Р Е Ш Е Н И Е
№260021
гр. П., 08.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на тринадесети август....……..…..………………………
през две хиляди и деветнадесета година........................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря К.
Рядкова…...……..........…… .и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 427 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 449/20.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 3872/2019 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил „М.-****“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „К.В.” № ***, представлявано от управителя Г. Н.В., да заплати на Г.А.К. с ЕГН **********
***, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 0,86 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването
през периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г. на 200 кв. м. от поземлен имот
№ 103026, представляващ овощна градина с площ от 1.400 д-ка, местност „П.” в
землището на с.Ю., общ. П., обл. П., ведно със законната
лихва за забава от 02.10.2019 г. до плащането, като е отхвърлил иска за разликата над 0,86 лв. до предявения размер от 3,43 лв.
Осъдил е ответника „М.-****“ ООД, ЕИК ********, да заплати на Г.А.К. съдебни разноски в размер на 225,60 лв. на основание чл.78,ал.1 от ГПК
В
законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. А.К. като пълномощник на ищеца
с искане решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като
се позовава на чл. 6 от ЕКЗПЧ и ГПК с твърдения, че съдът бил длъжен при
мотивиране на актовете си да обсъди всички правни и фактически доводи на
страните, като укаже защо ги възприема или отхвърля. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника „М. ****“ ООД.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против „М.-****“ ООД ищецът Г.К. е твърдял, че е собственик на имот №103026, представляващ овощна градина с площ от 1.400 д-ка в местност „П.” в землището на с.Ю., общ. П., обл. П., както и че ответникът е ползвал неправомерно 200 кв.м. от него през календарната 2014 г. без основание. Поддържал е, че по този начин ответникът се е обогатил за негова сметка и претендира обезщетение в размер на 3,43 лв. представляващо дължимия пазарен наем за имота през процесния период. Искането е „М.- ****“ ООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 3.43 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът не е оспорил, че е ползвал част от процесният имот, като е признал, че през стопанската 2014 г. е обработвал земеделски земи в землището на с.Ю., обл. П., в т.ч. и процесните 200 кв.м. от поземлен земеделски имот № 103026. Твърдял е, че това е станало със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца. Не е посочил основание за ползването. Направил е възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение. При условията на евентуалност е оспорил иска по размер.
Установява се от представения с исковата молба нот. акт № 124, том 4, нот.д. №735/2009 г. по регистъра на нотариус Н.Х., рег. № 5798, че на 10.08.**** г. Г.А.К. е закупил имот № 103026, представляващ овощна градина с площ от 1.400 д-ка, местност „П.” в землището на с. Ю., общ. П., обл. П..
Не е спорно също така, че през календарната 2014 г. ответникът „М.-20007“ ООД е ползвал част отоколо 200 кв.м. от поземления имот на ищеца. Това обстоятелство се установява и от всички приети по делото доказателства, вкл. постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1128/2019 г. по описа на ОП-П., както и от представените документи и информация от ДФ „Земеделие”.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана техническа експертиза, която е установила, че е налице застъпване на процесния поземлен имот № 103026 по плана на земеразделяне на село Ю. от очертаното БЗС /базисно земеделско стопанство/, с № 86074-599-1 на ответника М.-20007“ ООД. От приложените извадки от ИСАК, както и таблицата, представляваща неразделна част от тях, е видно навлизане от БЗС с № 86074-599-1 в имота на ищеца с площ на застъпването 200.00 кв.м. Средногодишното рентно плащане за землището на с.Ю. за стопанската 2014 г. е 17.15 лв./дка., а средногодишният пазарен наем на застъпените от ответника площи с размер 200.00 кв.м. е 3.43 лв. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Липсват доказателства по делото, че
ответникът е ползвал имота на правно основание. Не е доказано знанието на
ищеца, че ответникът ползва имота, нито пък са представени доказателства за
изразено съгласие за това, поради което следва да се приеме, че искът е доказан
по основание.
Спорен пред районния съд е бил
въпросът за размера на дължимото обезщетение, като районният съд е приел за
основателно възражението за изтекла погасителна давност за периода от
м.октомври 2014 г. до м. октомври 2019 г. и е присъдил обезщетение за срок от 3
месеца.
При тези данни Пазарджишкият окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, обосноваващи неправилност на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд извършва проверка
на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно
решение (чл. 269 ГПК),
като за валидността, допустимостта и правилното приложение на императивни материалноправни
норми следи служебно (последното следва от приетото с т. 1 на ТР № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС), а за правилността е ограничен от изложените във
въззивната жалба доводи за неправилност (чл. 260, т. 3 ГПК). Въззивното производство по действащия ГПК се развива при условията на
ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката, която извършва, до рамките
на търсената защита, определена от въззивната жалба. Т.е. при липсата на
конкретни оплаквания съдът не може да замести волята на страната и да прави
предположения за това от какво е недоволен жалбоподателят и по какъв начин
желае да се защити.
В настоящия случай жалбоподателят е посочил, че е нарушена нормата на чл.6
от ЕКЗПЧ, тъй като съдът не бил обсъдил правните и фактически доводи на
страните и не бил изложил мотиви защо ги приема или отхвърля. Това възражение е
неоснователно. От обжалваното решение се установява, че съдът е обсъдил
относимите към спора доказателства, както и правните доводи на страните. Приел
е за безспорно, че ответникът е ползвал 200 кв.м. от имота на ищеца без правно
основание, като при определяне размера на дължимото обезщетение е счел за
основателно своевременно направеното от ответника възражение за изтекла в негова
полза погасителна давност и е уважил иска частично. Във въззивната жалба, с
която е сезиран съдът в настоящото производство, не са изложени никакви други
оплаквания и твърдения, обосноваващи неправилност на обжалваното решение,
съгласно изискването на чл.260, т.3 от ГПК.
Трайна
е съдебната практика, че при проверка на
правилността на обжалваното решение по въззивна жалба, в която не са
посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи служебно императивна
материалноправна норма, дори ако нарушението й не е въведено като основание за
обжалване. Въззивният съд трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и
доводите на страните и да изложи собствени мотиви след преценка на релевантните
към спора обстоятелства.
В
настоящия случай едва в хода на устните състезания пълномощникът на
жалбоподателя е заявил, че обжалва решението в отхвърлителната му част поради
това, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност, като
подробно е развил своята теза в представената писмена защита. Следва да се
посочи, че за погасителната давност в материалното правоотношение между
страните съдът не следи служебно. Тя не е регламентирана с императивни правни
норми, поради което за да се занимае съдът с нея, страната следва изрично да
направи възражение. Във въззивната жалба не са изложени никакви доводи, касаещи
правилното или неправилното приложение на погасителната давност, а изложените
едва в хода на устните състезания такива са преклудирани, поради което съдът не
следва да ги разглежда.
Приложеното
към допълнителната защита решение на друг състав на Пазарджишкия окръжен съд
касае съвсем друг случай. Доколкото за твърденията, изложени във въззивната
жалба по това дело може да се съди от мотивите на представеното решение, в нея
изрично е било направено възражение за неправилно приложение на погасителната
давност от районния съд, каквото възражение в настоящата въззивна жалба липсва.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449/20.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3872/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: