Решение по дело №17150/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 714
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20241110217150
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217150 по описа за 2024 година
Настоящето производство е второ поред въззивно такова по реда на раздел
V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена жалба от И. Е. Г. срещу
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 8061002 на СДВР, а
именно такова по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с
който на осн. чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет лева) лв.
С жалбата се моли за отмяна на ЕФ, като неправилен, незаконосъобразен,
тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати
съществени процесуални нарушения, като се твърди, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание
за отмяна на същия.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител.
Поддържа се жалбата в съдебно заседание. По същество се пледира за отмяна
на ЕФ като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, редовно призован, в съдебно
заседание не се явява представител. Депозирано е писмено становище от
процесуален представител на наказващия орган. Претендира се
1
юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил *****, с ДК №
***** е И. Е. Г..
Заснет е видеоклип в гр. София на бул. „Ген. Данаил Николаев“ до №7, с
посока на движение от ул. „Черковна“ към пл. „Сточна гара“ на 06.09.2023 г. в
22:18 часа от автоматизирано техническо средство за измерена скорост 70
км/ч при ограничение от 50 км/ч. Приложен е клип, в който е посочено каква е
засечената скорост с техническото средство Cordon M2, както и
идентификационен номер на уреда MD1192.
Издаден бил електронен фиш серия „К“, №8061002 за нарушение,
извършено на 06.09.2023 г. в 22:18 ч. на И. Е. Г.. Видно от приложения
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта MD1192, с място на контрола бул. „Ген. Данаил Николаев“ до №7, с
посока на движение от ул. „Черковна“ към пл. „Сточна гара“, в населено
място, максимално разрешената скорост при общо ограничение 50 км/ч,
приближаващ, за периода от 20:30 часа - 22:30 ч. са заснети 147 броя клипа.
Приложени са фотоснимки за разположението на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта MD 1192. Приложена е ежедневна форма за
отчет за 06.09.2023 г. за периода от 14:00 часа - 02:00 ч. за наряд Н.М. и В.В., с
МПС рег. №*****.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип Cordon M2, което
видно от извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на Български институт по метрология (БИМ) е вписано под № В-
46, с дата на вписване 06.07.2018 г., срок на валидност 10 години и валидно до
13.06.2027 г., с производител СИМИКОН, Русия, орган извършил
одобряването Държавен институт по метрология на Република Хърватска.
Приложено е в оригинал, с превод на български език решението за одобрение
на типа на уреда за измерване CORDON M4; CORDON M2 И CORDON
M-KR. Установява се от протокол №З-С-ИСИС/12.02.2021 г., че мобилна
система за видеоконтрол Cordon – M 2 отговаря на изискванията.
2
Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на Заповед
на министъра на вътрешните работи №8121з-931/30.08.2016 г.
Съдът е взел предвид събрани по делото писмени и гласни доказателства,
които ги кредитира като логични и непротиворечиви.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и е в срок, като разгледана по
същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63): „електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената
от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
В същия се сочи словесно описание на административното нарушение и
съответстващите му правни норми, както и санкционните касаещи същото.
Като в процесния фиш се сочи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта е с идентификационен номер на уреда MD1192. Предвид което не е
налице анонимност на техническото средство. Същото е било технически
3
годно към датата на констатиране на скоростта, след последваща надлежна
проверка. Като видно е, че са попълнени изискуемите документи по Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на
вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Посоченото техническо средство е било въведено в
експлоатация за страната ни с номер на вписването В-46 на 06.07.2018 г.
В процесния електронен фиш е посочено нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, което е в съответствие с изложената фактическа обстановка.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при
категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е.
Конкретното място на констатираното административно нарушение се
установява по непротиворечив начин от събраните и кредитирани по делото
писмени доказателства, от които е видно и че се касае за населено място, в
границите на гр. София.
В протокола за използване на АТТС е посочен режим на измерване:
стационарен, при наличие в преписката на дигитална снимка на временно
монтираното АТТС, както и данни, че е налице ограничение до 50 км/ч за
участъка, който е в населеното място на територията на гр. София.
По силата на легалната дефиниция на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП АТТС биват: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Съдържащата се в административнонаказателната преписка снимка на
разположеното АТТС на земята, както и съдържанието на протокола за
използването му на процесната дата са ясно указание, че процесното средство
е мобилно по смисъла на §6, т.65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, вр. чл.11, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12 май 2015 г., като временно разположено на участък
от пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган, който
4
поставя начало и край на работния процес.
Непосочването в ЕФ на вида на използването на АТТС като „мобилно“ или
„стационарно“ не е сред задължителните реквизити на фиша, съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП, поради което същото не съставлява порок на формата или
съдържанието. Релевантно е посочването на данни, които индивидуализират
същото, въз основа на които може да се извърши проверка на техническата
годност на АТТС-то към датата на заснемането, което изискване в случая е
спазено. За използването на процесното АТТС е съставен протокол, съобразно
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12 май
2015 г., данните от които съвпадат с тези на приложената снимка, което е
съществено за установяване на вмененото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. Нормата създава
презумпция относно субекта на нарушението по ЗДвП. Тя може да бъде
оборена с декларация при условията и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със
средствата по чл.189, ал.5 от ЗДвП – като представи в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на СУМПС на действителния водач. Доколкото това не е
сторено от жалбоподателя, който е и собственик на МПС-то то авторството на
конкретното административно нарушение е по силата на законовата
презумпция и се счита, че същият като собственик на МПС-то го е
осъществил.
В случая в обстоятелствената част на ЕФ е посочено какъв е приспаднатия
толеранс, а именно от - 3%. Съгласно чл.755, ал.1 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол: максимално
допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат: 1. ± 1 km/h до 100
km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h - в
лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал; 2.
± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100
km/h - при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.
От събраните по делото и кредитирани от съда писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС към датата
5
на административното нарушение 06.09.2023 г. в 22:18 ч., което се установява
по несъмнен начин от кредитираните писмени доказателства.
По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Касае се за управление на моторно превозно средство (по смисъла на § 6,
т. 11 от ДР на ЗДвП), индивидуализирано като лек автомобил *****, с ДК №
*****. Същото МПС е собственост на жалбоподателя, което деяние е
извършено умишлено, тъй като водачът е бил длъжен да съобрази
поведението си с ограничението, въведено по закон за населено място.
В конкретния случай фиксираната с автоматизирано техническо средство
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
CORDON M2 № MD 1192, скорост на управлявания автомобил е била 70 км/ч,
но след като е приспадната допустимата грешка при измерване толеранс от 3
%, същата е 67 км/ч, поради което в обжалвания фиш е посочена скорост от 67
км/ч, т.е. по-ниска от засечената и е прието, че превишението при ограничение
от 50 км/ч за населено място е от 17 км/ч. За това нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП санкцията по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението) за превишаване на скоростта за населено място от 11 до 20 km/h
- е глоба 50 лв.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение административно
наказание, чийто размер е точно фиксиран.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Превишаването на скоростта е установено с техническо средство, система за
видеоконтрол в участъка. Това техническо средство е било одобрено по
съответния ред, което е преминало и последваща (периодична, годишна)
проверка, т.е. отговаря на изискванията на закона и с него може да бъде
констатирано валидно нарушение на въведената скорост за движение на МПС
за пътния участък.
6
Като в случая при съставянето на електронния фиш, съдът намира, че са
спазени изискванията към същия, посочени в закона, а и тези в хода на
процедурата, съгласно посоченото в Решение №1/2012 г. на Конституционния
съд по к.д.№10/2011 г., касаещ този вид технически средства за запис,
отразяващи административни нарушения и спазването на конституционните
права на гражданите, записани със същите.
Поради гореизложеното електронния фиш като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН
като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който е
изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 8061002 на СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА И. Е. Г., с ЕГН **********, гр.София, бул. *****, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“
№ 5, с БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 80 (осемдесет лева) лв. за
разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
7
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Настоящето производство е второ поред въззивно такова по реда на раздел V,
чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена жалба от И. Е. Г. срещу
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 8061002 на СДВР, а
именно такова по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с
който на осн. чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет лева) лв.
С жалбата се моли за отмяна на ЕФ, като неправилен, незаконосъобразен,
тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати
съществени процесуални нарушения, като се твърди, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание
за отмяна на същия.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител.
Поддържа се жалбата в съдебно заседание. По същество се пледира за отмяна
на ЕФ като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, редовно призован, в съдебно
заседание не се явява представител. Депозирано е писмено становище от
процесуален представител на наказващия орган. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил *****“, с ДК №
***** е И. Е. Г..
Заснет е видеоклип в гр. София на бул. „Ген. Данаил Николаев“ до №7, с
посока на движение от ул. „Черковна“ към пл. „Сточна гара“ на 06.09.2023 г. в
22:18 часа от автоматизирано техническо средство за измерена скорост 70
км/ч при ограничение от 50 км/ч. Приложен е клип, в който е посочено каква е
засечената скорост с техническото средство Cordon M2, както и
идентификационен номер на уреда MD1192.
Издаден бил електронен фиш серия „К“, №8061002 за нарушение,
извършено на 06.09.2023 г. в 22:18 ч. на И. Е. Г.. Видно от приложения
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта MD1192, с място на контрола бул. „Ген. Данаил Николаев“ до №7, с
посока на движение от ул. „Черковна“ към пл. „Сточна гара“, в населено
място, максимално разрешената скорост при общо ограничение 50 км/ч,
приближаващ, за периода от 20:30 часа - 22:30 ч. са заснети 147 броя клипа.
Приложени са фотоснимки за разположението на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта MD 1192. Приложена е ежедневна форма за
отчет за 06.09.2023 г. за периода от 14:00 часа - 02:00 ч. за наряд Н.М. и В.В., с
МПС рег. №*****.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип Cordon M2, което
1
видно от извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на Български институт по метрология (БИМ) е вписано под № В-
46, с дата на вписване 06.07.2018 г., срок на валидност 10 години и валидно до
13.06.2027 г., с производител СИМИКОН, Русия, орган извършил
одобряването Държавен институт по метрология на Република Хърватска.
Приложено е в оригинал, с превод на български език решението за одобрение
на типа на уреда за измерване CORDON M4; CORDON M2 И CORDON
M-KR. Установява се от протокол №З-С-ИСИС/12.02.2021 г., че мобилна
система за видеоконтрол Cordon – M 2 отговаря на изискванията.
Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на Заповед
на министъра на вътрешните работи №8121з-931/30.08.2016 г.
Съдът е взел предвид събрани по делото писмени и гласни доказателства,
които ги кредитира като логични и непротиворечиви.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и е в срок, като разгледана по
същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63): „електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената
от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
В същия се сочи словесно описание на административното нарушение и
съответстващите му правни норми, както и санкционните касаещи същото.
Като в процесния фиш се сочи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта е с идентификационен номер на уреда MD1192. Предвид което не е
налице анонимност на техническото средство. Същото е било технически
2
годно към датата на констатиране на скоростта, след последваща надлежна
проверка. Като видно е, че са попълнени изискуемите документи по Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на
вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Посоченото техническо средство е било въведено в
експлоатация за страната ни с номер на вписването В-46 на 06.07.2018 г.
В процесния електронен фиш е посочено нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, което е в съответствие с изложената фактическа обстановка.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при
категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е.
Конкретното място на констатираното административно нарушение се
установява по непротиворечив начин от събраните и кредитирани по делото
писмени доказателства, от които е видно и че се касае за населено място, в
границите на гр. София.
В протокола за използване на АТТС е посочен режим на измерване:
стационарен, при наличие в преписката на дигитална снимка на временно
монтираното АТТС, както и данни, че е налице ограничение до 50 км/ч за
участъка, който е в населеното място на територията на гр. София.
По силата на легалната дефиниция на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП АТТС биват: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Съдържащата се в административнонаказателната преписка снимка на
разположеното АТТС на земята, както и съдържанието на протокола за
използването му на процесната дата са ясно указание, че процесното средство
е мобилно по смисъла на §6, т.65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, вр. чл.11, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12 май 2015 г., като временно разположено на участък
от пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Непосочването в ЕФ на вида на използването на АТТС като „мобилно“ или
„стационарно“ не е сред задължителните реквизити на фиша, съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП, поради което същото не съставлява порок на формата или
съдържанието. Релевантно е посочването на данни, които индивидуализират
същото, въз основа на които може да се извърши проверка на техническата
годност на АТТС-то към датата на заснемането, което изискване в случая е
спазено. За използването на процесното АТТС е съставен протокол, съобразно
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12 май
3
2015 г., данните от които съвпадат с тези на приложената снимка, което е
съществено за установяване на вмененото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. Нормата създава
презумпция относно субекта на нарушението по ЗДвП. Тя може да бъде
оборена с декларация при условията и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със
средствата по чл.189, ал.5 от ЗДвП – като представи в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на СУМПС на действителния водач. Доколкото това не е
сторено от жалбоподателя, който е и собственик на МПС-то то авторството на
конкретното административно нарушение е по силата на законовата
презумпция и се счита, че същият като собственик на МПС-то го е
осъществил.
В случая в обстоятелствената част на ЕФ е посочено какъв е приспаднатия
толеранс, а именно от - 3%. Съгласно чл.755, ал.1 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол: максимално
допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат: 1. ± 1 km/h до 100
km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h - в
лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал; 2.
± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100
km/h - при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.
От събраните по делото и кредитирани от съда писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС към датата
на административното нарушение 06.09.2023 г. в 22:18 ч., което се установява
по несъмнен начин от кредитираните писмени доказателства.
По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Касае се за управление на моторно превозно средство (по смисъла на § 6,
т. 11 от ДР на ЗДвП), индивидуализирано като лек автомобил *****”, с ДК №
*****. Същото МПС е собственост на жалбоподателя, което деяние е
извършено умишлено, тъй като водачът е бил длъжен да съобрази
поведението си с ограничението, въведено по закон за населено място.
В конкретния случай фиксираната с автоматизирано техническо средство
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
CORDON M2 № MD 1192, скорост на управлявания автомобил е била 70 км/ч,
но след като е приспадната допустимата грешка при измерване толеранс от 3
%, същата е 67 км/ч, поради което в обжалвания фиш е посочена скорост от 67
км/ч, т.е. по-ниска от засечената и е прието, че превишението при ограничение
от 50 км/ч за населено място е от 17 км/ч. За това нарушение по чл.21, ал.1 от
4
ЗДвП санкцията по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението) за превишаване на скоростта за населено място от 11 до 20 km/h
- е глоба 50 лв.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение административно
наказание, чийто размер е точно фиксиран.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Превишаването на скоростта е установено с техническо средство, система за
видеоконтрол в участъка. Това техническо средство е било одобрено по
съответния ред, което е преминало и последваща (периодична, годишна)
проверка, т.е. отговаря на изискванията на закона и с него може да бъде
констатирано валидно нарушение на въведената скорост за движение на МПС
за пътния участък.
Като в случая при съставянето на електронния фиш, съдът намира, че са
спазени изискванията към същия, посочени в закона, а и тези в хода на
процедурата, съгласно посоченото в Решение №1/2012 г. на Конституционния
съд по к.д.№10/2011 г., касаещ този вид технически средства за запис,
отразяващи административни нарушения и спазването на конституционните
права на гражданите, записани със същите.
Поради гореизложеното електронния фиш като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН
като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който е
изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5