№ 243
гр. Сливен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500276 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №76/29.04.2022г. по
гр.д.№1361/2021г. на Н. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от Р. А. С. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр.
София иск по чл.439, ал.1 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване
недължимост, поради изтекла погасителна давност на сумите: 4858,89лв. -
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-
01320082/07.01.2009г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, в
качеството му на кредитор и Р. А. С., в качеството й на кредитополучател,
1365,26лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009г. до
29.07.2011г., 1225,78лв. – мораторна лихва за периода от 29.05.2009г. до
02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.09.2011г. до изплащането й, както и разноски от 249лв., за които суми и
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №954/2011г. по описа на НЗРС. С
решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 300лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
1
производство Р. А. С. чрез пълномощник адв. М. Р. от АК – С.З. и с нея се
атакува решението изцяло.
В жалбата си въззивницата посочва, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и не почива на събраните по делото доказателства.
Посочва, че районният съд е възприел фактическата обстановка, така, както е
посочена от ответната страна, без да извърши реална проверка на фактите.
Така приетата фактическа обстановка не намирала подкрепа в приетите по
делото доказателства. По делото не били приложени никакви доказателства
относно подаване на молба за образуване на изпълнително дело през 2012г.,
нито самото изпълнително дело. По този начин счита, че извода на съда е
напълно неподкрепен от доказателствата по делото и немотивиран. На
следващо място посочва, че извода на съда за началната дата, от която
започва да тече погасителната давност – 15.11.2013г. е неправилен. Посочва,
че падежът на последната погасителна вноска е 29.07.2011г. Подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание, каквото е производството по чл.410 от ГПК не представлявало
предприемане на действие по принудително изпълнение и не спирало
погасителната давност. Изпълнително производство при ЧСИ Г. било
образувано на 02.08.2017г. и към този момент погасителната давност била
изтекла. Посочва, че давността била изтекла още на 29.07.2016г. Липсвали
доказателства за образувано преди тази дата изпълнително производство и за
реално извършвани действия по принудително изпълнение. Липсвало
доказателство за реално извършено плащане в размер на 409,60лв. през 2014г.
Посочва, че по изп. д. №7715/2017г. не били извършвани никакви действия
по принудително изпълнение, като е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК на 07.03.2020г. Дори и да се приемело, че има действително плащане
на 23.01.2014г., то от този момент до датата на прекратяване – 07.03.2020г.
били изтекли повече от 6 години. Посочва, че първото действие по
принудително изпълнение е извършено едва на 02.10.2020г. С оглед
изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковата
претенция. Претендира присъждане на направените по делото пред двете
съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
2
от въззиваемата страна – ответника в първоинстанционното производство
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр. София чрез пълномощника
юриск. Л. Н..
По делото няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр. София оспорва жалбата като неоснователна.
Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и
обосновано и моли за потвърждаването му. Посочва, че районният съд
подробно е посочил изпълнителните действия, предприети по изп.д.
№111/2012г. на ЧСИ Надя Г. и по изп.д. №7715/2017г. на ЧСИ Г. Г.,
доказващи, че вземанията не са погасени по давност. Не е изтекъл период от 5
години, в който не са извършвани изпълнителни действия, за да се счете
давността за изтекла. Посочва, че молбата за образуване на изпълнителното
дело, съдържаща възлагане по чл.18 от ЗЧСИ прекъсва давността. Счита, че
до приемането на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
се прилага Постановление №3/18.11.1980г. и по време на изпълнителното
производство давността не е текла. Сочи съдебна практика в тази насока.
Сочи практика и относно разликата между давностния и перемпционния срок.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
Въззивният съд е събрал доказателство, допуснато от
първоинстанционния съд, но останало несъбрано, поради опущение.
В с.з. въззивникът Р. А. С., редовно призована, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от процесуален представител по
пълномощие адв. М. Р. от АК – С.З., която посочва, че поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з., въззиваемото дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД,
гр. София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск.
Н.В., която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в
3
отговора съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди
решението на Н.я районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Въззивната жалба е неоснователна.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към
нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установени от
събраните от въззивния съд доказателства, допуснати от първоинстанционния
съд, но несъбрани, поради опущение, както следва:
На 25.01.2012г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
подал молба за образуване на изпълнително производство и извършване на
изпълнителни действия против длъжника Р. А. С. до ЧСИ Надя Г., рег. №836,
район на действие СлОС, въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2011г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№965/28.09.2011г. по ч.гр.д. №954/2011г. по описа на НЗРС.
Въз основа на молбата било образувано изп. дело №20128360400111 по
описа на ЧСИ Надя Г.. С молбата за образуване на делото, взискателят
4
възложил на ЧСИ Г. извършване на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На 20.02.2012г. лично на длъжника Р. С. е връчена ПДИ – по пощата
обратна разписка.
На 10.01.2014г. ЧСИ Г. е постановила пристъпване към принудително
изпълнение на 25.02.2014г., като за тази дата е насрочила опис и оценка на
движими вещи, находящи се в жилището на длъжника С.. Призовката за
принудително изпълнение е връчена на длъжника чрез съпруга й на
15.01.2014г.
На 22.01.2014г. длъжникът Р. А. С. се явила лично в кантората на ЧСИ
Г., като внесла 450лв. по делото и се задължила писмено да внася всеки месец
по 100лв., като преди датата на описа ще внесе 100лв. Съставен бил протокол
от 22.01.2014г., подписан от ЧСИ Г. и длъжника Р. А. С..
От внесените по сметката на съдебния изпълнител 450лв. на взискателя
била преведена по банков път сумата от 409,60лв. на 23.01.2014г., отразено в
протокол и върху изпълнителния лист.
На 22.04.2016г. въз основа на договор за прехвърляне на вземания,
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД цедирал на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД всички свои вземания спрямо длъжника Р. А.
С., произтичащи от договора за потребителски кредит №PLUS-
01320082/07.01.2009г. Длъжника е уведомен за цесията.
На 01.03.2017г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр. София
подал молба до ЧСИ Г. за извършване на справка за трудово правоотношение
на длъжника и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
На 31.03.2017г. взискателят подал молба за прекратяване на
производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и връщане в оригинал
на изпълнителния лист.
С постановление от 06.04.2017г. ЧСИ Г. е прекратила изпълнителното
производство по изп. дело №20128360400111, на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
На 02.08.2017г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр. София е
подал молба за образуване на изп. дело пред ЧСИ Г. Г., рег. №915, район на
действие СлОС въз основа на изп. лист от 21.10.2011г., издаден по ч.гр.д.
№954/2011г. на НЗРС, съдържаща възлагане на всички действия по чл.18 от
5
ЗЧСИ.
По образуваното изп. д.№7715/2017г. е наложен запор върху банковата
сметка на длъжника Р. А. С. в „Банка ДСК” ЕАД на 16.08.2017г.
Изп. дело №7715/2017г. по описа на ЧСИ Г. е прекратено с
постановление от 19.02.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на молба от 25.06.2020г. и изп. лист от 21.10.2011г., издаден
по ч.гр.д.№954/2011г. на НЗРС е образувано ново изп. дело №1165/2020г. по
описа на ЧСИ Г.. По него е наложен запор върху банковата сметка на
длъжника Р. А. С. в „Банка ДСК” ЕАД на 08.09.2020г. От наложения запор по
изпълнителното дело постъпват регулярно суми.
По искане на взискателя, с разпореждане от 01.09.2020г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника на
03.11.2020г.
С молба от 05.08.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ Г. продължаване
на изпълнителните действия чрез налагане на запор върху трудово
възнаграждение и банкови сметка на длъжника и възбрана върху
притежавано недвижимо имущество.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Н.ят районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1,
вр. с чл.124 от ГПК за установяване недължимост на вземания на ответното
дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр. София, в качеството му
на цесионер на вземанията на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№1165/2020г. на ЧСИ Г.
Г., рег.№915 и район на действие СлОС, предприето въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №954/2011г.
по описа на НЗРС. Наведеното от ищеца основание за недължимост на
вземанията е погасяването им по давност, т.е. позовава се на правопогасяващи
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание.
Вземанията на ответното дружество – цесионер са за главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS-01320082/07.01.2009г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, в качеството му на кредитор и Р. А.
6
С., в качеството й на кредитополучател в размер на 4858,89лв.; 1365,26лв. –
възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009г. до 29.07.2011г. и 1225,78лв.
– мораторна лихва за периода от 29.05.2009г. до 02.09.2011г. За вземанията на
кредитора е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. №954/2011г. по описа на
НЗРС, която е влязла в сила и на 21.10.2011г. въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист.
По отношение на приложимият давностен срок, следва да се посочи, че
тъй като се касае за вземане, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение е приложима общата пет годишна давност.
Налице е установена практика на ВКС, според която изискването по
чл.117, ал.2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага, както
когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила
заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. /Съгласно чл.424 ГПК
длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за
възражение и съгласно чл.439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното
основание/. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу
заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл.414 ГПК, за
длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424,
ал.1 ГПК. Извън това и след срока по чл.424, ал.2 ГПК, за длъжника не
съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането.
Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 ГПК
/когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло
в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият
процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират.
7
Във връзка с възраженията на въззивника за началния момент, от който
започва да тече давността, следва да се посочи, че последната погасителна
вноска по договора за кредит е с падеж 29.07.2011г., следователно вземането
по договора е изискуемо от 30.07.2011г., от който момент започва да тече
погасителната давност. Първото прекъсване на давността е направено с
влизане в сила на заповедта за изпълнение, което съдът приема, че е най-
късно на 21.10.2011г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ и от този
момент започва да тече нова давност, която вече е 5-годишна не само по
отношение на главницата, а и за всички вземания по издадения, въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение, изпълнителен лист.
Възраженията на ответното дружество са за прекъсване на
погасителната давност с предприемане на действия по принудително
изпълнение.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Давността за вземане в
изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено
искане, респ. предприето изпълнително действие, от който момент започва да
тече нова давност.
Следващото прекъсване на давността е направено с подаване на молбата
за принудително изпълнение пред ЧСИ Г. на 25.01.2012г., тъй като в нея се
съдържа възлагане на действия по чл.18 от ЗЧСИ, същата е редовна и е
образувано изп. д. №111/2012г. по описа на ЧСИ Г..
След това давността е прекъсвана с насрочването на принудително
изпълнение – опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника с призовка
за принудително изпълнение от 10.01.2014г., както и с последващото внасяне
по делото от длъжника С. на сумата от 450лв. и задължаването й за
ежемесечно внасяне на суми /такива не последват/, направено на 22.01.2014г.,
именно по повод предприетото принудително изпълнение и целящо
непровеждане на насрочения опис на движими вещи.
Следващото прекъсване на давността /течаща нова от 22.01.2014г./ е
направено с молбата от 02.08.2017г. за образуване на изп. дело и
принудително изпълнение с възлагане по чл.18 от ЗЧСИ до ЧСИ Г. Г.. Ново
прекъсване и нов 5-годишен срок започва да тече от налагането на запор
върху банковата сметка на длъжника Р. А. С. в „Банка ДСК” ЕАД на
8
16.08.2017г. по изп.д. №7715/2017г.
Следващото прекъсване на давността е с молбата от 25.06.2020г. с
възлагане действия по чл.18 от ЗЧСИ. Следва ново прекъсване с налагане на
нов запор върху банковата сметка на длъжника Р. А. С. в „Банка ДСК” ЕАД
на 08.09.2020г.
Следват още едно прекъсване на давността – молба от 05.08.2021г. на
взискателя с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение и
банкови сметка на длъжника и възбрана върху притежавано недвижимо
имущество.
Следователно, с предприемане на посочените по-горе действия по
принудително изпълнение давността се е прекъсвала многократно и нова 5-
годишна давност е започвала да тече с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие по искане на взискателя или по инициатива на ЧСИ,
като от момента на изискуемост, респ. влизане в сила на заповедта за
изпълнение, същата не е изтекла и вземанията по издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2011г., издаден по ч.гр.д.
№954/2011г. на НЗРС, не са погасени по давност до предявяване на исковата
молба /23.12.2021г./, нито към настоящия момент, тъй като принудителното
изпълнение продължава.
Поради това, предявените искове по чл.439, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се
явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно районният съд е
присъдил на ответника направените от него в първоинстанционното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивника не се
следват разноски.
Въззиваемото дружество е претендирало присъждане на разноски и
такива следва да му се присъдят в размер от 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №76 от
29.04.2022г., постановено по гр.д. №1361/2021г. по описа на Н. районен съд.
ОСЪЖДА Р. А. С. с ЕГН ********** от гр. Н-З.а, ул. „О. № ** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров”
№21, Бизнес център „Люлин 6”, ет.2, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10