РЕШЕНИЕ

№1004

гр.Бургас, 31.07.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в заседание при закрити врати на 27 юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С.Х., в присъствието на прокурора Дарин Х., като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 841 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Г.П.Х. ЕГН:********** със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат М.И. ***.

Ответник по жалбата е председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Г..

Предмет на обжалване е заповед № 3-926/15.04.2020г. на ответника, с която на жалбоподателя, заемащ длъжност директор на ТДНС Бургас с ранг държавен агент ІІ степен, е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност“ за срок от една година, като е понижен в ранг специален агент І степен, за извършено нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано по чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС, вр. с чл.110д ал.1 т.11 от ППЗДАНС. В заповедта е посочено, че с констатираното бездействие жалбоподателят е нарушил правилата за поведение по чл.6 т.6, чл.50, 52, 53 и 61 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС (ЕК), утвърден със заповед № З-2904/12.10.2018г. на председателя на ДАНС. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че в периода от 19.05.2019г. до 26.09.2019г. жалбоподателят, като директор на ТДНС Бургас, не е уведомил ръководството на ДАНС за технически проблем със служебен автомобил Форд Мондео с рег. № ******, изразяващ се в дефектирал компонент – горивна помпа на автомобила, който не подлежи на гаранционно обслужване поради нарушаване на гаранционните условия още през 2016г. Неправилните действия на Х. довели до невъзможност за ползване на автомобила в периода от 19.05.2019г. до 26.09.2019г. и щета на бюджета в размер стойността на необходимия ремонт на автомобила.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения – формални и напрактика липсващи мотиви относно част от обстоятелствата, явяващи се фактическо основание за налагане на оспореното дисциплинарно наказание; липса на мотиви относно налагането на максималния срок на наказанието. Прави се възражение за нарушение по чл.110ж от ЗДАНС, което според защитата е съществено и води до незаконосъобразност на заповедта. Оспорва се фактическата обстановка по заповедта, като се формулират съответни фактически твърдения. Оспорва се приетото от наказващия орган, че Х. умишлено не е уведомил ръководството за техническата повреда на автомобила, за да може разходът за ремонта да остане за сметка на бюджета на ДАНС. Оспорват се всички доводи на ответната страна за нарушение на етичните правила, уредени в ЕК. Правят се доводи за нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че наказанието съдържа както понижаване в ранг, така и понижаване в степен едновременно, което защитата намира за недопустимо. Правят се доводи за неприложимост към случая на нормата на чл.110д ал.1 т.11 от ППЗДАНС, поради противоречието му със ЗДАНС. Прави се възражение за несъответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на констатираното нарушение. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се съдът да постанови заличаване на наказанието. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемането му. Оспорва жалбата устно в съдебно заседание и писмено – с подробни доводи за неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат. Сочи доказателства.

Прокурорът счита жалбата за основателна, а оспорената заповед за незаконосъобразно, като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Прави доводи за нарушение по чл.6 от АПК при определяне на наказанието. Иска заповедта да бъде отменена. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

Фактите по случая в съществената си част са безспорни между страните и се установяват от събраните доказателства.

От представената кадрова справка се установи, че жалбоподателя Г.Х. първоначално е назначен на длъжността разузнавач І степен в служба Сигурност към РДВР Бургас, със заповед на министъра на вътрешните работи от 11.09.1996г. В последващите години Х. е заемал различни длъжности в тази служба, а след приемането на ЗДАНС – в ТДНС Бургас. От 01.11.2015г. до 16.05.2016г. е бил и.ф. директор на ТДНС Бургас, а от 17.05.2016г. до момента е директор на същата териториална дирекция. В периода на службата си Х. е получил общо осем награди, съответно през 1997г., 2002г., 2006г., 2013г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. Изрично е посочено в справката, че служителят няма наложени дисциплинарни наказания.

От приложената заповед № RB202001-001-03-3-1-313/13.11.2014г. на председателя на ДАНС се установи, че за ползване от ТДНС Бургас е разпределен автомобил Форд Мондео с рег.№ ******, произведен през 2014г. Приложен е и препис от договор от 16.09.2014г. с който ДАНС възлага, а Мото Пфое ЕООД приема да извърши всички фактически и правни действия по доставка и гаранционно обслужване на моторни превозни средства, сред които и посочения по-горе Форд Мондео, срещу заплащане на договорената цена. Съгласно чл.12 от договора гаранционния срок е 60 месеца. Според договореното, едно от условията за да бъде в сила гаранцията на процесния автомобил е било предоставянето на вещта за сервизно обслужване най-късно до 21.07.2016г., но не по-късно от изминаването на 20 000км. пробег. В нарушение на договореното автомобилът е бил представен за обслужване на 23.08.2016г., при изминат пробег 37 800км. При това договорно нарушение гаранцията на автомобила отпаднала, а експлоатацията му продължила под разпореждането на директора на ТДНС Бургас Х.. Няма данни Х. да е уведомил ръководството на ДАНС за отпадането на гаранцията.

През м.април 2019г. при експлоатацията на автомобила започнала да свети сигнална лампа за наличие на технически проблем. По разпореждане на Х. превозното средство било представено на сервиз на Мото Пфое ЕООД, при което техническите лица констатирали дефектирала горивна помпа. Последната следвало да се подмени срещу заплащане (при липсата на валидна гаранция) на 1 036.33лв. с ДДС, за което била издадена проформа фактура. В тази връзка Х. се консултирал със служител  на Специализирана административна дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността“  на ДАНС, при което бил уведомен, че съобразно действащите правила за разходване на бюджетни средства, ДАНС няма да поеме разходите за ремонта преди изтичане на договорения гаранционен срок за автомобила през м.септември 2019г. Предвид липсата на възможност за отремонтиране на автомобила, Х. разпоредил същия да се спре временно от експлоатация, изчаквайки изтичането на гаранционния срок. Х. не уведомил ръководството на ДАНС за спирането на автомобила от експлоатация.

Във връзка с горното съдът взема предвид приложеното по делото указание рег. № RB202001-001-03-ФС-6-416/21.03.2017г. на заместник председателя на ДАНС, до директорите на териториални дирекции на ДАНС, относно установяване на ред за извършване на гаранционни и следгаранционни ремонти и технически обслужвания на служебните автомобили. Изрично е посочено в указанията, че следгаранционен ремонт, т.е. ремонт за сметка на бюджета, се извършва на МПС, на които определения гаранционен срок е изтекъл. Не е предвидено в случаи като процесния извършване на бюджетни разходи за ремонт на МПС, чиято гаранция е отпаднала поради неизпълнение на гаранционните условия, но не е изтекъл определения гаранционен срок. Тези указания са в синхрон с информацията, която служебно е била предоставена на Х. от САД ФСУС.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията, предоставени с нормата на чл.92 ал.1 от ЗДАНС. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и от външна страна съдържа реквизитите, посочени в чл.92 ал.2 от ЗДАНС. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Налице са основание за оспорване на заповедта по чл. 146 т.3 и 4 от АПК – допуснати са съществени нарушения на процесуалния закон и противоречие с материалноправни разпоредби.

Наказващият орган е приел, че констатираните факти следва да се квалифицират като дисциплинарно нарушение по чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ЕК). Посочил е пет нарушени правила на Етичния кодекс (последният е приложен към преписката) – чл.6 т.6, чл.50, 52, 53 и 61 от ЕК. Посочването е общо и макар да са цитирани текстовете на нормите, липсват правна обосновка относно наличието на предпоставките за приложимост на всяка от тях. Такава обосновка е необходима, според правилото на чл.92 ал.2 т.4 и 7 от ЗДАНС, а липсата и е съществено процесуално нарушение, тъй като препятства правото на привлеченото към отговорност лице да се защити по правилното приложение на закона.

Посочената като нарушена норма на чл.6 т.6 от ЕК въвежда принципи на поведение при осъществяване дейността на държавните служители в ДАНС – „отговорност, обективност и безпристрастност – поведение при стриктно спазване на нормативните разпоредби, етичните и професионални стандарти; точно, обективно и непредубедено изпълнение на служебните задължения, като държавният служител вярно, точно и безпристрастно събира, анализира и оценява всички факти и обстоятелства, свързани с работата му, без да допуска влияние на собствени или чужди интереси и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност или предубеденост. Множеството въведени принципни изисквания в цитираната норма допуска множество варианти на поведение, отклоняващо се от тях. Затова посочването на чл.6 т.6 от ЕК като нарушена норма, без свързване на установените действия и бездействия на жалбоподателя с някое от възможните отклонения от предписаното поведение, е напълно неясно относно формираните от органа правни изводи по този въпрос.

Съгласно чл.50 от ЕК със своето лично поведение и чувство за отговорност държавният служител дава примерна другите служители, а служителят на ръководна длъжност – и по отношение на подчинените си – като изпълнява служебните си задължения качествено и в срок. Тази разпоредба е неприложима в процесния случай, тъй като урежда начина, по който следва да се изпълняват служебните задължения от служителите в ДАНС. За да се пристъпи към извършване на преценка за изпълнение на чл.50 от ЕК следва преди всичко да е налице установено конкретно задължение на служителя. В случая Х. е привлечен към отговорност затова, че през посочения период не е информирал ръководството на агенцията за обстоятелствата около техническото състояние на служебния автомобил, невъзможността същия да се експлоатира без извършването на ремонт и решението на жалбоподателя, в качеството му на директор на ТДНС Бургас, за временно преустановяване експлоатацията на автомобила. Никъде в мотивите на оспорената заповед не се обосновава извод, че предоставянето на тази информация на ръководството на ДАНС в конкретната ситуация е било служебно (а не етично) задължение на Х., чието изпълнение е дефинирано чрез качество и срок.

Съгласно чл.52 от ЕК държавният служител поставя пред ръководителите си открито и честно проблемите, с които се сблъсква в процеса на работа или при изпълнението на възложените му задачи, като се консултира с тях с цел разрешаването им. Нарушение на това етично правило в случая липсва. Цитираната норма изисква предоставяне на информация от долустоящия пред горестоящия служител на ДАНС не изобщо и не като самоцел, а с ясно дефинирана цел – разрешаването на проблеми, с които служителят се сблъсква в процеса на работа или при изпълнението на възложените му задачи. В случая Х. добросъвестно е събрал информация, че съобразно утвърдените вътрешни правила е недопустим бюджетен разход за ремонт на автомобила преди изтичането на договорения гаранционен срок. (Доколко това правило е разумно и уместно не е предмет на обсъждане по настоящото дело.) При така установените правила поставянето на проблема пред ръководителите не би могло законосъобразно да постигне целта по чл.52 от ЕК. „Разрешаването“ на проблема е предполагало отпускане на бюджетни средства в нарушение на установените правила и Х. не би трябвало да търси от ръководителите си съдействие в тази насока. Вместо това, при съобразяване с правилата, както и с ръководните си правомощия, Х. е взел решение да изчака изтичането на срока на гаранцията, след което да бъде извършен ремонта на автомобила.

Съгласно чл.53 от ЕК държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи. Нарушение на тази норма също липсва. От фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната заповед, не може да се направи извод, че информацията за служебния автомобил, която Х. не докладвал пред началниците си, представлява дължим отчет за изпълнението на възложена му конкретна задача. Липсва обосновка, свързваща приетите за установени факти с подобни правни изводи, което напрактика е липса на мотиви, представляваща съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност да се провери правилността на приложението на закона.

Съгласно чл.61 от ЕК държавният служител, в качеството си на ръководител, е пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност. Тази разпоредба е посочена като нарушена общо, също без мотиви, свързващи установените факти с предвидените в нея хипотези. Изобщо наказващият орган не е посочил дали счита за приложими и трите хипотези на чл.61 или някоя от тях. Не е изложил мотиви дали и защо счита соченото непредаване на информация за непрофесионално или за пристрастно или за неефективно изпълнение на служебната дейност от страна на директора на ТДНС Бургас.

Сумирайки изложеното съдът приема, че от мотивите на заповедта не може да се направи извод за наличието на нарушение на посочените в нея правила на Етичния кодекс, т.е. липсва материално основание по чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС за налагане на оспореното дисциплинарно наказание. Тук с оглед яснота на предмета на делото следва отново да се подчертае, че Х. не е привлечен към дисциплинарна отговорност затова, че през 2016г. е допуснал неизпълнение на гаранционните условия, довело до отпадане на гаранцията. Жалбоподателят не е наказан и затова, че е скрил обстоятелствата около отпадането на гаранцията. В началото на 2019г. срокът по чл.89 от ЗДАНС за търсене на дисциплинарна отговорност за евентуално нарушение през 2016г. е изтекъл, поради което отпадането на гаранцията на автомобила е било единствено факт, който следва да се вземе предвид при управлението на ТДНС Бургас. Именно това е сторил Х., като се е съобразил от една страна с техническото състояние на автомобила, а от друга - с правилата за извършване на разходи за ремонт на служебните автомобили. Това правилно управленско решение не е било съобщено на ръководството, но по делото не е установено задължение за такъв доклад.

Определянето на вида на наказанието в оспорената заповед, също е извършено в нарушение на материалния закон, както и при допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви.

Дисциплинарнонаказващият орган е приел за приложимо правилото на чл.110д ал.1 т.11 от ППЗДАНС, според което при нарушаване на етични правила за поведение, регламентирани в ЕК, се налага дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен или длъжност", т.е. наказанието, предвидено в чл.90 ал.1 т.4 от ЗДАНС - понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност, за срок от три месеца до една година. Поради това, че цитираната разпоредба на ППЗДАНС предвижда в процесния случай да се наложи този вид наказание, органът не е изложил мотиви относно вида на наказанието.

Разпоредбата на чл.110д ал.1 от ППЗДАНС, предвиждаща задължително налагане на определен вид дисциплинарно наказание при констатация на визираните в нея видове дисциплинарни нарушения, е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.94 ал.1 от ЗДАНС, според която при определяне вида на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Предвид това противоречие и на основание чл.5 ал.1 от АПК следва да се прилага не ППЗДАНС, а ЗДАНС, т.е. вида на наказанието е следвало да се определи по реда на чл.94 ал.1 от ЗДАНС, което не е сторено и ако органът бе взел предвид посочените в закона значими обстоятелства, вероятно щеше да определи друг вид наказание. Все пак това остава неясно, тъй като мотиви в тази насока липсват в заповедта.

Отново във връзка с определяне вида на наказанието, следва да се отбележи, че дори да беше приложима нормата на чл.110д ал.1 от ППЗДАНС, тази норма предвижда „дисциплинарно наказание понижаване в ранг, степен или длъжност", т.е. три различни по вид наказания и отново за дисциплинарнонаказващия орган стои задължението по чл.94 ал.1 от ЗДАНС да изложи надлежни мотиви защо е определил именно първото наказание. Такива мотиви в заповедта липсват.

Незаконосъобразно е определен и размера на наказанието, който следва да е съобразен отново с изискванията на чл.94 ал.1 от ЗДАНС. В заповедта има констатации относно значими в тази насока обстоятелства – Х. е бил многократно поощряван за добро изпълнение на службата и не е бил наказван за допуснати предходни дисциплинарни нарушения. Не ясно обаче, защо при тези обстоятелства размера на наказанието е бил определен към установения от закона максимум. В заповедта, като мотив за определяне на максималния размер на наказанието е посочено, единствено че нарушението на служебната дисциплина засяга нормите на етичното поведение. Засягането на нормите на етичното поведение обаче е част от състава на дисциплинарното нарушение и не може да се разглежда като обстоятелство по чл.94 ал.1 от ЗДАНС, значимо при определяне размера на наказанието.

В мотивите на заповедта органът е формирал фактически констатации относно настъпилите от поведението на Х. вредни последици. Липсва препращане към тях при определяне вида и размера на наказанието, но тъй като същите са обстоятелства по чл.94 ал.1 от ЗДАНС следва да бъдат обсъдени от съда. Прието е, че несвоевременното докладване на обстоятелствата около служебния автомобил (допуснато от Х. спрямо ръководството) е довело до невъзможност автомобила да се ползва по предназначение за изпълнение на служебни задачи на ТДНС, както и до възникване на непредвидени разходи за агенцията. Прието е и това, че поведението на директора на ТДНС, станало известно на другите служители, създава предпоставка за демотивация на личния състав по отношение спазването на установения ред за експлоатация на служебните автомобили. Съдът приема, че вреди като посочените не са настъпили в следствие на очертаното в заповедта бездействие (недокладване) на Х. през процесния период от 19.05.2019г. до 26.09.2019г. Наистина автомобилът е бил неизползваем в посочения период поради техническа повреда, но евентуалния доклад от Х. не би могъл да доведе до своевременно отремонтиране, поради недопускащите такъв разход вътрешни правила. Също така доклад от Х. не би могъл да „спести“ бюджетния разход за необходимия ремонт, тъй като гаранцията на автомобила вече е била отпаднала. Поведението на Х. през процесния период не може да създаде предпоставка за демотивация на останалите служители, тъй като не представлява нарушение на посочените в заповедта етични правила. Всички посочени вредни последици биха могли да се отнесат към периода на 2016г., но наличието на извършени тогава дисциплинарни нарушения е извън предмета на настоящото дело. Що се отнася до процесния период от 19.05.2019г. до 26.09.2019г., очертаното в заповедта поведение на Х. не осъществява признаците на дисциплинарно нарушение.

Сумирайки изложеното съдът прие, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за оспорването и по чл.146 т.3 и 4 от АПК. По повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Съдът счита за неоснователно немотивираното възражение на ответната страна за прекомерност на размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 600лв. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Настоящото дело е с повишена фактическа и правна сложност. Касае се за случай, който е регулиран не само от нормите на закона, а и от подзаконови норми, както и от множество ведомствени правила за служебно поведение. Самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание посочва като нарушени множество етични норми на поведение.  Констатирана и обоснована е приложимост на чл.5 ал.1 от АПК. Делото е над 350 листа. Затова съдът счита, че договореното адвокатско възнаграждение в случая не е прекомерно, а е адекватно на положения адвокатски труд и следва да бъде присъдено изцяло в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Х. ЕГН:********** със съдебен адрес ***, заповед № 3-926/15.04.2020г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ с адрес гр.София, бул.Черни връх 45, да заплати на Г.Х. 610лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :