Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260150 ,15.07.2021 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
На шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : Д. НИКОЛОВА
Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Д. Николова въззивно граж-данско дело № 117 по описа за 2021 година намира следното:
Производството е въззивно, образувано след касиране с решение № 192 от 19.02.2021 г. по гр.д.№ 1020 /2020 г. на ІІІ, г.о. на ВКС на първото въззивно решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 164 от 12.12.2018 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 211/ 2018 г. заявеният по реда на член 422 от ГПК установителен иск по член 50 от ЗЗД на И.С.Ф., ЕТ „***“ срещу Б.М.Ю. е уважен частично с признаване на задължението му към ищеца в размер от 5 250 лева от обезщетение за нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна - в резултат от унищожаване на 1/5 от посевите в имот с № ***по плана на землището на село З., община Т. и връщане на делото относно тази част от иска за ново разглеждане .
Въззивникът И.С.Ф., ЕТ „***“ поддържа чрез пълномощника си - адвокат П.А. - становище, че решението е неправилно с оглед доказаните по делото твърдени от него факти, в т.ч. за принадлежността в негово лице като арендатор на добивите от люцерна от арендувания имот и че след отмяната му следва да му бъде признат претендираният размер обезщетение за пропуснати ползи от увреждането на посевите .
Въззиваемият Б.М.Ю. настоява чрез пълномощника – адвокат Д.А. - за потвърждаване на първоинстанционното решение с оглед извършеното между въззивника и третото лице възмездно пренаемане на имота и липсата на уговорка за получаване на добивите от него в процесната стопанска година от въззивника .
Основанието за касиране на въззивното решение е по член 281,т.3 от ГПК – неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Едно от тях е пропускът на въззивния съд да отстрани непълнотата в доклада по член 146,ал.1,т.5 и член 146,ал.2 от ГПК чрез указания до въззивника – ищец за посочване на доказателства относно фактите, от което извежда правото си да получи добивите от люцерна в стопанската 2017 – 2018 г., увредени според твърденията му от навлязлото на 12.12.2017 г. в засетия с тях имот стадо овце под надзора на ответника. Предписвайки отстраняването му от новия състав на въззивната инстанция, касационната инстанция не е изключила неяснотата в исковата молба в тази част ( с оглед вметнатото в трети абзац израз твърдение, че вредоносното действие е извършено в имоти, „собственост на ЕТ „ ***“) да бъде преодоляна при заявяването на доказателствени искания от въззивника .
Точно с такъв смисъл са извършените от него с молбата с вх. № 262584/ 17.05.2021 г.( по регистратурата на ДОС ) процесуални действия. Въззивникът се позовава на сключен между него и трети лица в изискуемата форма за валидност договор за аренда от 12.08.2016 г. относно същия имот и с действие в същата стопанска година . В защита срещу така въведеното твърдение въззиваемият Б.М.Ю. възразява, че стопанисването и ползването на имота е осъществено от „ фирма “ на трето лице ( син на въззивника ) и че съществува правно основание за него.
Въззивната инстанция дължи разглеждане на иска – предмет на обжалваното решение – с оглед уточненото при новото разглеждане на делото основание и направеното срещу него възражение за наличие на основание за ползване на имота от трето лице, изключващо правото на ищеца да се разпорежда с добивите . Искът е по член 50 от ЗЗД за заявено в заповедно производство – ч.гр.д.№ 26/2018 г. по описа на ТРС - парично вземане на въззивника – ЕТ срещу Б.М.Ю. в размер от 5 250 лева от обезщетение за нереализирана печалба в стопанската 2017 – 2018 г. от земеделска култура - люцерна - в резултат от унищожаване на 1/5 от посевите в имот с № ***по плана на землището на село З., община Т. при твърдения, че са увредени / отъпкани от навлязлото на 12.12.2017 г. в засетия с тях имот стадо овце под надзора на ответника ; имотът е ползван от него по сключен на 12.06.2018 г. договор за аренда и унищожената реколта му принадлежи .
Съгласно договор за аренда, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите от 12.08.2016 г. , на въззивника е отстъпено ползването на нива с площ от 302,001 дка , имот с № ***по плана за земеразделяне на землището на село З. , община Т., за срок от 10 стопански години, първата от които 2016 – 2017 г. и правото да придобива добивите от нея - т.4.2.2 . С писмен договор за пренаемане от 20.06.2017 г., сключен между него и трето лице – С.И.С., ЕТ „ *** “ , е уговорено въззивникът да предостави ползването на множество имоти в землището на село З., включително имот с № 29012 срещу наем от 50 лв/ дка за срока само на стопанската 2017 – 2018 г. Наемателят поел задължение да стопанисва имотите, да използва препарати за растителна защита от разрешения списък, да не внася в имотите трайни активи и да ги върне, почистени от растителни отпадъци след изтичане на срока на действие на договора – т. 5 и т.4 . До колкото не следва друго от съдържанието на уговорките в него отстъпеното на пренаемателя правото включва служене с имота, но без извличане на добивите от него. Със заявление от дата 11.07.2017 г. бъдещият пренаемател е посочил, че няма да участва с описаните имоти, в т.ч. процесната нива, в масиви за ползване по член 37в от ЗСПЗЗ. Не е спорно, че задължението за предоставяне на ползването на нивата на пренаемателя и за осигуряването му за срока на стопанската 2017 – 2018 г. е било изпълнено от въззивника . Не е изпълнено, както той е твърдял, само задължението на пренаемателя да му заплати уговорената наемна цена.
От обясненията на въззиваемия Б.Ю. по преписка № 591/ 2017 г. по описа на РП- Т. се установява, че на дата 12.12.2017 г. при извеждане на собственото му стадо от овце за паша в местността „ ***“ в землището на село З. „ изтървал“ без умисъл животните в засятата с люцерна нива на въззивника. Предприел извеждането им от нивата още преди въззивникът да дойде, да го предупреди за унищожаването на посевите от люцерна и да поиска от него изкарване на стадото. Свидетелят Я.Б.М., служител на ищеца, посочил, че в същия ден получил нареждане от него да провери нивата, съобщил му, че по – рано заварил в нея „ чобанина *** “ с овцете. При огледа свидетелят видял в имота дири от овце и отъпкани участъци. През месец март 2018 г. люцерната „ позеленяла“ малко и по решение на агрономите насажденията от нея било изорани и на тяхно място била засадена царевица.
От заключението на вещото лице П.П.и дадените от него в съдебно заседание от 19.11.2018 г. при изслушването му отговори се установява, че при извършения на 6.11.2018 г. оглед на нивата в нея имало насаждения от царевица, но засяването им явно е станало много след „ нормалната сеитба на царевица“ , защото тогава тя била все още неприбрана, а добивът от нея, по прогноза на вещото лице, щял да е „ никакъв “ по причина както на късната сеитба, така и на засушаването. Експертът посочил в заключението, че не съответства на обичайната практика да се предприеме изораването на нивата с насаждения от люцерна в третата година , която е най - силна за тази култура и в която се очакват максимални добиви . От 1/5 от площа й ( 60 дка ) могат да се получат 2 100 бали , всяка от 16 кг., при средна пазарна стойност от 2,50 лева / бала. Така вещото лице е заключило, че пропуснатата печалба се равнява на 5 250 лева .
Протоколът за дадените от въззиваемия по прокурорската преписка обяснения има доказателствена сила по член 179,ал.1 от ГПК . Съдържа изявления за неизгодни за него факти ( „ изтървал “ животните в засятата с люцерна нива ) и съставлява извънсъдебно признание на същите. Преценено в съвкупност съгласно член 175 от ГПК със свидетелствата на Я.Б.М. (очевидец само на пораженията в нивата ) и със заключението на вещото лице ( относно предприетото от земеделския производител, несъответно на обичайната земеделската практика и в свой ущърб, заменяване на културите - люцерна и царевица в ранна пролет ), навежда на логичния извод, че посевите от люцерна са били увредени във вегатативния им период от отъпкването им в края на 2017 г. от стадото овце . Вредите се съизмерват с нереализираната печалба от добива от 1/5 от общата й площ на 2 100 бали люцерна на стойност от 5 250 лева.
Въззиваемият, под чийто надзор са били животните, увредили насажденията, носи отговорност по член 50 от ЗЗД за обезщетяване на вредите. Тя е обективна и поради това е правноирелевантно при каква форма на вината е допуснал навлизането им в нивата. Добивите от нивата през процесната стопанска година са се следвали за въззивника на основание арендния договор и уговореното в съответствие с член 2,ал.2 от ЗАЗ право да придобие добивите от арендувания имот. Сключеният от него с третото лице договор за пренаемане е основание то да получи само ползването на нивата и да си служи с нея според уговореното ползуване – член 232,ал.1 от ЗЗД . Щом в договора за пренаемане няма изрична уговорка за противното, ползването се изчерпва с типичното съдържание на служенето по наемен договор, а то не включва извличане на добивите. И след пренаемането носител на правото на разпореждане с добивите е останал арендаторът – въззивник. Следователно вредите са настъпили за него и вземането за обезщетение за пропуснатите ползи е възникнало в негова полза. Искът е основателен и след отмяна на решението следва да се уважи.
С оглед на този изход по спора въззивникът има право на част от разноските за заповедното производство ( от платената държавна такса в размер от 202,40 лева ), за исковото производство ( от общо 802,40 лева , сбор от платената държавна такса от 202,40 лева и разноски за експертизи от 600 лева ) по съразмерност на основание член 78,ал.1 от ГПК, а именно : 105 лева - разноски за заповедното производство и 416,26 лева – разноски за исковото производство . Въззивникът има право и на част от разноските за първото въззивно производство ( от общо 1 042,40 лева, сбор от платената държавна такса от 202,40 лева и платеното адвокатско възнаграждение от 840 лева, което не подлежи на намаляване, защото е под минималния размер от 836,60 лева по член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ), отново по съразмерност,равняваща се на 540,77 лева . Разноски за касационното и за настоящото въззивно производство страната не е направила.
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №164/12.12.2018г. по гр.д.№211/2018г. на Т.ския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЕТ „ ***“ с.К., общ. Н.К., обл. Ш. , представлявано от И.С.Ф. , срещу Б. М.Ю. с ЕГН ********** ***, иск по чл. 50 от ЗЗД за сумата от 5 250лева представляваща нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна, в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имотите №***по план за земеразделяне на землището на с.З., общ. Т., от навлязлото в тях на 12.12.2017г. собствено на ответника стадо овце, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №22/23.01.2018г. по ч.гр.дело №26/2018г. по описа на ТРС, и в частта на присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на парично вземане на И.С.Ф. , ЕТ „ ***“ село К., община Н.К., област Ш. срещу Б. М.Ю. с ЕГН ********** *** в размер от 5 250 ( пет хиляди двеста и петдесет ) лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи - нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна, в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имот №***по план за земеразделяне на землището на село З., община Т., от навлязлото в нея на 12.12.2017 г. стадо овце под надзора на ответника, което вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК №22/23.01.2018г. по ч.гр.дело №26/2018г. по описа на ТРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 19.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА Б. М.Ю. с ЕГН ********** *** да заплати на И.С.Ф. , ЕТ „ ***“ село К., община Н.К.по съразмерност сумата от 105 ( сто и пет ) лева - разноски за заповедното производство, сумата от 416,26 ( четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки ) лева – разноски за исковото производство пред ТРС и сумата от 540,77 ( петстотин и четиридесет лева и седемдесет и седем стотинки ) лева – разноски за първото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.