В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл.357, във вр. с чл.245 от КТ във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, с цена на иска 584 лева. Ищцата твърди в исковата си молба, че работила в ответното дружество на длъжността „готвач” в ресторант „Р…”. Твърди, че за месеците октомври и ноември 2010г., ответникът не и е заплащал дължимото трудово възнаграждение в размер на 584 лева, поради което за нея се явява правен интерес от водене на делото. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 584 лева, представляваща трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2010г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски. В о. с. з. за ответникът ±е явяват управителя на дружеството Д.. С... и адв. Р..., която счита иска за неоснователен над сумите, които са действително дължимо нетно трудово възнаграждение. Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори, че ответното дружество е вписано в регистрите на търговските дружества като фирма „Т... 2010” ЕООД, със седалище и адрес: гр. Д.., обл. С.., ул. О.. 2…, вх. …, ет. …, ап. …, управлявано от Д… К… С…. Не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „помощник- готвач" с място на работа: ресторант „Р…, находящ се в гр. Д…, обл.Смолян, стопанисван от „Т.. 2010” ЕООД гр. Д.., обл. Смолян, за което има сключен трудов договор № 3/03.08.2010г., според който ищцата е назначена за 8 часов работен ден с основна месечна заплата- 240.00 лева; 13.20 % за непрекъснат трудов стаж – 31.68 лева, или общо 271.68 лева, като възнаграждението да се изплаща до 30-то число на следващия месец. Според допълнително споразумение № 2/15.11.2010 г. към трудов договор № 3/03.08.2010г., сключен на основание чл. 68, ал.1 т.2 от КТ ищцата е с основна месечна заплата- 240.00 лева; 13.20 % за непрекъснат трудов стаж – 31.68 лева, или общо 271.68 лева. Със заповед № 1/22.11.2010г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 325, т.4 от КТ, считано от 22.11.2010г. Съгласно Анекс към договор за наем на недвижим имот от 23.11.2010 г. се установява, че на основание чл. VІ, .2 от договора, страните прекратяват действието на договора по взаимно съгласие, считано от 24.11.2010г. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СИЕ, съдът прие за установено, че начислените трудови възнаграждения след приспадане на нормативно установени удръжки за сметка на работника и относими за процесните месеци са общо 255.31 лева, както следва: за месец октомври 2010г. - 271.68 лева, от които удръжки – 63.65 лева, или чиста сума за получаване – 208.03 лева и за месец ноември 2010г. – 61.75 лева, от които удръжки – 14.47 лева, или чиста сума за получаване – 47.28 лева. За процесните месеци задължителните нормативно установени удръжки за сметка на работника или служителя са в размер на 78.12 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. От показанията на допуснатия до разпит свидетел А… се потвърдиха безспорните обстоятелства и вън от тях, съдът прие за установено, че ищцата още работи като готвач в ресторант „Р…”, находящ се в гр. Д…, а свидетелката на длъжността „сервитьор”, само, че при други работодатели. На ищцата не са изплатени заплатите за част от месец септември, октомври и няколко дни от месец ноември 2010г. От показанията на допуснатия до разпит свидетел С…, съдът прие за установено, че съпругата му – управител на ответното дружество е била наемател на обект- ресторант „Р…”, находящ се в гр. Д… до 23.11.2010 г., от който момент има друг наемател. В обекта е работила ищцата, на ищцата не са заплатени трудовите възнаграждения за м. октомври и ноември. Съдът при така установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи: Съдът намира, че искът с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ е частично основателен и доказан. По силата на трудовия договор между работник (служител) и работодател, работникът предоставя работната си сила (способност на труд) на работодателя и се задължава да извършва определената в договора работа, а срещу това работодателят се задължава да му заплаща възнаграждение. Трудовият договор е двустранен, личен и формален. Сключва се в писмена форма. С него се определят мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение. Между страните има сключен трудов договор № 3/03.08.2010г. Съгласно чл. 128, ал.1, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде уважен този иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника. Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на чл.245 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила. В случая безспорно е, че ищцата е престирала работна сила през месец октомври и ноември 2010г. на работодателя си - ответното дружество до 22.11.2010г. - прекратяване на трудовото и правоотношение. Безспорно е, че ищцата не е получавала дължимото й се трудово възнаграждение за месеците октомври 2010г. и ноември 2010г. Следователно ответника като работодател не е изпълнил едно от основните си задължения - заплащане на трудово възнаграждение. Спора се свежда до размера на дължимото трудово възнаграждение. Според допълнително споразумение № 2/01.10.2010 г. към трудов договор № 3/03.08.2010г. брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 271.68 лева. Според заключението на вещото лице трудовите възнаграждения са, както следва: за месец октомври 2010г. - 271.68 лева, от които удръжки – 63.65 лева, или чиста сума за получаване – 208.03 лева и за месец ноември 2010г. – 61.75 лева, от които удръжки – 14.47 лева, или чиста сума за получаване – 47.28 лева. Съдът не възприема за обективни показанията на свидетеля А… в частта относно твърденията й, че ищцата получава месечно 440 лева заплата, както и на свид. С…, в частта относно твърденията му, че на ищцата е заплатена сумата от 100 лева, като част от претендираните възнаграждения, като има предвид, че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото – свид. А… е била в трудово правоотношение с ответника и е ищца по друго трудово дело със същото правно основание, докато свид. С... е съпруг на управителката на ответното дружество. От друга страна удостоверяване на обстоятелството – договорено трудово възнаграждение следва да е обективирано писменно, това е така, защото определянето на трудовото възнаграждение се извършва в писмена форма с трудов договор по чл.66, ал.1 във вр. с чл.62 от КТ. Съдът намира, че съгласно чл. 128 и чл. 245 КТ, работодателят дължи на работника заплащане на договореното трудово възнаграждение по месечно, в определените с трудовия договор срокове. По делото не са представени други писмени доказателства, установяващи постигната договореност между ищцата и работодателя за определяне размера на дължимото увеличение на трудовото възнаграждение, така както твърди процесуалния представител на ищцата, както и за твърденията на ответника, че са заплатени 100 лева, част от претендираните трудови възнаграждения. По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ е основателен и доказан в размер, установен от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, и следва да бъде уважен в този размер – за сумата в общ размер от 255.31 лева, както следва: за месец октомври 2010г. - 208.03 лева и за месец ноември 2010г. – 47.28 лева, а иска в останалата част за разликата над уважения до претендираният общ размер от 584 лева е неоснователен и недоказан. Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. По иска за присъждане на законна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения. След като работодателят - ответник не е плащал дължимото трудово възнаграждение в уговорените срокове, той е изпаднал в забава и дължи лихва за просрочието. Тези вреди според материалния закон се изчисляват в размера на определен лихвен процент. Съгласно чл. 128 и чл. 245 КТ, работодателят дължи на работника заплащане на договореното трудово възнаграждение по месечно, в определените с трудовия договор срокове. Иска е предявен на 24.01.2011г., от която дата ответника дължи законната лихва върху уважения размер на главницата от 255.31 лева. С оглед предявения иск и изхода на главния иск, следва да се уважи иска за заплащане на законна лихва върху главницата от 255.31 лева, считано от датата на завеждане на делото – 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част на иска за законна лихва Ôърху претендираната главница от 584.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 255.31 лева, представляваща трудови възнаграждения за месец октомври 2010г. - 208.03 лева и за месец ноември 2010г.- 47.28 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 255.31 лева, считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Ще следва исковете в останалата част за разликата над уваженият размер от 255.31 лева до претендираният размер от 584.00 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 584.00 лева да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Ще следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответникът да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 100 лева, съгласно списък за разноски. Ще следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да се осъди ответникът да заплати сумата в общ размер от 80 лева, от които 50 лева – държавна такса, на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 30 лева за СИЕ, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОСЪЖДА „Т.. -2010” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Д.., обл.С.., ул. О.... 2…, вх. Б, ет. …, ап. …, управлявано от Д.. К.. С.. ДА ЗАПЛАТИ на М.. А.. К.. с ЕГН .. от гр. Д., обл.С.., ул. М.. 8, чрез пълномощника й адв.З..Ч.. сумата от 255.31 лева /двеста петдесет и пет лева и 31 ст./, представляваща трудови възнаграждения за месец октомври 2010г. - 208.03 лева и за месец ноември 2010г.- 47.28 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 255.31 лева, считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и 100.00 лева /сто/ - разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от М.. А..К.. с ЕГН .... от гр. Д., обл.С., ул. М.. 8 против „Т.. -2010” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Д…, обл.Смолян, ул. О… …, вх. Б, ет. …, ап. …, управлявано от Д.. К.. С.. за разликата над уваженият размер от 255.31 лева до претендираният размер от 584.00 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 584.00 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА „Т..-2010” ЕООД, с ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление: гр. Д., обл.С.., ул. О.. 2…, вх. Б, ет. …, ап. …, управлявано от Д... К.. С... ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80.00лева /осемдесет/ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.04.2011г. – деня, в който е обявено решението. Препис от решението да се връчи на страните. СЪДИЯ:/п/ не се чете |