Номер 145916.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502430 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение 2812 от 14.04.2020 г. по гр.д. 7528/2018 г. по описа на
СГС, 1 ГО, 19 състав, е осъдил „Бул Инс” АД да заплати на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) обезщетение за неимуществени вреди на М. Е. М. , ЕГН:
********** в размер на 20 000 лв., които вреди са претърпени вследствие на
ПТП, реализирано на 18.02.2016 г. в гр. *** по вина на Н. Т. М. ведно с
мораторната лихва, считано от датата на деликта. За разликата до
претендирания размер на обезщетението с исковата молба от 70 000 лв.,
претенцията е отхвърлена като неоснователна. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач (ТЛП) на страната на дружеството - Н. Т. М.
.
По предявен обратен иск от „Бул Инс” АД против делинквента Н. Т.
М. с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), с посоченото по-горе
решение, СГС е осъдил М. да заплати на застрахователя сумата от 20 000 лв.
при условие, че обезщетението за неимуществени вреди бъде платено на
правоимащото лице и ведно със законната лихва, считано от датата на
плащането от дружеството. Обратният иск е бил заявен като частичен от
сумата от 70 000 лв. С решението си, СГС се е произнесъл и по отговорността
за разноски на страните съгласно чл. 78 ГПК, като е присъдил и
възнаграждение на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) на процесуалния
представител на ищеца М. Е. М. .
Първоинстанционното решение е обжалвано само от адв. Л. Г. от
1
АК-Перник – пълномощник на М. Е. М. с кратка въззивна жалба, в която са
изложени единствено оплаквания от приложението на чл. 52 ЗЗД. Счита, че
обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от СГС било
несправедливо. Моли САС да отмени частично решението на СГС като се
увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди с още 30 000 лв.
или до сумата от 50 000 лв. Претендира възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
По въззивната жалба „Бул Инс” АД взема писмено становище, в
което се оспорва нейната основателност. Търси сторените разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение за втората инстанция.
Третото лице-помагач не е взело отношение по подадената въззивна
жалба.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, при
наличие на съответен правен интерес, насочена е против съдебен акт от
категорията на обжалваемите и е процесуално допустима. Не са събирани
нови доказателства пред въззивния съд.
При спазване изискванията на чл. 269 - чл. 273 ГПК, САС намери
следното:
Решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила като
необжалвано от никого в осъдителната му част, а в отхвърлителната – за
сумата от 20 000 лв., представляваща разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв.
Частичното обжалване на акта на градския съд сочи категорично, че между
страните по делото няма спор за това, че са налице всички елементи от
фактическия състав на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) - деликт по чл. 45
ЗЗД с всичките му елементи, както и наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”. По отношение на
делинквента М. налице е и влязъл в сила акт на РС-Монтана (споразумение,
имащо силата и значението на осъдителна присъда), който следва да се вземе
предвид в очертанията и по въпросите, посочени в чл. 300 ГПК.
Следователно, между страните няма спор за основателността на исковете по
принцип, а само за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При спор единствено по приложението на чл. 52 ЗЗД, САС дължи
произнасяне само по този въпрос с оглед правилото на чл. 269, изр.второ ГПК
(т.нар. „ограничен въззив”) и предвид това, че решението на СГС е валидно и
допустимо.
По спорния пред апелативния съд въпрос:
Принципът на обезщетяването по справедливост (чл. 52 ЗЗД)
изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Последното трябва да е съразмерно
2
с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. В такъв смисъл са и
задължителните указания на Пленума на Върховния съд в Постановление 4 от
23.12.2968 г., т. 11, а именно, че „при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите: към решенията
съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и
значението им за размера на неимуществените вреди”.
От доказателствата събрани пред първостепенния съд се установява
следното:
В заключението на приета без възражения от страните съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ) вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП М. Е. М. е получил пълно разкъсване на вътрешната
странична връзка на лява колянна става. Обоснован е извод, че при нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, срока за възстановяване е
около 4 месеца. Сочи се, че скъсаната връзка е защита и била поставена
гипсова имобилизация за 6 седмици на лявата колянна става. При проведен
личен преглед на въззивника се установило, че лявата колянна става се движи
в пълен обем, т.е. няма остатачни ефекти от травмата и възстановяването е
пълно.
В съдебно заседание, проведено в СГС от 09.03.2020 г. са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. М. Б. - майка на ищеца-
въззивник. Като се вземат предвид данните от СМЕ, гласните доказателства,
които не сочат на твърде голям интензитет на претърпените болки и
страдания от пострадалия, възрастта на въззивника, годината на реализиране
на ПТП (респ. действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите), степента и вида на увредите, периодът от време, през
който е търпял болки, страдания и ограничения (4 месеца възстановителен
период), както и пълното му възстановяване, то САС в настоящия си състав
намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се явява сумата от 20 000 лв.
Като е направил преценка в същия смисъл, СГС е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в
атакуваната част.
При този изход в производството право на разноски има само
въззиваемото лице. То претендира да му се заплати адвокатско
възнаграждение от 1800 лв. без ДДС, респ. 2 160 лв. с ДДС. Апелативният
съд намира за основателно направеното в писмена форма възражение от
насрещната страна за прекомерност на заплатения от дружеството хонорар и
го намалява до минимума му, изчислен върху обжалваемия материален
интерес (30 000 лв.), а именно – 1 430 лв. без ДДС или 1 716 лв. с ДДС. Тази
3
сума следва да се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното, САС, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2812 от 14.04.2020 г. по гр.д. 7528/2018 г.
по описа на СГС, 1 ГО, 19 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Е. М. , гр. ***, ул. „***” 20, ЕГН: ********** да
заплати на „Бул Инс” АД, гр. ***, бул. „***” 87, ЕИК: *** сумата от 1 716
(хиляда седемстотин и шестнадесет) лв. съдебно-деловодни разноски за
втората инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на „Бул Инс” АД - Н. Т. М. , с. ***, обл. ***, ул. „***” 3, ЕГН:
**********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4