№ 1753
гр. Русе, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520105177 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал.1 пр.1
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т. Х. С. срещу „Креди Йес“ ООД, в която
се твърди, че в полза на ищцата имало издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. за сумата от 35лв., която
представлявала неоснователно заплатена от нея на ответното дружество сума
без правно основание по клауза за неустойка включена в Договор за паричен
заем от 09.09.2021г. и която клауза била обявена за нищожна с Решение от
14.11.2022г. по гр.д. № *** от 2022г. Срещу заповедта било депозирано
възражение и съдът в заповедното производство указал на ищцата, че следва
да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
Поради това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато задължението на ответното дружество за сумата от 35лв.,
представляваща част от обща сума в размер на 498.36лв., неоснователно
заплатена от ищцата на ответното дружество сума без правно основание по
клауза за неустойка, включена в Договор за паричен заем от 09.09.2021г.
Претендират се разноските направени в исковото и заповедното
производства, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
1
ал.2 ЗА.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
допустимост и основателност на исковата претенция и моли да бъде
постановено съдебно решение по реда на чл. 237 ГПК. Не оспорва
твърдението, че дължи претендираната сума въз основа на клауза за
неустойка, призната за нищожна с влязло в сила съдебно решение, но счита,
че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването му от
отговорност за разноски. Твърди, че не е станало повод за образуване на
настоящото производство, тъй като към датата на която е депозирано
заявлението по чл. 410 ГПК дружеството имало вземане срещу ищцата за
присъдени разноски в размер на 150лв. във връзка с решение, постановено на
14.11.2022 г. по гр.д. № *** на Районен съд - Русе. С това решение ищцата
била осъдена да заплати на дружеството 150лв. разноски. Поради това
логично би било тя да прихване претендираните от нея 35лв. срещу това
нейно задължение към дружеството и да изплати разликата на „Креди Йес“
ООД, а не да депозира заявление по чл. 410 ГПК, в който смисъл било
направено и възражението от дружеството в заповедното производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с влязло в сила Решение от 14.11.2022г. по
гр.д. № *** от 2022г. е обявена нищожността на съдържащата се в Договор за
паричен заем от 09.09.2021г., сключен между Т. Х. С. и „Креди Йес“ ООД,
клауза за неустойка в размер на 996,70лв. за непредоставено обезпечение.
Безспорно е, че преди постановяване на съдебното решение, ищцата като
кредитополучател е заплатила част от тази неустойка, поради което платената
сума е без основание и подлежи на връщане.
По депозирано от ищцата заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр.д. №***/2023г. по описа на РС – Хасково и срещу ответното дружество е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №***/28.04.2023г.
за сумата от 35лв., представляващи част от общо дължима сума в размер на
498,36лв., неоснователно заплатена неустойка по Договора за заем от
09.09.2021г. В срока и по реда на чл. 414 ГПК от ответното дружество като
длъжник е постъпило възражение, в което изрично е посочено, че
претендираното от него задължение е недължимо, защото също „е могло да
2
се прихване“ от заявителя с дължимите от него на дружеството по силата на
същото съдебно решение разноски в размер на 150лв.
Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска,
намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.
Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а
именно ответникът признава основателността на предявения срещу него
установителен иск, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така и
претенцията на ищеца е подкрепена от представените и неоспорени по делото
писмени доказателства. С оглед на това предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен без съдът да обсъжда изложени в тази насока доводи
от ищеца.
Спорен по делото е единствено въпросът за дължимостта от ответното
дружество на разноски за настоящото и заповедното производства.
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни вземания до
размера на по-малкото от тях. За да породи действие прихващането, следва да
е налице изявление за това, което да достигне до насрещната страна.
Възможно е това изявление да се направи извънсъдебно или съдебно, като
способ за защита във висящ съдебен процес. В конкретния случая нито в
заповедното, нито в настоящото производство някоя от страните е направила
възражение за прихващане, или се е позовала на такова, извършено
извънсъдебно. Възможността да се извърши прихващане не е равнозначна на
извършено прихващане. Поради това възражението на ответника с което
мотивира недължимостта на разноски в настоящото производство се явява
неоснователно. Признаването на иска е признание за дължимостта на
претендираната сума и за това, че все още не е платена (или погасена по друг
начин, в т.ч. с прихващане), поради което няма как да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски по делото. Напротив, с депозираното възражение
по чл. 414 ГПК ответникът е станал повод за образуване на настоящото
производство и в негова тежест следва да бъдат възложени разноските на
насрещната страна.
На следващо място за пълнота на изложеното следва да се отбележи,
3
че исковата претенция е предявена като частичен иск, т.е. дори и да имаше
извършено прихващане, то следва да бъде съобразено (извадено) от общия
размер на задължението, а не от претендирания частичен размер, който може
по преценка на ищцата да е дължимата й сума при компенсиране на
насрещните задължения.
По изложените съображения и с оглед изхода на спора в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 25лв. и разноски за образуване на заповедното
производство в размер на също 25лв.
В заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС –
Хасково, както и в настоящото производство, ищцата е представлявана от
процесуален представител, адв. К. Б., в хипотезата на оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА (на материално затруднено
лице). В този случай и при липса на възражение за приложението на тази
хипотеза (направено е такова само за прекомерност на претендираното
възнаграждение), на основание чл. 38, ал.2 ЗА, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на процесуалния представител адвокатско
възнаграждение в предвидените по Наредба №1/2004г. на ВАС минимални
размери за съответните производства. За настоящото производство
дължимото на процесуалния представител възнаграждение е в размер на
400лв.(чл. 7, ал.2 т.1 от Наредбата), също толкова е дължимо и за заповедното
производство – 400лв. съгласно чл.7, ал.7 от Наредбата.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „КРЕДИ ЙЕС“ ООД
ЕИК200688545 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ №12, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов
дължи на Т. Х. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* сумата от
35лв. претендирана частично от 498,36лв., като заплатени без правно
основание по клауза за неустойка по Договор за паричен заем
№***/09.09.2021г., която е обявена за нищожна и за която сума е издадена
Заповед №***/28.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.
4
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК200688545 със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ №12, представлявано от
управителя Владислав Михайлов Инджов да заплати на Т. Х. С.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, *********, сумата от 25лв. разноски за
настоящото производство и 25лв. разноски по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК200688545 със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ №12, представлявано от
управителя Владислав Михайлов Инджов да заплати на основание чл. 38,
ал.2 ЗА на адвокат К. И. Б. от АК – Русе, с адрес гр. София, *** сумата от
400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство и сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№***/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5