Решение по дело №249/2019 на Административен съд - Пазарджик

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 275/24.4.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 249 по описа на съда за 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба подадена от “Ангел 2015” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “**” № *, ет. *, ап.*, представлявано от управителя К. А. Л. и съдебен адрес ***, представлявано от адв. Л.М.,  против Национална агенция по приходите, с адрес гр. София, бул. “***” № *, представлявано от изпълнителен директор Г. Д., с цена на иска 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съгласно пълномощно ведно с договор за правна защита и съдействие от 30.04.2018 г., сключен между дружеството и адв. Л.М. с размер от 300 лева, както и втори такъв от дата 09.11.2018 г. в същия размер.

 Ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени по повод отмяна на Наказателно постановление № 309843-F333471/29.12.2017г. издадено от М.М.П. – С. на длъжност Заместник териториален директор при Териториална дирекция на НАП Пловдив, с което на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства  във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Същото е отменено със съдебно Решение № 436/21.09.2018г. по АНД № 861/2018г. по описа на РС Пазарджик. Решението е обжалвано пред Административен съд гр. Пазарджик, който потвърждава решението на районния съд. Посочено е, че във връзка с образуваните дела са сключени договори за правна защита и съдействие, като дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в общ размер 600 лева, което се явява имуществена вреда, произтичаща пряко от отмененото наказателно постановление. В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител - надлежно упълномощен адвокат Л.М. поддържа исковата претенция. Не сочи нови доказателства. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът по иска - НАП гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. К.с пълномощно по делото. Смята предявения иск за допустим, но частично основателен. Счита, че сключването на договор за правна защита и съдействие не е било нужно с оглед на факта, че касационното производство не е било инициирано от дружеството. Като неоснователно счита ангажирането на адвокат в производството, тъй като не се извършват съществени процесуални действия, поради което дружеството и само е можело да защити интереса си пред съдебната инстанция, с оглед на което счита, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно, че пострадалият виновно е допринесъл за причинените вреди. На това основание се иска намаляване на претендираните в размер на 600 лева до размер на 300 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен. Налице е причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ответника и причинените имуществени вреди. Моли съда да присъди обезщетение за имуществени вреди.

Административен съд - Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 14.06.2017 г. на дружеството е извършена проверка от служители на ТД на НАП - Пловдив в стопанисвания от него търговски обект - автомивка, находяща се в гр. Пазарджик, на ул. “**” № ***, при което е установено, че от наличното и въведено в експлоатация фискално устройство “Дейзи Експерт” с инд. № DY326209 и ФП не са отпечатвани дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет за периода 25.09.2015 г. до 14.06.2017 г., през който период има издавани общо 31 фискални касови бележки за извършени услуги. Издадено е Наказателно постановление № 309843-F333471/29.12.2017г. от М.М. П.- С. на длъжност Заместник териториален директор при ТД на НАП Пловдив, с което на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Ищецът е обжалвал посоченото наказателно постановление, за което било образувано НАХД № 861/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат М. *** и е заплатил сума от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие. С Решение № 436/21.09.2018 г. PC – Пазарджик е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 309843-F333471/29.12.2017г. Решението на РС Пазарджик е потвърдено от АС Пазарджик с решение № 86/22.02.2019 г., постановено по КАНД № 1098/2018 г. по описа на съда. Пред касационната инстанция ищецът е подал възражение против касационната жалба с вх. № 25160/09.11.2018 г., за изготвянето на което е заплатил адвокатски хонорар на адв. М. в размер на 300 лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и  причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията“, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия  вредоносен резултат.

В случая е налице влязло в сила решение, постановено по  КАНД № 1098/2018г. на Административен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение на РС Пазарджик, с което е отменено процесното наказателно постановление  като неправилно и незаконосъобразно, което следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените  имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Следва да се отбележи, че неоснователно се явява възражението на ответника за липса на необходимост от сключване на договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, тъй като съгласно цитираното тълкувателно решение за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ административният акт трябва да бъде отменен по “съответния ред”, който е обжалване по административен или/и съдебен ред, включително и на касационна инстанция пред административните съдилища. С оглед на изложеното няма как да е налице и фактическия състав на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и по размер. С оглед на което, съдът счита, че искът следва да бъде уважен в неговата цялост.

При този изход на делото и на основание  чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски. Националната агенция по приходите гр. София следва да заплати на дружеството сумата от 410 лв., от които 360 лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат и 50 лева – държавна такса.

С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал. 2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр. София, бул. ”**” № **да заплати на "Ангел 2015” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя К. А. Л., обезщетение в размер на 600 /шестстотин/ лева за претърпени имуществени вреди представляващи адвокатско възнаграждение изплатено по наказателно дело АНД 861/2018г на Районен съд - Пазарджик и КАНД 1098/2018 на Административен съд Пазарджик, ведно със законната лихва до окончателното му изплащане считано от датата на подаване на исковата молба - 28.02.2019 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр. София, бул. ”**** ” №** да заплати на "Ангел 2015” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя К. А. Л., сторените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                    СЪДИЯ:   /п/

 

 

Решение № 4834 от 24.04.2020г. на ВАС - София, Трето отделение по АД № 7901/2019г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275/24.04.2019г., постановено по адм.д. № 249/2019г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Осъжда Националната агенция за приходите да заплати на дружество „ Ангел 2015“ ЕООД разноски по делото за касационната инстанция в размер на 360 / триста и шестдесет лева/ лв.
Решението не подлежи на обжалване.