Определение по дело №374/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ IІ-  689                                                  11.04.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав

На единадесети април две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                        2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 374 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от адв. Силвия Пенева като пълномощник на С.Д.С.  ЕГН:**********,***, против определение от 24.01.2019г. по гр.д.№6132 по описа за 2018г. на Бургаския районен съд, с което е върната молбата ѝ за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки и е прекратено производството по ч.гр.д.№6132/2018г. по описа на БРС. Жалбоподателката сочи, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Развити са съображения, които най-общо са свързани с вида на производството, което е охранително и за него според жалбоподателката е неприложима разпоредбата на чл.129 ГПК, както и защото не съществува констатираната от съда нередовност на молбата. Изтъква се, че изискването на формуляра е да се предоставят подробностите, които са известни на страната, което същата е сторила, а възможностите им да се снабдят с информация за местопребиваването на длъжника в Г. са ограничени, но въпреки това са предоставили такава, която да бъде отправна точка за намирането на Ф.М.. На следващо място се изтъква, че едномесечният срок, предоставен от контактната точка в Г. за отстраняване противоречието между постоянния адрес на длъжника в България и обичайното ѝ пребиваване в Г. не е преклузивен, а е препоръчителен и започва за тече от момента на връчването на съобщението от съда. Обратното означавало неоснователно да се отнема от времето, необходимо за представяне на изискуемите доказателства, което затруднявало събирането им. Подчертава, че няма пречка да бъде направено ново запитване за сметка на молителя и да се предостави нов срок за отстраняване на противоречието. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.   

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата, след отстраняването на нередовностите й (представяне на пълномощно) съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят е сезирал Бургаския районен съд с молба за издаване на европейска заповед за запор върху банкови сметки на длъжника Ф.М., въз основа на приложен изпълнителен лист.

Производството пред БРС се е развило по реда на чл.618а ГПК във връзка с чл.14, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №655/2014.

По заявление на молителката, поради невъзможност да бъдат посочени конкретни банкови сметки на длъжника в съответната държава- членка на ЕС, е подадено искане на съда до контактната точка- Федералната служба на правосъдието, Г., за получаване на информация относно сметка по реда на чл.14, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №655/2014.

В тази връзка от контактната точка в Г. в БРС е постъпило писмо, с указания – л.77-85, понеже е констатирана непълнота на искането- липсвала необходимата информация, за да бъде извършена проверката. Посочено е, че е налице очевидно противоречие между посочения постоянен адрес на длъжника в България и обичайното му местопребиваване в Г.. Затова е направено искане в рамките на един месец, по-подробнода се посочат данните, въз основа на които кредиторът смята, че длъжника има обичайно местопребиваване в Г..

Писмото от контактната точка в Г. е с дата 11.12.2018г., получено е в БРС на 12.12.2018г. Съдът е разпоредил да бъде преведено до 19.12.2018г. /л.86/, като е съобразил посочения в писмото на контактната точка срок съдът е указал на молителя в 3-дневен срок от съобщението да представи писмено становище по констатираните в писмото нередовности в процедурата по събиране на данни за банкова сметка, ***- че при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.

Разпореждането от 19.12.2018г. е връчено на пълномощника на молителката на 3.01.2019г., като срокът за изпълнението му е изтекъл на 7.01.2019г.

Едва на 17.01.2019г. е подадена молба от молителката чрез адв.Пенева, с искане за снабдяване с удостоверение от ГРАО с данни за семейно положение, съргу, деца и други обстоятелства, необходими, за да се установи дали по отношение на длъжника  има информация, която може да удостовери, че същата пребивава на територията на ФРГ.

За да постанови връщане на молбата и прекратяване на производството по делото БРС е посочил, че молителят е предприел действия по отстраняване нередовностите на молбата след изтичането на дадения срок. Забавата му довела до пропускане на определения от контактната точка срок за предоставяне на допълнителни данни, обосноваващи местопребиваването на длъжника на територията на Г., като този срок е изтекъл на 11.01.2019г. Посочил е и че пропускът да се отстранят нередовностите в заявлението- т.7.3, води до прекратяване на делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Пред Бургаският окръжен съд е постъпило ново писмо от контактната точка в Г. /л.56-58 от делото на БРС/, от което се установява, че поради неизпълнение на искането за предоставяне на по-точни сведения за основанието, поради което кредитора счета, че адреса на обичайното местопребиваване е в Г., е постановен отказ да се разгледа заявлението от 20.09.18г. за предоставяне на информация за банкови сметки на Ф.М..

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:

Производството по чл.618а ГПК, видно от разпоредбата на ал.4 /по която е конкретното искане, предвид издадения изпълнителен лист/, тълкувана във връзка с ал.1 от същата норма има обезпечителен характер, тъй като  защитата, която се търси от съда представлява по същността си обезпечение на изпълнението на съдебното решение /в случая - определение за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/. Затова, основателно е оплакването в жалбата, че при наличие на нередовности в молбата за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, не намира приложение правилото на чл.129 ГПК, което касае общото исково производство. Това не означава обаче, че крайният извод на първоинстанционният съд е неправилен.

При липса на конкретна уредба в чл.618а и следващите от ГПК по този въпрос, следва да намери приложение общата, важима за всички съдебни производства по ГПК разпоредба на чл.101 ГПК- че съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността, как може тя да бъде отстранена, като определя и срок за поправката. Приложима е и разпоредбата на чл.101, ал.3 ГПК, а именно, че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята неизвършено. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 46 от Регламент № 655/2014г., в която посочено, че за неуредените изрично процесуални въпроси, се прилага вътрешното законодателство на сезирания компетентен съд.

Видно е, че районният съд надлежно е изпълнил задълженията си по чл.101, ал.1 ГПК към молителя, макар неправилно да ги е квалифицирал като такива по чл.129, ал.1 и 2 ГПК, а даденият от него кратък срок е съобразен с този, посочен от съдействащия за това орган в Г.. Ирелевантни са доводите в жалбата относно характера на дадения от контактната точка в Г. срок /преклузивен или инструктивен/, понеже като краен резултат заявлението за предоставяне на информация за банкови сметки на длъжника е отхвърлено, което обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивната инстанция, макар и настъпило след постановяването на обжалваното определение /чл.278, ал.2, изр.2 ГПК/. По същите причини е ирелевантно и обстоятелството, че принципно е било възможно да се отправи ново заявление до контактната точка.

Следва да се отбележи, че за да продължи висящността на производството пред БРС макар и да е била възпрепятствана от краткия срок, жалбоподателката е имала възможност да поиска продължаване или възстановяване на срока, но не се е възползвала от тях. При това положение районният съд, след като е констатирал нередовност на заявлението /Приложение 1- т.7.3/ и неотстраняването ѝ в дадения срок, правилно е приложил последиците на чл.101, ал.3 ГПК и е прекратил производството по делото, макар да е посочил неправилно правно основание за процесуалните си действия.

По изложените съображения и като съобрази, че фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното определение на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Определението е необжалваемо, тъй като производството по чл.618а ГПК е уредено като двуинстанционно /така- определение №296 от 31.05.2018г. на ВКС по ч.т.д.№621/2018г., II т.о., както и определение №138 от 19.03.2018г. на ВКС по ч.т.д.№653/2018г., I т.о. и с оглед приложението на чл.274, ал.4 ГПК.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №782 от 24.01.2019г. по ч.гр.д.№6132 по описа за 2018г. на Бургаския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

                                   

 

2.