Р Е Ш Е Н
И Е
№…………...22.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд-ХХХІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
Председател: Мария Ганева
и при
участието на секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1967 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.4, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл. 156 и
чл.107, ал.3 от ДОПК .
Образувано
е по подадена жалба от „Керамична индустрия“ КДА , ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление гр.
Нови пазар, ул. „Х.А.“ № 10 ,
представлявано от „ Темакс – търговски
център за дома 1“ ЕООД с представител Д.С.Б.-П.,
против акт за установяване на задължения
/АУЗД/ по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-6350-1/04.07.2022г. на главен инспектор КРД
към дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна , потвърден от директора на същата дирекция с решение №
МД-РШ-24/05.08.2022г.
Релевира се неспазена форма на акта поради погрешното
посочване в мотивите на акта на законения представител на дружеството- Р.С.Н. вместо Д.
С.Б.- П.. Това се определя и като съществено процесуално нарушение, понеже дружеството е било „ максимално
затруднено“ в реализиране правото на
защита.
Според подателя на жалбата в конкретния случай за
начало на 10-годишния срок за освобождаване от ДНИ следва да се счита
подаването на декларацията за нови
обстоятелства от 23.11.2017 г. и в тази връзка
се твърди материална незаконосъобразност на оспорения АУЗД. Издателят на
този акт е некомпетентен поради отсъствието на доказателства за овластяване на
автора на акта по реда на чл. 4 от ЗМДТ.
Отправя се искане за
прогласяване нищожност на акта , а в условията на евентуалност се иска неговата
отмяна с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят ,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът
по жалбата- директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, редовно
призован, се представлява в съд. заседание от гл. юриск. Ж Х , който излага
становище за неоснователност на оспорването поради компетентност на издателя на
акта и предвид спазеното предписание на чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ. Претендира се
присъждане на юриск възнаграждение.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е образувано по служебен почин.
Безспорен факт е,
че „Керамична индустрия“ КДА за данъчен
период 2021г. е собственик на хотел
„Голден Тюлип“ , находящ се гр. Варна, бул. „Х.Б. „ № 3а , представляващ обект
с ид. 10135.1506.9241.1 по КККР на Варна.
В хода на това производство адм. орган е събрал данни от подадена данъчна
декларация от „Керамична индустрия“ КДА
, като страните по делото не спорят, че тази декларация е била подадена на 23.11.2017 г., че за
сграда с ид. 10135.1506.9241.1 по КККР
на Варна има издаден сертификат за
енергийни характеристики № 075НРГ142 от 27.10.2017г. с определен клас на енергопотребление
„В“ за сградата. От приложения по
преписката препис на този сертификат е
видно, че сградата е била въведена в експлоатация през 2003 г. , а посоченият
срок на валидност на сертификата е до 27.10.2027 г. / л. 34-36 от преписката/.
За същата сграда
има издаден на 28.12.2006 г. предходен
сертификат за енергийни
характеристики № 075NRG003, с клас на енергопотребление „ В“ на сградата и посочен срок на валидност до 28.12.2016 г.
/ л. 16-17/.
Няма спор между страните
, че за същата сграда е било упражнено правото по освобождаване от ДНИ по чл.
24, ал. 6 от ЗМДТ за периода 2007-2013
г.вкл. / л. 34 от делото/ .
На
04.07.2022г. гл. инспектор КРД е
издал обжалвания АУЗД ,с който е установил задължения на оспорващото дружество
, представляващи ДНИ за 2021 в размер на
24 586.46 лв. и лихва за забава от 2096.68 лв. / /л.2-3/ . В мотивите на акта е посочено за
процесната сграда- хотел „ Голден Тюлип“
, находящ се в гр. Варна, бул. „Х.Б. „ № 3а , за която има издаден предходен
сертификат по ЗЕЕ от 28.12.2006 г. е било упражнено право на
освобождаване от данък от 01.01.2007 г. до 31.12.2013г. вкл., както и от
01.01.2918 г. до 31.12.2022г. , като десетгодишния период по чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ е изтекъл към 31.12.2020г., поради
което дружеството дължи ДНИ за данъчен период 2021г. за процесната сграда.
С акт от
24.10.2022г. е било отстранена фактическа
грешка в мотивите на обжалвания АУЗД като е коригирана датата на
подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 05.08.2018 г. на 23.11.2017 г .
/л. 42 от делото/ .
Процесният АУЗД е
бил надлежно връчен на своя адресат , който срочно е подал жалба по
административен ред , оставена без уважение с
решение от 05.08.2022г. на ответника по делото , според което 10-
годишният срок по чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ
е изтекъл на 31.12.2020 г. и дружеството дължи местен данък за 2021г.
Решението е било
връчено на жалбоподателя на 15.08.2022г. /л. 11 от преписката/ и той е подал
жалба до териториално компетентния адм. съд на
23.08.2022г. / л. 10 от делото/.
Със заповед №
2888/15.07.2019 г. на основание чл. 4,
ал.3 от ЗМДТ и заповед на кмета на Община Варна
№К-45/12.07.2019 г.
заместник-кметът на същата община П.П. е овластил главния инспектор КРД да
установява местни данъци и ТБО / л. 53-54 от преписката/.
Съгласно посочената кметска заповед №
К-45/12.07.2019 г. за датата 15.07.2019
г. кметът на Община Варна е разпоредил
да бъде заместван от заместник-кмета П.П.
поради ползване на платен годишен отпуск от първия / л. 54 гръб/.
Видно от изготвена
справка от дневника за ползван платен
годишен отпуск по НРВПО на Община Варна
на 15.07.2019 г. кметът на
цитираната община е бил в платен годишен отпуск / л. 36 от делото/
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация- адресат на оспорения акт,
с който се установяват негови финансови задължения . Това произнасяне
представлява индивидуален адм. акт по критериите на чл. 21 ал.1 от АПК, засягащо
неблагоприятно неговата правна сфера и обуславя извод за наличие на пряк, личен
и непосредствен правен интерес от съдебна проверка за законосъобразност .
Потестативното
право на жалба е упражнено срочно след проведено производство по задължително
административно обжалване, приключило с изрично потвърждаване на акта. В
контекста на изложеното жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С
атакувания АУЗД са установени ДНИ и
лихви за това вземане. ДНИ е публично
общинско вземане предвид регламентацията на чл.162, ал.2, от ДОПК. Съгласно
правилото на чл.166 от посочения кодекс
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения – на публични изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/.
Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Събраните писмени доказателства по делото
сочат за съществуването на подобен акт- заповед № 2888/15.07.2019г. , издадена
от заместник-кмета на Община Варна, действал в условията на замествате на кмета
на същата община. Според приложената към
преписката заповед за заместване № К-45/12.07.2019г. заместник – кметът е овластен да изпълнява в
пълен обем функциите на кмет на общината
за датата 15.07.2019г. Обективната невъзможност на кмета да изпълнява своите служебни
задължения към тази дата поради ползване
на платен годишен отпуск се доказва от дневника
за ползване на платен годишен отпуск на Община Варна. В обобщение авторът на оспорения АУЗД е
разполагал с материална , териториална компетентност и такава по степен.
Обжалваният
акт в своята разпоредителна част достатъчно ясно посочва вида на установеното
задължение за местен данък , неговия размер, адресат и данъчния период , за
който се отнася. В този смисъл разпоредителната част на акта дава нужната информация за предмет и субект
на финансовото задължение. Лишено от основание е оплакването на
оспорващото дружество за неспазена форма
на акта поради погрешно посочен в мотивите на същия законен представител на
дружеството , тъй като грешката не касае
постановеното разпореждане на органа , а мотивите на акта . Освен това
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК в акта следва да се посочи адресата на
акта, а в случая това е „ Керамична индустрия
„ КДА , а не неговия представител по закон .
Няма нормативна опора твърдението на дружеството-
жалбоподател, че тази грешка относно законния представител следва да се квалифицира и като съществено процесуално
нарушение, защото дори и да беше правилно посочен законния представител на
дружеството в мотивите на акта , разпоредителната част на този акт би имала същото съдържание – идентичен адресат , еднакво
произнасяне за дължимост на ДНИ за д.п. 2021г. и еднакъв негов размер и лихва
за забава . Освен това страна в досъдебната фаза е търговското дружество а не Росен Николов и съобщенията до тази
страна са били изпращани на адреса на управление на търговеца , а не на адреса на неговия законен
представител. Именно поради тази причина дружеството е могло ефективно да
упражни правото на защита , включително е могло срочно да подаде жалба срещу
акта по административен ред , както и съдебен такъв. В обобщение няма допуснати
съществени нарушения на административната процедура.
При
изследване материалната законосъобразност на акта съдът съобрази, че страните
не спорят по фактите, а по правото.
Доказателствените
източници сочат, че притежаваната от „Керамична индустрия“ КДА сграда – хотел
„Голден Тюлип“ в гр. Варна , въведен в експлоатация
през 2003 г. по издадени сертификати по
ЗЕЕ е с клас на енергопотребление „ В“ ,
като собственикът е бил освободен от ДНИ за
тази сграда за периода 2007- 2013 г. включително и от 2018 г. до 2020г.
включително или общо за десет години.
В мотивите
на оспорения АУЗД адм. орган, позовавайки се на чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ,
отрича претенцията на жалбоподателя за съществуване на субективното право на освобождаване от данък и
за данъчен период 2021г. Съдът преценява тази правна теза на ответника за
съответстваща на действащата правна регламентация, тъй като съгласно чл. 24,
ал.1 т. 18 от ЗМДТ освобождават се от данък сградите, въведени в експлоатация
преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление
"B" за срок 10 години - считано от годината, следваща годината
на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на
възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на
сградата, но изричното правило на чл. 24, ал. 6 от същия нормативен акт
гласи, че освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ
срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.
Цитираната
правна норма навежда на извод, че данъчното облекчение по чл. 24, ал.1 от ЗМДТ
за една и съща сграда важи за общ срок от
10 години , без значение на броя издадени сертификати по Закона за енергийната ефективност за
сградата и период на тяхната валидност . В настоящия случай при изчисляване на
този 10-годишен период следва да се отчете времето от 01.01.2007 г. до 31.12.2013
г., когато също е ползвано данъчно облекчение за процесната сграда. В тази
връзка за данъчен период 2021г.
дружеството-жалбоподател дължи
местен данък поради изтекъл срок
по чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ към 31.12.2020 г. В контекста на гореизложеното атакуваният АУЗД е законосъобразен
индивидуален административен акт и поради тази му правна характеристика не
подлежи нито на отмяна по съдебен ред , нито на прогласяване като нищожен .
При този изход на
делото съдът следва да уважи своевременно направеното искане на ответника по
правния спор за присъждане на юриск. възнаграждение , което предвид чл. 4 от ЗМДТ във вр. с чл. 161 от ДОПК и чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. е 2784.65 лв.
Мотивиран от изложените
съображения Варненският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Керамична
индустрия“ КДА , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. „Х.А.“
№ 10 , срещу акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-6350-1/04.07.2022г. на главен инспектор КРД към
дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, с който на дружеството са
установени задължения за ДНИ за 2021г.
от 24 586.46 лв. и лихва за забава от 2096.68 лв.
ОСЪЖДА Керамична индустрия“ КДА , ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. Нови
пазар, ул. „Х.А.“ № 10 ,
да заплати на директора на
дирекция „Местни данъци „ при Община Варна сумата от 2784.65 лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от уведомяването на страните.
Административен съдия: