Решение по дело №85/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 61
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20201840200085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 04.03.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ИПОТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на и четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

и при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова и на прокурора Десислава Христова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 85 по описа за 2020 година на ИРС, въз основа на доказателствата и закона,

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 303 НПК Ш.Н.С., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Първомай, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, технически ръководител във фирма „Братекс“ ООД –гр.София,  живущ ***

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.03.2019 г.  около 11,00ч. в с.Селянин , общ.Ихтиман, в строителен обект: Еднофамилна жилищна сграда и изгребна яма в УПИ VІ-378, кв.16, в качеството му на Технически ръководител, в условията на независимо съпричинителство с П.В.Ц., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строителни и монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил разпоредбите на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд –„ Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“; ; чл.164, ал.3, т.1 и 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване -„Съоръжения, машини и оборудване , включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: 1.правилно инсталирани и използвани…. 3.използвани само по предназначение…“; Изискванията на чл.26, т.1 на Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни  условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи „ Техническият ръководител : 1. Изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ,“, като е бил длъжен, но не е предприел подходящи мерки за безопасност и е допуснал неправилно използване на специалния автомобил с автовишка за повдигане и преместване на товари /метални платна/ ,  в резултат на което е била причинена средна телесна повреда на А.Ал.в Х. – 58 годишен на длъжност "кофражист“, както следва - трайно затрудняване в движенията на снагата, гръбначна травма – изразяваща се в счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени /Т11 и Т12/, счупване на трети, четвърти и пети поясни прешлени /Л3, Л4 и Л5/; счупване на бодилестите израстъци на първи, единадесети и дванадесети  гръдни прешлени /Т1, Т11 и Т 12/, за възстановяването на което е необходимо срок от минимум 12 месеца; трайно затрудняване в движенията на снагата – гръдна травма, изразяваща се в счупване на пет ребра паравертебрално /VІІІ –ХІІ ребра/ в ляво, за възстановяването на което е необходимо срок от 1-2 месеца и трайно затрудняване в движенията на десния долен крайник –тазова травма, изразяваща се в счупване на латералния масив на таза в дясно, за възстановяването на което е необходим срок от 2-8 месеца - престъпление по чл.134, ал.1,  т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно наказание “глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.

ПРИЗНАВА на основание чл. 303 НПК П.В.Ц., ЕГН **********, роден на ***г***, българин , български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, шофьор във фирма „Братекс“ ООД –гр.София,  живущ ***.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.03.2019 г.  около 11,00ч. в с.Селянин , общ.Ихтиман, в строителен обект: Еднофамилна жилищна сграда и изгребна яма в УПИ VІ-378, кв.16, в качеството му на машинист, автовишка на специален автомобил с автовишка, марка „Ивеко 4910“ с рег.№ СА 9241 ХК, в условията на независимо съпричинителство с Ш.Н.С., поради немарливо изпълнение  на правно регламентирана дейност – строителни и монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил разпоредбите на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд –„ Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност , в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“; чл.34, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд –„ Работниците в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни: 1.да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортни средства и друго работно оборудване; “ ; чл.164, ал.3, т.1 и 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване -„Съоръжения, машини и оборудване , включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: 1.правилно инсталирани и използвани…. 3.използвани само по предназначение…“; чл.189 на Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване –„ Работното оборудване се използва само по предназначение и при условията, за които е предвидено“, както и в нарушение на Инструкцията на производителя за обслужване и експлоатация на специален автомобил – автовишка, като е използвал не по предназначение управлявания от него автомобил с автовишка за преместване на товари /метални платна/,  в резултат на което е причинил на А.А.Х.– 58 годишен на длъжност "кофражист“ средна телесна повреда, както следва - трайно затрудняване в движенията на снагата, гръбначна травма – изразяваща се в счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени /Т11 и Т12/, счупване на трети, четвърти и пети поясни прешлени /Л3, Л4 и Л5/; счупване на бодилестите израстъци на първи, единадесети и дванадесети  гръдни прешлени /Т1, Т11 и Т 12/, за възстановяването на което е необходимо срок от минимум 12 месеца; трайно затрудняване в движенията на снагата – гръдна травма, изразяваща се в счупване на пет ребра паравертебрално/VІІІ –ХІІ ребра/ в ляво, за възстановяването на което е необходимо срок от 1-2 месеца и трайно затрудняване в движенията на десния долен крайник –тазова травма, изразяваща се в счупване на латералния масив на таза в дясно, за възстановяването на което е необходим срок от 2-8 месеца - престъпление по чл.134, ал.1,  т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно наказание “глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева .

ОСЪЖДА Ш.Н.С. и П.В.Ц. със снета по-горе самоличност, да заплатят сторените в хода на производството разноски в размер на 638,40 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки /.

 

            Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес, пред Софийски окръжен съд.

                                              

РАЙОНЕН   СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 04.03.2020 Г. ПО НАХД № 85/2020 Г. по описа на ИРС, І състав

 

И.ска районна прокуратура (ИРП) е повдигнала обвинение срещу П.В.Ц.,  ЕГН **********, за това че та г.  около 11,00ч. в с.С. , общ.И., в строителен обект: Еднофамилна жилищна сграда и изгребна яма в УПИ  -..., кв. , в качеството му на машинист, автовишка на специА. автомобил с автовишка, марка „И.  “ с рег.№  , в условията на независимо съпричинителство с Ш.Н.С., поради немарливо изпълнение  на правно регламентирана дейност – строителни и монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил разпоредбите на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд –„ Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност , в съответствие с квА.фикацията му и дадените от работодателя инструкции.“; чл.34, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд –„ Работниците в съответствие със своята квА.фикация и дадените им инструкции са длъжни: 1.да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материА., транспортни средства и друго работно оборудване; “ ; чл.164, ал.3, т.1 и 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване -„Съоръжения, машини и оборудване , включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: 1.правилно инстА.рани и използвани…. 3.използвани само по предназначение…“; чл.189 на Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване –„ Работното оборудване се използва само по предназначение и при условията, за които е предвидено“, както и в нарушение на Инструкцията на производителя за обслужване и експлоатация на специА. автомобил – автовишка, като е използвал не по предназначение управлявания от него автомобил с автовишка за преместване на товари /метални платна/,  в резултат на което е причинил на А.А.Х. – .. годишен на длъжност "К.“ средна телесна повреда, както следва - трайно затрудняване в движенията на снагата, гръбначна травма – изразяваща се в счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени /Т11 и Т12/, счупване на трети, четвърти и пети поясни прешлени /Л3, Л4 и Л5/; счупване на бодилестите израстъци на първи, единадесети и дванадесети  гръдни прешлени /Т1, Т11 и Т 12/, за възстановяването на което е необходимо срок от минимум 12 месеца; трайно затрудняване в движенията на снагата – гръдна травма, изразяваща се в счупване на пет ребра паравертебрално/VІІІ –ХІІ ребра/ в ляво, за възстановяването на което е необходимо срок от 1-2 месеца и трайно затрудняване в движенията на десния долен крайник –тазова травма, изразяваща се в счупване на латералния масив на таза в дясно, за възстановяването на което е необходим срок от 2-8 месеца - престъпление по чл.134, ал.1,  т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК,

както и срещу Ш.Н.С., ЕГН **********, за това,  че на 12.03.2019 г., около 11,00ч. в с.С. , общ.И., в строителен обект: Еднофамилна жилищна сграда и изгребна яма в УПИ ….-..., кв.., в качеството му на Технически ръководител, в условията на независимо съпричинителство с П.В.Ц., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строителни и монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил разпоредбите на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд –„ Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квА.фикацията му и дадените от работодателя инструкции.“; ; чл.164, ал.3, т.1 и 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване -„Съоръжения, машини и оборудване , включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: 1.правилно инстА.рани и използвани…. 3.използвани само по предназначение…“; Изискванията на чл.26, т.1 на Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни  условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи „ Техническият ръководител : 1. Изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ,“, като е бил длъжен, но не е предприел подходящи мерки за безопасност и е допуснал неправилно използване на специалния автомобил с автовишка за повдигане и преместване на товари /метални платна/ ,  в резултат на което е била причинена средна телесна повреда на А.А.Х. – .. годишен на длъжност "К.“, както следва - трайно затрудняване в движенията на снагата, гръбначна травма – изразяваща се в счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени /Т11 и Т12/, счупване на трети, четвърти и пети поясни прешлени /Л3, Л4 и Л5/; счупване на бодилестите израстъци на първи, единадесети и дванадесети  гръдни прешлени /Т1, Т11 и Т 12/, за възстановяването на което е необходимо срок от минимум 12 месеца; трайно затрудняване в движенията на снагата – гръдна травма, изразяваща се в счупване на пет ребра паравертебрално /VІІІ –ХІІ ребра/ в ляво, за възстановяването на което е необходимо срок от 1-2 месеца и трайно затрудняване в движенията на десния долен крайник –тазова травма, изразяваща се в счупване на латералния масив на таза в дясно, за възстановяването на което е необходим срок от 2-8 месеца - престъпление по чл.134, ал.1,  т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК.

Подсъдимите Ш.С. и П.Ц. отричат вината си, като изразяват съжА.ие за случилото се.

Защитникът им адв. П.Ц. пледира за оправдаването на подзащитните му. Сочи, че е било нА.це случайно деяние, тъй като автовишката е била повредена. Навежда доводи за това, че правната квА.фикация на допуснатото нарушение е неправилна, тъй като чл. 167 от Наредба № 7 се отнася единствено до производителите на работно оборудване. Отделно от това твърди, че П.Ц. не би могъл да носи отговорност, тъй като е изпълнявал заповед на работодателя си.

Представителят на ИРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че за извършеното от страна на обвиняемите деяние е приложима разпоредбата на чл. 78а НК, поради което и двамата следва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съдът след преценка на събраните в хода на досъдебно производство № 39/2019 г. на РУ-МВР-И. поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На „Б.“ ООД – гр.С.,  ЕИК …, с управители Г.Р.К. и Ф.Р.К., в чиито предмет на дейност а включено и строителство, било възложено изграждането на еднофамилна жилищна сграда с изгребна яма в с.С., общ.И., УПИ VІ - ..., кв. .

Технически ръководител на обекта бил обв. Ш. Н. С., а обв. П.В.Ц. бил машинист на специА. автомобил с автовишка. На   г. на обекта в с.С., били както двамата обвиняеми - Ш.С. и П.Ц., така и свидетелите  А. А.Х. – К., А. Ю. Х. – шофьор, Е. А. А. – общ работник, С. Д. А.  - зидаромазач и А. А. Р. – бетонджия, които раболети по трудово правоотношение с „Б.“ ООД. 

Обвиняемият П.Ц. управлявал специА. автомобил с автовишка - „И.  “ с рег.№ ..., като му било възложено от техническия ръководител Ш.С. да  премести със стрелата на автовишката декофрирани метални платна от основите на сградата. Свидетелят А. А. се е намирал в изкопа, при основите на сградата, където закачвал металните платна за стрелата на автовишката, с помощта на сапани /затягащи колани/. Обвиняемият Ц. бил запознат с инструкцията на производителя за обслужване и експлоатация на автовишката, в която изрично било забранено издигането и преместването на товари, закрепени за вишката или конструкцията на стрелата.

ОстанА.те работници са се намирА. извън изкопа. Около 11.00 часа, при преместване на поредното платно, при въртенето на стрелата се счупила предна дясна греда на хидравличната опора /преден десен стабилизатор/ на автовишката. При счупването цялата машина заедно със стрелата се наклонила надясно, след което се ударила в бетонната основа на новостроящата се сграда. При удара кошът на автовишката притиснал св. А.Х..

Свидетелят А. Х. и обвиняемият Ш.С. веднага се притекли на помощ на пострадА.я А.Х., като същевременно подА. сигнал за инцидента на спешен  телефон 112. Малко след това на мястото на строителния обект пристигнал лекарски екип на ФСМП, който с линейка  транспортирал А.Х. в УМБАЛ „Св.Анна – С.“ АД, където пострадА.ят е бил приет за лечение

Фактическите си констатации съдът направи след анА.з на доказателствата по делото, събрани  в хода на досъдебното производство и инкорпорирани по реда на чл. ... НПК – показанията на свидетелите А. Х., А.Х., Ф. К., Г. К., Е. А., С. А., А. Р. и Е. А., както и писмените доказателства по делото, заключенията на изготвените експертизи, включително извършения оглед на местопроизшествие, приложените удостоверения и справки. Посочените гласни и писмени доказателства изцяло кореспондират помежду си и установяват фактическата обстановка така както е изложена в постановлението на Районна прокуратура – И. и от тях единственият правилен и възможен извод, който може да бъде направен е, че обвиняемите Ш.С. и П.Ц. са извършили престъплението, за което е внесено предложението за освобождаването им от наказателна отговорност.

От представените свидетелство за регистрация и Ревизионен акт №   от  . /л. 125-126/ и Удостоверение за техническа изправност /л.143/е установено, че  специалният автомобил автовишка марка „И.  “с рег № ..., към датата на деянието е бил  собственост на фирма „Б.“ ООД и е бил технически изправен.

П.Ц. е работел в “Б.“ ООД по трудово правоотношение съгласно представения  Трудов договор №  . и е изпълнявал длъжностите шофьор на тежкотоварни автомобил и машинист, автовишка, като е бил запознат с длъжностна характеристика за длъжността от  .. В тази длъжностна характеристика изрично е посочено, че той има задължението да познава инструкциите за работа с автовишка /Инструкцията за безопасна експлоатация на подвижни работни площадки на фирма „Б.“ ООД, Инструкцията на производителя за обслужване и експлоатация на специА. автомобил автовишка/ и да ги спазва.

Съобразно приложените свидетелство за управление за съответната категория МПС – В, С, Ткт, М, издадено на  . от МВР – С. със срок до  . и Свидетелство за правоспособност за упражняване на професия – машинист на подвижни работни площадки с Рег. № 1836/31.08.2015г. , изд. от Държавна Агенция метрологичен и технически надзор – ГД“ИДТН“, гр.Варна обв. П.Ц. е бил правоспособен и е имал правото да управлява специалния автомобил – автовишка, като съгласно Заповед за изпълнение на курс до обект: еднофамилна жилищна сграда в УПИ  -..., кв.16, с.С., общ.И.  на основание чл.18, т.4 от Наредба Н-8 на МТ, той се е намирал на законно основание в строителния обект.

На   г. На П.Ц. е бил проведен ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, видно от приложената извадка за ежедневен инструктаж /л.129/. Проведен му е и периодичен инструктаж на работното място на  . . Установено е, че обв. Ц. е бил запознат и с  оценката на риска за Еднофамилна жилищна сграда и изгребна яма в УПИ  -..., кв. , с.С., изготвена от Службата по Трудова Медицина „Медияр“, за което е подписал декларация от 05.02.2019г.

Обвиняемият Ш.Н.С. също е работел по трудово правоотношение с „Б.“ ООД  видно от трудов договор №  . като заеманата от него длъжност е била Началник строителен обект. На   г. е била изменена длъжността на С. – „Технически ръководител строителство“, когато той и е подписал съответната длъжностна характеристика. В нея е посочено, че С. е длъжен да осъществява непосредствено оперативно ръководство и контрол по изпълнение на всички строителни и монтажни, и други видове работи, извършвани на конкретно определени площадки; да провежда периодични и ежедневни инструктажи по ЗБУТ, контрол по спазване на правилата за безопасност, както и да е запознат с технологичните изисквания /техническите спецификации/ за изпълнение на видовете строителни и монтажни работи, справочници и наръчници за строителни машини и инструменти, Наредби по безопасност на труда при изпълнение на  СМР и др. Установено е, че със заповед № ТРО -    от  . във връзка с договор за строителство обвиняемия Ш.Н.С. е бил определен за Технически ръководител на обект Еднофамилна жилищна сграда и изгребна яма в УПИ VІ-..., кв...., с.С., общ.И..

От заключението на изготвената  в хода на досъдебното производство  съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ - /л.67-78/, което не е оспорено от обвиняемите и техния защитник, се установява, че от техническа гледна точка злополуката е възникнала от удар на стрелата на автовишката по пострадА.я, вследствие на скъсване на гредата на хидравличната опора и наклоняването на съоръжението. Вещото лице е посочило, че непосредствената причина за възникване на злополуката от организационна гледна точка е неспазване от страна на водача на специА. автомобил – обвиняемия П.В.Ц. и на техническия ръководител на обекта – обвиняемия Ш.Н.С. на изискванията на Инструкцията за обслужване и експлоатация на автовишката и на чл.189 на Наредба № 7 от  . за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като са използвА. автовишката не по предназначение - за пренасяне на товари /метални платна/.  От техническа гледна точка, непосредствената причина за настъпване на злополуката е скъсването на страничната хидравлична опора на машината.

От своя страна, от заключението на допуснатата в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /л.82-87/, е установено, че вследствие на настъпилата злополука, пострадА.ятХ. е получил гръбначна травма - счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени /Т11 и Т 12/; счупване на трети, четвърти и пети поясни прешлени /Л3, Л4 и Л5/; счупване на бодилестите израстъци на първи, единадесети и дванадесети гръдни прешлени /Т1,Т11 и Т 12/;  гръдна травма - счупване на пет ребра паравертебрално /VІІІ-ХІІ ребра/ в ляво;  тазова травма - счупване на латералния масив на таза в дясно;  травма на десния долен крайник - открито счупване на долния край на малкия пищял на десния крак. Според вещото лице травмите са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удари с и върху такива, като добре отговарят да са получени по начина посочен от пострадА.я и свидетелите по делото – удар с последващо падане на терена. В заключението е отразено, че гръбначна травма е причинила на пострадА.я трайно затрудняване в движенията на снагата, като възстановяването е за минимум 12 месеца; гръдната травма самостоятелно е причинила на пострадА.я трайно затрудняване в движението на снагата, за възстановяването от което са необходими 1-2 месеца; тазовата травма е причинила на пострадА.я трайно затрудняване в движенията на десния долен крайник, като за възстановяването са необходими от 2 до 8 месеца.

Обвиняемият   П.В.Ц.,  ЕГН ********** е роден на    г. в гр.С., българин , български гражданин, женен, със средно образование, шофьор във фирма „Б.“ ООД –гр.С.. От справката му за съдимост е установено, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност

Обвиняемият Ш.Н.С., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр.П., българин, български гражданин, женен, , с висше образование, технически ръководител във фирма „Б.“ ООД, живущ ***. От справката му за съдимост се установява, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл. 134, ал. 1 НК предвижда наказателна отговорност за престъпления, извършени при професионална непредпазливост. Ето защо субект на тези престъпления са лица, които упражняват правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност. Правно регламентирано занятие или дейност е всяка  дейност, за упражняването на която се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.

Теорията и практиката приемат, че за да е нА.це правоспособност за упражняване на определено занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не са достатъчни само знанията за характера на дейността, респ. техниката и технологията, но се изисква целият комплекс от знания, предвиден от съответния нормативен акт, включително и знанията по техника по безопасността на труда, проверени и съответно документирани, т.е. изпълнителното деяние задължително следва да нарушава правна норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им упражняване и именно нарушаването на тези правила прави занятието или дейността опасни.

В този смисъл субект на престъплението е само лице, което притежава правоспособност да упражнява занятието или дейността, като от субективна страна за да е съставомерно деянието на субектът следва да не се е съобразил със специалните правила, установени за упражняването на дейността или на занятието, което се дължи или на незнание или на немарливо изпълнение. Деецът по чл. 134 НК може съзнателно или непредпазливо да нарушава, да не изпълнява правилата при осъществяване на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, като определящо откъм субективната страна на престъплението е непредпазливото му отношение към настъпилия вредоносен резултат.

На изясняване и оценка в настоящото производство подлежат фактите, касаещи дейността на обв. С. и на обв. Ц., обективирани като конкретно действие или бездействие и преценена като форма на изпълнителното деяние на инкриминираното  престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК. Действията или бездействията могат да представляват осъществяване на престъплението от обективна страна когато е нА.це пряка причинно- следствена връзка между допуснатите нарушения на нормативни или ненормативни правила за съответната дейност и настъпилите увреждания

Нормата на чл. 134, ал. 1 НК  не съдържа конкретно правило за поведение, а съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат за него задължение за действие, респ. за въздържане от такова. Съдебната практика приема, че съставът на престъплението може да бъде осъществен и посредством нарушаване изискванията на ненормативен акт /заповед, длъжностна характеристика и др./, стига в нормативен такъв да бъде предвидено задължение за спазването му. В този случай обаче е необходимо задълженията да са очертани достатъчно ясно и категорично.

Несъмнено е, че както за управлението на специалния автомобил – автовишка, така и са техническото ръководство и надзор на открита строителна площадка се изискват съответни специални знания и умения. В случая от обективна страна е установено, че обв. С. е имал необходимият ценз за да бъде назначен за технически ръководител на строителния обект, а обв. Ц. – че е имал правоспособност да управлява специалния автомобил - автовишка.

От показанията на свидетелите и и заключението на СТЕ може да се направи извод, че от обективна страна обвиняемият П. Ц. е изпълнил немарливо служебните си задължения, като е нарушил забраната в Инструкцията за обслужване и експлоатация на автовишката, и в качеството си на машинист на специА. автомобил – автовишка, е осъществил действия по използване на стрелата на автовишката за товарене и преместване товари. При тази своя дейност той е нарушил разпоредбите на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квА.фикацията му и дадените от работодателя инструкции, както и чл. 34, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, който предвижда, че работниците в съответствие със своята квА.фикация и дадените им инструкции са длъжни да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материА., транспортни средства и друго работно оборудване. С действията си Ц. е допуснал и нарушение на чл.189 на Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, съгласно който работното оборудване се използва само по предназначение и при условията, за които е предвидено. Освен това Ц. е нарушил и чл.164, ал.3, т.1 и 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, които предвиждат, че съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат  правилно инстА.рани и използвани и то само по предназначение. В този смисъл е неоснователно възражението на защитника на обвиняемите за това, че цитираната разпоредба е относима единствено и само за производителите на работното оборудване, тъй като систематичното място на цитираната разпоредба е в Глава шеста от Наредба № 7 – „Използване на работното оборудване“, чиито предписания се отнасят до всички субекти, които по някакъв начин са свързани с производство и експлоатация на подобно оборудване, освен ако не е предвидено друго. В случая единствено в чл. 164, ал. 2 от Наредба № 7 е предвидено конкретно задължение за производителите и вносителите на работно оборудване, което се отнася до осигуряване на съпроводителна документация на български език с всички необходими данни и изисквания, свързани с безопасната им експлоатация, поддържане и ремонт. ОстанА.те разпоредби на чл. 164, включително и ал. 3 от Наредба № 7 въвеждат изисквания до всички субекти, които по някакъв начин използват или обслужват работното оборудване.

В случая е установено, че докато Ц. е използвал не по предназначение управлявания от него автомобил с автовишка, премествайки товари /метални платна/, е настъпило счупване на страничната хидравлична опора на специалния автомобил и стрелата е ударила и затиснала пострадА.яХ.. Тези факти водят съда до извода, че нарушаването от страна на Ц. посочените нормативни изисквания представлява конкретни действия, които са довели до причиняването на пострадА.я А.А.Х. на телесни увреждания, които по своята медикобиологична характеристика отговарят на обективните признаци на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, които са установени от съдебно-медицинската експертиза.

От своя страна поведението на Ш.С. в качеството му на Технически ръководител на обекта също е съставомерно по чл. 134 НК, тъй като той е извършил нарушение на правилата за безопасност, доколкото  е допуснал да се използва не по предназначение автовишката за преместване на товари /метални платна/.  С. също е нарушил разпоредбите на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квА.фикацията му и дадените от работодателя инструкции. Бездействието на С. е било и в нарушение на  чл.164, ал.3, т.1 и 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, които както бе посочено по-горе предвиждат, че съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат правилно инстА.рани и използвани само по предназначение, тъй като той в качеството си на технически ръководител е допуснал използването на автовишката за преместване на кофражните платна, след като машината не е била предназначена за превоз на товари. Освен това С. е нарушил и изискванията на чл.26, т.1 на Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни  условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ. В случая той е бил длъжен, но не е предприел подходящите мерки за безопасност и е допуснал неправилно използване на специалния автомобил с автовишка за повдигане и преместване на товари . В резултат на бездействието на С. е настъпила злополуката, при която са били причинени на А. А.Х., телесните увреждания като работник на ръководения от него обект, а тези телесни увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, доколкото са свързани с трайно затрудняване движението на снагата и на десния долен крайник за период повече от 30 дни..

Злополуката е била предотвратима, както ако обвиняемият Ш.С. не е допуснал неправилно използване на специалния автомобил с автовишка за повдигане и преместване на товари, така и ако обвиняемият П.Ц. и не е използвал не по предназначение управлявания от него автомобил с автовишка за преместване на товари.

От субективна страна обвиняемият П.Ц. в качеството си на машинист на автовишка е действал при професионална непредпазливост, тъй като е бил длъжен да спази правилата в инструкцията за обслужване и експлоатация на автовишката, както и правилата за безопасност, и е могъл да предвиди евентуалната повреда на управлявания от него специА. автомобил, която би могла да застраши живота и здравето на намиращите се на строителния обект работници. След като не е сторил това той в условията на небрежност е причинил вредоносния резултат, а именно телесните увреждания на пострадА.я Х..

От своя страна, обвиняемият Ш.С. е бил длъжен да следи и да предприеме всички необходими мерки за осигуряване и спазването на правилата за безопасност и охраната на труда, да се ръководи от тях и строго да ги спазва, като изисква същото и от своите подчинени, което е могъл да предвиди, че преносът на товари от автовишката може да допринесе до нейното повреждане и оттам до пряко застрашаване на живота и на здравето на работниците, за които той отговаря, и като  не е сторил това той при условията на професионална непредпазливост /небрежност/ причинил настъпване на вредните последици за здравето на пострадА.я Х..

Това означава, че са неоснователни възраженията на защитника на обвиняемите за това, че в случая е било нА.це случайно деяние, доколкото не е установена по технически път конкретната причина за повредата на специалния автомобил. И небрежното деяние /чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК/, и случайното деяние /чл. 15 НК/ се извършват от дееца, без той да е предвиждал общественоопасните последици. В първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата, във втория - деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Според настоящия състав в случая са нА.це и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина в действията на подсъдимите – обективния /те са били длъжни да предвидят възможната повреда на автовишката при използването й не по предназначение и оттам - настъпването на общественоопасните последици/  и субективния – те са могли обективно да ги предвидят, че преносът на товари може да повреди автомобила.

Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, което е обратната страна на небрежността. И двамата обвиняеми са притежавА. необходимите знания и умения за изпълнение на съответните им задължения, били са запознати с инструкциите за безопасност при работа със специалния автомобил. Това обуславя извод, че обв. Саин и обв. Ц.  са били длъжни и са могли да предвидят настъпването на общественоопасните последици, отчитайки съответните технически неизправности в машината, което е изисквало и дължимото от тях поведение, свързано с боравенето автовишката и използването й на строителната площадка.

Не е нА.це и изключващото вината обстоятелство по чл. 16 НК спрямо обв. Ц., тъй като поведението му не е следствие на изпълнение на неправомерна служебна заповед. В принципен план в действителност техническият ръководител на строителния обект е длъжен да предвиди всички последици, които изпълнението на разпореждането за използването на машините и съоръженията на обекта може да породи. Затова конкретният изпълнител на строителните дейности е освободен от задължението да предвижда последиците от своето служебно поведение и да преценява неговия общественоопасен характер. Поведението на изпълнителя обаче трябва да бъде съобразено с правните норми и когато дадената служебна заповед налага очевидно за дееца престъпление, последният не може да се позове на чуждата отговорност. В качеството му на водач на специалния автомобил – автовишка за об. Ц. е била в сила забраната за пренос на товари и тази забрана е била известна за водача, т.е. може да се приеме, че конкретно даденото му нареждане е съдържало в себе си нарушение на нормите за безопасност и оттам евентуалното извършване на престъпление, поради което и отговорността му не може да бъде изключена на основание чл. 16 НК.

Доколкото деянията на двамата обвиняеми са извършени по непредпазливост, при което изобщо не може да се говори за общност на умисъла, то настъпването на уврежданията на пострадА.я  са в резултат на независимо съпричинителство на всеки един от тях.

Ето защо съдът приема, че от обективна и субективна страна несъмнено е установено, че двамата обвиняеми С. и Ц. съзнателно са нарушили правилата на тяхната дейност, която е правно регламентирана и е източник на повишена опасност, като по непредпазливост са причинили средна телесна повреда на А.Х., поради което и ги призна за виновни в извършването на престъплението, за което им е повдигнато обвинение.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

За така извършеното от обвиняемите престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК законът е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до две годили или пробация.

Установено бе, че нито обв. С., нито обв. Ц. към датата на извършване на деянието са били осъждани за извършено престъпление. Двамата подсъдими не са освобождавани от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. С осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което съдът намери, че са нА.це предпоставките на чл. 78а НК и подсъдимите следва да бъдат освободени от наказателна отговорност като им бъде наложено административно наказание.

При определяне на размера на санкцията съдът отчете добрите характеристични данни на подсъдимите, чистото им съдебно минало, както и оказаното съдействие за разследването и изразеното искрено съжА.ие за случилото се. Установено е, че на строителния обект не са били допуснати други съществени отклонения от правилата на здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът като съобрази получаваните от обвиняемиа С. доходи, имуществено и семейно му положение, видно от приложената декларации /л. 180/, намери,  че справедливият размер на административната санкция, която следва да понесе той 1000 лв. Същата би изиграла необходимата превантивна роля спрямо неговото поведение.

По отношение на обв. Ц. съдът също съобрази получаваните от него доходи, които съобразно приложената декларация възлизат на минималната работна заплата за страната поради което намери,  че отново справедливият размер на глобата, която следва да му бъде наложена е 1000 лева, която би постигнала целите на наказанието, и най-вече индивидуалната превенция.

На двамата обвиняеми в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи сторените в хода на досъдебното производство  разноски  в размер на 638,40 лева.

 

Предвид изложеното съдът постанови решението си.

 

                                                                                     Районен съдия:

                                                                                                /Р. Йорданова/