Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори декември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1388 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Й.Ц.,
с която моли съдът да осъди ответника „В.Ф.Г.“ АД да й заплати сумата от
40 020 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на договор за управление, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане,
както и сумата 1 180.72 лева мораторна лихва за периода 20.10.2015 г. –
04.02.2016 г.
Твърди
се в исковата молба, че с договор от 15.01.2014 г. на Е.Ц. било възложено
управлението на „В.Ф.Г.“ АД, в качеството й на изпълнителен директор. Срокът на
договора бил три години. С анекс от 15.01.2015 г. възнаграждението й било
определено на 13 340 лева месечно.
На
16.09.2015 г. в 10.00 часа в седалището на „В.Ф.Г.“ АД било проведено
извънредно общо събрание на акционерите на дружеството, на което били взети
решения за освобождаването й като член на СД и предложение за освобождаването й
като изпълнителен директор. На същия ден, час и място се провело и събрание на
СД, като се взели решения за освобождаването й като изпълнителен директор на
дружеството и избиране на нов изпълнителен директор. Решенията и на двете
събрания били взети единодушно, а за тях ищцата била уведомена устно на
18.09.2015 г. – в деня на подаване на документите в търговски регистър на АВп
за заличаването й като изпълнителен директор и изключването й от СД.
Ищцата
твърди, че липсвали основания за прекратяване на договора за възлагане на
управлението от 15.01.2014 г., посочени изчерпателно в чл. 9.1. от договора. Не
било надлежно отправено предизвестие за прекратяването, нито й било заплатено
обезщетение. Е.Ц. отправила до ответника покана за доброволно изпълнение на
задължението му да й заплати три брутни месечни възнаграждения. Поканата била
получена на 20.10.2015 г., но плащане не последвало. Поради това моли съдът да
осъди ответника да й заплати сумата от 40 020 лева, представляваща три
брутни месечни възнаграждения от 13 340 лева, ведно със законната лихва от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, както и
1 180.72 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2015 г. до датата на
завеждането на исковата молба – 04.02.2016 г.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който признава наличието на сключен на
15.01.2014 г. с ищцата договор за възлагане на управлението срещу
възнаграждение от 13 340 лева месечно; проведено общо събрание на акционерите
на 16.09.2015 г. и събрание на СД, на които са взети решения и направени
предложения, съгласно твърденията в исковата молба.
Оспорва
твърдението за изчерпателно посочване на основанията за прекратяване на
договора в чл. 9.1. Допълнителни основания фигурирали и в чл. 9.3. от договора
от 15.01.2014 г. Е.Ц. била заличена като изпълнителен директор на „В.Ф.Г.“ АД
на 28.09.2015 г., като това вписване имало оповестително действие. В случая
прекратяването на договора било вследствие оттеглянето на поръчката по смисъла
на чл. 287, пр. 2 от ЗЗД, което не се нуждаело от предизвестие и не пораждало
право на обезщетение за изпълнителя за периода, следващ прекратяването на
договора.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за възлагане на управлението от 15.01.2014
г., че „В.Ф.Г.“ АД е възложил на Е.Й.Ц. в качеството й на изпълнителен директор
да управлява и представлява дружеството в съответствие с изискванията към
позицията, описани детайлно в посочените в договора документи. Договорът е
сключен за период от три години, освен в случай, че не бъде прекратен по-рано
съгласно чл. 9.
Посочените
в чл. 9 от договора основания за неговото прекратяване са: преобразуване или
прекратяване на дружеството; взаимно съгласие на страните, изразено писмено;
едностранно от дружеството посредством отправяне на тримесечно писмено предизвестие;
едностранно от изпълнителния директор с четиримесечно писмено предизвестие;
едностранно от дружеството без предизвестие и без дължимо обезщетение в
случаите, предвидени в чл. 1 като основания за незабавно прекратяване (9.1.1. –
9.1.5) и автоматично: от деня на заличаване на изпълнителния директор от
търговския регистър или от деня, на който изтича срокът на договора (9.3.).
С анекс
№ 2 от 15.01.2015 г. възнаграждението е определено на 13 340 лева месечно.
На
18.09.2015 г. председателя на СД на „В.Ф.Г.“ АД В.М. е уведомил Е.Ц., че
договорът за управление и контрол като изпълнителен директор на дружеството ще
бъде прекратен със заличаването й от търговския регистър. М. е изразил
готовност да изплати на Ц. обезщетение в случай, че подробно опише подробно
какъв е приносът й за развитие на бизнеса и управлението на проекти за
изтеклата една година. На документа е положена подпис от Е.Ц., че е уведомена
за предложението и в едномесечен срок ще представи отговор.
На
20.10.2015 г. До „В.Ф.Г.“ АД е отправена нотариална покана, в която се сочи, че
договорът за възлагане на управлението е прекратен от извършване на промяна в
обстоятелствата по партидата на дружеството в търговския регистър на 28.09.2015
г. На 18.09.2015 г. била уведомена устно за взетото решение за освобождаването
й. Срокът на предизвестието от три месеца обаче на бил спазен, поради което й
се дължали три брутни месечни възнаграждения, по 13 340 лева всяко, както
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни и
допълнително възнаграждение на база постигнатите до датата на освобождаването й
положителни финансови и управленски резултати, реализирани по проекти. До „В.Ф.Г.“
АД е отправена покана в срок до пет работни дни от датата на получаване на
поканата да й бъдат преведени дължимите суми за неспазено предизвестие и
съотношение на финансовите резултати на база на предходната година, съпоставени
с текущите към 30.09.2015 г. с оглед определяне размера на допълнителното възнаграждение.
Съгласно
протокол от заседание на СД на „В.Ф.Г.“ АД от 24.08.2015 г. е взето решение за
подготовка и свикване на извънредно Общо събрание на акционерите. Насрочено е
извънредно общо събрание на акционерите за 16.09.2015 г. за вземане на решение
за освобождаване на Е.Й.Ц. като член на Съвета на директорите.
На
16.09.2015 г. е проведено общо събрание на акционерите, на което е взето
решение Е.Ц. да бъде освободена като член на Съвета на директорите и като
изпълнителен директор, без да се освобождава от отговорност за действията си на
посочените длъжности.
Представен
е протокол от проведена на 18.09.2015 г. среща за обсъждане ролята на Ц. на
изпълнителен директор за времето на нейното управление.
По
делото са изслушани свидетели на ответника, които разказват за проблеми, с
които са се сблъсквали в изпълнение на служебните си задължения поради
неоказано, но очаквано съдействие от страна на Е.Ц.. Длъжността й предполагала
координация и контрол на процесите по стратегическо планиране, предложения до
Съвета на директорите въз основа на изготвени анализи по различни направления
на дейност и др. При комуникацията си с ръководителите на отдели показвала
неразбиране на работата, чрез поставяне на въпроси, на които се предполагало да
знае отговорите. Това значително затруднявало работата на служителите с нея,
които не получавали нужното съдействие, а оттам и липса на добавената й
стойност от труда на Ц..
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 244,
ал. 7 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска
за заплащане на обезщетение в тежест на ищцата е да установи валидно сключване
на договор за управление, изискуемост на вземанията за заплащане на обезщетението
и техния размер.
В случая
договорът за управление има характеристика на договор за поръчка, към който са
приложими нормите на чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Не се
спори между страните, че договорът от 15.01.2014 г., изменен с анекс от
15.01.2015 г., въз основа на който се претендират обезщетенията е валидно
възникнал между страните и е породил за всяка от страните по него уговорените
права и задължения. Подробно регламентиране на правата и задълженията на изпълнителния
директор е разписано в т. 5 от договора.
Спорният
по делото въпрос е кое е основанието, послужило за прекратяване на договора за
управление.
При
анализ на съдържанието на процесния договор и в частност на клаузите, уреждащи
прекратяването на договора (т. 9) съдът установи, че липсва упомената форма за
волеизявление от страна на законния представител на дружеството в хипотезата на
едностранното прекратяване на съглашението при наличие на някое от основанията
в чл. 1 от договора, след които е съществено неизпълнение на отговорностите или
задълженията по договора, което не може да бъде отстранено.
В случая
се установи по категоричен начин, че за период от една година Е.Ц. не е успяла
да опознае пазара и конкурентите, не е съумяла да допринесе за развитието на
бизнеса на дружеството, проявявала е незаинтересованост и не е била в състояние
да дава ясни насоки и решения на екипа, който ръководела. Този извод се налага
от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложената електронна
кореспонденция, както и от липсата на нейна защитна позиция срещу изразените
категорични изказвания за трайното неизпълнение на задълженията й от
присъствалите на срещата на 18.09.2015 г. участници. Продължителното
неизпълнение на задълженията й за организация, управление и контрол на
ежедневната дейност на дружеството, пасивността по отношение на задължението й
да уведомява Съвета на директорите и общото събрание за състоянието на „В.Ф.Г.“
АД за факти и обстоятелства от значение за бизнеса, отсъствието на каквото и да
било участие в оценката, подготовката и реализирането на инвестиционни проекти
и такива по преструктуриране и прехвърляне на бизнеса представляват трайно и
неотстранимо неизпълнение на отговорностите и задълженията на ищцата, докато е
заемала длъжността „изпълнителен директор“.
Ц. е
следвало да изготвя писмени уведомления, доклади и отчети (т. 5.1.2., 5.1.6.,
5.1.8, 5.1.9) и в настоящото производство, при възражение на ответника за
неизпълнение на основни задължения, в тежест на ищцата беше да докаже, че ги е
изпълнявала. Тъй като това не е сторено, съдът приема за доказано, че Ц. не е
изготвяла горепосочените документи.
Евентуален
положителен финансов резултат от дейността на дружеството и оптимизация в
управлението на отделните структури и компании не се дължат на вложени от
ищцата усилия, знания и труд.
Това е
дало основание за оттегляне на поръчката. Тук следва да се отбележи, че
оттеглянето на поръчката представлява основание за прекратяване на договора, по
силата на чл. 287 от ЗЗД, наред с другите, посочени в закона причини. Това
оттегляне поражда визирани в закона последици: право на довереника да иска
заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение (чл. 288 от ЗЗД).
В
постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 72/30.06.2010 г. по т.д. № 740/2009
г. по описа на ВКС, І т.о. е прието, че основание да се претендира заплащане на
възнаграждение е извършената работа до момента на оттегляне на поръчката.
Следва да се отчете обстоятелството, че договорът е с продължително изпълнение,
поради което неговото прекратяване има действие занапред (чл. 88, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД). При липса на престация от страна на ищцата, не е възникнало и
насрещното задължение на ответника да й заплати претендираното възнаграждение.
В хипотезата на оттегляне на поръчката не се дължи и обезщетение, съизмеримо с
възнаграждението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователността
на предявения иск с правно основание чл. 286 от ЗЗД води до извод за
неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху
главницата в претендирания размер от 1 180.72 лева за периода 20.10.2015
г. – 04.02.2016 г.
С оглед
изхода на спора, на ответника се дължат сторените от него разноски за
производството в размер на 960.48 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Й.Ц., **********
срещу „В.Ф.Г.“ АД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 40 020 лева, представляваща неизплатено обезщетение
за неспазено предизвестие при прекратяване на договор за управление и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 180.72 лева
мораторна лихва за периода 20.10.2015 г. – 04.02.2016 г.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, Е.Й.Ц., **********, с адрес *** да заплати на „В.Ф.Г.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, административна сграда „Ф.“ сумата от 960.48
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: