№ 361
гр. Ямбол, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. И. Н. от с.******, поч. на
******г. и заместен от наследниците му Д. С. Н. от с.*******, М. П. Н. от гр.*******, И. П.
Н. от с.******* и С. П. Н. от с.*******, като жалбата е подадена и от П. Т. Т. от гр.*******
и М. Т. П. от гр.********, всички действащи чрез пълномощника им адв.А. от САК, срещу
Решение №25/23.03.2023г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.
№20222320100255 по описа за 2022г. на този съд, с което е отхвърлен предявеният от
ищците, сега въззивници, против Й. К. М. от с.******* иск с правно основание чл.108 ЗС за
признаване за установено, че ищците са собственици на 2/3 ид.части по наследство и
давностно владение върху недвижим имот, а именно: дворно място, представляващо
поземлен имот с планоснимачен № 24 по кадастралния план на с.******* с площ на
дворното място 9100 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от
63 кв.м., второстепенна сграда, представляваща стопанска постройка с площ 56 кв.м. и навес
с площ от 50 кв.м. и за осъждане на ответницата да предаде владението на този имот; както
и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение по нот.дело №189/2014г. на СВп при ТРС
поради липса на придобивно основание и недействително удостоверяване на правото на
собственост.
Оплакването на въззивниците е, че обжалваното решение на ТРС е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърдението им е, че съдът е допуснал
процесуални нарушения, тъй като едностранчиво е възприел фактите по делото, превратно е
тълкувал писмените и гласните доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи,
които са в противоречие със събрания доказателствен материал. За неправилен е счетен
извода на съда, че по делото липсват доказателства, че имотът е бил собствен на общия
наследодател И. И.. В жалбата и в молбата за изправяне на исковата молба, депозирана пред
въззивния съд, въззивниците поддържат, че общият им наследодател е закупил имота с
частен писмен договор от 1952г. и от тази година е установил фактическата си власт върху
1
имота, която е продължила до смъртта му през 1987г. и е придобил имота на оригинерно
правно основание – изтекла придобивна давност повече от 10 години. След смъртта на И. И.
неговите наследници продължили да упражняват фактическата власт върху имота,
поддържали са го и са извършвали подобрения в него, която фактическа власт е продължила
до смъртта на наследника С. Н. през 2020г., като именно след тази дата достъпът на
наследниците до имота им е бил ограничен. Въззивниците поддържат, че от събраните по
делото гласни доказателства по делото е установено, че ответницата не е посещавала имота,
същият не е владян от нея, ответницата не е упражнявала фактическа власт, а съпругът й
един път в годината е извършвал сенокос. За недостоверни са счетени показанията на
свидетелите И. и Русев за извършено плащане на суми от ответницата в полза на
наследниците на общия наследодател, тъй като тези свидетели са с адреси в с.********,
впечатленията им не са преки и непосредствени, а възпроизвеждат разговор с ответницата,
като показанията на същите свидетели не дали ясен и категоричен отговор дали имотът е
владян от ответницата непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на 10 години.
Твърдението е, че до смъртта на наследника С. Н. на 23.07.2020г., всички наследници са
посещавали имота, упражнявали са фактическата власт върху него непрекъснато, явно и
необезпокоявано и липсва демонстриране на явно намерение за владеене на имота като свой
от страна на Й. М., за която от събраните по делото доказателства не може да се направи
извода, че е закупила и владяла имота и е налице пълна липса на посочения придобивен
способ в констативния нотариален акт, с който се е снабдила ответницата. За
доказателствената сила на този констативен нотариален акт въззивниците сочат, че са
приложими постановките на ТР №11/2012г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС и в случая е
налице извършено от нотариуса невярно удостоверяване на правото на собственост, тъй
като не е осъществено владение от ответницата по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС и не е
придобито правото на собственост съгласно чл.79 ЗС с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Според въззивниците, те са доказали кумулативно изискваните
елементи от фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС, а изцяло неправилен и
необоснован се явява изводът на първата инстанция, че след смъртта на наследодателя И.
И., настъпила на ******г., ответницата е заплатила на неговите наследници процесния имот
и веднага е започнала да го владее като свой.
Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира
отмяна на атакуваното решение изцяло и постановяване на друго решение от въззивния съд,
с което осъдителният иск за собственост да бъде уважен изцяло, на основание чл.537, ал.2
ГПК да бъде отменен нотариалния акт по нот.д.№189/2014г. на СВп при ТРС , с присъждане
на всички направени по делото разноски.
С писмения отговор въззиваемата Й. М., чрез пълномощника адв.К., е оспорила
жалбата като процесуално недопустима по отношение на въззивника П. И. Н., с твърдение,
че същият е починал и на негово място по делото следва да бъдат конституирани
наследниците му. Жалбата е оспорена и като неоснователна по съображения, че решението
на ТРС е правилно и законосъобразно. Според въззиваемата ТРС правилно е кредитирал
показанията на свидетелите, двама от които са наследници и са разпитани по нотариалната
дело, които са установили, че след смъртта на наследодателя наследниците са продали имота
на ответницата, разделили са си парите и доброволно са й отстъпили владението на имота.
При тези данни правилно ТРС приел, че след смъртта на И. И. през 1987г., ответницата е
закупила имота от наследниците, започнала е веднага да го владее като свой, заградила го е,
косяла го е лично и чрез трети лица, събирала е реколтата, пазела е имота от посегателства и
завладяване от трети лица, поддържала е постройките и ги е ремонтирала, а тъй като
наследодателят не е притежавал нотариален акт за собственост, ответницата не е сключила
разпоредителната сделка за имота в изискуемата форма, платила е цената за него и е
получила владението му, което наследниците доброволно са отстъпили, което владение е
продължило повече от 10 години. Въззиваемата сочи, че тя не е наследник на наследодателя,
не е била съсобственик, за да промени държането на имота във владение с демонстриране на
промяна в намерението за своене, а е установила свое владение, което е продължило до
разпореждането с имота в полза на сина й, който понастоящем упражнява в пълен обем
правото си на собственост и е трето за спора лице. Намира също, че и правата на ищците
като наследници са математически неправилно изчислени, при съобразяване, че един от
наследниците не участва в производството и не е предявил претенция. Моли жалбата да
2
бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено, с присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивниците - адв.А.,
която представя и подробна писмена защита.
Процесуалният представител на въззиваемата Й.М. - адв.К. пледира въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение -
потвърдено, с присъждане на разноските пред тази инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Ищците П. И. Н. от с.******* (заместен в хода на процеса от наследниците му по
закон), П. Т. Т. от гр.******* и М. Т. П. от гр.******** са подали искова молба, с която
против ответницата Й. К. М. от с.******* са предявили осъдителен иск за собственост по
чл.108 ЗС за установяване, че ищците притежават по наследство от общия им наследодател
И. Н. И., б.ж. на с.*******, поч. на ******г., 2/3 ид.части от поземлен имот в с.*******,
Общ.********- дворно място, представляващо поземлен имот с планоснимачен № 24 по
кадастралния план на с.******* с площ на дворното място от 9100 кв.м., заедно с
построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 63 кв.м., второстепенна сграда,
представляваща стопанска постройка с площ 56 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м. и за
осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на 2/3ид.части от този имот,
както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за
собственост, с който ответницата се е снабдила за целия имот, в частта на притежаваните от
ищците идеални части от имота.
Според изложените от ищците фактически твърдения в исковата молба, която е
изправена във фазата на въззивното производство, ищците са получили правото на
собственост върху 2/3 ид.част от спорния имот по наследство от наследодателя И. Н. И.,
който от своя страна е придобил имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна
давност, започнала да тече от 05.05.1952г. със закупуването на имота с частен писмен
договор, като давността е изтекла до смъртта на наследодателя през 1987г. Ищците са
поддържали, че след смъртта на наследодателя всички негови наследници съвместно са
стопанисвали имота, основно наследникът С. Н. е обработвал двора и е отглеждал пчели в
него, но всички наследници му помагали в зеленчукопроизводството, в ремонта и
освежаването на жилищната сграда, всички наследници посещавали имота, празнували
заедно в него общи празници. След смъртта на С. Н. през 2020г. имотът бил заключен и на
наследниците бил ограничен достъпа до къщата и двора, като при проверка ищците
установили, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на
целия имот, който акт ищците са оспорили с възражения, че не са били осъществени
предпоставките на чл.79 ЗС за придобИ.е на имота по давност, тъй като ответницата не е
упражнявала фактическо владение върху имота явно, спокойно, непрекъснато и като свой в
продължение на десет години.
Ответницата е оспорила иска като неоснователен с основното възражение, че
след смъртта на наследодателя на ищците И. И. през 1987г., тя е закупила от неговите
наследници имота и е започнала веднага да го владее – заградила го е със свои средства,
косяла е сено лично или чрез трети лица, събирала е реколтата за себе си, поддържала е
постройките, а сделката за покупка на имота не е била сключена в изискуемата нотариална
форма, тъй като наследодателят И. не е притежавал нотариален акт за собственост.
Ответницата е оспорила ищцовите твърдения в исковата молба, поддържала е, че достъпът
на ищците до имота е бил ограничен веднага след като тя е установила фактическата си
власт, а след като е придобила правото на собственост с констативния нотариален акт е
дарила имота на П. М.в, който упражнява понастоящем в пълен обем правото си на
собственост. Ответницата е оспорила и размера на общо притежаваните от ищците идеални
части от наследството на наследодателя им, включително по отношение на спорния имот,
тъй като те не съответстват на наследствените им права.
От фактическа страна по делото е установено с представеното удостоверение за
наследници, че ищците са наследници на И. Н. И., б.ж. на с.********, поч. на ******г.
3
Преки наследници по закон на И. И. са неговите низходящи – син П. И. Н. – ищец по
делото, дъщеря П. И. Ч., дъщеря Я. И. Г. и син С. И. Н.. Ищецът П. И. Н. е починал в хода
на делото на 06.03.2023г. и е оставил за свои наследници по закон - съпруга Д.Н. и дъщерите
М.Н., И. Н. и С. Н.., които са конституирани като страни по делото. Дъщерята на
наследодателя Я. И. Г. е починала и нейни наследници по закон са трите й дъщери – ищците
П. Т. и М. П., както и Г. Т. Ш., която не участва като страна по делото. Синът на
наследодателя С. И. Н. е починал на 23.07.2020г. и негови наследници по закон са брат му
П.Н., сестра му П. Ч. и дъщерите на сестра му Я. И. Г. - П. Т., М. П. и Г. Т. Ш..
Няма спор, че ответницата Й. М. е снаха на дъщерята на наследодателя на ищците –
П. Ч., която също не участва като страна по делото.
От представените пред ТРС нот. акт №94/21.05.2014г. на съдия по вписванията при
ТРС и нот. дело №189/2014г. на съдията по вписванията при ТРС, по делото е установено,
че с нотариалния акт ответницата Й. К. М. е призната за собственик на процесния недвижим
имот – поземления имот и построените в него сгради, придобит от нея по давностно
владение. В нотариалното дело е приложен частен писмен договор от 05.05.1952г., с който
наследодателят на ищците И. Н. И. е закупил спорния имот и е получил фактическата власт
върху него. Приложено е и удостоверение от кмета на Община Тополов-град, че съгласно
разписен списък процесният имот е записан на И. Н. И..
С нот.акт №96/21.05.2014г. по нот.дело №191/2014г. на съдията по вписванията при
ТРС ответницата Й. К. М. и съпругът й М. Ж. М. са дарили на сина си П. М. Ж. процесния
недвижим имот – дворното място в с.******* и построените в него сгради. В периода 2019-
2023г. П. Ж. е декларирал пред ОбСЗ- Тополовград ползването на имота.
Разпитаните пред първата инстанция посочени от ищците трима свидетели М.Х.,
М. Х. и А. А. са дали показания, според които процесният имот е бил на наследодателя на
ищците – дядо И., а след смъртта му грижите за имота поел основно неговият син С., който
живеел в гр.*********, но пътувал до с.*******, поддържал двора, отглеждал в него пчели и
зеленчуци. С. и брат му ищецът П. направили ремонт на покрива и в помещение на къщата,
като имотът бил посещаван и от всички наследници на И. И.. За ответницата свидетелите са
поддържали показания, че същата не е посещавала имота след смъртта на дядо И., а
съпругът и синът й един път в годината идвали за сенокос, като двамата също направили
ремонт на покрива на къщата, след ремонта, който извършили братята С. и П., а след
смъртта на С. съпругът на ответницата сменил ключа на къщата, заключил я и спрял да
допуска в имота ищците.
Доведеният от ответницата свидетел Ж.И., който е разпитан и в нотариалното
производство, е поддържал показания, че наследниците на И. И. са имали постигнато
споразумение с ответницата и през 2002-2003г. са й прехвърлили спорния имот, като с
цената за имота са били заплатени дяловете на наследниците. За тези обстоятелства
свидетелят научил от ответницата и от дядо С., а след като Й. се снабдила с документ за
собственост за имота, тя го прехвърлила на сина си П., който с баща си се грижел за
градината, двамата косяли сено и извършили ремонт на покрива. Свидетелят Р. Р. е дал
показания, че ответницата и съпругът й редовно посещавали имота докато бил жив С. и е
установил, че след като П. - синът на ответницата придобил от нея процесния имот, той
извършил ремонт на къщата и се грижел за имота, а преди това помагал в градината,
извършвал сенокос и помагал на дядо С. в грижите за кошерите.
При тези фактически данни, с постановеното по спора решение ТРС е отхвърлил
като неоснователен иска за собственост по чл.108 ЗС, тъй като е приел, че ищците не са
доказали правото си на собственост върху имота, нито правото на собственост на
наследодателя им И. И. – осъществено владение, неговото начало, непрекъснатост и че
владението е било необезпокоявано. Съдът е кредитирал показанията на двама от
разпитаните в нотариалното производство свидетели П. Ч. и С. И., приемайки, че
наследниците на И. И. са продали имота на ответницата, получили са парите от продажбата
му и доброволно са предали на ответницата владението на имота без претенции, а тя е
установила самостоятелно владение и е владяла имота непрекъснато, явно и спокойно
повече от 10 години – факти, които съдът е приел, че са потвърдени от показанията на
свидетеля Ж.И. и от констативния акт за собственост. Съдът е приел, че след закупуването
на имота ответницата веднага е започнала да го владее като свой собствен, заградила го е,
4
косяла е сено лично и чрез трети лица, събирала е реколтата за себе си, пазела е имота от
посегателства и правилно е призната за собственик на имота по давностно владение с
издадения констативен нотариален акт. Съдът е обосновал отхвърлянето на иска в
осъдителната му част с факта, че имотът се владее от сина на ответницата, който е придобил
имота по дарение, а ответницата е владяла имота до разпореждането с него на 21.05.2014г.
Посочил е също, че и претендираните от ищците права върху имота са несъответни на
наследствените им права от наследството на И. И..
Пред въззивната инстанция е събрано ново доказателство – изслушани са
показанията на свидетеля М.Х., съсед на спорния имот, който е поддържал, че
наследодателят на ищците И. И. е живеел в имота отпреди 1954г., обитавал къщата със
семейството си, грижел се за градината, никой не смущавал фактическата му власт върху
имота и същата продължила до смъртта му през 1987г. След смъртта на наследодателя
грижите за имота полагал синът му С., с помощта на другия син П.. За ответницата
свидетелят е установил, че не е посещавала имота след смъртта на И. И., съпругът й и синът
й идвали за коситбата на имота през лятото, а преди две години съпругът на Й. сменил
бравата на къщата и не допуснал останалите наследници да влязат в имота.
При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна:
В предмета на въззивното обжалване е въведено първоинстанционното решение
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Извършвайки тази проверка, настоящият решаващ състав на въззивния съд
приема, че решението на ТРС е валидно и допустимо, но е частично неправилно, тъй като е
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно
приложение и на материалния закон (чл.79,ал.1 ЗС).
За уважаването на предявения осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС – за
установяване на собствеността и за предаване владението на недвижима вещ, следва да е
осъществен следния фактически състав: ищецът/ищците да е собственик; вещта да се дължи
или владее от ответника и фактическата власт да се осъществява от ответника без
основание, противопоставимо на ищеца.
Предвид този подлежащ на установяване фактически състав, в случая предмет на
доказване по предявения ревандикационен иск за собственост по чл.108 ЗС, е визираното в
исковата молба основание за правата на ищците - наследяване и изтекла в полза на
наследодателя им 10-годишна придобивна давност, както и владеенето на имота от
ответницата, което е без основание. Тъй като ищците са оспорили правото на собственост
върху имота, признато на ответницата Й.М. с констативиния нотариален акт и не разполагат
с документ за собственост, съгласно разясненията на ОСГК на ВКС, дадени в ТР №11/2013г.
по т.д. №11/2012г., ищците носят тежестта да докажат и несъществуването на признатото от
нотариуса право.
Придобивната давност, съгласно чл.79 ЗС е оригинерен способ за придобИ.е на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху
имота като свой (чл.68, ал.1 ЗС) в продължение на определен от закона период от време (10
години за недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобИ.ето на правото следва да има изявление/позоваване от владелеца за същото.
Правото на позоваване може да се обективира и от наследниците на лицето, доколкото то
преминава в наследството, какъвто е настоящият случай с предявения от ищците иск (ТР
№7/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищците са се позовали на осъществения фактически
състав на посочения оригинерен придобивен способ за собственост на процесния имот, като
са посочили, че в периода от 1952г., до смъртта му през 1987г. е осъществено владение
върху имота от наследодателя им И. И. и давността е изтекла. Въззивният съд приема, че
ищците, чиято е доказателствената тежест в процеса, са установили при условията на главно
пълно доказване фактическия състав на придобивната давност. От приетия като
доказателство частен писмен договор от 05.05.1952г., съдържащ се в нот.д.№189/2014г. на
съдия по вписванията при ТРС, по делото е установено, че наследодателят на ищците е
5
закупил не в предвидената нотариална форма спорния имот, но при сключване на договора е
получил владението на имота. С показанията на разпитания пред въззивната инстанция
свидетел М.Х., чиито показания съдът кредитира, тъй като са логични, еднопосочни и
безпристрастни, се установява твърдяното от ищците явно, необезпокоявано от никого и
непрекъснато господство върху процесния имот от наследодателя И. И. до смъртта му през
1987г., който период е повече от 30 години. Свидетелят е имал преки и постоянни
наблюдения върху имота през продължителен период от време - от рождението си през
1954г. до настоящия момент, бил е съсед на имота и установява осъществяваното владение
върху имота - дворното място и постройките в него от И. И., което владение е продължило
повече от 10 години - необходимия според чл.79, ал.1 ЗС срок за придобИ.е на имота по
давност при недобросъвестно владение. Вписването в разписния списък на имота на името
на И. Н. И. като собственик на имота и показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели Х. и Х.а, ценени съвкупно с показанията на разпитания пред настоящата
инстанция свидетел, според съда установяват твърдяното от ищците оригинерно
придобивно основание на правото на собственост върху имота от техния наследодател И.
И..
Наследодателят И. Н. И. е починал на ******г. и е оставил за свои наследници по
закон четири деца – синовете П. И. Н. и С. И. Н., както и дъщерите П. И. Ч. и Я. И. Г., при
което на основание чл.5, ал.1 ЗН децата са получили по 1/4 ид.част от наследството. След
смъртта на Я. Г. трите й дъщери са получили по 1/3 от нейния дял, или ищците П. Т. и М. П.
(както и дъщерята Г. Ш., която не е страна по делото) са получили по 1/12 ид.част от
наследството на И. И.. Синът С. Н. е починал и не е оставил като наследници деца или
други низходящи, нито възходящи, като на основание чл.8, ал.1, вр. с чл.10 ЗН неговият
брат П. Н., сестра му П. Ч. и децата на сестра му Я. Г. са получили по 1/3 от неговия дял, или
ищецът П. Н. е получил 1/3 ид.част (4/12 ид.части) от наследството на И. И., ищците П. Т. и
М. П. – по 1/9 ид.части (4/36 ид.части), а след смъртта на ищеца П. Н., неговите наследници
(Д.Н., М.Н., И. Н. и С. Н..) и ищците П. Т. и М. П. се легитимират като съсобственици в
процесния имот с притежавани общо 5/9 идеални части.
Ответницата Й. М. се легитимира като собственик по давност на процесния имот
с издадения в нейна полза констативен нотариален акт, който е оспорен от ищците. В
ТР№11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че констативният нотариален акт по чл.587 ГПК ,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, има легитимиращо действие.
Прието е, че актът може да бъде оспорен от лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик, като това оспорване не се развива по реда на чл.193 ГПК.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание. Страната, оспорваща правото на ползващото се от удостоверяването
лице, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право.
В разглеждания случай е установено с проведеното от ищците доказване
несъществуването на удостовереното от нотариуса в полза на ответницата оригинерно
придобивно основание на спорния имот – 10 годишно давностно владение. Според
легалната дефиниция на чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. В правната теория и в съдебната
практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два елемента -
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че
тези признаци са налице, упражняваната фактическа власт върху една вещ не може да се
определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта,
чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на
собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва
да е явно и несъмнено и да се осъществява постоянно- да няма инцидентен характер и да е
от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент от
времето, фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не
са прекъсвани от действия на трети лица.
6
Основното доказателство за установяване на придобивната давност са гласните
доказателства, като в случая по делото, в нарушение на процесуалните правила и на
принципа за устност и непосредственост в процеса, регламентиран в разпоредбата на чл.11
ГПК, районният съд е ценил писмените показанията на разпитаните в нотариалното
охранително производство свидетели. Съдът следва да извърши преценка на показанията на
разпитаните по делото свидетели и извършвайки тази преценка въззивният съд не може да
приеме, че ответницата Й.М. е завладяла спорния имот с едностранни действия. По делото
единствено свидетелят Русев е поддържал, че ответницата и съпругът й редовно са
посещавали спорния имот, докато е бил жив синът на наследодателя С. Н.. Тези показания
обаче съдът не цени изцяло с доверие, тъй като са опровергани с показанията на всички
останали свидетели по делото, които са разпитани и които са заявили, че след смъртта на
наследодателя И. И. ответницата не е посещавала имота. Свидетелите Х., Х. А. и М.Х. са
категорични, че след смъртта на наследодателя И. И. за имота преимуществено се е грижил
синът му С., който е посещавал почти ежедневно имота, отглеждал е пчели и зеленчуци в
него, но имотът е посещаван и от другите наследници на И. И., като двамата братя – П. и С.
са извършили ремонт в къщата и на покрива на къщата. Следователно, към момента на
смъртта си през 1987г. собственик и владелец на имота е бил наследодателят на ищците И.
И. и владението като фактическо състояние е преминало към наследниците му, а С. Н. е
упражнявал фактическата власт за всички наследници. По делото единствено свидетелят
Ж.И. е поддържал, че по споразумение с наследниците на И. И. ответницата им е заплатила
цената за имота и е получила от тях владението на имота, като тези показания не следва да
се кредитират, тъй като почиват на казаното от ответницата на свидетеля, но дори и при
кредитиране на тези показания, липсват данни по делото наследниците да са отстъпили на
ответницата доброволно владението, липсват и данни ответницата да е осъществила
действия, с които да отрече правата на наследниците като владелци. Няма никакви данни и
за това чрез С. Н. ответницата да е извършила действия, сочещи, че упражнява реално
фактическата власт върху имота с намерение за своене. Безспорно по делото е установено с
показанията на всички разпитани свидетели, че съпругът и синът на ответницата са
посещавали имота, когато ежегодно са извършвали сенокоса в него и са предприели ремонт
на покрива на къщата, но няма данни чрез съпруга и сина си ответницата да е установила
своя фактическа власт върху имота, която да е противопоставена на останалите наследници,
при отчитане, че съпругът и синът на ответницата са съответно син и внук на един от
наследниците на общия наследодател на ищците – на дъщерята П. Ч. и действията им са
били със знанието на останалите наследници. Наред с това няма данни съпругът и синът да
са демонстрирали своене на имота за ответницата и да са отблъснали владението на
останалите наследници преди смъртта на С. Н. през 2020г. Именно след смъртта на С., от
семейството на ответницата е била сменена бравата на къщата, същата е била заключена и е
бил възпрепятстван достъпа на ищците до имота, но към датата на издаване на констативния
нотариален акт – 21.05.2014г. не е установено осъществено от страна на ответницата
давностно владение- явно, спокойно и несъмнено, т.е. упражнявана от ответницата лично
или чрез трети лица фактическа власт с намерение за своене за себе си, което намерение да е
противопоставено на собствениците и което да е упражнявано така, че веки заинтересован
да може да научи за него и същото да е достигнало до собствениците. Снабдяването с
констативен нотариален акт за собственост от ответницата не съставлява действие по
отблъскване на владението до момента, в който лицето, на което се противопоставя
твърдение за завладяване, не узнае за него, а в случая не е установено ищците да са узнали
за това действие преди 2020г. – смъртта на С. Н.. Обстоятелството, че констативният
нотариален акт подлежи на вписване и е вписан е неотносимо за владението, тъй като
действието на вписването е даване на гласност на подлежащите на вписване актове, но за
владението като фактическо състояние е от значение момента на действителното узнаване
на вписания акт, а не момента, в който е породено оповестителното действие на вписването.
Следователно, вписването на констативния акт през 2014г. само по себе си е без значение
при преценката дали ответницата е отблъснала владението на ищците. От 2020г. до
завеждането на исковата молба в съда на 18.10.2022г. не е изминал изискуемия от закона
срок за придобИ.е на имота от ответницата по давност, а и същата се е разпоредила с имота
още през2014г.
В обобщение, ищците са установили своята материалноправна легитимация по
7
иска с правно основание чл.108 ЗС - че са собственици с притежавани общо 5/9 идеални
части от процесния имот, придобити по наследство от И. Н. И., който е бил собственик на
имота на оригинерно правно основание. Ищците са доказали правото си на собственост,
което е противопоставимо на това на ответницата като титуляр на констативния нот.акт за
собственост по чл.587 ГПК, т.к. е установено, че ответницата не е станала собственик на
посочените притежавани от ищците идеални части от имота, поради което предявеният иск
по чл.108 ЗС в неговата установителна част, следва да се уважи за притежаваните от ищците
5/9 идеални части, както и следва да се уважи искането на ищците за отмяна на
констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК относно тези 5/9 идеални части.
В тази му част решението на ТРС следва да се отмени и да се постанови друго решение в
посочения смисъл. В останалата част, с която искът за собственост в установителната му
част е отхвърлен за разликата над 5/9 идеални части до размера на 2/3 идеални части,
решението на ТРС следва да се потвърди, тъй като е правилно като краен резултат – ищците
не са установили този посочен от тях размер на притежавани идеални части от наследения
съсобствен имот.
Решението на ТРС в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС в
осъдителната му част също следва да се потвърди, тъй като по делото ищците не са
установили, че фактическата власт върху имота, респ. върху притежаваните от тях идеални
части, се упражнява от ответницата. Снабдявайки се през 2014 г. с констативния нотариален
акт за собственост, през същата година ответницата се е разпоредила с имота в полза на сина
си П. Ж., който факт е установен по делото и не се оспорва и от ищците. Разпитаните по
делото свидетели Ж.И. и Р. Р. са установили, че именно настоящият приобретател на имота
– синът на ответницата упражнява фактическата власт върху имота, в същия смисъл е и
удостовереното от ОбСЗ – Тополовград, че в периода 2019-2023г. именно П.Желязков
декларира пред ОбСЗ- Тополовград ползването на имота, при което в осъдителната му част
искът за ревандикация, предявен срещу ответницата Й.М. е неоснователен.
При този изход на делото пред въззивната инстанция и уважаването на иска по
чл.108 ЗС в установителната му част, ищците, сега въззивници, имат право на половината от
сторените от тях разноски по делото пред първата и въззивната инстанции и такива следва
да им се присъдят в размер на сумата общо 793,98лв. Ответниците- въззиваеми също имат
право на половината разноски по делото за отхвърлената част от иска в осъдителната му
част, при което решението на ТРС следва да се отмени в частта, с която на ответниците са
присъдени разноски за разликата над сумата 750лв., като на същите следва да се присъдят
разноски пред въззивната инстанция в размер на 250лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №25/23.03.2023г. на Тополовградски районен съд,
постановено по гр.д.№20222320100255 по описа за 2022г. на този съд в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищците П. И. Н., П. Т. Т. и М. Т. П., против Й. К. М. от с.*******
иск за установяване, че ищците са собственици на 5/9 ид.части от дворно място в с.*******,
представляващо поземлен имот с планоснимачен номер 24 по кадастралния план на
с.******* с площ на дворното място 9 100кв.м., заедно с построените в него паянтова
жилищна сграда с площ от 63кв.м., второстепенна сграда, представляваща стопанска
постройка с площ от 56кв.м. и навес с площ от 50кв.м., както и в частта на присъдените на
ответницата Й. К. М. разноски за разликата над сумата 750лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА за установено по иска с правно основание чл.108 ЗС по отношение на
Й. К. М. от с.*******, Общ. ******, Обл.*******, ул.*******№*, с ЕГН **********, че Д.
С. Н. от с.*******, Обл.******, ул.******№ **, ЕГН **********, М. П. Н. от гр.*******,
ул.“Белмекен“№12, ЕГН **********, И. П. Н. от с.******* Обл.******, ул.******№ **,
ЕГН **********, С. П. Н. от с.*******, Обл.******, ул.******№ **, ЕГН **********, П. Т.
Т. от гр.*******, ур.******№*, ЕГН ********** и М. Т. П. от гр.********, ул.*****№*,
ЕГН ********** са собственици по наследство от И. Н. И., б.ж. на с.********, поч. на
8
******г., на 5/9 ид.части от недвижимия имот- дворно място в с.*******, Обл.*******, с
площ на дворното място от 9 100кв.м., представляващо поземлен имот с планоснимачен
номер 24 по кадастралния план на с.*******, заедно с построените в дворното място
паянтова жилищна сграда с площ от 63кв.м., второстепенна сграда, представляваща
стопанска постройка с площ от 56кв.в. и навес с площ от 50кв.м., при граници на имота: ПИ-
23, ПИ- 25 и от две страни улици.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК В ЧАСТТА за 5/9 идеална части
Нотариален акт №94, т.IV, рег. № 819, н.д. № 189/2014г. на съдия по вписванията при
Районен съд - Тополовград, вписан в Служба но вписванията при PC – Тополовград с вх.
рег. № 819/21.05.2014г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, с който Й. К. М. от с.*******, Общ.********, Обл.*******, ул.******№*, с ЕГН
********** е призната за собственик по давностно владение на недвижимия имот в
с.*******, Обл.*******, съставляващ дворно място с площ от 9 100кв.м., представляващ
поземлен имот с планоснимачен номер 24 по кадастралния план на с.*******, заедно с
построените в дворното място паянтова жилищна сграда с площ от 63кв.м., второстепенна
сграда, представляваща стопанска постройка с площ от 56кв.в. и навес с площ от 50кв.м.,
при граници:ПИ-23, ПИ -25и от две страни улици.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №25/23.03.2023г. на Тополовградски районен съд,
постановено по гр.д.№20222320100255 по описа за 2022г. на този съд в ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Й. К. М. от с.*******, Общ. ******, Обл.*******, ул.*******№*, с
ЕГН **********, да заплати на Д. С. Н. от с.*******, Обл.******, ул.******№ **, ЕГН
**********, М. П. Н. от гр.*******, ул.******№**, ЕГН **********, И. П. Н. от с.*******
Обл.******, ул.******№ **, ЕГН **********, С. П. Н. от с.*******, Обл.******,
ул.******№ **, ЕГН**********, П. Т. Т. от гр.*******, ур.******№*, ЕГН ********** и М.
Т. П. от гр.********, ул.*****№*, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанции в размер на сумата
общо 793,98лв.
ОСЪЖДА Д. С. Н. от с.*******, Обл.******, ул.******№ **, ЕГН **********,
М. П. Н. от гр.*******, ул.******№**, ЕГН **********, И. П. Н. от с.******* Обл.******,
ул.******№ **, ЕГН **********, С. П. Н. от с.*******, Обл.******, ул.******№ **,
ЕГН**********, П. Т. Т. от гр.*******, ур.******№*, ЕГН ********** и М. Т. П. от
гр.********, ул.*****№*, ЕГН ********** да заплатят на Й. К. М. от с.*******, Общ.
******, Обл.*******, ул.*******№*, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 250лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9