№ 49
гр. Варна , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20213001000134 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от Галина Й И. и М. К. О. против
определение № 72 от 20.01.2021 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. №
1367/2020 г., с което е прекратено производството по делото по депозираната искова
молба от страна на жалбоподателите.
В частната жалба се инвокират доводи за неправилност на обжалваното
определение. Излагат се твърдения, че предмет на делото е отрицателен установителен
иск, за това, че „Юробанк България” АД не притежава ипотечно право по отношение
на посочения в исковата молба недвижим имот, предвид погасяване на правото по
принудително изпълнение. С оглед правния си интерес жалбоподателите сочат, че като
ипотекарен кредитор банката може да насочи изпълнение върху ипотекирания имот,
даден за обезпечение на вземането на банката, като се удовлетвори предпочитателно
при публична продан. Оспорват изводите на съда, че ипотечното право е погасено по
давност, като смятат същите за такива по съществото на спора. Молят за отмяна на
определението.
Предвид етапа на производството не е връчван препис от частната жалба на
насрещната страна.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е
депозирана в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна
1
по следните съображения:
Пред Варненския окръжен съд е предявен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК
от Г.И. Й и М. К. О. срещу „Юробанк България” АД, за приемане на установено, че не
съществува ипотечното право на ответника по отношение на индивидуализирания в
исковата молба недвижим имот, като се сочат доводи, че е погасено по давност поради
изтичането на повече от 10 години от учредяването на ипотеката от 02.09.2008 г. до
предявяване на исковата молба. Ищците навеждат твърдения, че с оглед обезпеченото с
ипотеката вземане, банката е предприела действия по обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на 14.11.2013 г., като е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Сочат, че в тази връзка било образувано дело пред
Варненския окръжен съд, решението, по което било отменено от Варненския
апелативен съд с определение по в. т. д. № 728/2016 г. и постановено в полза на Г. Й.
И. и М. К. О.. Излага се, че не е било допуснато обжалване пред касационната
инстанция. Сочи се, че ищците подали молба до ЧСИ по образуваното междувременно
и. д. от банката, което било прекратено на 20.02.2019 г. С оглед предявен от банката
впоследствие осъдителен иск, който бил частично уважен по в. т. д. № 659/2019 г. по
описа на Варненския апелативен съд, се сочи, че банката се сдобила с изпълнителен
лист и е било образувано и. д. № 1038/2020г. по описа на ЧСИ № 883 – Петя И., с
район на действие Варненския окръжен съд, което е висящо към настоящия момент.
С разпореждане № 7188 от 21.12.2020 г. окръжният съд е оставил без движение
производството по делото на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, като е дал указания на
ищците да уточнят дали твърдят погасяване по давност на паричното задължение на
банката или на ипотечното право, като изложат фактически твърдения съобразно
уточнението.
С молба от 29.12.2020 г. ищците са посочили, че договорът за учредяване на
ипотека с банката е сключен под формата на нотариален акт на 02.09.2008 г.,
представен с исковата молба, с оглед на което към момента на предявяване на иска
считат уговореното в договора ипотечно право за погасено по давност. Като начална
дата на давностния срок сочат 02.09.2008 г., а като крайна датата на подаване на
исковата молба, т. е. 21.12.2020 г.
С определение № 72 от 20.01.2021 г., постановено по т. д. № 1367/2020 г. съдът
е прекратил производството, като е приел, че липсва правен интерес от предявяването
на отрицателния установителен иск. В мотивите на обжалвания съдебен акт се излага,
че ипотеката е вещно неделимо право, което обременява даден недвижим имот като
обезпечение на определено вземане и като такова акцесорно право може да бъде
погасена с погасяването на главното вземане. Сочи още, че предявеният установителен
иск, основан единствено на твърдения за погасяване по давност на ипотеката отделно
2
от главното вземане, при липса на други твърдения за несъщевствуване, например
недействителност, се явява недопустим.
По същество на спора:
Задължителна процесуална предпоставка за предявяването на установителните
искове - положителни или отрицателни, изрично предвидена в разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК, е наличието на правен интерес у ищеца от установяването на посоченото
обстоятелство с влязло в сила решение. Преценката за наличие на правен интерес
зависи от твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства и заявения петитум. Правният интерес е обусловен от установяване на
целения с предявения иск резултат, насочен към правна промяна в гражданските
правоотношения между страните по делото, който при положително решение би
рефлектирал върху правната сфера на ищеца.
Ипотеката е вид реално обезпечение, което дава право на кредитора да се
удовлетвори предпочитително от стойността на ипотекирания имот независимо от това
в чия собственост е той - чл. 173, ал. 1 от ЗЗД. Това право съществува от учредяване и
вписване на ипотеката независимо дали са предприети действия принудително.
Неговото съдържание е потенциалната възможност за предприемане действия за
принудително изпълнение независимо от последващи /след вписване на ипотеката/
прехвърляния, но не се изчерпва само с това. Ипотека осигурява още
непротивопоставимост на ипотекарния кредитора на последващите разпореждания с
ипотекирания имот. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото ищците се
легитимират като собственици на подробно описания недвижим имот, по отношение
на който е учредена ипотеката, а така също навеждат твърдения и представят
доказателства за предприети действия от страна на банката като взискател по и. д. №
1038/2020 г. по описа на ЧСИ № 883 – Петя И., с район на действие Варненския
окръжен съд, то същите обосновават наличието си на правен интерес от предявяване
на установителен иск - чл. 124, ал. 1 ГПК. Горното обосновава възможността
ипотекарният кредитор да реализира правата си, което може да рефлектира върху
правната сфера на ищците. За пълнота, практиката на касационната инстанция сочи, че
съществуването, или несъществуването на ипотечното право може да бъде
установявано при наличието на правен интерес чрез предявяване на установителен иск
- чл. 124, ал. 1 ГПК, като предприемането на принудително изпълнение не е основание
за допустимостта на този иск, тъй като правото съществува и без да са предприети
такива действия /така Решение № 64 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6300/2014 г., I
г. о., ГК/.
Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че първоинстанционният
съд следва да прецени като въпрос по съществото на спора дали ипотечното право
3
съществува за ипотекарния кредитор, тъй като ипотеката може да е изгубила
действието си поради това, че са изминали 10 години и не е подновена - 172 от ЗЗД или
ипотечното право, като акцесорно се е погасило поради плащане на задължението, или
чрез друг способ, по който въпрос, отговор следва да бъде даден с решението по
делото.
С оглед на горното, обжалваното определение е неправилно и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 72 от 20.01.2021 г. на Варненския окръжен съд,
постановено по т. д. № 1367/2020 г., с което е прекратено производството по делото по
е прекратено.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4