Р Е Ш
Е Н И Е
№ 416
гр. Горна Оряховица, 10.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на тридесети
септември пред две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.K. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа
докладваното от съдията Вардаров гр.дело№405/2019г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по
чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ
ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.
Ищецът А.Й.А.(чрез
адв.М.М. от САК) твърди в исковата си молба, че на 20.08.2016г., около 10h15min., С.Й.
е управлявал автомобил „Опел Астра“ с ДК№ ***** с поставен обезопасителен колан по
път III-4005 в прав участък в посока от гр.Стражица към гр.В.Търново. В
автомобила пътували още П.П.О., А.Й.А. и седемгодишната С.И.. По същото време
на км. 4.200 се движел автомобил „ВАЗ“ с ДК№**** по черен път, разположен в
северната част, с намерението да направи ляв завой и да се включи в движението
на пътя с предимство в посока към гр.Стражица, При изпълнение на маневрата,
водачът на автомобила „ВАЗ“ не се огледал и не забелязал управлявания от С.Й.
автомобил „Опел Астра“, който се намирал от лявата му страна. Водачът на
автомобила „ВАЗ“ внезапно спрял, перпендикулярно на платното за движение.
Настъпил удар, челен за управлявания от С.Й. автомобил - централен с предна
челна дясна част, предна броня и страничен - кос, със странична лява част,
преден ляв калник и леви врати за автомобила „ВАЗ“. След удара и двата
автомобила се преместили с транслация и ротация. На мястото на инцидента
пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция. Съставен бил Протокол№52/20.08.2016г.
за ПТП с пострадали лица, от който се установило, че водач на автомобила „ВАЗ“
е М.А.Д., а собственик Ш.А.М.. Твърди
се, че към момента на ПТП за автомобила
„ВАЗ“ имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със ЗД„Бул Инс”АД, обективирана в застрахователна
полица№BG/02/116001032218, със срок на покритие: 04.04.2016г.-03.04.2017г. След
справка в информационният сайт на Гаранциония фонд се установява, че договорът
за застраховка е бил прекратен на 19.10.2016г. Във връзка с инцидента било
образувано ДП№131/2016г. по описа на РУМВР
гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП). В хода на производството било установено, че вина за инцидента носел
водачът на автомобила „ВАЗ“, тъй като е нарушил правилата за движение, визирани
в ЗДвП. Производството е приключило с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по ДП№131/2016г. по описа
на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП), с което на основание
чл.243 ал.1 т.1 ввр. чл.24 ал.1 т.9 от НПК производството било прекратено. Вследствие на инцидента А.Й.А. е претърпял
множество физически травми, както следва: кръвонасядания и оток на меките
тъкани на дясната раменна става, на дясната мишница, в лявата гръдно-коремна половина и в лявата поясно-кръстна зона, оплакване от болки при
движение и физическа дейност в дясната раменна става(според Съдебно-медицинско
удостоверение№А-150/2016г.). Установените увреждания довели до промяна в
клиничните му здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, и съпроводено с болка и страдание по време на
възстановително-оздравителния процес за срок около 25 дни. Твърди се, че А.А. е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението
му, като е заплатил сума в размер на 50.00лв. (квитанция№А150/02.09.2016г.). А.А.
депозирал до ответника Претенция с вх.№ОК-601270/22.08.2018г., с която е
поканил ЗД„БУЛ ИНС”АД да му заплати общо сума в размер на
50050.00лв.(50000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., сумата 50.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи
за лечението му, в резултат на ПТП от 20.08.2016г. Няма отговор на така
заявената претенция. Твърди се, че травмите се отразили тежко върху физическото
състояние на ищеца(трудно обслужвал бита си и е бил принуден да остава на легло
през по-голямата част от деня). Наред с физическите травми преживял и душевни
такива(страх за живота си, постоянни притеснения за здравословното състояние).
Моли съда да постанови решение, с което
да бъде осъдено ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:**** да заплати на А.Й.А.: сумата
8000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от страна на А.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, в резултат на ПТП от
20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното и изплащане; сумата
250.00лв., представляваща мораторна лихва
върху сумата 8000.00лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода: 07.09.2018г.-27.12.2018г.; сумата 50.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
27.12.2018г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗД„Бул
Инс”АД с ЕИК:****(чрез адв.В. Р.Ш. от РАК) оспорва предявените искове. Счита
предявените искове за недопустими. Приложеното постановление за прекратяване на
наказателното производство не бил стабилен прокурорски акт, тъй като същият
може да бъде обжалван след изтичане на срока, пред по-горната прокуратура. Нямало данни постановлението да е връчено на
ищеца. Така нямало яснота, относно това чия е вината за настъпването на ПТП, за
да се определи дали е задействана отговорността на застрахователя по сключената застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и съответно дали ищецът е
правоимащо лице да претендира застрахователно обезщетение от застрахователя на
виновното за ПТП лице. Счита, че лицето-ищец в настоящето производство, не е от
кръга лица, които могат да търсят обезщетение от застрахователя(не е активно
легитимирано с правото на този иск/искове). Ищецът не фигурирал като пострадало
лице в Констативен протокол№52/20.08.2016г. за ПТП с пострадали лица(вписани
пострадали от ПТП лица са: П.П.О., М.А.Д. и Е.И.Д.). Нямало данни и в
постановлението за прекратяване на наказателно производство, ищецът да е
получил травматичните увреждания, които се твърдят в исковата молба и същите да
са в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2016г. Приложено е съдебномедицинско
удостоверение е изготвено близо 2 седмици след процесното ПТП, като дори да са
налице някакви травматични увреждания, то не можело да се установи пряката причинно-следствена
връзка между уврежданията и процесното
ПТП. Счита предявения иск за неоснователен. Обезщетението, което се
претендирало не отговаряло на действително претърпените вреди. Оспорва
изложения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разноски по
делото.
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД с ЕИК****(чрез адв.В. Ив.П. от САК) – в
качеството трето лице-помагач на
страната на ответника ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:****, депозира отговор-становище, с който оспорва
предявените искове. Признава
за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, касаещо лек автомобил „Опел Астра“ с
ДК№ ***** по
силата на Застрахователна полица №BG/30/11S002682381/09.11.2016г. Оспорва всички твърдения,
изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на
претенцията. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП за
ищцата са настъпили описаните в исковата молба увреждания(вид, медико-биологичния
характер и степен), в т.ч. и твърденията
по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищцата след настъпване
на произшествието и към настоящия момент. Твърди, че неимуществените вреди не били
възникнали и не били търпени през посочения период или ако са възникнали не
обосновавали размера на исковите претенции. Оспорва обстоятелството, че водачът
на лек автомобил „Опел Астра“ е съпричинил настъпването на
процесното ПТП, като твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП се носи изцяло от водача на лек
автомобил „ВАЗ“ - М.А.Д.. В условията на евентуалност, прави възражение
за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищцата, а именно, че ищецът
съпричинил вредоносният резултат, което съпричиняване се изразява в
неизползване на обезопасителен колан като возеща се в лек автомобил. С това си
безотговорно и противоправно поведение, ищецът е нарушил правилата за движение,
поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Оспорва
размера на предявения иск за присъждане на парична сума за обезвреда на
неимуществени вреди, като твърдя, че предявения размер е прекомерен и не
кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва и
иска за лихва за забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът,
след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на ГПК, приема за установено следното:
На 20.08.2016г., около 10h15min. С.А.Й. е управлявал
автомобил „Опел Астра“ с ДК№*****
по път III-4005 в прав участък в посока от гр.Стражица към гр.В.Търново. В
автомобила пътували още А.Й.А.(на предната седалка вдясно от водача); П.П.О.(на
задната седалка зад А.Й.А.) и
седемгодишната С.И.(на задната седалка). По същото време на км. 4.200 се движел
автомобил „ВАЗ“ с ДК№**** по черен път, разположен в северната част, с
намерението да направи ляв завой и да се включи в движението на пътя с
предимство в посока към гр.Стражица, При изпълнение на маневрата, водачът на
автомобила „ВАЗ“ не се огледал и не забелязал управлявания от С.Й. автомобил
„Опел Астра“, който се намирал от лявата му страна. Водачът на автомобила „ВАЗ“
внезапно спрял, перпендикулярно на платното за движение. Настъпил удар, челен
за управлявания от С.Й. автомобил „Опел Астра“
- централен с предна челна дясна част, предна броня и страничен - кос,
със странична лява част, преден ляв калник и леви врати за автомобила „ВАЗ“.
След удара и двата автомобила се преместили с транслация и ротация. На мястото
на инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция. Съставен бил
Koнстативен протокол№52/20.08.2016г. за ПТП с пострадали лица, от който се
установило, че водач на автомобила „ВАЗ“ е М.А.Д., а собственик Ш.А.М.. Изготвен бил и Констативен протокол за оглед на ПТП от 20.08.2016г.
Към момента на ПТП(20.08.2016г.) за
автомобила „ВАЗ“ имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД„Бул Инс”АД, обективирана в
застрахователна полица№BG/02/116001032218, със срок на покритие:
04.04.2016г.-03.04.2017г. След справка в информационния сайт на Гаранциония
фонд се установява, че договорът за застраховка е бил прекратен на 19.10.2016г.
Във връзка с инцидента било образувано ДП№131/2016г. по описа на РУМВР
гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП). В хода на производството било установено, че „вината за реализирането на ПТП е на
водача М.А.Д. и
на водача С.А.Й.. Последният е бил длъжен да се движи с такава скорост, че да
спре в зоната на своята видимост. Д. е закъснял с реакцията си за спиране на
автомобила. Той се движил със скорост 85.7km/h. При движение със скорост
79.6кm/h Д. е имал възможност да спре преди реализиране на удар с л.a. „ВАЗ“. Водачът на л.а.“ВАЗ” не е имал
техническа възможност да възприеме л.а. „Опел Астра“. Той е нарушил чл.37 ал.3 от ЗДвП”.
Производството е приключило с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по ДП№131/2016г. по описа
на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП), с което на основание
чл.243 ал.1 т.1 ввр. чл.24 ал.1 т.9 от НПК производството било прекратено.
По делото
е приложена Претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение ОК-601270/22.08.2018г. за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на А.Й.А. по повод възникнало ПТП на 20.08.2016г. Описвайки неимуществените вреди, А.
е отправил претенция към ЗД„Бул Инс”АД в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от настъпилите при процесното ПТП травматични увреди, в размер на
50000.00лв., а също и обезщетение за
имуществени вреди – 50.00лв., както и
предложение за постигане на крайно извънсъдебно споразумение. Не се спори, че
не е постигнато споразумение и не е извършено плащане по така заявената
претенция.
Видно от
Съдебномедицинско удостоверение№А-150/2016г., издадено от съдебен лекар в СМО при МОБАЛ В.Търново се установяват за А.Й.А.: кръвонасядания и оток на меките
тъкани на дясната раменна става, на дясната мишница, в лявата гръдно-коремна
половина и в лявата поясно-кръстна зона, оплакване от болки при движение и
физическа дейност в дясната раменна става. Установените увреждания са довели до
промяна в клиничните му здраве, проявено като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и съпроводено с болка и страдание по време на
възстановително-оздравителния процес за срок около 25 дни.
Приложена е и квитанция за разходен ордер№А-151/02.09.2016г.
за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение за сумата 50.00лв.
Според
заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза А.Й.А. е получил травматични
увреждания: множество травми на главата, тялото и крайниците, изразяващи се в
кръвонасядане на дясна мишница отпред и странично 15смх7см.; оток в шийната
област, повече вдясно; оток на дясна раменна става; контузия и хематом на лява
половина гр.кош и корема с размер 18смХ5см, вероятно отпечатък от предпазен колан;
хематом напряко на корема, повече в ляво към спина илиака антериор супериор
19смХ4см-отпечатък от предпазен колан; без данни за фрактури на ребра за хемо- и
пневмоторакс; контузия на гърба, ангажираща основно торакалния отдел на гр.кош,
контузия на двете колена, повече на дясното отпред и странично с данни за
прекаран посттравматичен препателарен бурсит. Според вещото лице травматичните
увреждания отговарят да бъдат получени по време, място и начин съобщени от
пострадалия и описани в исковата молба, а именно при претърпяно ПТП, като
пострадалият е бил на предна седалка в дясно от шофьора с поставен предпазен
колан. Налице са хематоми и травми предизвикани от удари в твърд, тъп
предмет-вътрешни повърхности от купето на автомобила и хематоми предизвикани от
предпазния колан. На пострадалия е причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание и затруднение движението на
снагата, за срок между 25-30дни. Първоначално болките са били с изключително
висок интензитет, което е наложило лечение
в стационарни условия 8-10 дни след претърпяната травма. Болките започнали да
отшумяват, въпреки което около 2 месеца след травмата пострадалият използвал
редовно аналгетици, НПВС и общоукрепващи медикаменти.През посочения период
пострадалият избягвал физическо натоварване, резки движения, продължително
ходене. Нямало данни за провеждане на рехабилитация и настъпили усложнения на претърпяната травма. Няма
налице данни(не са представени на вещото лице) за прекарани заболявания, които
биха удължили оздравителния процес на ищеца. И към момента на прегледа(близо
две години след претърпяното ПТП) при физически умора, промяна в атмосферните
условия и вдигане на свръх тежести, пострадалият получавал болки и напрежение в
областта на гърба, поясната област и дясно рамо. Съдът кредитира заключението
на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
В
заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице твърди, че
процесното ПТП е настъпило на
20.08.2016г. в 10h15min. при нормална пътно-транспортната обстановка(сухо
време, без валежи), в т.ч. на прав участък на път III-
По делото са ангажирани гласни
доказателства. Св.М. Ат.Д. потвърждава, че е претърпял ПТП преди повече от две години(20.08.2016г.),
но нищо не помни. Тогава тръгнали с жена си Е.И.Д.за гъби с лекия автомобил
„ВАЗ
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на
деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице
отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на
обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е
предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата
иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая
ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно
обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да
предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е предявил
претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок;
2.отказал е да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е
съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е
процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните,
за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е
императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ
процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за
допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено,
че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът
намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно
уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да
предяви претенциите си пред съда. С
оглед изложеното, предявените искове са допустими.
По силата
на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по
делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки:
вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие,
наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на
вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние(да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи:
деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина). Отговорността на застрахователя при деликт е
гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото
застраховане. В съответствие с правилото на
чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените
му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника
е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
както и правоизключващи/правопогасяващи
възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.
Нормата
на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за
основателността на иска е необходимо доказване на следните
предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и
лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия
причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на
ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички
визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ.
Представените материали по Досъдебното производство№131/2016г. на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица по
преписка№1602/2016г. на ГОРП, приключили
с постановление за прекратяване на наказателното производство съдът следвало да
цени по аргумент на противното от разпоредбата на чл.300 от ГПК. При липсата на
влязла в законна сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца/чл.300 от ГПК/, следва на общо
основание съгласно правилата на общия исков процес да се установят
предпоставките на института на непозволеното увреждане, съгласно общия принцип
на непосредственост в чл.11 от ГПК(налице ли е противоправно деяние на
застрахования при ответника водач на МПС, причинени вреди на ищеца, причинна
връзка между деянието и вредите, както и вина на застрахования при ответника
водач).
Безспорно се установява при така
описания механизъм, съобразно кредитираното заключение на съдебната
автотехническа експертиза, че основната причина за настъпване на произшествието
са субективните действия на водача на лекия автомобил“ВАЗ“. Той е бил длъжен и
е могъл да съобрази поведението си на пътя с конкретните пътни условия, за да
избегне опасност от настъпване на ПТП. Водачът на лекия автомобил“ВАЗ“ не е
трябвало технически да предприема маневра завой наляво от черния път с
асфалтово заустие, намиращ се северно по посока от гр.Стражица към гр.В.Търново
и навлизането на платното за движение на път III-4005. Водачът на лекия
автомобил“ВАЗ“ да пропусне движещия се от към лявата му страна лек
автомобил“Опел Астра“ по пътя от гр.Стражица към гр.В.Търново и след като
премине покрай него да извърши маневра завой наляво по посока към гр. Стражица.
По този начин, от страна на водача на
лекия автомобил“ВАЗ“ е допуснато нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДвП - водачът на
ППС, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път, като именно това
нарушение е довело и до реализирането на процесното произшествие(това нарушение
е и отбелязано в цитираното Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по ДП№131/2016г. по описа
на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП)). Едно от задълженията на водач на
МПС, който предприема маневра за завиване наляво, наред със съответното
пристрояване и подаването на своевременен сигнал, е преди да навлезе в
насрещната лента на пътя да се убеди, че липсват както насрещни, така и попътни
МПС на движението, на които ще попречи или застраши безопасността им. Той е длъжен
да изчака насрещно движещото се МПС, за да му осигури предимство.
Задължителната преценка за безопасността на извършваната маневра за всички ония
участници в движението, които могат да бъдат засегнати и увредени, е на водача
предприемащ маневра завиване наляво(Решение№473/08.07.2011г. по
нак.дело№442/2010г. ВКС). Според
кредитираното заключение на вещото лице, на практика водачът на лекия
автомобил„Опел Астра“ не е имал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП. На второ място, налице е вина на
застрахования при ответника водач на лекия автомобил”ВАЗ”. Вината на водача
на се предполага до доказване на
противното, съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, съгласно която
разпоредба във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. На трето място, от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, както и от писмените и гласни доказателства по
делото, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в болките и
страданията, резултат на получените травматични увреждания и преди всичко в:
кръвонасядания и оток на меките тъкани на дясната раменна става, на дясната
мишница, в лявата гръдно-коремна половина и в лявата поясно-кръстна зона,
оплакване от болки при движение и физическа дейност в дясната раменна става. Tравматичните
увреждания са предизвикали промяна в клиничните му здраве, проявено като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и съпроводено с болка и
страдание по време на възстановително-оздравителния процес за срок около 25
дни. Близо две години след претърпяното ПТП при физически умора, промяна в
атмосферните условия и вдигане на свръх тежести, пострадалият получавал болки и
напрежение в областта на гърба, поясната област и дясно рамо. На четвърто
място, от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява
причинно следствената връзка между деянието и претърпените вреди. Вещото лице установява, че травматичните
наранявания на ищцата са в пряка причинна връзка с възникналото ПТП и изключват
друг момент, време и механизъм на възникване. Налице е и валиден договор за
застраховка гражданска отговорност, действащ към 20.08.2016г., когато е настъпило процесното ПТП.
Ищецът е поканил ответното дружество(Претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение ОК-601270/22.08.2018г. за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“) да му бъде заплатена сума, представляваща
обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди.
Предвид
изложеното, съдът намира за доказано, че застрахователно събитие се дължи на
виновното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; че
получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от
процесното ПТП; че същите са обусловили болки и страдания, както и че с оглед
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и
собственика на увреждащото МПС се е задължил да отговаря за виновно причинени
на трети лица вреди. Тези изводи обуславят основателност на исковата претенция.
Предвид това отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва
да се поема от застрахователя-ответното дружество.
При
преценка по чл.52 от ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Понятието „справедливост“ не е
абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Относимо обстоятелство
е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост (Решение №99/08.10.2013г.
по т.дело №44/2012г. - IIт.о. ВКС; Решение №66/03.07.2012г. по т.дело №619/2011г.
- IIт.о. ВКС), при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС№4/1968г., следва да бъдат преценени и анализирани
в тяхната съвкупност (Решение №93/23.06.2011г. по т.дело№566/2010г. – IIт.о.
ВКС; Решение №158/28.12.2011г. по т.дело
№157/2011г. Iт.о. ВКС и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ. справедлив.
При преценка по чл.52 от ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните
увреди. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на
ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост(Решение№99/08.10.2013г. по т.дело №44/2012г. - IIт.о.
ВКС; Решение№66/03.07.2012г. по т.дело№619/2011г. - IIт.о. ВКС), при определяне
на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно
посочени в ППВС№4/1968г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната
съвкупност (Решение №93/23.06.2011г. по т.дело №566/2010г. – IIт.о. ВКС;
Решение №158/28.12.2011г. по т.дело№157/2011г. Iт.о. ВКС и др.), за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив. В случая, като
обстоятелства обосноваващи размера на обезщетението следва да се отчетат:
-наличието на няколко увреждания; -възстановителен период за описаните
травматични увреждания около 30дни. Получените от ищeца травми в резултат на
ПТП са нарушили начина му на живот. За
тези обстоятелства е разпитан свидетел чиито показания няма основание да не
бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани
доказателства по делото – заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и медицинските документи. Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата 4000.00лв.
По делото не се установи допринасяне от
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД
и искането за намаляване на размера на определеното обезщетение(направено от
страна на третото-лице помагач на ответната страна) е неоснователно и не следва
да се уважава. Основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.
Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС№17/18.11.1963г./.
Принос по смисъла на е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди(Решение№169/28.02.2012г.
по т.дело№762/2010г. - IIт.о. ВКС; Решение№154/22.05.2012г. по
т.дело№316/2011г. - IIт.о. ВКС). Възражението за съпричиняване следва да бъде
доказано по нетърпящ съмнение начин, каквото по делото не е проведено.
Наведените доводи на третото-лице помагач на ответната страна за съпричиняване
на вредите от страна на ищеца са, че най-вероятно е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан. Според вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза пострадалият е бил на предната
седалка - вдясно на шофьора. В случая не само, че не се установява ищецът да е
бил без предпазен колан, но и в заключението на цитираната експертиза относно
част от получените травми(хематоми по гърдите и рамото) следвало да се направи
логичен и обоснован извод за факта, че ищецът
е бил с предпазен колан. Доказателства в противната насока не са
ангажирани. С оглед изложеното съдът приема, че липсва съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия и съответно пълният размер на присъденото
обезщетение следва да бъде понесен от ответника. В останалата част до пълния
предявен размер от 8000.00лв. искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Основателен се явява и искът(в тази си част искът не е оспорен) за сумата 50.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечението(квитанция за разходен ордер за снабдяване със съдебномедицинско
удостоверение), в резултат на ПТП от 20.08.2016г. Същата сума следва да бъде
заплатена в полза на ищеца от ответното дружество.
Няма спор,
че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на
ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1
от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по
чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя. Безспорно
е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче
дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната
сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430
ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна).
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на
законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на
делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не
може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр.
чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да
се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата
на сезиране на застрахователя – 22.08.2018г. При разглеждане на иск по чл.432
от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в
отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, доколкото
лихвата е претендирана от по-късна дата
– 07.09.2018г., с оглед диспозитивното начало именно от тази дата следва да се
присъди законната лихва върху сумата 4000.00лв.(присъденото обезщетение за
неимуществени вреди) и върху сумата 50.00лв.(присъденото обезщетение за
неимуществени вреди), както и сумата 124.44лв., представляваща компенсаторна
лихва върху сумата 4000.00лв., считано
от 07.09.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2018г.
Следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, за периода: 07.09.2018г.-27.12.2018г.
в останалата част до пълния предявен размер 250.00лв.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 271.59лв., представляваща направените по
делото разноски(за ДТ и възнаграждения за вещо лице), съразмерно на уважените
искове. Съответно, в полза на ответното дружество следва да се присъди сумата 459.28лв.,
представляваща направените разноски(за адв.възнаграждение и разноски за
свидетели).
Съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2
от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от
пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в три съдебни заседания, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и
съгласно чл.7 ал.2 т.2 oт Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв.М.М. от САК следва да бъде присъдена
сумата 523.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да се заплати
от ответното дружество.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано
от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К., да
заплати на А.Й.А. с ЕГН**********, с адрес: ***: сумата 4000.00лв./четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпените от А.Й.А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдание, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до
окончателното и изплащане; сумата 124.44лв./две
хиляди двеста и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща компенсаторна
лихва върху сумата 4000.00лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода: 07.09.2018г.-27.12.2018г.; сумата 50.00лв./сто
тридесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечението му, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
27.12.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 271.59лв./двеста седемдесет и
един лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на А.Й.А. с ЕГН**********,
с адрес: ***”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К.,
обезщетение за претърпените от А.Й.А. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдание, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., в останалата част от 4000.00лв.
до пълния предявен размер от 8000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на А.Й.А. с ЕГН**********,
с адрес: ***, против,
ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К., за компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода: 07.09.2018г.-27.12.2018г. в останалата част от 124.44лв. до пълния предявен размер от
250.00лв.
ОСЪЖДА А.Й.А. с ЕГН**********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и
Изп.директор К.Д.К., сумата 459.28лв./четиристотин петдесет и девет лева и двадесет
и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано
от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.М.М. с ЕГН**********,
от САК – съдебен адрес: ***, сумата 523.00лв./петстотин двадесет и три лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Решението е постановено при
участието на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“
ул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б. Г.И.,
Изп.директор Р. В.М., Изп.директор Ж. Ст.К. -заедно от поне двама изпълнителни
директори – в качеството трето лице-помагач на страната на ответника ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:****.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен
съдия: