Решение по дело №2613/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба вх. № 16884/24.11.2023 г. от ЕТ „А.-А. А.“, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Русе, [жк], [адрес], представлявано от А. П. А., чрез адв. К. А. от АК-Хасково срещу Решение № 97/04.09.2023 г., постановено по АНД № 153/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, І-ви състав, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** от 16.03.2021 г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ЕТ „Атанасов-А. Атанасов“, ЕИК ********* за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. С решението са присъдени разноски в полза на Агенция „Пътна инфраструктура” в размер на 80 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което издаденият ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и представлява. С представено писмено становище с.д. № 2589/13.02.2025г. се поддържа жалбата. Моли да бъде приета касационната жалба за основателна и доказана и бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени въззивното решение и процесния електронен фиш, както и да се присъдят съдебно-деловодните разноски в размер на общо 2030лв.

Ответникът по касационната жалба – АПИ гр. София не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и подлежи на отмяна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Девня е бил ЕФ № ********** от 16.03.2021г., с който на ЕТ „Атанасов- А. Атанасов“, за нарушаване разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 3б, вр. чл. 187А ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди и петстотин лева, за това че в 11:22часа, на 16.03.21г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. Влекач Скания Р 420, рег.№ [рег. номер] , с допустима техническа маса 18600, брой оси 2, категория ЕВРО 5, собственост на дружеството се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Горното било установено с помощта на устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП. Издаденият ЕФ № ********** бил връчен по надлежния ред.

За да потвърди ЕФ, Девненският районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност.

Обжалваното решение на Районен съд - Девня е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, поради следното:

Към датата на извършване на процесното нарушение законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.

Така, съгласно чл. 189е ал. 1 и 2 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167 ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл. 179 ал.3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в се съставят актове за административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. По същият категоричен начин, следващата разпоредба на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП постановява, че при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

На следващо място, настоящата касационната инстанция намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218 ал. 2 АПК, при която се констатираха основания за отмяната му поради несъответствие с материалния закон, следва да се отмени и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което се отмени процесния ЕФ.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, които настоящата инстанция намира за справедливи в размер на 1200лв. По въззивното и по касационното дело не се е явявал процесуален представител в защита на ЕТ, а единствено са изготвени жалби и писмени бележки.

 

На основание чл. 221 ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 97/04.09.23г., постановено по АНД № 153 по описа на Районен съд Девня за 2023г.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ЕФ № **********, с който на „А.- А. А.“ ЕТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на „А. А. А.“ ЕТ , ЕИК: ********* сумата в размер на 1200/хиляда и двеста / лева, представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.