето са говорени недопустими неща, като
това, че баща й щял да има приятелки, да има друго бебе и подобни неща, които едно 10-
годишно дете не би ги говорило, ако не са му казани на него от другиго. Свидетелката Ч.а
заявява, че до момента, до който брат й и снаха й са били заедно, имала наблюдение, че
майката на Л. е добър родител. През времето, през което Л. била в с.А., свидетелката
виждала, че и брат й е добър родител- къпел я, ресал я, връзвал й косата и като цяло правил
11
неща, които не всеки баща прави. Според свидетелката Ч.а причините за раздялата на
семейството на брат й са много. Една от тях била, че през последните няколко години не се
разбирали заради лъжите на жена му- имало теглен кредит и други лоши неща, които той
нямало как да прости. Твърди, че на 01-ви август 2019г. тримата /С., Н. и Л./ отишли да
живеят в своя апартамент, тъй като до този момент живеели при родителите на Н.. Ходили
на море, а след като се върнали и С. започнал нощни смени, жена му взела детето и се
върнала при родителите си. Тогава брат й поседял известно време самичък в апартамента,
правил опити да разговаря с тях да се върнат, защото апартаментът е направен с любов и за
да си гледат заедно детето, но така и не успели да реализират това. Тогава брат й решил, че
няма смисъл да стои сам в апартамента и се върнал да живее в с.А.. Според свидетелката при
семейството на С. го нямало това, което е нормално за едно семейство- да си прекарват
времето заедно. С. си ходел в с.А. през свободните уикенди, а Н. ходела на обучения и
семинари от училище и така комуникацията им се скъсала. Брат й дори споделил пред нея,
че е бил отхвърлен като мъж от страна на съпругата си и че отношенията им са охладнели.
Споделил още, че жена му е изтеглила заем без негово знание, въпреки че са семейство и
дори дебитната му карта е стояла у нея. Според свидетелката Ч.а брат й няма проблем с
алкохола, през седмицата не употребява, защото е на работа, а събота и неделя най-много да
изпие по една бира. Твърди, че брат й никога не е бил агресивен. Твърди, че не е
изневерявал на съпругата си и че той няма време за такива неща, защото постоянно работел,
за да допринесе с пари, които да вложат в апартамента, а и не й е споделил подобно нещо.
Свидетелката Ч.а е на мнение, че С. и Н. не могат да продължат да са семейство. Прави
впечатление, че тази свидетелка не откроява какъвто и да е принос на брат си в разпадането
на семейството, тъй като заявява, че като съпруг и родител той няма за какво да се чувства
виновен.
Разпитан е като свидетел М.М.Б., който заявява, че със С. са израснали заедно и са
приятели от много дълго време. Според този свидетел С. се е завърнал в с.А. през есента на
2019г., като преди това живеел в с.Ч. при жена му Н.. След завръщането му двамата не се
били събирали отново да живеят заедно. Знае, че от брака си двамата имат родено
момиченце- Л., която е виждал много пъти в с.А.. Свидетелят твърди, че преди да се разведе
С. често му се обаждал, когато идвал в с.А. и се виждали, а сега са постоянно заедно.
Свидетелят счита, че детето е много щастливо когато е при баща си и заявява, че до скоро
детето и бащата имали много силна привързаност. След 2019г. рядко виждал детето при
баща му. Спомня си, че я е виждал през лятото, когато С. й бил купил колело и тя идвала да
карат и била много доволна. Свидетелят твърди, че в неговите очи, но не само, С. е много
отговорен мъж, много работен и всеотдаен за всичко- преди се раздавал за семейството си, а
сега продължавал да го прави за дъщеря си. От известно време на С. му било тежко, че не
може да си вижда детето и затова превръщал всичко в работа. Свидетелят знае, че съдът е
определил режим на срещи между С. и Л., но той не се спазва. Знае го, защото една събота
ходил, заедно със С. да вземат Л., но детето излязло и казало, че има да учи и просто не
дошло с тях. Свидетелят казва, че според него детето може да си научи уроците и в с.А. и че
12
все пак има два дни, в които може да се намери време за всичко. Свидетелят казва, че
познава детето отдавна и сега му се струва, че то бива настройвано срещу С., защото самото
дете е охладняло към баща си, макар преди да било много щастливо да е с него и да не се
разделяли, а сега изведнъж вече не искало да идва в с.А.. Свидетелят е категоричен, че
условията в дома на С. са много добри за Л. и че той в момента прави модернизации в този
дом. Категоричен е и че С. не злоупотребява с алкохола, макар като всички да употребява
такъв от време на време. И според този свидетел бракът на С. с Н. не може вече да
съществува, защото отношенията им са охладнели, чувствата са изгубени и просто ще се
мъчат, ще мъчат и детето. Преди раздялата на семейството свидетелят казва, че не е
присъствал на скандали, караници или спорове за пари, но според него раздялата на двамата
е свързана с пари, защото за жена му най-важното били парите, а не С. и тя искала да
разполага с картата му, на която му превеждали заплатата. Последното го знае от С..
Разпитана е като свидетел и С.Й.Д.- колежка на Н.Б.. Тази свидетелка твърди, че
познава и двамата съпрузи- с Н. станали колежки през 2016г., когато тя започнала работа
като учител в с.Ч., а със С. се познавали по-отдавна, но не били в близки отношения. След
2016г. имала наблюдения над семейството на Н. и С., като според нея отношенията им били
много добри и изглеждали перфектното семейство. Промяна настъпила през 2018г. Тогава
Н. се променила, като първоначално не споделяла, но после започнала да споделя. Била
афектирана от това, че С. го изгонили от работа заради употреба на алкохол. След това С.
започнал да работи в сферата на частния бизнес, в областта на строителството и след като се
върнал на основната си работа, отново продължил да работи и в строителството. Н.
споделила, че имало пъти, когато той се прибирал от работа в 23.00 часа и отново излизал
по-късно през нощта, казвайки, че работи. Започнали да се пораждат съмнения у нея във
връзка с нощните излизания. По-късно Н. споделила, че се е появила друга жена в живота на
С., като показала на колежката си един чат. Този чат Н. видяла една вечер, когато С. си
забравил телефона включен и тъй като непрекъснато получавал съобщения, тя решила да
стане и да го изключи и видяла чат с въпросната жена. Потвърждава, че профилът, от който
бил воден чатът, е на С.. Имало снимка на жена в някакъв ресторант и разменяни
„емотиконки“ след това, изобразяващи прегръдки и целувки. Свидетелката твърди, че
правила опит да говори със С., за да им помогне да оправят отношенията си и тогава С.
споделил, че заради някакъв чат Н. си мисли, че има друга жена. Друго, което Н. била
споделила е, че през 2016г. С. се е опитвал да има физически контакт с нейната най-близка и
най-добра приятелка и това било най-голямата нейна болка, която се опитвала да преглътне
с течение на времето. Свидетелката Д. твърди, че съпрузите се разделили през 2019г. Н.
споделяла, че се е опитвала да осъществи контакт със С., дори ходила в с.А., където той
живее, но той не желаел да разговаря с нея. Свидетелката Д. потвърждава, че от училището,
където двете с Н. работят, а и от гимназията в с.Ч., през уикендите често се организирали
семинари, което предполагало отсъствието на Н. от дома й. Свидетелката знае, че Н. е
теглила заем за нужди за съвместното жилище в с.Ч. – обзавеждане и ремонт, но не знае да е
било скрито от С. тегленето на този заем. В показанията на тази свидетелка се откроява
13
желанието да не засегне пряко никой от съпрузите с казаното от нея, именно поради което
трудно отговаря на някои от въпросите. Това дава основание на съда да кредитира с доверие
нейните показания, тъй като тя не изразява пристрастие към никой от двамата съпрузи.
По реда на чл.15 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е изслушана малолетната Л.С.
Ч.а- дъщеря на страните, в присъствието на социален работник, доколкото детето е
навършило 10-годишна възраст. Детето споделя, че е на 10 години и учи в ОУ
„******************“- с.Ч., както и че сега живее при майка си в с.Ч., а баща й живее в
с.А., където понякога ходи съботите, но твърди, че не се чувства добре без майка си. Детето
обяснява на съда, че няма много свободно време, защото ходи на тренировки по
художествена гимнастика в гр.С. от 16.00 до 19.30 часа всеки ден, като единствения й
почивен ден е неделя, когато трябва да си напише домашните. Казва, че на тренировките я
води майка й, като я кара с колата, а баща й я е водил преди, но сега не я води. Детето
споделя, че й е мъчно, че майка й и баща й са разделени, обаче щяла да свикне и казва, че в
нейния клас има и други деца, чиито родители са разведени. „Най-гадно“ й било, че трябва
да ходят отделно на море. Страхува се, че може баща й да има друго дете, като разказва за
случка в с.А. от коледните празници, когато на нея й се паднал късмет „бебе“ и баща й
казал, че може по-натам да си има братче или сестриче и тя се разстроила, защото не иска
майка й и баща й да се женят пак или да имат други деца. Споделя, че казала на баща си, че
ако мисли да има друго дете, нея направо да я забрави. Л. споделя, че докато са живели
всички заедно майка й и баща й изобщо не се карали, но от както са разделени се карат и тя
иска да спрат да се карат, защото с караници „не постигат нищо“. Казва, че е по-добре те да
разговарят нормално, но когато с майка й преди ходили в „блока“ да говорят с него, той не
искал да разговарят. Иска майка й и баща й да разговарят най-нормално, като приятели.
Казва още, че един път чула през телефона на майка си, че баща й казал, че „ще я смачка“ и
тогава й станало много тъжно за майка й. Майка й била казвала, че тя не е виновна и че
понякога родителите правят грешки, за които после цял живот съжаляват, но това няма общо
с нея. Л. заявява, че иска да живее с майка си, защото й е по-комфортно и защото много си я
обича. Казва, че иска с баща си да се вижда поне един път в месеца, като обаче не иска да
спи в с.А.. Нищо не я притеснявало да спи там, но не й било толкова комфортно в къщата, а
и тя се прибирала в 22.00 часа вечерта и нямала време да се наспи, а баща й казвал в 09.00
часа на другия ден да е готова, защото ще идва да я взима. Смята, че дори баща й да я кара
на тренировки в събота, ако спи при него няма да може да си научава и така го „закъсва“ с
училището, а държи да е добра ученичка. Иска да ходи при баща си когато има свободно
време, защото сега е много заета- например от 10.00 часа в събота до към 17.00 часа, за да
може да се видят и да не губят контакт, но не и да спи там. Казва, че баща й преди я бил
заплашвал, че ще дойдат едни чичковци с бяла кола и ще я вземат насила в с.А.. Л. разказва
за спортните си изяви с гордост. Чувства се неразбрана от баща си, че тренировките са й
важни и в тази връзка казва, че той й се скарал, когато поискала да я кара на тренировки и
казал, че ако трябва да я кара, ще трябва да напусне работа. Разказва за случай, в който баща
й бил взел радиаторите от апартамента им и тя не могла да тренира там, а после радиаторите
14
били в с.А.. Убеждението на съда относно този случай е, че детето преразказва заявени от
другиго факти. Цялостно детето бе видимо емоционално, дори разстроено, което осезаемо
от нейния разказ, се дължи на раздялата на родителите й и влошените отношения между тях.
По реда на чл.59, ал.6 СК са изслушани лично двете страни- С.Ч. и Н.Б., като в
заявеното от всеки от тях ясно се открояват обвиненията към другия партньор за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака.
С.Ч. заявява, че проблемите между тях тръгнали много отдавана, като първата
причина били родителите на Н., защото той много помагал в дома им, а получавал само
обиди и неблагодарност. Твърди, че имал доверие на съпругата си, дал й банкоматната си
карта, като плащал в заем в размер на 400 лв. всеки месец за стягане на апартамента.
Съпругата му получавала хубави пари, но все твърдяла, че няма пари и накрая признала, че е
изтеглила заем от 10 000 лв. и нагоре, за който той не знаел и че 2000 лв. от парите били за
операция на баба й. Заявява, че с такъв човек като нея не може да живее. Счита, че
отношенията им са безвъзвратно приключили. Заявява, че не се чувства виновен по никакъв
начин за края на тези отношения. Казва, че иска да вижда дъщеря си през седмица, както е
по определения режим, но тя не ходи при него и си намира причини да не ходи, като казва,
че не знае дали това не й е натрапено от други хора, но има такива съмнения. Заявява, че
издръжка за Л. може да дава колкото е посочил в исковата молба.
Н.Б. пък заявява пред съда, че причината за непоправимото разстройство на брака,
която може би ще преглътне след години, е годината 2016г., когато С. физически се опитал
да посегне на нейна приятелка, която след това й го споделила. Признава, че е изтеглила
заем от 10 000 лв., като казва, че на баба си нищо не е давала, а е погасила техни общи
кредити и останалите пари оставила евентуално да оползотворят за жилището си, но когато
разбрала за случката с нейната приятелка, похарчила парите просто „ей така“, без С. да знае.
Тогава ескалирали нещата между тях. Казва, че никога нейните родители не са обидили С. с
нищо, напротив- давали са, помагали са им и в момента продължават да помагат на нея и Л..
Майката счита себе си за по-пригодния родител, защото плътно е до Л. във всяка ситуация-
било за училище, за тренировки, за доктор и др. Заявява, че за нея Л. е всичко. Твърди, че
има всички необходими условия да отглежда детето, като Л. живее в къщата на родителите
й от самото си раждане, която къща е доста голяма и има всички необходими условия за
нормален живот. Казва, че на Л. не й липсва нищо, живеейки при нея и е задоволена
напълно с всичко. Заявява, че предвид това, че за нея самата баща й е нещо много свято, не
би си позволила да откъсне Л. от С.. Казва, че последната седмица, когато трябвало баща й
да я вземе, тя я приготвила, но самото дете не искало да отиде по начина, по който С.
определя. Л. не отказвала да ходи при баща си, просто искала да ходи, без да преспива.
Майката казва, че не е спирала да повтаря на детето, че отношенията с баща й са много
важни, но счита, че той когато я търси трябва да е по-уравновесен, защото сам я отблъсква
от себе си, например наричайки семейството на майката „боклучарници“. Майката заявява,
че очаква от С. да си поделят разходите по детето, защото те са доста големи и продължават
15
да растат.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.44, т.3 във вр. чл.49 СК за прекратяване на брака:
Първоинстанционният съд е сезиран с първоначалната искова молба и със
съединената искова молба с конститутивни искове от всеки от съпрузите по чл.44, т.3 във
вр. чл.49 СК за прекратяване на сключения между тях брак с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като съпругата желае съдът да се произнесе и по
въпроса за вината, констатирайки че същата се носи от съпруга. За да бъде уважен пердявен
иск с това правно основание в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, на
които основава твърдението си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
При надлежно разпределената доказателствена тежест съдът намира, че двата иска с
еднаква насоченост- за прекратяване на сключения между страните брак с развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на същия, следва да бъдат уважени и бракът между
страните да бъде прекратен със съдебното решение.
От доказателствата по делото се установява, че към към датата на приключване на
устните състезания пред първоинстанционния съд между страните има валиден граждански
брак, сключен на 23.08.**********г., както и че между тях е настъпила фактическа раздяла
през септември 2019г. Към момента на устните състезания по делото двамата съпрузи
изразяват еднаква воля, считайки брака им за дълбоко и непоправимо разстроен, без
перспектива за неговото заздравяване. И двамата съпрузи признават, че помежду им е
настъпил разрив в отношенията, като и двамата са категорични, че бракът им е опразнен от
съдържание. От всички събрани доказателства се установи, че С.Ч. и Н.Б. са имали брачни
проблеми в рамките на няколко години, които са прикривали успешно пред семействата си
и обществото, но които са се насложили и в крайна сметка са довели до окончателното им
отчуждаване един от друг. Всички разпитани свидетели, освен може би майката на
съпругата – Л.Б., която очевидно таи надежда за възвръщане на хармонията в семейството
на дъщеря си, считат, че С. и Н. Ч.и не могат да продължат да бъдат семейство, тъй като
бракът им се е изчерпал от съдържание. С оглед всичко описано от свидетелите, близо 2-
годишната фактическа раздяла, настроенията на двамата съпрузи и взаимните техни
обвинения един спрямо друг, съдът също достига до извод, че бракът, подложен на съдебна
преценка, е загубил характеристиките, които следва да има. Според ППВС № 10/1971г.
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения е налице, когато запазването
на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите. Дълбоко е разстройството,
при което между съпрузите липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения,
брачната връзка съществува формално, а непоправимо е разстройството, което не може да
бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, какъвто
именно е настоящият случай. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите в случая е
16
проява на дълбокото разстройство на брака. Закономерна последица от неразбирателството
между двамата е отчуждението, което се доказва, че е настъпило по между им. Установи се,
че към момента двамата нямат нормална комуникация, дори и по отношение на детето.
Установи се, че всеки от двамата отправя конкретни обвинения към другия и упреци,
характерни за липсата на доверие. Установи се и че единственото свързващо звено между
тях е детето им, а разстройството на брака им е безспорен за тях факт. Същият е безспорен и
за съда с оглед придобитата цялостна представа от развитието на взаимоотношенията между
СТ. Д. Ч. и Н. Л. Б.. Към момента всеки от тях е организирал личния си живот без участието
на другия, а фактическата им раздяла е дългосрочна и необратима според сложилото се
положение. При тези обстоятелства преустановяването на брачната връзка е необходима
последица и закономерен резултат от разпадането на духовната и емоционална връзка
между страните и бракът им следва да бъде прекратен.
Съдът дължи произнасяне и по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Предвид установеното по делото, съдът намира, че категоричност
относно вината за разстройството на брака не може да има, тъй като всеки от двамата
съпрузи е имал свой принос в разпадане на семейната общност, поради което вината следва
да се възприеме като споделена. Малко са фактите, които съдът може да извлече от
свидетелските показания относно вината, тъй като повечето заявени твърдения са преразказ
на твърдения на страните, въпреки което достатъчно по обем е синтезираната информация,
че да се приеме, че всеки от двамата съпрузи е извършвал действия, които не са в интерес на
семейството, настроили са другия съпруг негативно и са допринесли за настъпилата липса
на доверие. Така например, не се доказва по несъмнен начин, че съпругът С.Ч. е извършил
брачно нарушение „изневяра“, но се установява, че същият е поддържал телефонна
комуникация с друга жена, което е било видяно от съпругата му, а и от свидетелката Стела
Д. и което разбираемо е довело до съмнения за извънбрачна връзка, особено след като
съпругата е имала съмнения за подобна проява години по-рано. Задължението за „вярност“,
макар да не е изрично упомената в СК, следва от обичая и господстващия морал, които са
критерии, по които съдът следва да правораздава, при наличието на празнота в правната
уредба – чл.5 ГПК. Независимо дали случката с „чата“ е имала безобиден характер в
съзнанието на С.Ч., тя е повлияла негативно на доверието на другия партньор и е засегнала
гордостта и честта на Н.Б. като жена. Друго обстоятелство, следствие от поведение на
съпруга С.Ч., което е повлияло негативно на съпружеските отношения, със сигурност е
„изгонването му от работа заради употреба на алкохол“, за което спомена свидетелката Д. и
което съпругата е възприела като безотговорност към самото семейство. Факт, рефлектирал
върху доверието в семейството, но с обратна насоченост, а именно: загуба на доверие от
С.Ч. към съпругата му, е тегленето на кредит от страна на Н.Б., без знанието на нейния
съпруг, с който кредит, както правилно отбелязва адв.П.Н., е бил задължен семейният
бюджет. Неморално в едно семейство е прикриването на факти, които засягат семейството и
в този смисъл съпругата, независимо от какви съображения е била водена, е реализирала
брачно провинение. Останалите упреци, които двамата съпрузи си отправят и квалифицират
17
като брачни провинения, са израз на разминаване в разбиранията на двамата, а не са
същински брачни провинения. Така например съпругът се е чувствал неоценен и
неуважаван в дома на родителите на съпругата, където са живели през съвместния си живот,
но действия по преместването в самостоятелно жилище не са били предприети много
години, нито пък действия по изясняване на причините за неговото недоволство. Резонно е
при съжителство на младо семейство с родителите на някой от съпрузите /особено ако
последните са по-властни, каквото впечатление създава майката на съпругата- Л.Б./, като
фактор в съпружеските отношения да се прояви разбирателството или неразбирателството с
по-възрастното поколение, като се установява и от свидетелските показания на Л.Б., че
напрежението, което е съществувало на моменти е било между нея и съпруга й от една
страна и С. от друга страна, а не между него и Н.. Установи се, пак от нейните показания, че
това напрежение на моменти е ескалирало до ситуации, граничещи с физическо
посегателство, което пък от своя страна със сигурност е създавало конфликтност и между
съпрузите, защото от една страна Н.Б. е била поставена в положение да взема страна /на
родителите си или на съпруга си/, а С.Ч. - в положение да се чувства „чужд“ в дома, в който
живее. Това положение обаче е следвало да бъде разрешено между съпрузите своевременно,
а не е разрешено и то се е превърнало в генератор на ситуации, които са карали всеки от
съпрузите да е недоволен от начина на живот на семейството. Отново с неизясняване на
разбиранията за „добър“ съвместен живот е свързано недоволството на С.Ч., че съпругата му
е пътувала във връзка със служебната си дейност и през уикендите. Упрекът следва да е и
към двамата съпрузи, че не са хармонизирали своите желания и планове за свободното
време на семейството. Трудно би могло да се счете за брачно провинение отдаденото
поведение на съпругата към работата й, която е отговорна и изисква постоянно
усъвършенстване, както такова провинение не би могло да е решението на съпруга да
полага допълнителен труд през някои от уикендите. Липсата на съвместно свободно време
обаче, което семейството да прекарва заедно, създавайки си разнообразия и общи дейности,
е довело до отчуждаване. Финансовите взаимоотношения в семейството също не са били
изяснени, защото представата на съпруга е била, че съпругата харчи твърде много средства
от семейния бюджет, същевременно й е поверил своята дебитна карта, на която е получавал
заплатата си, без да постави ясни граници кога същата да се използва. Всички тези
неизяснени отношения са довели до общия облик на семейните отношения през последните
няколко години преди раздялата, резултат са от поведението и на двамата съпрузи и са
довели в крайна сметка до разногласия. Вина за разстройството на брака между страните
имат и двамата съпрузи, тъй като и двамата са проявили безкомпромисно липса на воля за
преодоляване на разногласията по между им. В действителност са правени опити за
разговори от страна на съпругата Н.Б. за заздравяване на семейството, но това е станало
едва след раздялата и след като самата тя е решила да си тръгне от жилището, където през
август 2019г. са се установили съпрузите да живеят. Поради това, нейните опити се явяват
закъснели. И двамата съпрузи според съда са имали принос за настъпване на дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им, поради което вината следва да бъде споделена
между тях.
18
По исковете с правно основание чл.322, ал.2 ГПК вр. чл.59, ал.2 и 3 СК за
предоставяне упражняването на родителските права и личните отношения с другия
родител:
Както бе указано на страните още с проекто-доклада по делото, при произнасяне по
тези искове съдът се ръководи само и единствено от интересите на детето и тяхната най-
пълна защита.
В конкретния случай въпросът кой от родителите следва да упражнява родителските
права над роденото от брака дете- Л.С. Ч.а, не е спорен между страните, като и двамата
родители са на мнение, че детето следва да живее при майка си и тя да упражнява
родителските права. Съдът не намира пречка упражняването на родителските права по
отношение на малолетната Л. Ч.а да бъде съобразено с желанието на родителите, а и с
желанието на самото дете /което то изрази пред съда/, като от доказателствата - писмени и
гласни - се установява, че оставането на Л. при нейната майка Н.Б. и възлагане грижите за
детето именно на майката не противоречи на интереса на детето, тъй като тя е достатъчно
пригоден родител, което не се оспорва и от бащата. Именно майката отглежда детето след
раздялата с бащата и успява да осигури всичко необходимо за Л., така че да задоволи не
само нейните основни потребности от подслон, храна, образование, но и нейните
специфични потребности от ежедневни тренировки в друго населено място, до където
именно майката транспортира детето, макар и с цената на личното си време и затруднения
със своя работен график. Социалната институция по местоживеене на детето е изследвала
начина на отглеждане на същото и е дала положително становище относно бъдещото
отглеждане на детето от майката. Това е достатъчно за съда, с оглед желанието на майката
да продължи да се грижи за детето и заявката на бащата, че не възразява, да определи
майката като родителя, който да упражнява родителските права. В настоящия случай, детето
е на сравнително ниска възраст, а именно: 10 години, в която все още се нуждае от
постоянната грижа на своята майка и това правилно е било преценено от страна на бащата.
Старанието на майката да задоволява нуждите на детето си и да отговори на потребностите
му е очевидно, поради което нейният родителски капацитет не се поставя под съмнение.
Освен това, към момента майката бива подкрепяна от определен кръг роднини и близки,
които й помагат при необходимост. Преценката на съда, че майката следва да упражнява
родителските права над Л. Ч.а е съобразена с всички факторите, които следва да бъдат
подложени на преценка от съда и които са примерно изброени в Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния
кодекс от 1968 г. (отм. ДВ. бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и
сега.
Не следва да се обсъжда обаче има ли майката превес в качествата пред тези на
бащата, доколкото, както вече беше посочено, изричното желание и на двамата родители е
детето да се отглежда от майката, в който случай ролята на съда е единствено да провери
дали това не противоречи на най-добрия интерес на детето. Съвкупният доказателствен
19
материал навежда на непротиворечивия извод, че и двамата родители обичат детето си и
имат висок родителски капацитет – отговорни са, а също и финансово обезпечени. Тяхното
съвпадащо желание е майката да упражнява родителските права над Л., а това според съда
не противоречи на интереса на детето.
Тук следва да се акцентира на един деликатен факт, който според съда е от значение
за настоящите и бъдещите отношения на двамата родители с дъщеря им и който би могъл
евентуално да влияе на родителския капацитет на двамата. Става въпрос за въвличането на
детето в конфликта между двамата, макар и според съда това да е неволно и да е последица
от увереността на всеки от тях в правотата си. Прави впечатление от начина на изложение
на разказа на детето пред съда, че с него са обсъждани от страна на майката, обстоятелства,
които биха направили и са направили впечатление на възрастен, а не на дете на нейната
възраст и които не следва да товарят нейната детска психика, макар в действителност детето
да е много интелигентно и зряло за възрастта си. Прави впечатление още, че майката се
опитва да даде свобода на детето на избор, но то я пречупва през призмата на майчината
гледна точка и чувства, което дистанцира детето от баща му и именно това е причината Л.
да не желае да посещава баща си достатъчно често, а не заявеното от нея, че е много заета.
Следва да се посочи за майката, че ако желае в бъдеще да запази безупречния си потенциал
на родител и упражняването на родителските права, следва да намери подходящ подход към
дъщеря си, с който да я убеди, че за нея е полезно и необходимо да контактува с баща си
достатъчно често, защото към момента, макар майката да твърди, че поощрява контактите
баща-дъщеря, детето очевидно усеща нейното огорчение и неволно заема страна в
конфликта. Непротиворечива е съдебната практика, че при вменяване на родителско
отчуждение от страна на единия родител, родителските права се предоставят на другия. В
настоящия случай според съда не може все още да се говори за родителско отчуждение от
детето към бащата, но има тенденция за такова, поради което майката следва да помисли
дори за намеса на специализирана помощ /психолог/, която да съдейства за затвърждаване
на правилни възприятия у детето, защото за него сложилата се ситуация несъмнено е много
тежка и рефлектира върху психиката му, а не следва да се допуска у детето да се създадат
трайни психични проблеми, нито отдръпване от неотглеждащия го родител. Бащата от своя
страна пък следва да прояви толерантност към дъщеря си и към факта, че на моменти тя не
желае да го посещава, като обаче прояви последователност в опитите да я взима при себе си,
без да използва като похвати „заплахи“ или заявки, които биха могли да се разтълкуват като
заплахи от страна на детето. Бащата следва да е много умерен в поведението си, без да
показва, че е ядосан на самото дете, на майка му или на някой друг от семейството, като с
използването на „добър“ тон би накарал детето да почувства приятелско отношение, каквото
то заяви, че иска да има между двамата му родители. Освен това, от бащата се очаква да
проявява разбиране и положителна оценка към ангажиментите на Л., към които тя самата се
отнася с достатъчна сериозност и които биха могли дори да предопределят нейното бъдеще.
Изборът на професионална насоченост на едно дете в ранна детска възраст не следва да се
подценява, а да се поощрява, като бащата следва да възприема, че ангажиментите на Л. не са
20
по-малко значими от факта, че той трябва да работи. В този смисъл, за да оцени детето
неговите усилия, не следва единствено майката да е родителят, който води детето на
тренировки, а такава роля следва да поеме и бащата. Единствено спокойствието на Л. следва
да е водещ мотив за двамата родители в бъдещото им общуване, което несъмнено ще се
наложи да имат по повод на нея, в противен случай определеният от настоящия съд режим,
засягащ детето и родителите, е уязвим и би могъл при необходимост да се променя с
последващи съдебни решения. Честите съдебни дела обаче и промяна във фактическото
положение не са в интерес нито на детето, нито на неговите родители и се очаква да са
последица само на много сериозни изменения, настъпили във фактите.
Местоживеенето на детето Л. Ч.а следва да се определи при майката, която ще
упражнява родителските права и която се установи, че към момента живее в с.Ч.- при
родителите си, но в същото населено място се намира и семейното жилище, където
евентуално майката би могла да се премести с детето, при преценка от нейна страна.
Относно режима на лични отношения с другия родител, а именно- бащата, съдът
намира, че доколкото връзката на детето с него е изключително значима за емоционалната и
психическа стабилност и правилното развитие на всяко дете, към настоящия момент е
законосъобразно и целесъобразно срещите между бащата и детето да бъдат определени в
основната си част, както бащата ги е поискал: всяка втора и четвърта седмица от месеца, за
уикенда, с преспиване. Спорният между родителите момент е дали детето следва да бъде
задължено да преспива при баща си, щом не желае или режимът може да бъде определен без
преспиване, каквато воля изразява самото дете. Настоящият съдебен състав намира, че
въпреки заявеното от детето, нейното желание не може да предопредели решение режимът
на лични контакти с бащата да е без преспиване, тъй като тя все още не е наясно кое е най-
добро за нейните интереси, а и както бе посочено по-горе- мотивите й за отказ да преспива
при баща си, са пречупени през призмата на раздялата на родителите и емоционалното
състояние на нейната майка. Съдът не може да се съгласи със становището на адв.И.М., че
съдът следва да уважи предложения режим без преспиване на детето, за да има хармония в
отношенията. Напротив, съдът трябва да наложи режим, който да бъде предпоставка за
бъдеща хармония в отношенията, а такава би имало единствено при запазване на здрава и
балансирана емоционална връзка между бащата и детето. Съдът не намира никакво
основание да постанови ограничения режим на лични отношения, който майката предлага, а
именно- детето да остава при баща си без преспиване, доколкото детето не е в ранна
бебешка възраст, за да му е необходимо непрекъснатото присъствие на майката и поради
това няма пречка да остава при своя баща с преспиване. Не са събрани никакви
доказателства бащата да е потенциално опасен за здравето или развитието на детето, че да
бъде лишен от правото си на адекватен режим на срещи с детето си. Именно режимът на
лични отношения, гарантиращ честота и интензивност на срещите, е факторът, който следва
да спомогне за поддържане на емоционалната връзка родител-дете. Противното би
означавало да се стимулира емоционалната дистанцираност между детето и неговия баща и
евентуално би предпоставило необратим дефицит в отношенията им. Отделен е въпросът, че
21
и двамата родители следва да допринесат за това Л. да проумее и почувства необходимостта
да контактува пълноценно с баща си, към което съдът ги напътва с настоящото решение. В
този смисъл и с цел достатъчност в общуването баща-дъщеря, режимът на лични контакти
следва да е с преспиване. Началният час на вземане на детето обаче следва да е не 09:00
часа, както бащата е поискал, а 10:30 часа на съботния ден, така че да се осигури
възможност на Л. да си отпочине след тренировките и късното лягане в петък вечерта.
Бащата пък следва да бъде задължен в съботата, в която детето се пада да прекарва при него,
да го заведе на тренировки и да го върне обратно. В неделята пък следва да се определи
детето да бъде връщано в 16:00 часа, така че ако не е успяло да си напише домашните при
баща си и с помощта на неговото семейство, да разчита на обичайната помощ на майка си и
баба си по майчина линия и да има достатъчно време те да му обърнат внимание. Предвид
професията на майката, а именно: учител, и факта, че работата й предполага тя да почива
през лятото, няма пречка да се уважи нейното искане, режимът на контакт с бащата да не е
един пълен месец през лятото, а по 10 последователни дни през всеки от летните месеци-
юни, юли и август, по уговорка на родителите кои точно да са тези дни, което е и по-
благоприятният за детето вариант на този етап, тъй като все още не е свикнало с дългото
пребиваване в дома на баща си. През великденските, коледните и новогодишните празници,
времето при двамата родители следва да се подели на база четни и нечетни години, като
бащата осъществява личен контакт с детето всяка първа половина от коледните,
новогодишните и великденските празници през четните години и всяка втора половина –
през нечетните, както и по всяко друго време, след предварителна уговорка между
родителите. Справедливо е родителите да редуват рождените дни на детето, като съдът
намира за уместно обаче да им укаже, че най-благоприятният вариант за самото дете е
неговият личен празник да организират и отпразнуват съвместно, заедно и с разширените си
семейства, така че на детето да се даде чувство за общност. Детето следва да се взема и
връща на определеното му местоживеене.
По исковете с правно основание чл.143 СК и чл. чл.149 СК:
Размерът на издръжката, която бащата следва да заплаща на детето Л. Ч.а, с оглед
доходите на родителите, които са приблизително еднакви и разходите на детето, които са
приблизително установени, съдът намира, че е справедливо да бъде в размер на 400 лв.
Минималният законоустановен размер на издръжката към момента е 162.50 лв. Разходите на
Л. Ч.а обаче, независимо че е на ниската възраст от 10 години, предпоставят издръжката,
която тя получава, да е по-висока, тъй като минималната издръжка би задоволила само
базови потребности на едно дете на тази възраст, а Л. доказано има специфични нужди,
свързани с тренировъчната й дейност по художествена гимнастика. От събраните
доказателства съдът приема за установено, че месечната такса за тренировки в спортния
клуб, където Л. тренира е 100 лв. Другите разходи, свързани със спортната й дейност не са
доказани по несъмнен начин, но предвид ежедневната дейност на детето, то предвидимо е
поне веднъж месечно, а и с оглед участието в състезания, да се закупува екипировка. Поради
22
това съдът приема, че този разход – за екипировка и евентуално за състезания, е в размер на
около още 100 лв. месечно. Транспортните разходи за посещения на тренировките на детето
според съда са най-същественото перо от разходите и в действителност, при изчисление /по
характеристиките на автомобила на майката и цените на бензиновите горива/, възлизат на
около 500 лв. на месец, като същите няма как да бъдат избегнати, освен ако детето не остава
да преспива в гр.С., каквито данни няма по делото. Отделно от това, предвид възрастта на
детето, която сама по себе си предполага здравословно хранене, което при Л. е с още по-
голяма необходимост поради активните нейни тренировки и установените алергии, за храна
на детето са необходими според съда около 200 лв. месечно, отчитайки че през част от
периода детето се храни в училище, а не в домашна среда. Още поне на 100 лв. възлизат
месечните разходи на Л. за училищни пособия, дрехи, обувки козметика и евентуално
лекарства. Така, приблизителната сума, на която съдът оцени разходите конкретно на детето
Л. Ч.а, които са доста по-високи от тези на дете, на нейната възраст, което не тренира в
национален спортен клуб, е 1000 лв. От тази сума бащата следва да поеме около 400 лв.
месечно, която сума включва и заплащаната от него до момента такса за тренировки, като се
отчете, че от него се очаква поне два пъти в месеца той да кара Л. на тренировки и че той не
се ангажира с по-честото транспортиране на детето. При определяне размера на издръжката
съдът отчита факта, че разходът за гориво за пътуванията до гр.С. е най-високото перо от
разходите по детето, което бащата не е длъжен да поеме точно наполовина, предвид че този
по-висок разход се генерира от автомобила на майката и че той би могъл да е наполовина
при пътуване с по-икономичен автомобил, управляван на друг вид гориво. Бащата би
следвало да поеме около 150 лв. от разходите за горивото, половината от разходите за
тренировки и тренировъчно облекло – общо около 100 лв. месечно и половината от
основните разходи на детето за текущи нужди - около 150 лв. месечно или общо следва да
заплаща издръжка от около 400 лв. месечно за нуждите на дъщеря си Л. Ч.а, чрез нейната
майка и законен представител Н. Л. Б.. Издръжката следва да се заплаща в този размер до
настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, като в случай, че детето в
някакъв момент преустанови тренировките или намали техния обем, то бащата би могъл да
поиска по съдебен ред намаляване на издръжката, която в случая е определена в този висок
размер поради специфичните нужди на детето да развива таланта си.
Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, както
повелява чл.143, ал.2 СК, като родителите дължат издръжка независимо дали са
работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Въпреки, че в случая е без
правно значение обстоятелството дали бащата може без особени затруднения да изплаща
издръжката, следва да се посочи, че в настоящия процес доказателствата свидетелстват и
доказват обективната възможност на бащата С.Ч. да заплаща размера на издръжка от 400 лв.
месечно на дъщеря си Л. Ч.а, предвид размера на възнаграждението му и факта, че няма
други деца, за които да дължи издържа. Издръжката от 400 лв. следва да бъде присъдена за
периода от влизане в сила на съдебното решение за напред, тъй като до този момент остава
действащ размерът на издръжката, определен по привременните мерки. Издръжката следва
23
да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
забавата до окончателното й изплащане.
Ищцата по съединената искова молба- Н.Б. е предявила иск и за издръжка за минал
период, а именно: за периода от 11.02.2020г. до 11.02.2021г. в общ размер на 6000 лв. /или
по 500 лв. за всеки от месеците/. Този иск за издръжка за минало време следва да бъде
уважен частично- за периода от 11.02.2020г. до 17.12.2020г., тъй като на 18.12.2020г. съдът
се е произнесъл с определение по привременни мерки по искане пак на майката и е
определил размер на издръжката, който бащата да заплаща, считано именно от 18.12.2020г.
За този 10 месечен период, за който съдът намира, че искът е основателен, той следва да
бъде уважен за сумата от общо 2000 лв. /по 200 лв. за всеки от месеците/, като дължимата
сума е определена в този размер, тъй като не се установява по несъмнен начин колко дни в
седмицата е посещавала Л. тренировки в този период, предвид че това не е отразено в
служебната бележка от спортния клуб, свидетелските показания на бабата Л. Ч.а са в насока,
че е имало период, в който детето е ходило 3 пъти в седмицата на тренировки, а и периодът
на претенцията съвпада с епидемичната обстановка от Covid-19 в Република България,
когато спортните мероприятия бяха силно ограничени и дори преустановени за част от
времето. Освен това се установява, че откакто родителите на Л. са разделени, бащата не е
давал средства за издръжка, но майката признава, че той е заплащал част от разходите на
дъщеря си - месечната такса за тренировките /когато и ако такива е имало/ и сметката за
телефона й.
По въпроса за издръжката между съпрузите:
Няма основание съпрузите да си дължат издръжка един на друг след прекратяване на
брака, нито е наведено такова искане.
По въпроса за фамилното име на съпругата след брака:
Чл.53 СК предвижда, че след развода съпругата може да възстанови фамилното си
име преди този брак, каквото искане обаче не е отправено в случая със съединената искова
молба или в хода на устните състезания по делото, поради което съдът следва да постанови
съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име „Б.“.
По искането с правно основание чл.56, ал.1 СК за ползване на семейното жилище:
Съпругата е заявила претенция за ползване на семейното жилище след прекратяване
на брака, а именно: апартамент в с.Ч., в който съпрузите са живели непосредствено след
раздялата си, срещу което искане съпругът не възразява и което е основателно с оглед
разпоредбата на чл.56, ал.5 СК и интересите на ненавършилото пълнолетие дете, по
отношение на което родителските права ще се упражняват от майката.
По разноските:
24
Всяка от страните е заявила претенции за присъждане на разноски, като обаче според
съда, на основание чл.329 ГПК, разноските по делото следва да останат за всеки от
съпрузите, както са направени, предвид възприетото, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Бащата, който ще дължи заплащане на издръжка на дъщеря си, следва да заплати
дължимия размер на държавната такса върху присъдената на детето издръжка, възлизащ на:
576.00 лв. /4 % от тригодишния сбор на платежите относно издръжката за бъдеще време/ +
80.00 лв. /4% от определения размер на издръжката за минало време/ или общо 656.00 лв.
И двамата съпрузи са внесли по 25.00 лв. при завеждане на своята искова молба,
поради което следва да се счете, че окончателната държавна такса по делото, определена от
съда в размер на 50.00 лв., е покрита.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49 СК, С РАЗВОД сключения между СТ. Д. Ч., ЕГН:
********** и Н. Л. Б., ЕГН: **********, с Акт № 09/23.08.**********г. на община З.,
граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВЗАИМНА ВИНА.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.59, ал.2 СК, на майката Н. Л. Б., ЕГН: **********
упражняването на родителските права по отношение на малолетното, родено от брака дете
Л.С. Ч.А, ЕГН: *********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете Л.С. Ч.А,
ЕГН: *********** по адреса, на който майката Н. Л. Б., ЕГН: ********** фактически живее
– с.Ч., обл. С., ул. „***********“ №13.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.59, ал.2 и ал.3 СК, режим на лични отношения на
бащата СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, адрес: с.А., обл. С., ул. „*****“ №32 с детето Л.С. Ч.А,
ЕГН: ***********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от
10.30 часа на съботния ден до 16.00 часа на неделния ден, с преспиване; 10 последователни
дни през месец юни, 10 последователни дни през месец юли и 10 последователни дни през
месец август всяка година, след допълнителна уговорка между родителите кои да са
конкретните десетдневия; всяка първа половина от коледните, новогодишните и
великденските празници през четните години и всяка втора половина – през нечетните; на
рождения ден на детето /15.08/ през четните години; както и по всяко друго време след
предварителна уговорка между родителите. Детето да се взима и връща по определеното му
местоживеене, като бащата СТ. Д. Ч., ЕГН: ********** СЕ ЗАДЪЛЖАВА да го води на
тренировки по художествена гимнастика в гр.С. за времето, в което е при него и да не
възпрепятства тренировъчния режим.
ОСЪЖДА, на основание чл.143 СК, СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, адрес: с.А., обл. С.,
25
ул. „*****“ №32, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Л.С. Ч.А, ЕГН: *********** чрез
неговата майка и законен представител Н. Л. Б., ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в
размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, дължима до последно число на текущия месец, за
който се отнася, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от деня на просрочие до изплащането й, до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 вр. чл.143 СК, СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, адрес:
с.А., обл. С., ул. „*****“ №32, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Л.С. Ч.А, ЕГН:
*********** чрез неговата майка и законен представител Н. Л. Б., ЕГН: **********,
издръжка за минало време за периода от 11.02.2020г. до 17.12.2020г. в размер на 2000.00 лв.
/две хиляди лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над уважения
размер от 2000 лв. до предявения размер от 6000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.56, ал.5 СК, за ползване на съпругата Н. Л. Б., ЕГН:
********** семейното жилище- апартамент №6, находящ се в с.Ч., обл. Софйска, ж.к. „М.“
№6, ет.2.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 ГПК, след прекратяване на брака Н. Л. Б.,
ЕГН: ********** ДА НОСИ брачното си фамилно име - Б..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.329, изр.2 ГПК, разноските по делото да останат в
тежест на всеки от съпрузите, както са направени.
ОСЪЖДА СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, адрес: с.А., обл. С., ул. „*****“ №32 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-Пирдоп
държавна такса върху общия присъден размер на определената издръжка за бъдеще и
минало време, в размер на 656.00 лв. /шестстотин петдесет и шест лева/.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
26