Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3237 27.11.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО
Н А НАРОДА
Бургаският районен съд, ХVІ граждански състав
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Силвия Петрова
при секретаря Марина Димова
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 3568 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Д.М.М., ЕГН **********,*** против С.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 535,55 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника – сторени разходи за лечение, както и сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 21.09.2016г. до окончателното изплащане. Ангажират се доказателства.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.09.2016 год. около 13,30 часа в гр. ****при спор за велосипед ответникът причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в затруднение на движението на дясната ръка, вследствие на счупване на първа метакарпална кост на дясната длан, престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Относно извършеното деяние против ответника било образувано НОХД № 1712/2018год. по описа на БРС, приключило със споразумение, по което подсъдимият е признат за виновен. Извършените разходи за лечението възлизат на сумата в общ размер на 535,55 лева. Сочи се, че въпреки предприетите незабавни медицински грижи и до днес изпитва изтръпвания в дясната ръка, не може да движи пълноценно пръстите на дясната си ръка, няма чувствителност на същите и не знае колко ще продължи това, като по сведение на лекарите е възможно никога да не успее да се възстанови напълно.
Правното основание на предявените искове е чл. 45 от ЗЗД.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер.
Бургаският районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложеното като доказателство НОХД № 1712/2018г. по описа на БРС, от което е видно, че с влязло в сила определение от 19.04.2018г., постановено по същото наказателно дело, съдът е одобрил постигнатото между БРП и обвиняемия М. споразумение, по силата на което ответникът С.И.М. се е признал за виновен в това, че на 21.09.2016г., около 13:00 часа в *****“, причинил на Д.М.М. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на дясната ръка, вследствие на счупване на първата метакарпална кост на дясната длан, поради което на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
Представени са медицински документи за проведени на ищеца във връзка с увреждането му от инцидента прегледи и лечение – лист за преглед на пациент от 21.09.2016г., документ за преглед 872 от 21.09.2016г., епикриза от 29.09.2016г., СМУ № 241/2016г., амбулаторни листи, електромиография от 02.05.2018г., електромиография от 20.12.2016г., два броя рецептурни бланки, шест броя болнични листи за периода от 26.09.2016г. до 01.03.2017г., Заповед за прекратяване на трудов договор № 33 от 31.03.2017г., копие от трудова книжка и разходни документи, удостоверяващи извършени разходи за лечението в общ размер 535,55 лева.
От ищцовата страна са ангажирани по делото свидетелски показания за установяване вида и интензитета на неимуществените вреди – св. Н.В.Н.. В показанията си св. Н. посочва, че много години с ищеца са живели като семейство, вкл. през 2016г. в неговия дом в к-с „****”, но понастоящем са разделени. По време на инцидента си била у дома, но чула гласа на Д. и излязла по стълбите. Пред входната врата на блока видяла Д. леко приведен напред, държейки си дясната ръка, като имал гримаса на лицето от болка, а очите му били насълзени. В момента, в който го погледнала, той й казал: „Май е счупено“ и направил жест към ръката си. Попитала го какво е станало, а той отговорил, че са го нападнали. Прибрал се и се опитал да охлади мястото, след което излязъл и се забавил много. Като се върнал обяснил, че е минал през Спешния медицински център, направили му снимка на ръката и тя била счупена. Следващото му посещение било в болница „Дева Мария” във Ветрен, където го гипсирали. Не могъл да спи цяла нощ от болки, вървял от едната стая в другата, лягал, ставал. Много време изпитвал тези болки. Имало дълъг период, в който бил с гипс. Първият гипс, който му сложили бил за 7 дни. Тогава пиел много болкоуспокояващи, които не му облекчавали състоянието. После свалили гипса и се надявали, че нещата ще се облекчат. Трябвало да се прибере у дома, но лекарите от „Дева Мария” преценили, че трябва да се направи операция. Мислели, че операцията няма да е нещо сложно. Сложили три пирона, може би 7-8 см. дълги, като му пробивали костта. Свидетелката очаквала да се прибере още същата вечер на операцията, но не го изписали от болницата. На другия ден като отишла да го види, той изглеждал много зле, не бил спал цялата нощ. Казал, че молил за двойни дози обезболяващи, но и те не са му облекчавали състоянието и лекарите преценили, че трябва да остане под наблюдение още три дни. След това се прибрал у дома и започнал един „кошмар“, страдал непрекъснато. Чувствал се изтощен от всички хапчета, не можел да спи. Един месец трябвало да бъде с този гипс, който му сложили след операцията и през този един месец почти не спали. Той се събуждал през нощта, стряскал се, ставал. Свидетелката трябвало да го обслужва за всичко през нощта. От болка се събуждал мокър и тя го преобличала. Накрая започнала да го завива с големи хавлии, за да не се налага да се облича и съблича, да не се мърда, защото това му причинявало болка. Свидетелката го къпала, обувала, грижила се за всичко, обгрижвала го денонощно. След този период се надявали положението да се облекчи, но лекарите назначили още 7 дни да бъде с гипса. Когато му махнали гипса и пироните, гледката била много неприятна, но свид. Н. се притеснила още повече от болката, която той е изживял. Имало месец след това, преди да се назначи рехабилитация, в който Д. бил непълноценен. Продължавал да не може да прави нищо сам. Казали, че нервът е засегнат и счупването зараствало трудно. Спомня си, че като отишли в болницата след операцията, Д. не можел да си движи цялата дясна ръка от рамото. Рехабилитациите били зимата, били две или три, с няколко почивки между тях, но периодът бил дълъг. Като десничар, на Д. му било трудно да се обслужва с лявата ръка, защото при всяко движение с лявата ръка, той се пазел да не засегне дясната. Спели в различни стаи, не можел дори да я прегърне. Чудела се как да го приспи, за да се облекчат нещата. Пиел много обезболяващи. Дори и по време на физиотерапиите нямало това облекчение, което очаквали да получи от тях. Налагало се зимата свидетелката да цепи дърва, за да се отопляват. Всичко това траело до пролетта на месец март 2017г. Д. ползвал много дълъг болничен период и когато се върнал на работа, където се занимавал с компютри, обслужвал компютърни системи, го съкратили. По мнение на свидетелката работодателят преценил, че Д. не може да е полезен за фирмата. Съкращението също го сринало. Той се чувствал сакат, страдал, че не може да е пълноценен и не можел да се грижи за семейството. Имал проблем с хватателната способност, изтървавал неща, не можел дори да си отключи вратата. Тази операция ограничавала възможностите, които имал преди това. Дори и след месец март, той не се възстановил така както трябвало, нито физически, нито психически и продължил да пие обезболяващи. Свидетелката заявява, че Д. е силен, деен мъж, оправен и никога не го била виждала в такова състояние. Макар и разделени понастоящем Д. й е споделял, че и към момента изпитва дискомфорт, макар и по-малък, тъй като продължава да го боли ръката и има риск, макар и минимален, да не се възстанови напълно. Показанията на свид. Н. се отличават с достоверност при депозирането им. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, като последователни и логически издържани, независимо, че изхождат от лице в близки отношения с ищеца, тъй като именно в това си качество свидетелката е могла да има непосредствено наблюдение върху живота на Д..
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е основателна предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да ангажира доказателства относно предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно поведение от страна на ответника, претърпени от страна на ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД № 1712/2018г. на БРС, имащо характер на влязла в сила присъда и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, съдът намира предявената претенция чл.45 ЗЗД за доказана по основание. Съдържащите се в одобреното споразумение констатации за виновното и противоправно деяние на ответника С.М. за извършеното спрямо ищеца престъпление се считат за безспорно доказани по настоящото дело, по което се разглеждат гражданските последици от извършеното деяние. Безспорно е, че деянието на ответника е противоправно и виновно, същото е осъществено умишлено и е причинило увреждане на ищеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, като уврежданията са причинени от извършеното от ответника престъпление. Следователно, ищецът е понесъл вреди, които са получени като непосредствена последица от престъплението, т.е. налице е и пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл, по делото са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответника С.М. за обезвреда на причинените на ищеца от престъплението вреди.
С оглед събраните по делото доказателства и предвид характера и степента на телесните увреждания, съдът намира, че ищецът действително е претърпял болки и страдания, като оздравителния процес и лечение са продължили в един дълъг период и към настоящия момент не е възстановен напълно. От писмените и гласни доказателства се установява, че след причиняване на телесната повреда ищецът е бил в тежко състояние, увреждането е било съпроводено със силни болки, като болезнените усещания са съществували по време на произшествието и след проведеното специално лечение, при което е извършена операция и поставяне на гипс. Установява се също така, че самото увреждане трайно е затруднило хватателната способност на дясната ръка, като и към месец октомври 2019г. има данни за периферностволова увреда на N RADIALIS DEX., със засягане на сетивните влакна на нерва и преднокоренчева увреда, поради което ищецът все още понася болки и търпи негативите от причиненото му от ответника С.М. телесно увреждане.
Предвид изложените съображения съдът намира предявения иск по чл.45, вр. чл.52 ЗЗД за обезвреда на претърпените неимуществени вреди за доказан по основание. Досежно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение върху пострадалото лице на увреждащото го деяние. В настоящия случай, неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и неудобства, понесени от ищеца, като последица от нанесената му телесна повреда. Безспорно е по делото, че ищецът е получил сериозни увреждания, при които е претърпял страдания за известен период от време. Следва да се отчете и обстоятелството, че от причинените увреждания са останали следи, които са се отразили на общото състояние на ищеца. При определяне размера на обезщетението, съдът отчете степента и тежестта на увреждането, тежката степен и интензитет на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, физическата кондиция на ищеца и невъзможността да се обслужва сам по време на възстановителния процес, предвид обстоятелството, че нараняванията са се отразили на хватателната активност на дясната ръка, изживения стрес, емоционално разстройство и неудобства от страна на ищеца. Горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, водят съда до извода, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД е в размер на 5000 лева, който по мнение на настоящия състав напълно съответства на степента и характера на претърпените от ищеца болки и страдания.
По отношение на исковата претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди, съдът намира, че от представените писмени доказателства се установяват направени разходи за медицинското лечение на ищеца в размер на 535,55 лева. Извършването на разходите за това лечение е доказано по делото, а ищецът претендира обезщетяване на имуществени вреди от деликта, в този размер. Съдът приема, че търсените имуществени вреди по настоящото дело са в причинна връзка с противоправното и виновно поведение на деликвента С.М., тъй като ако не беше понесъл увреждането, ищецът не би претърпял имуществени загуби в размер на посочените по-горе разходи. Ето защо, претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 535,55 лева е доказана по основание и размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили в резултат на увреждането, за основателен и доказан в размер от 5000 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена в този размер, като за разликата до претендираното обезщетение от 10000 лева искът следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на вреждането, е основателен и доказан в размер от 535,55 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена.
С оглед основателността на главните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху обезщетенията, считано от деня на увреждането – 21.09.2016г. до изплащането им, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да му заплати сумата от 525.42 лева за направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лева (по 4% върху уважения размер на исковите претенции за обезщетение), от чието заплащане ищецът е освободен по силата на закона.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Д.М.М., ЕГН **********,***, сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от Д.М.М. неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена му от С.И.М. на 21.09.2016г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на дясната ръка, вследствие на счупване на първата метакарпална кост на дясната длан, сумата от 535,55 лева (петстотин тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от Д.М.М. имуществени вреди в резултат на същото деяние, извършено от С.И.М., изразяващи се в направените разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на увреждането – 21.09.2016г. до окончателното им плащане, както и сумата от 525.42 лева (петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 от ЗЗД в частта за разликата над присъденото обезщетение от 5000 лева до претендираната сума от 10000 лева за неимуществени вреди в резултат на причинената телесна повреда, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр.Бургас сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева), представляваща дължимата за производството държавна такса върху размера на уважените кумулативно съединени искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД