РЕШЕНИЕ №
гр. София, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретар Мария
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 432, по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от А.Н.В.
ЕГН: **********, Е.И.В., ЕГН: **********, С.В. Ж. с ЕГН: **********, Д.Х.С., ЕГН:
**********, Ц.Д.В.-С., ЕГН: ********** и Ц.Н.В., ЕГН: ********, всички с адрес
за получаване на съобщения: гр.Велинград, ул.”**********” *, против В.А.Г. с ЕГН-**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от
ЗС, с който се иска ответникът да бъде осъден да премахне всякакви предмети, включително МПС, разположени в участъка
около южната граница откъм улица "**********", на собствения им имот
УПИ III- 1129 в кв.251 по плана на гр.Велинград, находящ се на ул."**********"
* и пречещи на изграждането на ограда между двата съседни имота, в съответствие
с влязлото в сила Разрешение за строеж от 28.03.2006г., презаверено на
24.03.2009г. и презаверено на 29.01.2015г. и Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа за
масивна ограда Обр.2 от 28.09.2017г., както и да не им създава пречки във
връзка с изпълнение на строителството на разрешената ограда, и иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати обезщетение от 1250
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за период от
09.11.2017 г. до 07.12.2017 г..
С
искова молба и допълнителни молба, ищците твърдят, че са собственици на УПИ
Ш-1129 в кв.251 по плана на гр.Велинград.
Твърдят, че ответникът е техен съсед в качеството му на собственк на
съседния УПИ IV-1128 в същия квартал. Сочи се, че между тях са водени
дела за имотната граница и поради неоснователните им оспорвания от 2000г. до
сега ищците не могат да изградят ограда между двата имота. Така границата между
двата имота останала нематериализирана.
Твърдят, че с Уведомително писмо №3 от 20.09.2017г. на Община Велинград за
строителна линия за строеж на ограда ответникът бил уведомен, че на
28.09.2017г. в 14:00 часа ще се състои процедурата по измерване и съставяне на
Протокол за строителна линия за ограда. Поддържа се, че за да попречи на
длъжностното лице - геодезист, да определи местоположението на оградата, ответникът
подбудил своя син Д. Василев Г. да паркира на 28.09.2017 г. върху общата имотна
граница товарен автомобил - седлови влекач. Така геодезистът инж.Янко Чолаков е
бил затруднен да установи точното местоположение на имотната граница в участъка
й, който е попадал под шасито на този товарен автомобил. Твърди се, че от
тогава - 28.09.2017г. - до 16.03.2018г., този товарен автомобил продължавал да
стои паркиран върху имотната граница и в двата съседни имота, което пречело на
ищците да извършят строителството на
разрешената ограда. Твърди се, че на 16.03.2018г. е товарният автомобил бил
преместен и веднага на неговото място върху общата граница бил паркиран бял бус.
Сочи се, че с нотариалната покана
връчена на ответника, на 09.11.2017г., бил поканен да измести в 3-дневен
срок неправомерно паркирания върху общата им граница товарен автомобил, като бил
предупреден, че в противен случай ищците ще претендират обезщетение за
имуществени вреди в размер на в размер на 90 лв. на денонощие. С допълнителната
молба се сочи, че ответникът е единственият, който извършва самоуправни
действия и отказва да приеме къде минава границата между двата имота, поради
което ищците и до сега не могат да заградят имота. Твърди се, че по негово
нареждане МПС било паркирано на имотната граница. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът В.Г., депозира отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК, с който от изразява становище, че предявеният иск
е недопустим. Поддържа, че ищците навеждат обстоятелства, от които се налага
извода, че се касае за едно трайно установено фактическо състояние, с което се
отнема владението върху част от имота им, поради което се целяло ревандикация. Ето
защо счита този иск за недопустим, поради което моли произвоството да бъде
прекратено. Алтернативно
моли съдът да го отхвърли като неоснователен, тъй като изложеното
в исковата молба не отговаря на истината. Оспорва доверителят му да е извършил
описаните в исковата молба действия. По иска с правно основание по чл.45 от ЗЗД
счита, че е неоснователен. Сочи доказателства.. Претендира разноски.
С
протоколно определение от открито съдебно заседание от 11.12.21018 г. съдът е
прекратил произвоството в частта, с която е предявен иск с правно основание чл.
109 ЗС с искане ответникът да бъде осъден да не създава пречки на ищците във връзка с изпълнение на строителството
на разрешената ограда.
С
протоколно определение от открито съдебно заседание от 11.12.21018 г. съдът е
допуснал изменение на петитума на предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, а именно ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1250
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за период от
100 дни, считано от 09.11.2017 г..
По иска с правно основание чл. 109 ЗС
За основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи, кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост,
кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението, както и причинната
връзка между това действие и нарушаването на правата му като собственик.
От представени по делото
писмени доказателства, а именно нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка №4/2000г., нотариален акт за
дарение на недвижим имот №81/2015г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот
№82/2015г.; и Протокол за делба от 29.08.1991г., вписан с акт №114/04.08.2015г.
се установява, че ищците са собственици на УПИ III- 1129 в кв.251 по плана на
гр.Велинград, находящ се на ул."**********" *.
По делото са приети съдебно- икономическа
експертиза- основна и допълнителна и съдебно- техническа експертиза, които
съдът кредитра като пълни и обективно изготвени.
От събраните по делото гласни доказтелства, чрез
разпита на свидетелите Н.А.Г., Х.Г.М.*, Ц.В.В., безспорно се установява, че
през месец септември 2017 г. на имотната граница межуд имота на ищците и този
на ответника бил паркиран първоначално голям камион, а впоследствие на негово
място бял бус. От разпита на свидетелите не става ясно кой е авторът на това
действие. Никой от свидетелите не е бил очевидец, нито може да възпроизведе по
косвен път кой е паркирал процесните превозни средства. Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания като хармонизиращи си помежду си и непротиворечиви, като
счита, че показанията на свидетеля Ж.К.Б. са неинформативни, поради което не
следва да ги обсъжда. При съобразяване
изложеното съдът намира, че по делото не се установява автор на твърдяното
противоправно поведение да е ответникът, нито лично, нито то да е извършено по
негово нареждане.
С оглед на изложеното при
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че ищците не са провели пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на спорното право, а именно, че ответникът е извършил действието, което препятства упражняване
правото им на собственост. Само на това основание предявеният иск с
правно основание чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД
За основателност на предявения иск ищците следва да докажат пълно и
главно, че са претърпяли твърдените имуществени вреди в претендирания размер,
настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, като на основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината
се презюмира.
Предвид изложеното по- горе ответникът
не дължи и обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като по делото не
се установява противоправното му поведение. Ето защо предявеният осъдителен иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен само на това основание.
По разноските
При съобразяване
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 480 лв., от които сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат,
съгласно представените доказателства, а сумата от 80 лв.- депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.В.
ЕГН: **********, Е.И.В., ЕГН: **********, С.В. Ж. с ЕГН: **********, Д.Х.С.,
ЕГН: **********, Ц.Д.В.-С., ЕГН: ********** и Ц.Н.В., ЕГН: ********, всички с
адрес за получаване на съобщения: гр.Велинград, ул.”**********” *, против В.А.Г. с ЕГН-**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от
ЗС, с който се иска ответникът да бъде осъден да премахне всякакви предмети, включително МПС, разположени в участъка
около южната граница откъм улица "**********", на собствения им имот
УПИ III- 1129 в кв.251 по плана на гр.Велинград, находящ се на ул."**********"
* и пречещи на изграждането на ограда между двата съседни имота, в съответствие
с влязлото в сила Разрешение за строеж от 28.03.2006г., презаверено на
24.03.2009г. и презаверено на 29.01.2015г. и Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа за
масивна ограда Обр.2 от 28.09.2017г., и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да им заплати обезщетение от 1250 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА А.Н.В. ЕГН: **********, Е.И.В., ЕГН: **********,
С.В. Ж. с ЕГН: **********, Д.Х.С., ЕГН: **********, Ц.Д.В.-С., ЕГН: **********
и Ц.Н.В., ЕГН: ********, всички с адрес за получаване на съобщения:
гр.Велинград, ул.”**********” *, ДА
ЗАПЛАТЯТ на В.А.Г. с ЕГН-**********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лв., представляваща сторените от
ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА