№ 3901
гр. Варна, 10.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110108789 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца Д. А. Н. ЕГН
********** срещу ответника „АКПЗ"ЕООД, ЕИК *****, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП, във вр.
с чл.19, ал.4 и чл.22, във вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, чл.12, ал.1 от ЗПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сумата от
154.60лв., поради недействителност на клаузата на чл.3 от Договор от 02.06.2021г. за
предоставяне на гаранция № ***, поради уговаряне при заобикаляне на закона, поради
накърняване на добрите нрави, неспазване изискванията на чл.10-12 ЗПК и поради факта, че
ищеца не е получил никаква услуга срещу заплащането на възнаграждевние по договора за
поръчителство.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди, че Договор №
*** от 02.06.2021г. за предоставяне на гаранция, е бил сключен на основание Договор за
поричен заем № *** с "*****"АД, по силата на който ищеца е получил заем в размер на
300.00 лева. Редът и условията, при които е бил отпуснат кредита, се сочи, че са били
уредени от общите условия на дружеството заемодател. Ищецът излага, че се е задължил да
върне заетата сума, на 4-ри вноски от по 81,35лв., вкл. главница и лихва, като по
погасителен план е бил договорен и размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция,
платимо на четири вноски от по 38,65лв. или общо сумата от 154,60лв. Настоява се от
ищеца, че е налице нарушение нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК, доколкото договора за кредит
1
не влючва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. В този смисъл се
настоява, че клаузата на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
противоречи и на добрите нрави, доколкото с нея не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „*****“АД, а с плащането й кредитора плаща сам на себе си.
Срещу заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство, се настоява, че ишеца
не е получил кщаквато и да било услуга, а двете дружества – кредитодател и поръчител са
свързани помежду си. Настоява се, че при сключване на договора за кредит, не спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗКП, което води до
неговата недействителност. Сочи се, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК, е
нищожна. Като не е включил такса за банкова гаранция към фирма-партньор,
представляваща „допълнителна услуга" в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът
се настоява, че е заобиколил изискванията на ЗПК, за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , „АКПЗ"ЕООД, ЕИК
*****, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Ответникът твърди, че са спазени изискванията на чл. 10. 1. чл. 11. ал.1. т. 7-12 и т. 20. чл.
12. ал. 1. т. 7-9 от ЗПК, поради което процесния договор е действителен. Сочи, че в чл.3 от
договора за предоставяне на гаранция, са уговорени три вида обезпечения, като длъжника
сам е избрал описаното в т.3 на разпоредбата. Счита че няма накърняване на добрите нрави
при уговаряне на задължението, както и че договора за предоставяне на поръчителство не е
лишен от основание, доколкото като търговско дружество следва да получава
възнаграждение по всяка сключена от нега гаранционна сделка/поръчителство/. Настоява, че
не е заобиколена и нормата на чл.19 ал.4 ЗПК, т.к. при изчисление на ГПР са взети предвид
всички разходи по кредита, като това в случая е само лихвата.
Настоява за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и от правна страна:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. Същият е
процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено
обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на
които съдът следи служебно. Условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е необходимо
по отношение на същата да е инициирано принудителното събиране. Тежестта за
установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника, като той следва да
установи фактите, с които обосновава своето право на вземане. В процесния казус
допустимостта на предявения иск се обуславя от наличието на правен интерес за ищеца да се
установи обстоятелството, че не дължи в полза на ответника парична сума в размер на
154,60 лева, представляваща начислена от ответното дружество като възнаграждение по
договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.06.2021г., сключен между ищеца и
2
„*****“ЕООД, ЕИК *****.
Съдът е приел за безспорно установено, че ищеца по спора е обвързан в облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за паричен заем №*** от 02.06.2021г.,
сключен между него и „*****“АД, ЕИК *****.
Не се спори по делото, че ответното дружество „АКПЗ"ЕООД, ЕИК *****, е придобило
вземанията по договор за паричен заем №*** от 02.06.2021г. и по договор за предоставяне
на гаранция № *** от 02.06.2021г., сключен между ищеца и „*****“ЕООД, ЕИК *****.
Съгласно чл.1 от договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.06.2021г., ищеца, като
потребител е възложил на гаранта „*****“ЕООД, ЕИК *****, да издаде гаранция за
плащане/изпълнение на паричните задължения в полза на „*****“АД, ЕИК *****, с цел
гарантиране за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договор за
паричен заем №*** от 02.06.2021г., както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията му по посочения договор за заем/за главница, за възнаградителна лихва и за
законна лихва за забава, в случай на забава на плащането, както иза разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адв.хонорари/.
Възнаграждението в размер на 154,60лв., е договорено в чл.3, ал.1 от договора за
предоставяне на гаранция № *** от 02.06.2021г., в полза на гаранта „*****“ЕООД, ЕИК
*****, като е посочено, че същото е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 38.65лв., дължими на следните дати: 02.07.2021г., 01.08.2021г., 31.08.2021г. и
30.09.2021г.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем, страните по него, са постигнали
съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне
едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1 000.00лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с "*****" АД, да няма незаплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от
договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на
задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция №***/02.06.2021г., сключен
между "*****"ЕООД, чрез "*****"АД, в качеството му на посредник, и Д. А. Н. –
потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя-длъжник,
гаранта поема задължение да сключи договор за поръчителство/гаранция с "*****"АД, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му
задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем №***, а именно – задължение
3
за връщане на заемната сума от 300,00лв. Установено е, че договорът влиза в сила в срок от
3 дни от подписването му и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4
от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство/ е установено, че за поемане на задължението от
поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 154,60лв.,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 38,65лв., дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "*****" АД. С
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора, е установено, че потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3,
ал. 3 от договора за гаранция, е договорено, че "*****"АД е овластен да приема вместо
гаранта/поръчителя/ изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на
възнаграждение по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай, е посочено, че ГПР е 49%, но от съдържанието на договора не може да
се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в
полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните
погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи също така, че договорът
за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2, а именно да предостави някое от следните обезпечения
– две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните изисквания или
банкова гаранция.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен
кредит в сравнително нисък размер/300,00лв./. Предвид това, не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да
осигури банкова гаранция, за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане, или поне две лица поръчители, които да отговарят на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за
които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредитодателят си осигурява сигурно
сключване на договор за предоставяне на гаранция, възнаграждението по който договор се
4
заплаща с всяка вноска по договора за кредит и постъпва в неговия имуществен
патримониум. От изложеното следва, че по този начин се установява допълнително
задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя, като това
възнаграждение следва да бъде включено при формирането на ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от
Договора като обща сума за заплащане от потребителя, е посочена 325,40лв. В тази
величина, обаче, не е включена дължимото по Договор за предоставяне на гаранция
№***/02.06.2021г. възнаграждение в размер на 154,60лв. Чрез прибавянето на последната,
общата сума, която следва да заплати потребителят възлиза на 480,00лв., което е над 50%
размера на получения в заем финансов ресурс. Тоест, налице е и пълно разминаване между
посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина
в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в
него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем №*** от 02.06.2021г., е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора за гаранция е установено, че задължението на поръчителя/гаранта – в качеството
му на трето лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се
поема срещу насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение,
платимо на вноски. При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на
страните на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението е поето срещу
възнаграждение – т. е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с
месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от
поръчителя/гаранта да приема заплащане на задълженията по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство.
Съдът намира, че договорът за поръчителство, е недействителен, поради установяването му
в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е сключен е
установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително
възнаграждение за кредитодателя.
На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за заем,
условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на вземането на
кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредитора – заемодател
– арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем.
5
На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство, е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит,
доколкото чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия
патримониум. Това е така, тъй като кредитодателят "*****"АД и поръчителят "*****"
ЕООД, имат качеството на свързани лица. При осъществена служебна справка в Търговския
регистър, съдът установи, че едноличен собственик на капитала на гаранта/поръчителя, е
кредиторът по договора за кредит "*****" АД. По този начин, в разрез с нормите на
добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. С
Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая
и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност.
В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение. Този извод на съда се подкрепя и от клаузите на договора
за предоставяне на поръчителство, в които е установено, че възнаграждението по договора
се заплаща ведно с месечните погасителни вноски чрез "*****"АД, който да се счита
овластен да приема изпълнение на задължението. В случая срещу заплащането на
възнаграждението по договора за гаранция, ищеца не е получил никаква услута, просто
задължението му се прехвърля от едното дружество на другото, които са свързани
помежду си. Следователно този договор за гаранция е изначално лишен от основание.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство, съгласно чл.138 от ЗЗД, поръчителят
се задължава спрямо кредитора на другоп лице, да отговаря при неизпълнение от това друго
лице-длъжник. По отношение на кредитора, той отговаря за чуждо задължение и затова, ако
плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня
на плащането. Следователно и доколкото по принцип договорът за поръчителство се
сключва между кредитора и поръчителя, и по силата на последния в полза на кредитора се
поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с
главния длъжник, няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова
задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу
поетото от страна на поръчителя задължение. В случая с договора за
гаранция/поръчителство, не се установява в полза на кредитора право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а в разрез на
поръчителството по чл.138 ЗЗД, се установавя такова задължение между поръчителя и
главния длъжник. Установяване на такова задължение в тежест на главния длъжник, също
следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави. Като резултат, сключвайки
договора за гаранция, ищеца се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на
6
кредитора си „*****“АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант
„*****“ЕООД, а последния всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално
обезпечава задължението си сам пред себе си. Изложеното води до извод, че последиците на
сделката, са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Налице е неоправдано разместване, при което едно лице очевидно търпи
значителна загуба, а друго се обогатява, заобикаляйки императивни разпоредби на закона,
поради което следва да се приеме, че сключения договор за гаранция/поръчителство
накърнява добрите нрави.
Поради така изложените съображения и доколкото договорът за поръчителство е сключен
единствено с цел, в разрез с нормите на добросъвестността, да се установи допълнително
възнаграждение за кредитодателя, предявеният иск следва да бъде уважен, поради
сключване на договора в противоречие с добрите нрави.
По отношение на разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца се следват за присъждане сторените по
делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК/л.46/, в общ размер 531.20лв., от
които 51.20лв. за заплатена държавна такса и 480.00лв. заплатено адв.възнаграждение с
ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК във вр. с
чл.26 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП, във вр. с чл.19, ал.4 и чл.22, във вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
чл.12, ал.1 от ЗПК, в отношенията между ищеца Д. А. Н. ЕГН ********** и ответника
„АКПЗ"ЕООД, ЕИК *****, че ищеца не дължи на ответника, сумата от 154.60лв., поради
недействителност на клаузата на чл.3 от Договор от 02.06.2021г. за предоставяне на
гаранция № ***, поради уговаряне при заобикаляне на закона, поради накърняване на
добрите нрави, неспазване изискванията на чл.10-12 ЗПК и поради факта, че ищеца не е
получил никаква услуга срещу заплащането на възнаграждевние по договора за
поръчителство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „АКПЗ"ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“№29, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА Д. А. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“20, ет.4,
ап.7, сумата в общ размер 531.20лв., представляваща сбор от разноски, сторени по делото,
от които 51.20лв. за заплатена държавна такса и 480.00лв. заплатено адв.възнаграждение с
ДДС.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8