№ 218
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.ова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. С.ова Търговско дело №
20243100900567 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. Д. Й. срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че не дължи
изпълнение поради погасяване по давност на следните задължения:
сумата от 17008.68лв, представляваща главница по договор за кредит
от 06.02.2008г., сумата от 23826.62лв., представляваща законна лихва върху
главницата за периода 30.05.2011г. до 10.09.2024г., сумата от 4122.47лв.,
включваща 3152.45лв., представляваща редовна лихва за периода 05.03.2010г.
до 19.05.2011г., 274.38лв., представляваща наказателна лихва за периода
05.05.2010г. до 2705.2011г., 695.64лв., представляваща просрочена лихва за
периода 25.06.2009г. до 21.10.2009г., сумата от 1083.93лв., представляваща
присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед от 02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по гр. дело №735/2011г. на Районен съд – Девня,
сумата от 230.00лв., разноски по изпълнително дело №20247110401131/2024г.
по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. №711 и сумата от 3655.00, такси по Тарифата на
ЗЧСИ, дължими към 10.09.2024г.
1
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист въз основа
на заповед от 02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по гр. дело №735/2011г. на Районен съд –
Девня.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на взискателя е
образувано изпълнително дело №486/2011г. по описа на ЧСИ Н.Д., с рег.
№807. По него е връчена покана за доброволно изпълнение на ищеца на
22.08.2011г., който не е подавал възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение.
С договор за цесия от 11.07.2013г. задълженията по изпълнителния лист
са прехвърлени на ответника, за който договор ищецът не е уведомяван.
Последното изпълнително действие по изпълнително дело №486/2011г. е
запор на Б.а сметка на 28.07.2017г. и ПДИ, връчена на 22.08.2017г. Делото е
прекратено считано от 31.01.2020г. с постановление на ЧСИ.
Образувано е ново изпълнително дело №20247110401131/2024г. по
описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. №711, по която е получена от ищеца покана за
доброволно изпълнение и са поискани опис и оценка на движими вещи.
От последното изпълнително действие изпълнително дело №486/2011г.
са изминали повече от пет години, които да водят до прекъсване на пет
годишната давност по чл.110 от ЗЗД и три годишна за лихвите, поради което
същата е изтекла.
Предвид изложеното вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност, поради което е формулиран петитум да бъде прието за установено, че
същото не се дължи изпълнение на същите.
По делото е постъпил отговор от ответника „Кредит инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕООД в срока по чл.131 от ГПК, в който е изразено
становище за неоснователност предявения иск.
Не се оспорва, че в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с
универсален правоприемник „Обединена българска банка“ АД е бил издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед от 02.06.2011г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр. дело
№735/2011г. на Районен съд – Девня за процесните суми.
2
По молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувано
изпълнително дело №486/2011г. по описа на ЧСИ Н.Г. и е възложило
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител. На тази дата
е прекъсната погасителната давност /ТР от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
С договор за цесия от 11.07.2013г. „Обединена българска банка“ АД е
прехвърлила вземанията на ответника, като с отговора на исковата молба се
представя уведомление по чл.99 от ЗЗД до ищеца, което да бъде връчено.
С молба от 25.11.2013г. ответникът е поискал да бъде конституиран като
взискател, както и насрочване на опис на движими вещи, което действие
прекъсва давността.
При приложение на ППВС №3/18.11.1980г. на ВС с образуването на
изпълнителното дело се прекъсва давността и като по време на
изпълнителното производство давност не тече до 26.06.2015г. / приемане на
ТР №2/26.06.2015г. и обявяване на постановлението за загубило силата си, ТР
№3/28.03.2023г. по ТД №3/2020г./.
На 17.03.2015г. е изпратена молба от взискателя, с която е поискана
справка от БНБ и с искане за налагане на запор върху новооткрити Б.и сметки
на длъжника.
В хода на изпълнителния процес е била наложена възбрана върху
недвижим имот на ищеца, като на 12.09.2015г. е постъпила сумата от
1698.00лв. в изпълнение на наложен запор върху трудовото възнаграждение.
На 20.07.2017г. е изпратена молба от взискателя, с която е поискана
справка от БНБ и с искане за налагане на запор върху новооткрити Б.и сметки
на длъжника. На 28.07.2017г. е наложен запор по Б.а сметка в „Първа
инвестиционна банка“ АД, на 21.02.2020г. взискателят е поискал да бъде
наложена възбрана.
На следващо място за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не
е текла, съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /в сила от 14.05.2020г. /.
На 20.10.2022г. с молба е поискана справка от ТД на НАП с искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и насрочване на
3
опис на движими вещи.
На 23.02.2024г. взискателят е поискал справка от БНБ и за налагане на
запор върху новооткрити Б.и сметки.
Тези действия също прекъсват пет годишната давност. Изложени са
съображения, че изпълнителното дело дори да е било перемирано 2013г.,
съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело.
Изпълнително дело №486/2011г. по описа на ЧСИ Н.Д., с рег. №807 е
било прекратено.
На 06.03.2024г. по молба от ответника е образувано ново изпълнително
дело №20247110401131/2024г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. №711. Поискано
е насрочване на опис на движими вещи и са възложени отново правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
По отношение на лихвите се счита, че същите се погасяват с пет
годишна давност.
Ответникът моли съдът да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание страните редовно призовани не изпращат
представители.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
Предявеният иск черпи своето основание в чл.439 от ГПК с предмет
оспорване на изпълнението на паричното задължение по издадените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист. Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът
може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от
които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
(например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност, плащане, опрощаване, прихващане и др.).
Съобразно представените по делото доказателства, се установи, че са
издадени в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД заповед за изпълнение
№581/02.06.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело №735/2011г. по описа на
Районен съд – Девня срещу ищеца С. Д. Й. за сумата от 17008.68лв,
представляваща главница по договор за кредит от 06.02.2008г., сумата от
4
23826.62лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода
30.05.2011г. до 10.09.2024г., сумата от 4122.47лв., включваща 3152.45лв.,
представляваща редовна лихва за периода 05.03.2010г. до 19.05.2011г.,
274.38лв., представляваща наказателна лихва за периода 05.05.2010г. до
2705.2011г., 695.64лв., представляваща просрочена лихва за периода
25.06.2009г. до 21.10.2009г., сумата от 1083.93лв., представляваща присъдени
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед от
02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по гр. дело №735/2011г. на Районен съд – Девня.
Вземания са били прехвърлени на ответника с договор за цесия от
24.06.2013г. Заповедта за изпълнение е връчена на ищцата от ЧСИ на ищеца на
22.08.2011г., който не е подавал възражение по чл.414 от ГПК срещу нея,
поради което същата на основание чл.416 от ГПК е влязла в законна сила на
04.10.2011г.
С влизането в сила на заповедта се преклудират всички факти и
възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма
право да се позовава на тях и да оспорва вземането.
Влязлата в сила заповед се ползва със стабилитет, тъй като установява,
както съдебното решение със сила на пресъдено нещо, ликвидността
/основание и размер/ и изискуемостта на вземането. С оглед тези
характеристики на заповедта спрямо вземанията, присъдени с нея е
приложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която определя, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение.
Според тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
3/2020 г., ОСГТК погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Предвид горното съдът пристъпва към разглеждане на въпроса дали
теклата давност за периода 26.06.2015г. до 30.09.2024г. е била спирана или
прекъсвана.
5
Съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
На 26.07.2017г. взискателят е отправил писмена молба до ЧСИ да се
извърши справка в БНБ за налични Б.и сметки на длъжника и да се наложи
запор върху същите.
На 28.07.2017г. е наложен запор върху Б.ата сметка на длъжника открита
в „Първа инвестиционна банка“ АД, съобщението получено на 02.08.2017г.
На 24.01.2020г. с молба взискателят е поискал налагането на възбрана
върху три недвижими имота.
На 31.01.2020г. с постановление изпълнителното дело е прекратено
поради перемция.
Въпреки това искането е прекъсващо давността.
Такава молба за налагане на запори и да се пристъпи към опис, оценка и
публична продан е подадена и на 28.10.2022г.
Прекъсваща давност е и подадена молба от 13.08.2024г., за образуване
на изпълнително дело, с която е поискано отново налагане на запори и да се
пристъпи към опис, оценка и публична продан.
Предвид горното до датата на подаване на исковата молба 30.09.2024г.,
давността не е изтекла, поради което не е погасено правото на принудително
изпълнение на взискателя/ответник за главницата, лихвите и другите
6
акцесорни задължения.
Изложените мотиви обуславят извод за неоснователност на предявения
иск и като краен резултат неговото отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се
следват 150.00лв., юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената
работа по чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Й., ЕГН**********, с поС.ен адрес
****** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД, ЕИК *********, гр.
София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №21, „Бизнес Център 6“, ет.2
иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че не дължи изпълнение поради погасяване по
давност на следните задължения:
сумата от 17008.68лв, представляваща главница по договор за кредит
от 06.02.2008г., сумата от 23826.62лв., представляваща законна лихва върху
главницата за периода 30.05.2011г. до 10.09.2024г., сумата от 4122.47лв.,
включваща 3152.45лв., представляваща редовна лихва за периода 05.03.2010г.
до 19.05.2011г., 274.38лв., представляваща наказателна лихва за периода
05.05.2010г. до 2705.2011г., 695.64лв., представляваща просрочена лихва за
периода 25.06.2009г. до 21.10.2009г., сумата от 1083.93лв., представляваща
присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед от 02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по гр. дело №735/2011г. на Районен съд – Девня,
сумата от 230.00лв., разноски по изпълнително дело №20247110401131/2024г.
по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. №711 и сумата от 3655.00, такси по Тарифата на
ЗЧСИ, дължими към 10.09.2024г.
ОСЪЖДА С. Д. Й., ЕГН**********, с поС.ен адрес ****** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД, ЕИК *********, гр.
7
София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №21, „Бизнес Център 6“, ет.2
сумата от 150.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8