РЕШЕНИЕ
№116
19.05.2016г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Й.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №576 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от К.Н.М. *** против Решение №1012-26-113-3
от 21.10.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с
което е отхвърлена жалбата на оспорващия
против Разпореждане № **********/ПР№879/17.06.2015г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят
счита постановеното решение, с което се отхвърля жалбата му против Разпореждане № **********/ПР№879/17.06.2015г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, за незаконосъобразно. Твърди, че направените от
решаващия орган констатации са неправилни, тъй като ТП на НОИ – Хасково не
зачел за осигурителен стаж времето от 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от
01.07.1971г. до 11.08.1971г., а видно от трудовата книжка на жалбоподателят,
същият е работил към ОК на ДКМС Хасково от 22.12.1969г. до 11.08.1971г. Твърди,
че в посочения период като член от домакинството на член кооператор полагал
редовно труд в ТКЗС и в тази връзка представя удостоверения с № АС
3662/08.07.2009г. и № АС 3663/08.07.2009г. и моли да
бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания административен
акт и да бъде върната преписката на пенсионния орган за ново разглеждане с
оглед правилното прилагане на материалното право.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез
процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради
което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Разпореждане
№ **********/№ 1/прот.№ 01091 от 31.05.2014г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на
НОИ – Хасково, считано от 07.04.2014г. на
К.Н.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено по чл.
68, ал. 3 от КСО, по заявление вх. № МП-8189/07.04.2014г. Впоследствие пенсията
е била изменяна и преизчислявана с разпореждания на Ръководителя на „ПО” при ТП
на НОИ – Хасково. /№**********/№7/прот.№01176 от 01.08.2014г.,
отм. с Решение № Ж-55-2 от 26.09.2014г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Хасково и №**********/№3/прот.№01302 от
31.10.2014г./Последното било съобщено на жалбоподателя на 24.11.2014г., видно
от приложеното по делото известие за доставяне.
С Жалба вх. № К-2127/23.02.2015г.
до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбоподателят оспорил размера на зачетения
с разпореждане №**********/ №3/прот.№01302 от 31.10.2014г. осигурителен стаж. Посочил, че неправилно не бил зачетен стаж в размер на 02м. и 03
дни, от които:10 дни –
учебномобилизационен сбор и предподготовка за времето от 06.12.1993г. до 15.12.1993г., през което време
жалбоподателят бил безработен; 3 дни – неправилно пресметнати по образец УП-3
№ 7, издаден от Кметство с. Браница; 1
месец и 20 дни – за времето от 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от 01.07.1971г.
до 11.08.1971г. – трудов стаж към ОК на ДКМС гр. Хасково. Жалбата била възприета от пенсионният орган
като искане по чл. 99, ал.3 от КСО за преизчисляване на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С писмо изх. №
МП-5067-1/12.03.2015г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково било
изискано от Кмета на с. Браница, област
Хасково, издаване на образец УП-3 за
периодите, за които лицето претендира.
С писмо № 6 от
24.03.2015г. Кмета на Кметство с. Браница информирал пенсионният орган, че за периода 22.12.1969г.
до 31.12.1969г. и от 01.07.1971г. и до 11.08.1971г. К.Н.М. не фигурирал в
разплащателните ведомости в кметство с.
Браница.
С разпореждане
№ **********/ПР-879/17.06.2015г., Ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково,
приел че на първо място стажът положен в периода от 06.12.1993г. до
15.12.1993г. на учебномобилизационен сбор не е трудов стаж по смисъла на чл.81
от отм. ППЗП, тъй като съгласно цитираната разпоредба, за трудов стаж от трета категория труд, се
зачитал само изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на
пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство. Прието било,
че осигурителният стаж на жалбоподателя
по обр.УП-3№7/05.06.2014г. , издаден от Кметство с. Браница за периода от
19.01.1968г. до 15.07.1968г. /5 месеца и
26 дни/ и от 16.09.1968г. до 22.12.1969г. /1 година, 3 месеца и 6 дни/ с обща
продължителност 1 година, 9 месеца и 25
дни е зачетен при отпускане на лична
пенсия да осигурителен стаж и възраст, поради което не може да бъде зачетен
повторно, а стажът за периодите
22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от 01.07.1971г. до 11.08.1971г. не може да бъде зачетен като осигурителен стаж, тъй като
липсват документи за удостоверяването и
прилагането му. При тези
съображения и на основание чл. 99, ал. 3
от КСО , пенсионният орган отказал да измени лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на К.Н.М.. Разпореждането било съобщено на жалбоподателя на
26.06.2015г.
С жалба вх. №
1012-26-113/24.09.2015г., подадена в срока по чл. 117, ал.2 от КСО(в приложимата му редакция)К.Н.М. е оспорил пред Директора на ТП
на НОИ- Хасково Разпореждане № **********/ПР-879/17.06.2015г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ,
гр. Хасково като мотивирал становището
си за неправилност на атакуваното разпореждане с неправилно изчисляване на
осигурителния стаж . Към жалбата били
приложени удостоверение № АС3663 от
08.07.2009г. и Удостоверение № АС 3663 от 08.07.2009г и двете издадени от Т пан НОИ, гр. Хасково
Във връзка с подадената жалба, от контролен орган на ТП на НОИ, била извършена проверка в архивохранилището на същото учреждение, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № КВ-5-26-00071977 от 13.10.2015г. От началник сектор“ОА“, при ТП на НОИ, гр. Хасково до жалбоподателя било изготвен и два броя уведомителни писма с № 5512.26.1 от 13.10.2015г. и № 5512-26-2 от 13.10.2015г., в които било посочено че не може да му бъде издаден документ за осигурителен стаж и доход относно положения стаж в ОК на ДКМС за периода 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и периода 01.07.1971г. до 30.09.1971г. и за положения стаж в ТКЗС с. Браница, обл. Хасково за периода 01.01.1963г. до 31.12.1965г., тъй като за него липсва информация в документите удостоверяващи осигурителен стаж и доход и намиращи се в ТП на НОИ, гр. Хасково.
С Решение
№1012-26-113-3/21.10.2015г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил
жалбата с мотив, че осигурителният стаж на жалбоподавателя по
обр.УП-3№7/05.06.2014г. , издаден от Кметство с. Браница за периода от
19.01.1968г. до 15.07.1968г. /5 месеца и
26 дни/ и от 16.09.1968г. до 22.12.1969г. /1 година, 3 месеца и 6 дни/ с обща
продължителност 1 година, 9 месеца и 25
дни е зачетен при отпускане на лична пенсия да осигурителен стаж и възраст, и
не може да бъде зачетен повторно. Отделно от това, в приетата документация на
ОК на ДКМС гр. Хасково за периодите от 01.12.1969г. до 31.01.1970г. и от
01.07.1971г. до 31.12.1971г. липсват данни за положен трудов стаж и изплатено
трудово възнаграждение на К.Н.М.. Такива данни липсвали и за времето от 1957г.
до 1992г. за положен труд и изплатено възнаграждение в ТКЗС с. Браница. Разгледани
били и представените с жалбата удостоверение №АС-3662/08.07.2009г., издадено
от „Осигурителен архив” към ТП на НОИ – Хасково за зачитане на стаж по чл. 76,
ал.1, б.“е“ от ППЗП /отм/ от родител /майка – Ж. И. Н./ за периода
1963г.-1965г. и удостоверение № АС-3***/08.07.2009г., издадено от „Осигурителен
архив” към ТП на НОИ – Хасково за зачитане на стаж по чл. 76, ал.1, б.“е“ от
ППЗП /отм/ от родител /баща Н. М.Н./ за периода 1963г.-1965г. По отношение на тях административният орган
изложил мотиви, че за да бъдат зачетени за трудов стаж по реда на чл.76, б. Е
от ППЗП /отм/ следвало да се установи от приетата за съхранение в „Осигурителен
архив” на ТП на НОИ – Хасково първична
документация на ТКЗС, алтернативно едно от двете обстоятелства – или че след 01.01.1957г. дадено лице е
работило в ТКЗС като член-кооператор или
че след 01.01.1957г. същото е работило в ТКЗС като член на домакинството на
член-кооператора. При извършената проверка било установено, че не са отразени
трудодни, получено възнаграждение и внесени пенсионни вноски за периода
01.01.1963г. – 31.12.1965г. на името на К.Н.М. –т.е. няма данни за трудова
дейност. Предвид обстоятелството, че в наличната документация на ТКЗС липсва
информация за редовното участие с труд на жалбоподателя М., както и за
полученото възнаграждение и внесени лични вноски, стаж на основание чл.76, б. „е“
от ППЗП /отм./ не можел да бъде зачетен. Предвид изложените мотиви и на
основание чл.117, ал. 3 от КСО Директорът на ТП на НОИ гр. Хасково отхвърлил
жалбата.
Решението е получено от адресата си на 26.10.2015г., видно
от приложеното по делото известие за доставяне с №5100014831786, а жалбата
срещу процесното решение, е подадена на 09.11.2015г. чрез ТП на НОИ- Хасково,
видно от поставения върху нея входящ
номер.
По делото бяха разпитани свидетели – Г.С.Д. и И.М.И..
Свидетелят Г.Д. сочи, че познава жалбоподателя от дете. През
1963г. започнал работа в МТС „Марица”, а след това – около м. септември 1964г.
започнал работа в ТКЗС – с. Браница като шофьор. Посочва, че жалбоподателят
работил в ТКЗС с. Браница през 1964г., 1965г. и 1966г. Не може да посочи с
точност периода, годините, в които жалбоподателят е работил в ТКЗС с. Браница.
Виждал лично как жалбоподателят М. полагал труд, но не знае до кога е работил и
след това къде е работил. Не може да каже точно какво е работил жалбоподателят,
те били по силажите.Работил през летния сезон, когато е бил и почивният сезон
на учениците. Организирали ги и ги викали на работа. През това време
комсомолците били в ТКЗС-то, обработвали се царевици, силажи слънчогледи.
Свидетелят И.И. е посочел, че познава жалбоподателя, тъй
като са ето едно село. През 1964г. започнал работа в МТС „Марица”, където
работил и през месец август 1965г. Жалбоподателят през това време бил там. В
този период той бил ученик, идвал там и пръскал силажа в ямата. След като
силажът бил докаран, изсипвали го, пръскали го в ямата, а свидетелят го мачкал.
Свидетелят не може да си спомни дали жалбоподателят е полагал труд в ТКЗС с.
Браница през 1966г. Не може да посочи дали жалбоподателят е получавал
възнаграждение или не, но там работел. Това се случвало през лятото, август
месец на 1964г. и на 1965г. Жалбоподателят работил само през лятото. Бил
ученик, но през останалото време учениците ги изпращали да берат царевица,
сусам, слънчогледи.
Като доказателства по
делото са приети документите съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорения акт, а именно:
документи удостоверяващи осигурителният стаж на лицето, приобщена е и трудовата
книжка на жалбоподателя, както и удостоверение № 17 от 03.12.2015г. на Кмета на
с. Браница.
При така установената фактическа
обстановка, като взе предвид приобщения
по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като
прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от страна с правен интерес, в
законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Проверяваното в
настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен
орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 б. „ а” от КСО.
Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се измени
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо
с правомощия по чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което
е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържат всички
предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични и съответни правни и фактически основания за
постановяването си.
По отношение основният спорен по делото въпрос- съответствието
на решението и потвърденото с него разпореждане с материалният закон, съдът
намира следното:
За да възникне правото на изменение на
отпусната пенсия по чл. 99, ал. 1, т. 1 и т.5 от КСО, е необходимо пенсионерът
да представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и др. или се установи, че
пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й.
На основание чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и
години. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО регламентира, че за
осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са
внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното,
както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен
доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило
при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на
законоустановеното работно време.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и
години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години
за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и
смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигурителният стаж
по обр. УП-3 №7 от 05.06.2014г. издаден
от Кметство с. Браница касае периода
от 19.01.1968г. до 15.07.1968г.
и периода
от 16.09.1968г. до 22.12.1969 г.
т.е. се отнася за време преди 31.12.2004г. и следва да бъде
изчисляван по реда на чл. 38, ал.1, хип.1-ва
от Наредбата за пенсиите и осигурителинят стаж. Общата продължителност
на този стаж е в размер на 01г., 09м. и 02 дни,
както правилно е изчислен от
пенсионният орган и административният
орган издал оспореното решение и както правилно е посочен в Удостоверение обр.
УП-3 № 7 от 05.06.2014г. издаден от
Кметство с. Браница. Следва да се посочи, че това удостоверение не е оспорено
от жалбоподателя, в хода на съдебноадминистративното производство, същото представлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила и обвързва съда да приеме
за верни удостоверените в него факти и обстоятелства. Видно от
представените писмени доказателства по делото този осигурителен стаж в размер
на 01г., 09м. и 02 дни, е зачетен при първоначалното отпускане на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и повторното му зачитане
е недопустимо. Следователно съдът счита,
че този извод на Директорът на ТП на
НОИ, гр. Хасково обективиран в оспореното решение е съобразен с
материалноправните разпоредби.
Съдът намира за
съответен на материалният закон и отказа
за зачитане за осигурителен стаж по чл.
76, ал.1 б.“е“ от ППЗП(отм.) на претендирания от
жалбоподателя такъв за периода 1963г.-1965г. вкл., положен в ТКЗС, с.Браница.
Съгласно изменението на чл. 76, ал. 1, буква
"е" от отм. ППЗП с ПМС № 95/18.05.1999 г., за трудов стаж по смисъла
на Закона за пенсиите се счита времето след 1.01.1957 г., през което лицата са
работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на
член-кооператор, които са работили. Следователно права по чл. 76, ал. 1, буква
"е" от отм. ППЗП ползват тези, които са работили в ТКЗС като
член-кооператори или като членове от домакинството на член-кооператори. Не е
спорно между страните, че родителите на К.М. -
Н. М.Н. и Ж. И. Н. са били приети за членове на ТКЗС с протокол № 1 от 28.03.1956г., а и това обстоятелства се
установява от приобщените по делото
Удостоверение № АС- 3663 и № АС-3662 издадени на 08.07.2009г. от Архивохранилището
на ТП на НОИ, гр. Хасково. Видно е от
същите удостоверения, че за периода
1963г.-1965г. двамата имат отработени
дни над плановият минимум, както и че са
вноски от личният си годишен доход, в размер посочен в удостоверенията. Следователно жалбоподателят считано от 04.10.
1963г. е бил част от домакинството на своите родители /като роден на ***г./, което по смисъла на чл.76, б.”е” от
ППЗП (отм.) включва съпрузите, невстъпилите в брак деца над 16-годишна възраст
и родителите на единния или на двамата съпрузи, които живеят заедно с тях.
Следва да се посочи, че времето, което се зачита за осигурителен стаж по тази
разпоредба, не е вид "дарен стаж" за членовете на домакинството
/предимно децата/ на член-кооператорите. Цитираната разпоредба урежда зачитането
на осигурителен стаж на лицата, приети за член-кооператори и на членовете на
техните домакинства, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора, за
което време са задължително осигурявани за пенсия по Закон за пенсиониране на
земеделските стопани-кооператори /ЗПЗСК/. Следователно, за да се зачете трудов
стаж по реда на чл.76, б.”е” от отм. ППЗП, следва да се установи от първичната
документация на ТКЗС, че е налице едно от следните условия: или че след
01.01.1957г. дадено лице е работило в ТКЗС като член – кооператор (в конкретния
случай тази хипотеза е неприложима), или
че след 01.01.1957г. лицето е работило в ТКЗС като член на домакинството на
член-кооператора. Или стажа се зачита на член-кооператорите и
членовете на домакинството, ако в първичната документация има данни,
установяващи конкретно участие с труд в трудодни или работни дни на определено лице
именно като член на домакинство на член –кооператор.
Действително,
следва да се посочи, че поради отдалечеността във времето, част от
документацията на бившите ТКЗС не е съхранена, а в други случаи е водена
неточно или некоректно, като в редица случаи, изработените от членовете на
домакинството на член-кооператора трудодни са вписвани само в лична партида на
последния. С оглед именно на това е прието за членовете от домакинството на
член-кооператора, които са участвали с труда си в работата на кооперативното
стопанство, по взаимно споразумение да могат да ползват надпланово изработените
през съответната календарна година трудодни, отразени в личната партида на
член-кооператора или всички изработени дни, ако на член-кооператора не е
зачетен осигурителен стаж по реда на чл.76, б.”е” от ППЗП (отм.), според
вложения от всеки поотделно труд в стопанството.
От горното
следва, че оспорващия би могъл да претендира зачитане на такъв трудов стаж за
надпланово отработени дни от баща си и
майка си само за годините, в които и той
е работил заедно с тях. Видно от цитираните удостоверения надпланово
изработени дни от родителите на жалбоподателя касаят периода 1963г.- 1965г.
Във връзка с горното
следва да се отбележи, че видно от представените по делото доказателства, след
извършена проверка е установено, че в книга за пенсионните вноски на
кооператорите № 1 , 2 и 3, относими за този спорен период и които са приети на съхранение в ТП на НОИ,
гр. Хасково, липсват вписвания за лице с имена К. Н. в М..
В случая, след
като от събраните по делото доказателства се установява, че в документацията на
ТКЗС с.Браница няма вписани данни за
трудова дейност на оспорващия К.Н.М. за периода от 01.01.1963г. до 31.12.1966г., т.
е. след като липсват доказателства за положен от оспорващия труд в ТКЗС, за
получено възнаграждение и за осигуряване за фонд "Пенсии", то
жалбоподателя не може да ползва
надплановите трудодни, изработените от неговия баща и
неговата майка и съответно не следва да му се зачита стаж по
чл.76 б.”е” от отм. ППЗП. Тук е мястото
да се посочи, че от показанията
на св. И.М.И. се установява, че през лятото на 1964г. и на 1965г. жалбоподателя е полагал труд в
ТКЗС, с. Браница като ученик. Същото обстоятелство се установява и от разпита
на св. Г.Д. който
сочи че жалбоподателят е полагал труд
като ученик в комсомолска бригада. В тази им част съдът кредитира с
доверие показанията на двамата
свидетели, тъй като са еднопосочни и
непротиворечиви помежду си. Този вид труд обаче не може да се признае за трудов
стаж по чл. 76, ал.1,б.“е“ от ППЗП, тъй като
безспорно е различен от работа в ТКЗС като член на домакинство заедно с член-кооператора. Към датата на полагане на този труд същият не
е бил зачитан от действащото законодателство за трудов стаж при пенсиониране. Това е сторено
едва с Наредбата за организацията на младежкия бригадирски труд приета
с постановление № 30 на Министерски съвет от 20 май 1987 г. Същата обаче няма
обратно действие и действа само занапред, поради което
разпоредбите й не намират приложение в случая. Ето защо този стаж като участник в комсомолска бригада не
може да бъде признат и за трудов стаж , а оттук и за осигурителен по реда на
пар.9, т.1 от КСО . Ето защо този извод на административния орган е в съответствие с материалноправните
разпоредби.
Съдът обаче намира за
неправилен изводът на административният орган, че не следва да бъде зачитан
за осигурителен стаж положения от
жалбоподателя в периода от 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от
01.07.1971г. до 11.08.1971г. в ОК- ДКМС, гр. Хасково. За да достигне до този
извод, административният орган се е
позовал само на изготвените в хода на
проверката констативни протоколи и писмото на Кмета на с.Браница, без да
извърши насрещна проверка от контролните органи при ТП на НОИ, гр. Хасково в
архива на Кметство с. Браница и без да обсъди
в мотивите си представената от
жалбоподателя трудова книжка. По този начин е нарушен чл. 36, ал.3 от АПК,
задължаващ административният орган преди издаването на акта си да провери и
прецени всички събрани доказателства.
Съгласно параграф § 9, ал. 1 на Преходните и заключителните разпоредби на
КСО времето, което се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999г, се
признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин се запазва заварения трудов
стаж и КСО го възприема като осигурителен и не се допуска преоценката и дисквалифицирането
му. Този подход създава стабилност в правно положение на осигурените лица.
Спорният период касае времето преди 31.12.1999г. следователно приложимата в случая разпоредба е именно тази на §9 т.1 от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), доказването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или алтернативно - с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. При безспорна непълнота на водената от осигурителя документация, която не може да се вмени във вина на жалбоподателя трудовият, респ. осигурителният стаж приоритетно следва да се доказва с трудови книжки. В хода на съдебното производство такава – в оригинал е била представена от жалбоподателя, като е приета като писмено доказателство без оспорване от ответника.
Съгласно легалното
определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда,
тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като официален
удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална
доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази
доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ да приемат
че удостоверяваните в нея факти съответстват
на обективната действителност. В този смисъл и тълкувателно решение № 53
от 10.10.1980г. по гр.д. № 49/80г. на ОСГК на ВС. С такава доказателствена сила
се ползват само надлежно водените трудови книжки, оформени съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба към датата на попълването
им. В сила за процесния период от 22.12.1969г. до
31.12.1969г. и от 01.07.1971г. до 11.08.1971г.
са били Наредбата за трудовите книжки, обн.в.Известия
бр. 26 от 1953г., Инструкцията по прилагането й, Инструкция за данните , които е необходимо да
съдържа трудовата книжка за установяване
на трудов стаж за пенсиониране и класиране обн. в.Известия бр. 53 от
1960г. и Инструкция № 2492 за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж
издадена от министерството на финансите, комитета по труда и работната заплата
и ЦС на профсъюзите, в сила от 29.12.1967г.
Видно от съдържанието на трудовата книжка
на жалбоподателя, същата е водена съобразно изискванията на
горецитираните нормативни актове.
Посочени са както датата на
постъпване, така и дата на напускане за процесния период, получаваното възнаграждение, изпълняваната
длъжност и вида дейност. Данните са заверени
с подпис на ръководителя на
предприятието и са подпечатани със
"служебен печат", поради което
правилно е оформена продължителността на положения трудов стаж. Вписано е с цифри и словом изслуженото време,
както и че същото съответства на данните в изплащателните ведомости, която
бележка е подписана от ръководителя и
отговорният счетоводител и е подпечатана с печата на съответното учреждение. Следователно, трудовата книжка, независимо
че не е оформена съгласно чл. 6 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, може да послужи за установяването му, още
повече че към този спорен период не е имало изискване в трудовата книжка да се извършва отбелязване
че трудовият стаж е равен на осигурителния. По делото по никакъв начин не е
оборена обвързващата доказателствена сила на официалния удостоверителен
документ - трудова книжка, поради което отразените в нея обстоятелства следва
да бъдат приети за установени по силата на чл.
347 от КТ във вр. чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че стажът за процесният период
следва да бъде признат за трудов, а оттук и за осигурителен по реда на § 9т.1
от КСО. В подкрепа на това е и представеното в хода на съдебното производство и
отново и прието без оспорване от ответника Удостоверение № 17 от
03.12.2015г. издадено от Кмета на с. Браница, в което е отразено че в разплащателните ведомости на Кметство с.
Браница, фигурира за м. декември 1969г.,
август 1971г. и септември 1971г. С оглед обвързващата съда материална
доказателствена сила на трудовата книжка и съдържащите се в Удостоверение № 17
от 03.12.2015г. издадено от Кмета на с. Браница данни съдът намира, че не
следва да кредитира представеното пред административният орган писмо изх. №
6/24.03.2015г. на Кмета на с.Браница, съдържащо противоречащи на отразените в
трудовата книжка данни и което представлява частен документ. Съдът не споделя и
доводите на ответника, че след като не е
обжалвал Писмо изх. № 5512-26-1 от 13.10.2015г., на началник сектор“ОА“ при ТП на НОИ, гр.
Хасково с което му е отказано издаването на документ за осигурителен стаж и
доход относно положения стаж в ОК на
ДКМС с.Браница, то жалбоподателят се е
съгласил с него, а от необжалването му в законоустановения 14 дневен срок следва че жалбоподателя в съдебното производство
не може да изразява претенции по отношение на
посочените периоди. Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК в тежест на административният орган е
доказването на съществуването на
фактическите основания посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
пир издаването му. Съдът е е указал на ответника, доказателствената тежест за установяването на
горните факти и обстоятелства още с определението за насрочване на делото,
което е редовно съобщено на същия. До приключване на съдебното производство, пред съда не са представени доказателства
за дали
това писмо на Началник Сектор „ОА“ при ТП на НОИ, гр. Хасково е
връчено на жалбоподателя и на коя дата е
станало това, поради което не може да се установи че действително към датата на
издаване на оспореният административен акт същото е влязло в сила. Напротив,
с оглед датата на издаване на същото- 13.10.2015г. и датата на издаване
на обжалваното решение -21.10.2015г. може да се направи точно противоположният
извод, тъй като между двете дати безспорно не е изтекъл законоустановения 14 дневен срок за обжалване на отказа за издаване на
документ за осигурителен стаж и доход.
Издаването на процесното решение , преди да е влязло в сила отказа на началник
сектор „ОА“ при ТП на НОИ, гр. Хасково е довело до съществено нарушаване на
административно производствените правила,
тъй като е било ограничено правото на защита на жалбоподателя срещу
него.
Зачитането на стажа положен в периода от 22.12.1969г. до
31.12.1969г. и от 01.07.1971г. до 11.08.1971г. в ОК- ДКМС, гр. Хасково за
трудов и оттук за осигурителен, безспорно води до необходимост от изменение
пенсията на жалбоподателя в по – благоприятен за него размер.
Ето защо като е приел, че не са налице основания за изменения
на отпусната на К. Н.М. *** ЛПОСВ и отхвърлил подадената от него
жалба срещу Разпореждане № **********/ПР№879/17.06.2015г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково,
административният орган е постановил решението си в противоречие с материалният
закон. Това налага отмяната му, ведно с потвърденото с
него разпореждане и връщане преписката на пенсионният орган за ново произнасяне
съобразно указанията на съда по
приложение на закона. При новото разглеждане на пенсионната преписка, съобразно
посочените по- горе в мотивите на решението указания на съда по
приложение на закона, следва да бъде съобразена и нормата на чл. 99, ал.1т.5
вр. с ал.2т.2 от КСО, доколкото процесната трудова книжка на жалбоподателя е била представена на
органа още при първоначалното подаване на заявлението на жалбоподателя за отпускане
на ЛПОСВ. Не е спорно между страните по делото, че при отпускането на така
пенсия с Разпореждане № ********** №1/прот. №01091 от 30.05.2014г. и
изменението на същата с Разпореждане № ********** №3/прот. №01302 от 30.10.2014г.този
трудов стаж на жалбоподателя не е зачетен за осигурителен. Следователно и с оглед изложените съображения съдът
намира, че пенсията за осигурителен стаж
и възраст е била неправилно определена още при първоначалното й отпускане.
По
изложените съображения оспореното с жалбата решение и потвърденото с него
разпореждане, макар и издадени от
компетентен административен орган в предписаната от закона форма, но при неправилно прилагане на материалния закон и неспазване
на съществени процесуални правила за
издаването им, следва да бъдат отменени
а делото следва да бъде върнато на
пенсионният орган за ново произнасяне по подаденото от К.Н.М. за изменение на
отпуснатата му ЛПОСВ съобразно указанията на съда по прилагане на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-113-3
от 21.10.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково ТП на
НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/ПР№879/17.06.2015г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА Преписката на ТП на НОИ –Хасково за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия :