Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 26.04.2016 год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети и
шести април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ХАРИЗАНОВА
като разгледа гр.дело №2695/2015г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІ от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на А.Г.Г., ЕГН ********** ***, против Н.З.С. с ЕГН- ********** ***
Молителят
твърди, че ответницата Н.З.С., е сестра
на майката на пострадалото лице, поради
което извършителят и пострадалото лице се намират в родство по трета съребрена
линия.Твърди се, че молителят е баща на пострадалото лице.Твърди, че на
15.08.2015 г. в град Пазарджик, пред
вх.А на бул.”Георги Бенковски „ № 75в интервала от 10 часа до 10.30 ч. Н.С. е
извършила психическо и емоционално насилие над детето .Молителят твърди, че бил
отишъл на мястото , за да вземе детето ,съгласно определен от съда режим на
лични отношения.Твърди , че не бил виждал детето около 1 месец, поради няколко
предходни осуетявания на режима от страна на майката.По тази причина ДСИ
Симонова, в рамките на изпълнително дело 219/14 г. била изискала съдействие от
Д”СП” ,чиито двама служители присъствали на мястото.Твърди се, че майката била
с детето, което предварително било разстроено, но когато детето видяло баща си
се зарадвало и нещата тръгнали добре.Точно преди да вземе детето, от входа
бързо и притеснително излязла Н.С. и вместо майката да му предаде детето Н.С.
го грабнала от нея.започнала да го притиска към себе си и да го пита дали си
спомня къде е била на шести шести миналата година.Твърди се, че самата Н.С. била
уплашена от нещо и придавала тази емоция на детето.После започнала да пита присъстващите къде е било детето на
06.06.2014 г. и започнала да отговаря, че тогава молителя го вкарал в
болница.казала на детето че ако го вземе ще го вкара отново в болница.така била
възвърнала в съзнанието на детето най-лошите спомени то живота му, когато е
било в отделение забранено за възрастни , забранено за обща храна и поставено
на системи.Детето изпаднало в шок и не искало да се откопчае от леля си Н.С..същата
напомнила на детето, че ако го вземе два дни ще яде само яйца ,които то не
харесва. За утешение набрала по телефона бабата на детето и майката на двете
сестри.Сложили телефона на ухото на детето ,докато плаче и казали че в момента
баба му го успокоява,че утре като се върне ще му сготви отново хубава
храна.През това време детето крещяло само „не,не, не…”и не давало никой друг
освен майка му и леля му до го докосват.След това леля му Н.С. го отвела до
входа на блока, където молителят я последвал и чул , че му казала, че ако го
вземе ,мащехата му ще го бие , а дядо му ще го боде с брада.Така на посочената
дата не успял да вземе детето,,запърви път откакто
трае режимът му на лични отношения, детето било толкова силно емоционално
отчуждавано от него чрез насилие, със съгласието /без противопоставяне/ на
майката и това била причината да не успее да го вземе.
Моли съда да предприеме мерки за защита по отношение
на малолетното дете Е.Г.
Към
молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за акта на домашно насилие
от 15.08.2015 г.
В
съдебно заседание молителят се явява лично .Поддържа молбата .Подробни
съображения по същество развива в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Б.
назначена за особен представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК.Ответникът чрез
особения си представител изразява становище, че молбата е неоснователна , като
подробни съображения са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в молбата фактически
твърдения,след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Не
е спорно по делото, а това се установява и от приетите писмени доказателства-
удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане №
1618/04.10.2010 г издадено от Община Пазарджик, удостоверение за родствени
връзки изх.№ 139/28.12.2015 г издадено от Община П.,че детето Е. А. Г., родена
на *** г.от майка Г. З. Г. с ЕГН-********** и баща А.Г.Г.
с ЕГН-**********/молителят в производството/.Установява се, че ответникът по
молбата Н.З.С. е сестра на Г. Герджикова
и леля на детето.
За
установяване на релевираните в молбата твърдения са
събрани доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Н.У., Е.В.,Спасия Ковачева.От разпита на
свидетеля Н.У. се установи, че същата работи като „началник” отдел „Закрила на
детето „ Д”СП” Пазарджик.Свидетелката заяви, че на 15.08.2015 г. тя лично ,както
и социален работник към Дирекцията са били определени да присъстват при
предаване на детето Е.Г..Десет часа на посочената дата двете служителки били
пред жилището на майката. Според свидетелката предаването на детето не се
осъществило, поради нежелание на детето да тръгне с баща си.детето първоначално
се сгушило в майката, в последствие излязла пред жилището и лелята на детето-
ответница по молбата, при което детето виждайки лелята тръгнало към нея и се
сгушило в леля си ,като дълго време не е искало да пуска леля си от прегръдките
й.Свидетелката допълни, че лелята била предупредена от социалните служители ,че
не следва да присъства при предаване на детето, поради което последната се
оттеглила.Свидетелката е категорична, че не е чула лелята да е казвала на
детето нещо срещу бащата.Според свидетелката единственото, което лелята е
правила в този момент е да успокоява детето,галейки го по косата и по гръбчето.Според свидетелката ответницата Н.С. се отдалечила
с детето на две, три крачки от тях и на такова разстояние ако ответницата е
казала нещо на детето срещу бащата е нямало как да не бъде чуто от
свидетелката.
В
тази насока са и показанията на свидетелката Е.В., „главен социален работник” в
отдел „Закрила на детето „ Д”СП” Пазарджик, поради което съдът счита, че не
следва показанията да й се подлагат на обстоен анализ.Свидетелката В. допълни,
че детето е било силно вкопчено в майката, гушнато за нея, не вдигало
главичката си.Било силно притиснато към майката и не е желаело да отиде при
баща си.Според свидетелката В., майката увещавала детето да се качи в колата, но
детето не желаело.Свидетелката обясни, че когато пред жилищния вход се появила
лелята на детето/ответницата по делото / детето се хвърлило в обятията на
лелята.Свидетелката чула, лелята да казва „хайде иди, аз съм тука, ще те
изчакам”.Свидетелката В. обясни, че не изготвили протокол,тъй като реално среща
на 15.08.2015 г. между родител и дете не се е състояла.Свидетелката разясни
също така, че в правомощията на социалните служби е да водят протоколи за
проведени срещи на родителите с децата, а не и протокол за предаване на дете.
От
разпита на свидетелката Спасия Ковачева се установи,
че между ответницата и детето има силна емоционална връзка.Ответницата като
леля на детето полага изключително големи грижи за него ,много е привързана към
детето, както и то към нея.Винаги, когато е в България се грижи за него, като
подпомага детето, както морално, така и финансово.
За
процесната дата 15.08.2015 г . свидетелката обясни,
че майката и лелята на детето й се обадили по телефона с молба да успокои
детето Свидетелката трябвало да го успокои ,защото детето в този момент е
плачело и не е искало да отиде при баща си.
По
делото е приложена декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която се излагат обстоятелства,
че на 15.08.2015 г. Н.С. крещейки на
детето му е заявила,че ако го вземе бащата, ще го вкара в болницата , ще яде
само яйца ,мащехата му ще го бие , а дядо му ще го боде с брада.
Съдът
не следва да обсъжда приложената преписка вх.№ 3528/15 на РП Пазарджик, като неотносима към предмета на спора.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
По
допустимостта на молбата :
Съдът
счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице по смисъла на
чл.8 от ЗЗДН и срещу лице, по чл. 3 т.7 от ЗЗДН. Молителят е баща на
пострадалото дете, ответника по молбата е бивш роднина по сватовство от втора
степен.С оглед твърденията , че автор на домашно насилие е осъществено на
15.08.2015 г съдът намира , че молбата е подадена в законоустановения
едномесечен срок по чл.10 ал.1 от ЗЗДН.Разгледана по същество молбата е
неоснователна.Съображенията за това са както следва :Съгласно разпоредбата на
чл.2 от ЗЗДН ,домашно насилие представлява всеки акт на физическо ,психическо
или сексуално насилие, както и опита за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено спрямо лица ,които
се намират или са били в семейна или родствена връзка във фактическо съжителство или,които обитават
едно жилище.От това определение следват няколко извода. На първо място се прави
разграничение върху отделните видове насилие, които се обхващат от предмета,
сложен в общо понятие домашно насилие, което може да бъде физическо,психическо
или сексуално.От друга страна като форма на домашно насилие се приравнява и
принудителното ограничаване на личната свобода или на личния живот ,без това
принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо ,психическо или
сексуално насилие,които както се посочи другите прояви на домашно насилие.В
крайна сметка се касае за осъществени конкретни активни противоправни
действия от страна на извършителя,чрез които се въздейства върху волята, съзнанието
и поведението,посяга се върху телесната неприкосновеност и здравето на
пострадалия.
Активно
процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е съответното
пострадало лице като в негова тежест е
да изложи онези правно ирелевантни факти ,които счита
че представляват една от проявните форми на домашно
насилие и респективно да ги докаже.С оглед конкретиката
на настоящия случай за пострадало лице се сочи малолетното дете Е.Г ,като
нейният баща А.Г. инвокира твърдения за осъществено
спрямо детето му психическо насилие чрез следните словесни проявни
форми, а именно : „Ако го взема ще го вкарам отново в болница, ако го взема
мащехата му ще го бие , а дядо му ще го
боде с брада”.От съвкупният анализ на събраните по делото доказателствени
материали и по конкретно от показанията на свидетелките У. и В. , които съдът
кредитира, като убедителни, непосредствени, еднопосочни, взаимодопълващи
и дадени от свидетели незаинтересовани от изхода на делото се установи, че на инкриминирата дата 15.08.2015 г ответникът по молбата не е
изричала посочените по-горе изрази, а напротив, цялото й поведение е било
насочено изключително в посока да успокоява детето. Ценените гласни доказателствени средства кореспондират и с материалите изпратени от Д”СП” Пазарджик, а именно
Социален доклад и писмо изх.№ ЗД11-0585/19.08.2015 г.
Кредитираната
доказателствена съвкупност изцяло разколебава доказателствената стойност на декларацията по чл.9 от ЗЗДН.
Липсват,
каквито й да е данни ответника Н.С. да е въздействала, по какъвто й да е начин
негативно върху психиката на детето- нито с думи, нито с действия.
Предвид
изложеното съдът намира, че не е осъществен
акт на домашно насилие срещу малолетното дете Е.Г и молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена
.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН молителят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер
на 25 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.Г.Г. с ЕГН-********** *** срещу Н.З.С. с ЕГН- ********** ***
за защита от домашно насилие извършено на 15.08.2015 г. срещу малолетното дете
Е. А. Г. с ЕГН-**********.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН-**********
*** да заплати в
полза на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване в
седмодневен срок,считано от днес за страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: