№ 10542
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110125188 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
179252/23.06.2023 г./ на **** срещу Н. Й. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден
имот, находящ се в ****, магазин /бивш гараж/, с абон. № ****, с чийто размер ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 513.10 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната
лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 88.10 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2020 г. до 06.02.2023 г.; 1.52 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за м.
06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 0.36 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8082/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставяната в имота през исковия период
топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищцовото дружество договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал
доставяната му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството. Посочва, че
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият
имот, е извършвано от ****, като са издавани изравнителни сметки въз основа на
действителния разход на уредите за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез
пълномощника адв. Б., в който исковете са оспорени поради липса на реална доставка на
1
топлинна енергия в имота. Твърди, че в имота няма отоплителни тела, не се ползва топлинна
енергия за общи части, а топлата вода е изключена през 1994 г. Счита, че задължението е
начислено само поради съмнение.
В първото открито заседание ответникът поддържа подадения чрез особен
представител отговор на исковата молба само в частта, с която се отрича наличието на
договорно правоотношение между страните и дължимост на процесните суми.
Третото лице – помагач на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение
е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове
и исковете са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8082/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок,
при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената
от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му
топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно
основание за това. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти, което в случая предполага ищецът да
установи, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот или е
имал вещно право на ползване върху него, че в имота реално е доставяна топлинна енергия
на претендираната стойност и че това разместване на блага е настъпило без основание.
Доказателствената тежест за установяване на първите две обстоятелства е за ищеца, а при
тяхното доказване ответникът следва да установи наличието на валидно основание за
имущественото разместване.
В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §
2
1, т. 33а ДР ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „небитов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. С Определение № 7764/19.02.2024 г., в което е инкорпопиран
изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без оспорвания на страните, е
обявено за безспорно, че за процесния имот през исковия период не е бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поради това, ако топлопреносното
предприятие е доставило топлинна енергия в имота през исковия период, но липсва
възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том І, рег. № ****,
дело № ***/2009 г. на нотариус ****, се установява, че през исковия период ответникът е
имал вещно право на ползване върху процесния имот. При това положение и доколкото от
показанията на свид. **** не следва друго, съдът приема, че през разглеждания период
имотът фактически е бил ползван именно от ответника, поради което той е
материалноправно легитимиран да отговаря за стойността на евентуално доставената и
потребена в него топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се изяснява, че сградата – етажна собственост, в която се намира
магазинът на ответника, през процесния период е била присъединена към топлопреносната
мрежа, а остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база
прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение ****.
Установява се, че през процесния период не е бил осигурен достъп до имота за отчет,
въпреки което поради липса на отоплителни тела в имота не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имот, но поради липсата на достъп е начислявана топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване служебно на брой лица с разходна норма 140
л./денонощие/1 бр. потребител, както и за имота е начислявана по нормативно установена
формула топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Изводите на вещото лице кореспондират на представените от третото лице – помагач
писмени доказателства.
Въпреки горното съдът намира, че в случая ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът реално е ползвал топлинна енергия в магазина през
исковия период. При положение че претенцията за нейната цена е основана на твърдения за
неоснователно обогатяване на ответника, разпоредбите на чл. 153, ал. 6 ЗЕ и на чл. 69, ал. 2,
т. 2 и чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването са
неприложими, защото те касаят само хипотезите, в които ищцовото дружество и абонатът са
обвързани от договор за доставка на топлинна енергия, какъвто настоящият случай не е.
3
След като не е бил клиент на **** през разглеждания период, ответникът не е имал
задължение да осигурява достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота
си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за
отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на
визуален оглед на контролните приспособления към тях, респ. не е съществувало основание
за служебно начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване поради
неосигурен достъп, нито пък за ответника е възникнало по силата на законова разпоредба
задължението за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Същевременно други доказателства за реална доставка на топлинна енергия в имота, върху
който ответникът има вещно право на ползване, не са представени от ищеца, а дори е
проведено успешно насрещно доказване чрез показанията на свид. ****, от които е видно,
не само че в имота през исковия период не е имало отоплителни тела /обстоятелство, което е
било съобразено от ****/, но и че в него е имало само студена вода, т.е. не е била
извършвана доставка на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, каквото е било
начислено от фирмата за дялово разпределение.
Щом не е доказана реална доставка на топлинна енергия в имота на ответника през
исковия период, не може да се формира извод нито за обедняване на ищеца, нито за
обогатяване на ответника. Следователно искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
стойност на доставена топлинна енергия следва да бъде отхвърлен, а поради липса на главен
дълг на отхвърляне подлежи и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва.
По отношение на претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира, че щом ищецът поддържа, че не е сключил с ответника договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, то очевидно стойността на услугата дялово
разпределение в случая се претендира на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С Определение №
7764/19.02.2024 г. е обявено за безспорно, че дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата през процесния период е извършвано от ****, в който смисъл са и събраните
писмени доказателства, а това възпрепятства формирането на извод, че именно ищецът е
обеднял със стойността на тази услуга. Въпреки изричните указания на съда, дадени с
изготвения доклад, ищецът не е доказал по делото своето обедняване със стойността на
услугата дялово разпределение, поради което съдът приема, че ако въобще има обеднял, то
това би било ****. Следователно **** не е материалноправно легитимирано по отношение
на евентуално съществуващо вземане за сумата от 1.52 лв., което е достатъчно основание за
отхвърляне на този иск, както и на акцесорния иск за мораторна лихва върху тази сума.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат нито за заповедното, нито за
исковото производство, а ответникът не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ***,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Н. Й. В., ЕГН **********, с
адрес: ****, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за
топлоснабден имот, находящ се в ****, магазин /бивш гараж/, с абон. № ****, с чийто
размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 513.10 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно
със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 88.10 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г.; 1.52 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение за м. 06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на
вземането; 0.36 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
8082/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на **** като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5