№ 20096
гр. София, 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110145934 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано по искова молба от „ПКБ“ ЕООД против Б. СЛ. Д. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в общ размер на 10282, 66 лева, от която сумата в размер на 4068,78 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
05.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в
размер на 2756,28 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението, сумата в
размер на 3000,36 лева, представляваща възнаграждение за закупен от кредитополучателя
пакет от допълнителни услуги и сумата в размер на 457,24 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2020 г. до 14.12.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 62897/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от две
отделни облигационни правоотношения по силата на Договор за потребителски кредит и
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Процесуалният
представител на ищеца поддържа, че по силата на процесното съглашение за кредит
дружеството отпуснало в заем на ответника сумата в размер на 4200 лева, от която сумата в
размер на 1012,58 била използвана за рефинансирана на друго задължение на ответника по
Договор за потребителски кредит № **********, а остатъкът от 3 187,42 лева е преведен на
05.05.2017 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги предоставя възможност на ответника по негово
искане да получи допълнителни услуги конкретизирани в подадената искова молба услуги
срещу задължение да заплати възнаграждение в размер на 3273,12 лева, като задължението
на потребителя по споразумението е разсрочено за срока на договора за кредит и
представлява част от погасителните вноски. В исковата молба са изложени твърдения, че
кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата в заем сума ведно с възнаградителна
лихва за срока на договора в размер общо на 3177, 84 лева и възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 3273,12 лева на 36 равни месечни вноски съгласно
погасителен план. Пълномощникът на страната излага твърдения, че ответникът заплатил
единствено две пълни и една частична погасителна вноска в погашение за задълженият си,
поради което дължи процесните суми ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
1
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото, както и искане производството, по
което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение да бъде
приложено по настоящото производство.
Исковата молба е връчена на ответника Б. СЛ. Д. при условията на отказ на
10.11.2021 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор.
В подадено от длъжника по ч. гр. д. № 62897/2020 г. по описа на СРС, 127 състав
възражение по чл. 414 ГПК Б. СЛ. Д. е изложила твърдения, че е заплащала погасителни
вноски в размер на 100 лева на месец, които доводи съгласно задължителните указания
дадени с т. 11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът следва
да бъдат разгледани от исковия съд.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
При извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът е констатирал,
че исковата молба в частта относно претенцията за сумите в размер на 3000,36 лева, 2756,28
лева и 457,24 лева не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК,
поради което с разпореждане № 34352 от 17.04.2022 г. на ищеца е предоставена възможност
в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
нередовности, като: 1. обоснове правен интерес от предявяване на установителен иск за
сумата в размер на 3000,36 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет
услуги, като съобрази, че с влязло в сила Разпореждане № 20027870/29.01.2021 г. по ч. гр. д.
№ 62897/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в сочената част е отхвърлено, 2. посочи период, за който претендира
възнаградителна лихва, който следва да идентичен на този, за който е издадена заповед за
изпълнение и 3. уточни как е формирано вземането в размер на 457,24 лева, а именно дали
представлява обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит или върху
възнаграждението по договор за допълнителен пакет услуги.
Указанията на съда са връчени на страната чрез Системата за сигурно електронно
връчване на 18.04.2022 г., като в указания срок, както и до настоящия момент не са
отстранени констатираните нередовности, поради което исковата молба в посочените части
следва да бъда върната, производството по делото прекратено, а заповедта за изпълнение в
частта относно сумите 2756,28 лева и 457,24 лева бъде обезсилена на основание чл. 415, ал.
5 ГПК.
Съдът констатира, че в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът не е предявил
установителен иск за сумата в размер на 8,19 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 27.06.2017 г. до 26.06.2020 г., поради което заповедта за изпълнение следва да
бъде обезсилена и в тази част.
Предвид изложеното съдът намира, че е сезиран валидно с установителен иск за
сумата в размер на 4068,78 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 05.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно
погасяване на вземането.
Съдът намира с оглед процесуална икономия и предвид заседателния график на
състава, че следва наред с частичното прекратяване на производството и да насрочи делото
за разглеждане в открито съдебно заседание по предявения иск за непогасена главница.
По доказателствената тежест на спора и заявените от страните доказателствени
искания съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
2
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит
между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит.
В доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е погасил задължението, произтичащо от договора.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника следва да бъде указано, че не сочи и не
представя доказателства, че е погасил посредством плащане процесното вземане.
Съдът намира, че следва да бъде приложено производство, по което е издадена
процесната заповед за изпълнение на парично задължение, както и да бъдат приети
представените ведно с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 36719/04.08.2021 г. от „ПКБ“ ЕООД против Б. СЛ. Д.
в частта, с която е предявен установителен иск за сумите в размер на 3 000,36 лева,
представляваща възнаграждение за закупен от кредитополучателя пакет от допълнителни
услуги, сумата в размер на 2 756,28 лева, представляваща възнаградителна лихва по
съглашението и сумата в размер на 457,24 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 26.06.2020 г. до 14.12.2020 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 45934/2021 г. по описа на Софийки районен съд, Първо
гражданско отделение, 127 състав в посочената част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.01.2021 г. по ч.
гр. д. № 62897/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав в частта относно
сумата в размер на 2756,28 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението,
сумата в размер на 457,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 26.06.2020 г. до 14.12.2020 г. и за сумата в размер на 8,19
лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.06.2017 г. до 26.06.2020 г.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 62897/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.11.2022 г. от 14.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частите, с които исковата молба е върната, производството по
делото е прекратено и частично е обезсилена издадената заповед за изпълнение, подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт, а в останалата част не подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4