МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 68 от 19.03.2013 г.,
постановена
по НОХД № 4979/ 2012 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимия Г.В.Т. ЕГН **********, от гр. *
е повдигнато обвинение по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б” от НК - за това, че на 21.06.2012 г. в
гр.Бургас, ул.”А. *“ № *, в условията на
опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – преносим компютър марка „НР” DM1-4000SD на стойност 500 лева, от
владението на М.С.К. ЕГН ********** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
Производството е служебно
насрочено по инициатива на съда, и съответно разгледано по реда на чл.371 т.2 и
следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”, по искане на подсъдимия и служебния му защитник.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.Бургас поддържа обвинението, което
счита за доказано безспорно, и пледира за налагане на подс. Т. на ефективно наказание
ЛОС за срок от 3 години, което да бъде редуцирано с една трета по реда на чл.
58а ал. 1 НК до срок от 2 години „Лишаване от свобода”, при първоначален
„строг” режим в затвор, както и за осъждането му да заплати направените в
производството деловодни разноски в
размер на 40 лева.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подс. Т. признава посочените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както и виновното си
поведение при извършване на деянието, съгласен е да не се събират доказателства
за инкриминираните факти в съдебното производство. Защитникът излага доводи за
процесуално поведение на подсъдимия, което било насочено към подпомагане на
разследващите органи да разкрият обективната истина, както и за направеното от
него самопризнание и обстоятелството, че към инкриминираната дата подсъдимият
бил без работа и наркозависим. Пледира на подзащитния му да се определи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 4 месеца, който да бъде
редуциран до окончателен размер от 1 година и 6 месеца ефективно „Лишаване от
свобода”.
В последната си дума подсъдимият
се признава за виновен, а по отношение на наказанието моли то да бъде в размер,
посочен от неговия защитник – за срок от 1 година и 6 месеца.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия
признание, одобрено с определение по чл. 372 ал. 4 НПК, а именно:
Подсъдимият Г.В.Т. ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. *, живее в същия град,
ул. „*” № *, и е българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, осъждан, работи спорадично обща работа на частно, понастоящем изтърпява
ефективно наказание „Лишаване от свобода” в Затвора гр.Бургас.
Към процесната дата – 21.06.2012 г., спрямо подс. Т. били налични общо 7 влезли в сила
присъди и споразумения, сред което споразумение по НОХД № 7634/ 2008 г. по
описа на СРС, в сила от 09.12.2008 г., с което на подсъдимия е наложено общо
ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, както и
определение от 02.04.2008 г. по НБД №
7854/ 2007 г. по описа на СРС, в сила от 20.10.2009 г., с което на подсъдимия е
определено общо наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 422/ 2005 г., НОХД №
5018 2005 г. , НОХД № 1566/2004 г. и НОХД № 13588 2004 г., всички по описа на
Районен съд-гр. Сливен, в размер на 3 години „Лишаване от свобода”, отложено за
изпитателен срок от 5 години на основание чл. 25 ал. 4 вр. чл. 66 ал.1 от НК. Съдебните
актове по горецитираните дела са били постановени, влезли в сила и наложените с тях ефективни наказания
„Лишаване от свобода” – съответно изпълнени преди извършване на настоящото
деяние, в срока по чл. 30 ал.1 от НК, поради което престъплението-предмет на
обвинението по делото безспорно представлява форма на рецидивна престъпност по
смисъла на чл.29 , ал.1, „б” от НК.
Свидетелите
М.К., майка й-свид. Д.Б. и подс. Т. се познавали отдавна, тъй като и тримата
били от гр. Сливен. През м. юни 2012 г. свидетелите К. *** на квартира,
находяща се на ул.”А.
*“ № *, вх. *, ет. *. Няколко дни преди 21.06.2012 г. подс. Т. ***, за да си
търси работа по Черноморието за сезона. Нямало къде да се настани, поради което
от уличен телефон се свързал със свид. К. и я помолил да остане няколко дни в
нейната квартира. Свид. К. приела.
Вечерта на 20.06.2012 г.
около 23.30 часа подс. Т. си легнал в една от стаите в квартирата на К.. На
следващия ден – 21.06.2012 г., свид. К. напуснала квартирата около 08.00 часа,
тъй като й се обадили от кафене „**” където работела почасово. През по-голямата
част от деня подсъдимият останал в квартирата, където се намирала и свид. Б..
Още предната вечер Т., поради липсата на пари, взел решение да отнеме и продаде
собствения на свид. К. преносим компютър марка „НР”
DM1-4000SD, който се намирал на плота в кухнята на
квартирата. Подсъдимият нзабелязано за свид. Б. взел компютъра и го прибрал в
раницата си, след което, около 15.30-16.00 часа, заявил на Б., че излиза, за да
се срещне с дъщеря й. Вместо това, подсъдимият се свързал по телефона спознатия
си свид. Х.Л., с когото се запознали в Затвора-гр.Бургас, и го помолил да купи,
или да му намери купувач за компютъра, отнет от квартирата на свид. К.. Свид. Л.
в момента не разполагал с исканата от подсъдимия сума от 60 лева, поради което го отвел при
свой познат, неустановен по делото. В района на РУМ „*” тримата се срещнали,
непознатото лице приело да купи компютъра за сума от 50 лева, която заплатило на
подс. Т.. С получените пари подсъдимият се предвежел до гр.Созопол. Около 17.00
часа същия ден свид. М.К. се прибрала от работа в квартирата и констатирала
липсата на компютъра, за което на следващия ден-22.06.2012 г., подала сигнал в І
РУП-гр. Бургас.
Съгласно
заключението на извършената в досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза
(л. 12,13 от ДП), към процесната дата 21.06.2012 г. стойността на отнетия преносим компютър марка „НР”
DM1-4000SD е възлизала на 500 лева.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият Г.В.Т. е
направил самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимия в
качеството на обвиняем, показанията на свидетелите М.К., Д.Б. и Х.Л., заключението
на извършената оценъчниа експертиза, справката за съдимост на подсъдимия и справката
за изтърпените от него до момента наказцания „Лишаване от свобода”, другите
писмени доказателства – докладни записки, обяснения, телеграма за издирване, постановление
за принудително довеждане на обвиняем и и други, събрани в хода на досъдебното
производство.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Г.В.Т. е осъществил от обективна страна престъпния
състав на чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б” от НК, като на 21.06.2012 г. в
гр.Бургас, ул.”А. *“ № *, вх. * ет. *, в условията на опасен рецидив, отнел чужда
движима вещ – преносим компютър марка „НР” DM1-4000SD на стойност 500 лева, от
владението на М.С.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои. Квалификацията
на деянието като кражба, извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК, намира опора в събраните доказателства
за предходните му осъждания, посочени по-горе в настоящото изложение, по които
подсъдимият е изтърпял ефективни наказания „Лишаване от свобода”. В случая съдът
констатира доказаното наличие на всички обективни признаци на престъплението,
предмет на обвинението.
От субективна страна, престъплението
е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11,
ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал общественоопасния и
противоправен характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тъкмо тяхното настъпване – целял е да се облагодетелства,
като отнеме и свои чуждата вещ, а присвоителното си намерение обективирал веднага
след отнемането й, организирайки нейната продажба на неустановено по делото
лице за сумата от 50 лева. Не може да се подмине без отбелязване и факта, че
подсъдимият е извършил кражба от дома на свид. К., която проявила добрина и му
предоставила безвъзмездно място за подслон за времето на престоя му в гр.
Бургас. Изброените факти категорично обосновават умисъла и целта на подсъдимия,
завършвайки доводите за виновното му поведение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.196, ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б”
от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две до
десет години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58 а ал. 1 НК
задължава съда в случаите, когато деецът по реда на чл. 371 т.2 НПК е направил
самопризнание на обстоятелствата по обвинението, одобрено с определение по чл.
372 ал.4 НПК, след като определи на подсъдимия наказание по реда, предвиден в
Общата част на НК, да намали така определеното наказание с една трета.
Настоящият случай е именно такъв, поради което, при определяне вида на
наказанието, съдът съобрази, че деянието е проява на рецидивна престъпност и за
престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 НК е установен специален минимум от 2 години
„Лишаване от свобода”, т.е. видът на надлежното наказание следва да е във
всички случаи „Лишаване от свобода”.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието като съответстваща
на обичайната обществена опасност на подобен род посегателства, с оглед липсата
на квалифициращи самото отнемане обстоятелства, както и стойността на отнетото,
ненадхвърляща двукратния размер на установената за страната към датата на
кражбата Минимална работна заплата.
Наред с това, съдът взе предвид относително
по-високата степен на обществена опасност на личността на дееца, предвид наличните
доказателства за множеството му осъждания, основно за кражби, влезли в сила
преди настоящото деяние. От друга страна, съдът отчете направеното в
досъдебното производство пълно и добросъвестно признание по обвинението, решението
на подсъдимия да направи признание на фактите по повдигнатото му с обвинителния
акт обвинение, признанието на вината пред съда, както и изразеното осъзнато
критично отношение към стореното, което изглежда искрено.
Установеното наличие на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца мотивира убеждението на съда, че за
извършеното престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.“б” от НК, на подсъдимия Г.В.Т.
следва да бъде определено наказание по реда на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства, по вид - „Лишаване от свобода”, в минималния
установен в чл. 196 ал.1 т.1 от НК размер, а именно - 2 години. По убеждението на решаващия съдебен
състав, този размер точно съответства на интензитета и естеството на
посегателството, както и установената лична обществена опасност на дееца, а
наред с това, такова наказание съдържа и потенциал за поправително и
превъзпитално въздействие спрямо подсъдимия с необходимата степен на
интензивност. Така определеният срок на наказанието „Лишаване от свобода”
следва да бъде съответно редуциран по реда на чл. 58 а ал.1 от НК с 1/3, до
окончателен размер от 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода”, което именно
наказание, като адекватно и точно отмерено, следва да се наложи на подсъдимия Т..
То следва да се изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор, на
основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал.1 ЗИНЗС.
РАЗНОСКИ
Предвид решението на съда по
въпросите за вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК,
подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 40,00 лева, представляваща направени в досъдебното
производство деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: /П/
Вярно с оригинала:
З.К.