Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………….
…………………………………, гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав,
в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от административния съдия адм. дело № 2067 по описа за 2022г. на Административен съд – Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на В.Б.Б.-Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Н. срещу Отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в собствения й имот – ПИ с идентификатор ****** по КККР на с. Осеново, община Аксаково № УТ-21/1/04.08.2022г. на Началник отдел „Строителен контрол“ при Община Аксаково.
Жалбоподателката оспорва законосъобразността на отказа, като твърди, че не съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК – липсва наименование на акта, фактически и правни основания, указания подлежи ли на обжалване пред кой орган и в какъв срок. Счита, че посочените пороци представляват съществено нарушение на административно производствените правила и са основание за отмяна на акта. Оспорва изложения по същество в отказа мотив, че тъй като имотът попада в зона с активни свлачищни процеси, до укрепването им съществува риск от компрометиране на всички предприети бъдещи начинания и поради това не може да се издаде разрешение за поставяне на преместваем обект. Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. С.Н. от ВАК. Поддържа жалбата на изложените в нея твърдения. По съществото на спора заявява, че са били налице всички изисквания, съгласно Наредбата на община Аксаково за разполагане на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационни елементи. Представя писмени бележки и списък на разноските.
Ответникът – Началник отдел „Строителен контрол“ към Дирекция „Устройство на територията“ при Община Аксаково оспорва жалбата. Поддържа становището, изложено в отказа, че територията, в която се намира имота на жалбоподателката е с наложена строителна забрана, предвид свлачищните процеси. От „Геозащита“ ЕООД Варна се извършват превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони, като в Доклада на дружеството за 2022г. /изх. № У-296/30.05.2022г. е посочено, че „използването на територията за поставяеми обекти е опасно и недопустимо“.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, ответникът поддържа становището за правилност на отказа. Претендира присъждане на разноските, съгласно представен списък.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Със Заявление вх. № УТ7-21/30.05.2022г. В.Б.Б.-Н., собственик на ПИ с идентификатор ****** по КККР на с. Осеново, община Аксаково, област Варна, целият с площ от 917 кв.м., е поискала издаване на разрешение за разполагане на преместваем обект – контейнер с площ от 14.40 кв.м. за срок от 10 години в имота си. Към заявлението са приложени документ за собственост, кв. за платена такса, проект, съдържащ схема за разполагане на преместваемия обект, обяснителна записка, скица на имота, документи от производителя и декларация за съответствие на обекта.
Със Заповед № 294/04.05.2022г. на кмета на община Аксаково е назначена общинска експертна комисия по Наредбата за разполагане на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационни елементи /за краткост Наредбата/, като е определен нейния състав и са възложени на инж. Д.К. - Началник отдел „Строителен контрол“ при Община Аксаково да издава и подписва разрешения, респ. откази за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти по чл. 2 ал. 1 и/или рекламни елементи по чл. 13 от Наредбата в частни имоти, а Десислава Стоянова – Директор дирекция „Общинска собственост и стопанство, сигурност и контрол“ – за имотите общинска собственост.
Заявлението на В.Б. - Н. е разгледано на заседание на общинската експертна комисия на 18.07.2022г., като решението е, че тъй като имотът попада в зона с активни свлачищни процесии и съгласно становища на „Геозащита“ ЕООД, съществува риск от компрометиране на всички предприети бъдещи начинания, разрешение за разполагане на преместваем обект – контейнер, не може да бъде издадено.
С писмо изх. № УТ7-21/1/04.08.2022г., подписано от ответника по делото - Началник отдел „Строителен контрол“, решението е доведено до знанието на заявителя.
Срещу отказа В.Б. – Н. е подала жалба, по която е образувано делото.
По делото като доказателства е приета административната преписка, два броя становища на „Геозащита“ ЕООД Варна от 2021г. и 2022г., като по искане и на двете страни е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието без възражения.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – лице,
имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда
административен акт Жалбата е подадена в срока по чл.
149 ал.1 от АПК, считано от датата на получаване на акта – 16.08.2022г., тъй
като е подадена в Община Аксаково на 22.08.2022г., поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Началник отдел „Строителен контрол“ при Община Аксаково, съгласно делегираните му от кмета на общината права със Заповед № 294/04.05.2022г. Същият не страда от процесуални пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност на това основание. Отказът е издаден в писмена форма и независимо, че не съдържа наименование на акта, правни основания, както и подлежи ли на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. С оспореното писмо се отказва издаване на акт, от който жалбоподателката да черпи права – разрешение за поставяне на преместваем обект в собствения имот, поради което подлежи на оспорване пред административния съд. Както бе посочено, жалбата е подадена в предвидения в АПК срок и пред компетентен съд, поради което, съдът приема че правото на защита на жалбоподателката не е нарушено.
Съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 2 т. 1.9 Наредбата обекти
за съхранение на дребен селскостопански инвентар с площ до 20 кв.м.
представляват преместваеми обекти. Поставянето им в частни имоти, съгласно чл.
4 ал. 3 от Наредбата, става след представяне на
индивидуален проект, който съдържа ситуационна схема за поставяне, определяща
пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на
обекта и обяснителна записка, съдържаща: описание на обекта /в т.ч. площ,
материали/, начин на закрепване, в случай че има такова, както и посочване на
необходимостта от присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура, изготвени от правоспособен проектант. В случай, че за обекта се
представя типов проект, същият следва да бъде придружен с декларация за
характеристиките на обекта, издадена от производителя въз основа на протоколи
от изпитване или изчисления и/или сертификат за система за управление на
качеството, и/или на документи, удостоверяващи съответствие с техническите
изисквания, както и обяснителна записка с посочване на необходимостта от
присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата и/или инженерна
инфраструктура. В чл. 7 са посочени документите, необходими за издаване на
разрешение за поставяне, които се прилагат към заявлението.
Съгласно чл. 10 ал. 2 от Наредбата, за частни имоти срокът на разрешенията за поставяне е до 10г.
Отказите за издаване на
разрешение за поставяне на преместваем обект, съгласно чл. 9 ал. 7, се постановяват с мотивирана заповед на Кмета
на община Аксаково или упълномощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от
одобряване на протокола по чл. 9 ал.5 от настоящата наредба.
Видно
от представената административна преписка, към заявлението на жалбоподателката
са приложени всички изискуеми, съгласно посочените текстове от Наредбата
документи. По делото са представени доказателства и за това, че контейнерът
няма да бъде захранван с вода и може да се ползва и без да бъде присъединен към
ВиК мрежите, самият имот не е водоснабден и няма септична/черпателна яма. Това
е потвърдено в отговора на въпрос 3 в приетото по делото заключение на вещото
лице инж. А.П.. В заключението също така е посочено, че контейнерът се поставя
върху бетонови плочи, без необходимост от извършване на строително монтажни
работи. Същият се доставя в готов вид, може да се отдели от терена и да бъде
преместван в пространството без да губи своята индивидуализация, вид и обем.
Може да бъде поставен на друго място и да се ползва със същото или друго
предназначение.
От
заключението на вещото лице също така се установява, че имотът на
жалбоподателката попада в територия с наложена строителна забрана /Заповед №
РД-02-14-300/21.04.1997г. на МРРБ, действието на която съдът няма да коментира,
тъй като това не е спорно по делото/, в зона на древно свлачище, но извън
активните свлачища на спирка „Панорама“ свлачището под път І-9-спирка „Фар“ –
спирка „Обзор“.
В приетите по делото становища от „Геозащита“ ЕООД Варна от 2021г. и 2022г., представени от ответника, никъде не са направени препоръка за неразполагане на преместваеми обекти, още по-малко посоченото като цитат от докладите в с.з. на 18.01.2023г. че „използването на територията за поставяеми обекти е опасно и недопустимо“.
В представената административна преписка се намира становище изх. № ИГП-238/12.05.2021г. от „Геозащита“ ЕООД, изготвено конкретно за ПИ с идентификатор ******. в т. 4 от него е посочено, че поставянето на лек преместваме обект, като натоварване, няма да влоши устойчивостта на терена. Изразено е предположение, че поради липса на канализация, това може да създаде проблеми при системното ползване, произтичащо от постъпването на отпадни води в земната основа. Посоченото , че имотът е водоснабден се опровергава от заключението на вещото лице и другите писмени доказателства по делото. Заключението в т. 5 от становището, че в дългосрочен план целостта на територията на имот 329 не е гарантирана.
Съдът приема, с оглед заключението на вещото лице за това, че контейнерът може да се ползва без да е необходимо свързването с ВиК мрежа, че разполагането му няма да доведе до натоварване на терена и влошаване на неговата устойчивост, тъй като няма да има и необходимост от събиране на отпадни води, които да застрашават от овлажняване земните пластове, респ. да създават условия за активизиране на свлачищните процеси.
Съдът намира, че за изясняване на относимите към случая факти, предвид декларацията за характеристиката на обекта, от предназначението за което е посочено, че ще се ползва, административният орган е следвало да се поиска допълнителна информация от заявителя, за да се изяснят всички въпроси, свързани с евентуалното въздействие на поставянето на обекта в имота. Безспорно сигурността и опазването както на имотите, така и на живота и здравето на хората е приоритет, но всеки случай следва да бъде разглеждан индивидуално и решението да се взема, след като бъдат събрани и изяснени всички относими факти и обстоятелства.
В случая, единственият мотив за постановения отказ е, общо формулираното „съгласно становища на „Геозащита“ ЕООД до укрепване на свлачищните процеси съществува риск от компрометиране на всички предприети бъдещи начинания“, без да се посочат конкретни изследвания и/или данни за това. От събраните по делото доказателства този мотив се опровергава, поради което съдът намира, че след като от страна на жалбоподателката са изпълнени всички изисквания на наредбата, не са били налице конкретни основания и/или забрани, административният орган не е следвало да постановява отказ.
Отказът не отговаря и на изискванията за форма и съдържание, посочени както чл. 59 от АПК, така и в чл. 9 ал. 7 от Наредбата, на основание на която е проведено административното производство, което ведно с нарушението на материалния закон, води до основателност на подадената срещу него жалба и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на спора, претенцията на оспорващата за присъждане на разноски е основателна и на основание чл. 143 ал. 1 АПК и следва да й се присъди сума в размер на 1211 /хиляда двеста и единадесет/ лева, представляваща разноски по делото – 11 лева държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и 1000 лева заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, обективиран в писмо № УТ-21/1/04.08.2022г. на Началник отдел „Строителен контрол“ при Община Аксаково.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Началник отдел „Строителен контрол“ при Община Аксаково за ново произнасяне по заявлението на В.Б.Б.-Н., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА община Аксаково да заплати на В.Б.Б.-Н., ЕГН ********** сумата от 1211 /хиляда двеста и единадесет/ лева представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: