РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Белоградчик, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200251 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Делото е образувано е по Жалба на Б. С. Н., в качеството му на Кмет на
Община – Белоградчик, против Наказателно постановление № 29/ 02.10.2023
г. на Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и
водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на осн. чл. 156, ал. 1, предл. 1 – во
във вр. с чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), му е
наложена „Глоба” в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 156, ал. 1, предл.
1 – во, във вр. с чл. 113, ал. 3 от същия Закон.
В Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че не е
налице бездействие от негова страна, тъй като системно е организирал
почистването и изхвърлянето на отпадъци от замърсените терени, но тези
места отново са били замърсявани от недобросъвестни граждани. Излагат се
аргументи, че на тези нерегламентирани сметища се поставят табели,
забраняващи изхвърлянето на отпадъци, които след ден, два се премахват и
местата отново се замърсяват. Жалбоподателят твърди, че е в невъзможност
1
да контролира тези замърсявания, тъй като те се извършват в тъмната част на
денонощието, местата не се охраняват постоянно, а площите са големи.
Излагат се доводи, че замърсяванията са описани в завишен обем от страна на
контролните органи. Твърди се, че по – голяма част от имотите, за които
жалбоподателят е наказан, са собствени на физически и юридически лица, а
за някои от терените е трудно да бъдат установени собствениците им, поради
което и изпълнението на тези предписания се явява невъзможно.
Жалбоподателят е представляван в процеса от адв. Р. Д. от АК – Видин.
В хода на съдебните прения, процесуалния представител на жалбоподателя,
пледира съда да отмени Наказателното постановление. Подробни доводи са
изложени в представените по делото Писмени бележки.
По искане на пълномощникът на жалбоподателя, по делото са
допуснати и разпитани свидетелите А. И. Т. и Р. Л. Ж. – и двамата от гр. Б.,
обл. В.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
И. Х., оспорват жалбата. В съдебно заседание същия се явява и пледира, съда
да потвърди издаденото Наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Подробни съображения са изложени и в представени по
делото Писмени бележки.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна
– М. Н. А. – актосъставител и М. М. А. – свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е от лице, с право на жалба – наказаното
лице, пред компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетелите на въззиваемата страна, се установи следната
фактическа обстановка: На 04.05.2023 г., свидетелите М. А. и М. А., всяка от
тях – на длъжност „главен експерт” при РИОСВ – Монтана, направление
„Управление на отпадъци и опазване на почвата”, извършили проверка на
територията на Община – Белоградчик, обл. Видин. В хода на извършената
проверка констатирали замърсявания на терени в границите на града, описани
2
в т. III от Констативен протокол № УО ма, мм, бг, ад – 33 от 04.05.2023 г.
Отпадъците, които установили били строителни материали, битови отпадъци
и биоразградими такива. Със същия Протокол били дадени предписания да се
почистят замърсените терени в срок до 02.06.2023 г., като задълженото лице
за това бил Кмета на Община – Белоградчик. На 25.07.2023 г. била извършена
последваща проверка, с цел да провери дали са изпълнени Предписанията,
дадени с Констативен протокол УО – 33 от 04.05.2023 г. със срок на
изпълнение 02.06.2023 г. На проверката, извършена на 25.07.2023 г., отново
присъствал представител на Община – Белоградчик – А. Т. – Зам. Кмет на
Община – Белоградчик. В хода на същата, контролните органи установили, че
предписанията не са изпълнени, като от общо 9 терена били почистени само
3, а в останалите 6 терена отново били открити битови, биоразградими
отпадъци и строителни материали. За горната констатация бил съставен
Констативен протокол № УО мм, ма – 98 от 25.07.2023 г.
И тъй като даденото предписание не било изпълнено, на Кмета на
Община – Белоградчик била изпратена покана да се яви в РИОСВ – Монтана
на 11.08.2023 г. в 15.00 ч. за съставяне на АУАН. Същият не се явил на
посочените дата и час, поради което му бил съставен АУАН № УОма – 15/
11.08.2023 г., в негово отсъствие – за нарушение на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.
113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците. АУАН е връчен на
нарушителя на 21.08.2023 г. срещу Разписка /л. 12 от делото/.
От своя страна, свидетелите на въззиваемата страна А. Т. заявяват с
показанията си, че замърсените терени са били почиствани редовно от страна
на Общината, поставяни са табели забраняващи изхвърлянето на боклук на
тези места, назначавани са пазачи, които да охраняват тези места, но въпреки
това замърсяването от недобросъвестни граждани продължавало. Табелите
били премахвани веднага след поставянето, а непосредствено след
почистването на терените, същите отново били замърсявани от населението.
Проблемът станал нерешим, тъй като е физически невъзможно тези места да
се охраняват денонощно. Св. Р. Ж. заяви, че в качеството си на Общински
съветник е съблюдавал за чистотата на терените в града, виждал е, че
общински служители са ги почиствали, но непосредствено след това местата
отново са били замърсявани.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадено Наказателно
3
постановление № 29/ 02.10.2023 г. на Директора на Регионална Инспекция по
опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на жалб.
Б. Н. – Кмет на Община – Белоградчик, е наложена „Глоба” в размер на 2 000
лв. – на осн. чл. 156, ал.1, предл. 1 – во, във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗУО.
Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
При анализа на така събрания по делото писмен и устен доказателствен
материал, обсъден по отделно и в неговата съвкупност, съдът намира, че по
делото е доказано по един безспорен и категоричен начин извършването на
административно наказание.
Установи се, че на 04.05.2023 г., е извършена проверка от страна на
контролните органи и е констатирано замърсяване на терени на територията
на гр. Белоградчик, обл. Видин, описани в т. III от Констативен протокол №
УО ма, мм, бг, ад – 33 от 04.05.2023 г. Отпадъците, които установили били
строителни материали, битови отпадъци и биоразградими такива. Поради
това, със същия Протокол са били дадени предписания да се почистят
замърсените теР. в срок до 02.06.2023 г., като задължено лице е бил Кмета на
Община – Белоградчик. Предписанията са дадени на осн. чл. 113, ал. 3 от
ЗУО. Дадените предписания били – да се почистят замърсените теР. в срок до
02.06.2023 г. Констативният протокол № УО – 33 от 04.05.2023 г. е връчен на
представител на Общината – А. И. Т. в качеството му на Зам. Кмет и е
подписан без възражения. При извършена последваща проверка на 25.07.2023
г. за изпълнение на дадените предписания, контролните органи констатирали,
че дадените такива не са изпълнени и от общо деветте замърсени терена, били
почистени само три, а в останалите шест отново били открити отпадъци. Тази
констатация била обективирана в Констативен протокол № УО мм, ма – 98 от
25.07.2023 г.
Задължителното предписание, е указване на фактическите действия,
дължимо поведение, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи, дейност. Предписанието изисква
активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него
срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и
предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
4
контролните органи административна принуда, предписанието е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на
АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и
дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.
В случая, безспорно е доказано, че предписанията не са били
изпълнени. Доказателство за това са личните възприятия на свидетелите на
въззиваемата страна, извършили проверка на теР.те, за които са дадени
предписания. Същите са установили наличието на отпадъци на местата, за
които са дадени предписания, че следва да бъдат почистени.
Нещо повече – дори и свидетелите на жалбоподателя – св. Т. и св. Ж.
заявиха в разпитите си, че тези „невралгични“ терени постоянно се
замърсяват от населението и проблема е нерешим, въпреки полаганите от
страна на Общината усилия. И двамата свидетели заявиха, че е имало
замърсявания на тези места в момента на извършване на проверката на
25.07.2023 г.
Само с горната констатация – неизпълнение на дадено предписание,
дадено по реда на чл. 113, ал. 3 ЗУО, на практика се реализира състав на
административно нарушение. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав
на чл. 156, ал.1, предл. 1 – во ЗУО, е именно само по себе си неизпълнение на
дадено предписание по чл. 113, ал. 3 същия закон, дадено в рамките на
правомощията на контролните органи.
Свидетелите на въззиваемата страна заявиха, че в РИОСВ – Монтана не
е постъпвало Искане от страна на Община – Белоградчик за продължаване
срока на изпълнение на предписанията, нито пък дадените такива са били
обжалвани по реда на АПК. Поради това, се налага правния извод, че същите
са подлежали на задължително изпълнение от страна на адресата към който са
отправени.
Дори и да са състоятелни твърденията на жалбоподателя, че тези места
са често замърсявани от гражданите на населеното място, че е невъзможно
денонощното охраняване на тези обекти, то в настоящото производство съдът
не може да изследва въпроса за законосъобразността на предписанието. Тази
преценка се извършва по друг процесуален ред – по реда на АПК и пред друг
съд – Административен съд. Поради това, съдът не може да възприеме тази
защитна теза и да отмени оспореното Наказателно постановление на това
5
основание. За конкретния казус правнорелевантно е, че са дадени
задължителни предписания, същите не са оспоР. и са подлежали на
задължително изпълнение. Налице е констатация че не са изпълнени и това
обуславя основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност.
Поради това, съдът приема, че е доказано извършването на
административно нарушение от страна на наказаното лице, свеждащо се до
неизпълнение на дадено задължително предписание. Осъществяването му е
доказано по несъмнен начин, което предопределя извод за законосъобразност
на НП.
При извършения от страна на съда служебен контрол за
законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, съдът не констатира допускането на съществени процесуални
нарушения. АУАН и наказателното постановление съдържат всички
задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове,
надлежно връчени са на наказаното лице. Изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна
квалификация на деянието. АУАН и Наказателното постановление са
издадени при изяснена фактическа обстановка. Нарушението в двата основни
акта е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е
описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.
Доказана е материалната компетентност на актосъставителя и
длъжностното лице, издало оспорваното Наказателно постановление.
Съдът приема, че правилно определена е и административнонаказателна
разпоредба, въз основа на която от жалбоподателя е ангажирана отговорност
– чл. 156, ал. 1, предл. 1 – во ЗУО, по смисъла на която, за неизпълнение на
предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на физическите лица се налага глоба
в размер от 2 000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена
санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Правилен е и вида на наложеното наказание „Глоба”, предвидена за
нарушение, извършено от физическо лице, каквото е жалбоподателя.
6
Законосъобразно е определен и размера на наказанието – 2 000 лв., като
същият е в законоустановения минимум, предвиден в санкционната
разпоредба.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, а съгласно ал. 5
на същия законов текст, размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Предвид изхода на делото – съдът потвърждава издаденото НП, то
жалбоподателят, е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
разноските по делото, направени от въззиваемата страна за юрисконсулт.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.
37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредба да заплащането на правната помощ,
който предвижда размер на възнаграждението защита по дела по реда на
ЗАНН, в диапазон 80 – 120 лв. В случая, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29/ 02.10.2023 г . на
Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и
водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на Б. С. Н., ЕГН **********, в
качеството му на Кмет на Община – Белоградчик, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лв. –
на осн. чл. 156, ал.1, предл. 1 – во от Закона за управление на отпадъците, във
7
връзка с чл. 113, ал. 3 от същия закон.
ОСЪЖДА Б. С. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална
Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана,
ул. „Юлиус Ирасек“ № 4, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8