Р Е
Ш Е Н
И Е № 1424
гр. Пловдив, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1916 по
описа на ПОС за
2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№24499/15.08.2019г. депозирана от от Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, ул. ***, чрез
процесуалния представител адв.С.В.
против Решение №2714 от
28.06.2019г. на ПРС, постановено по гр.д.№18772/2018г., пети гр.с., в частта с която се отхвърлят
предявените от Г.Р.Т. против „Водоснабдяване
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250 искове с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено,
че Г.Р. М. не дължи на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, като погасени по
давност и погасени чрез плащане сумите,
за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10831/2015 г. по описа на ПРС
и е образувано изпълнително дело № 462/2017 г. по описа на ЧСИ с № 758 –
Мариана Обретенова, а именно: сумата от 456,97 лв.- главница, както и сумата от
151 лв. - законна лихва за забава върху ½ от първоначалния размер на
главницата за периода от 31.07.2015 г. до 26.11.2018 г. и за сумата от 83,81 лв.- законна лихва за
периода до 31.07.2015 г. С постановеният съдебен акт Г.Р.Т., е осъдена, заедно
с Н.Р.М. да заплатят на „Водоснабдяване
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, направени по делото разноски. В
жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен
акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна, в
обжалваната част като вместо това въззивният съд
уважи предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт
Г. Н.оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, моли да
се потвърди решението на първоинстанционния
съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
пред въззивната инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на
събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата са подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2
от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от Г.Р.Т. и Н.Р.М. против „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, с която са предявени
отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено,
че Г.Р. М. и Н.Р.М. не дължат на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, като погасени по давност
сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10831/2015 г. по
описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 462/2017 г. по описа на ЧСИ с №
758 – Мариана Обретенова. Твърди се, че ищците
са деца и наследници по закон на Ю. Р. М.-
починала на *** г., която е осъдена по
ЧГД № 1083/ 2015г. да заплати на ответното дружество сумата от 913,94
лв.- задължение за консумирана питейна вода и отведена канална вода, сумата от
167,62 лв.- обезщетение за забава за периода от 31.01.2011 г. до 31.07.2015 г.,
законната лихва върху главницата от 31.08.2015 г. до изплащането й, както и 325
лв. –разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист. Въз основа
на изпълнителния лист с молба от 31.05.2017 г. е образувано изпълнително дело №
439/2017 г. по описа на ЧСИ с № 758– Мариана Обретенова. Ищците като единствени
наследници по закон са конституирани като длъжници по
изпълнително дело за по 1/2 от посочените суми. Твърди се, че длъжника М. е внесла по сметката на ЧСИ общо сумата от
360 лв., като с част от тази сума- 71,10 лв. са погасени ½ от разноските
на взискателя по изпълнителното дело, с друга част от нея – 36 лв. е погасена
дължимата пропорционална такса за ЧСИ, а с остатъкът до 360 лв. или сумата от
252,90 лв. е погасена частично главницата. Твърди се, че в резултат на това,
непогасеният остатък от главницата дължима е 203,60 лв, който е
недължим, тъй като вземането на взискателя за него е
погасено по давност с изтичането на три години от неговата изискуемост, която е
започнала да тече на 02.11.2015 г., когато е бил издаден ИЛ и е изтекла на
02.11.2018 г. Твърди се, че с
погасяването на главницата е погасено и задължението за присъдената законна
лихва за забава. Наведено е твърдение, че част от сумите, не се дължат поради
погасяването им чрез плащане.
Ответното
дружество оспорва исковете. Оспорва твърдението, че вземанията на кредитора са
погасени по давност. Твърди, че запор върху банковите сметки на наследодателя
на ищците е наложен на 09.08.2017 г., което е годно изпълнително действие,
прекъсващо давността. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че от данните по
изпълнителното дело се установява, че
на 09.08.2017 г. е наложен запор на две от четирите банковите сметки на длъжника, открити в Банка
ДСК ЕАД, което действие по своя характер е
валидно изпълнително действие,
прекъсващо течащата в полза на ищците погасителна давност. Считано от датата на
налагане на запора е започнала да тече нова тригодишна давност по отношение на процесните вземания, която към датата на депозиране на
исковата молба на 26.11.2018 г., съдът е констатирал, че не е изтекла,
нито е изтекъл и двугодишен срок, считано от последното изпълнително действие,
в който взискателят и/или частният съдебен изпълнител
да е бездействал, за да се приеме, че е налице перемпция.
Относно твърденията, че част от дължимите суми
са погасени чрез плащане, съдът е приел, че с плащанията извършени на
името на наследодателя не се установява, че се погасяват единствено и само
задължението на ищеца Г.Т., с изключение на последните две плащания, в които
това изрично е посочено.
Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт
си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата
обстановка е правилно и пълно изяснена
от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо
подробно отново да я преповтаря, поради
което касаещо същата на основание чл.272 ГПК,
препраща към мотивите на
първоинстанционния акт.
Съгласно разпоредбата
на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание т.е. в настоящото производство могат да бъдат
разгледани само факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Спорът в
конкретният случай се свежда до това, дали
вземанията на длъжника са погасени по давност и налице ли е недължимост на част от същите, поради извършени плащания
от Г.Р.Т. за погасяване на нейната част от
наследствения дълг.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, плащанията за
доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи,
чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем
размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на кратката
тригодишна давност. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.Установява се от данните по изпълнителното дело, че на 09.08.2017 г. е наложен запор върху две от четирите на банковите
сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД, които
действия, по своя характер представляват валидно изпълнително действие, прекъсващо
давността. Ето защо и доколкото, считано от датата на налагане на запора
09.08.2017г. е започнала да тече нова тригодишна давност по отношение на процесните вземания, която към датата на депозиране на
исковата молба на 26.11.2018 г. не изтекла, то правилен и законосъобразен се
явява извода на първоинстанционния съд, че вземанията на ответното дружество не
са погасени по давност.
Що се касае до
възражението на Т. за недължимост на част
от вземанията на кредитора, поради извършени плащания от Г.Р.Т.
за погасяване на нейната част от
наследствения дълг, следва да бъде отбелязано, че не се установява
от събраните по делото доказателства при условията на пълно и главно доказване,
че с плащанията извършени на името на наследодателя се погасява единствено и
само задължението на ищеца Г.Т. с изключение на последните две плащания, в
които това изрично е посочено, поради което възражението се явява
неоснователно.
Гореизложеното
обосновава извода, че вземанията на ответника не са погасени по давност и
поради извършени плащания от Г.Р.Т. за погасяване на нейната част от
наследствения дълг, което предявените
от Г.Р.Т. искове се явяват неоснователни.
Първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият следва да бъде потвърден в
обжалваната част, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на
спора на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2714 от 28.06.2019г. на ПРС, постановено по гр.д.№18772/2018г., пети гр.с., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.Р.Т., ЕГН: **********,***-ви ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250 направени по делото разноски в размер на
100.00лв/ сто лева/ .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: