Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Владислав
Т и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
1815 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Варна срещу Решение № 933 от 30.06.2020 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 2021/2020 г.
по описа на съда, ХХVІІІ състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 03–011989/04.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4, вр. чл. 150 и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на „////“ ЕООД – с. Константиново, обл. Варна, ЕИК ****, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева.
В касационната жалба са изложени твърдения
за незаконосъобразност и неправилност на решението на районния съд поради
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с
материалноправните разпоредби. По-конкретно касаторът твърди, че районният съд неправилно
е възприел, че в хода на извънсъдебното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счита, че с оглед събраните
доказателства и установеното от фактическа страна, в санкционния акт е дадена правилна
материалноправна квалификация на деянието подведено под хипотезата на нормите
на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ във вр. чл. 128, т. 2 от КТ. Счита за правилно
определена и датата на извършване на нарушението, която е в съответствие с
обективната действителност и събраните доказателства. Твърди, че нарушителят е
имал възможност да организира защитата си както за основен състав на нарушение,
така и привилегирования такъв, с което не е нарушено правото му на защита. Моли за отмяна на
решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. В
условията на евентуалност, при установяване предпоставките
на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, моли за преквалифициране
на деянието и прилагане на съответстващото наказание в размер, предвиден в
санкционната норма. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството „////“ ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание поддържа
отговора и претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че не се установяват твърдяните в жалбата касационни основания и пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване в производството пред
Варненския районен съд е било Наказателно постановление № 03–011989/04.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което с което
за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4, вр. чл. 150 и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в посочения размер.
От доказателствата в преписката и от събраните в
хода на съдебното производство доказателства, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че при проверка, извършена от служители на инспекцията,
било установено, че лицето С. А. е положила извънреден труд в „////” ЕООД в
периода от м. януари 2019 г. до м. юни 2019 г., при установено сумирано
изчисляване на работното време, с период на отчитане 6 мес. Тя отработила 824
часа при норма за периода 768 часа и договорено пълно работно време от 8 часа,
като лицето ползвало платен годишен отпуск в размер на 13 дни. Това било
установено въз основа на предоставените отчетни форми и ведомости за заплати за
същия период. За дата на нарушението била приета датата 11.07.2019 г., към
който момент следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение за извънредния
труд. Актът за установяване на административно нарушение бил предявен и връчен
на пълномощник. Срещу акта постъпило възражение, че по време на проверката била
представена сгрешена ведомост и към възражението била приложена нова такава за
м. юни. Подаденото от дружеството възражение не било уважено от
административнонаказващия орган, който издал обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция.
При така установените факти, от правна страна
районният съд приема, че административнонаказателното производство е проведено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон
е приложен неправилно. Приема, че НП е издадено от компетентен орган и в
законовия срок от установяване на нарушението, но в него не се съдържат
фактите, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, поради което извежда
извод, че то не е индивидуализирано от фактическа и от правна страна. Сочи, че
не са описани конкретните суми, които са били изплатени и които е следвало да
се изплатят, за да може съдът да провери достоверността на тези факти и
съответно – да прецени дали е осъществен съставът на нарушението или не. Приема,
че дори нарушението да е било извършено, при липсата на тези факти не може да
се прецени дали същото е отстранено впоследствие и дали не следва да се приложи
чл. 415в от КТ. Приложените две ведомости за м. юни, за които въззивната страна
твърди, че първата от тях е грешна и че втората отразява реалното фактическо
положение, не са обсъдени от административнонаказващия орган, който приел, че
не е платено възнаграждение за извънредния труд, но не е уточнил дали не
кредитира втората ведомост или счита, че въпреки отразеното в нея плащане, не е
било покрито дължимото възнаграждение за положения извънреден труд. Като не
посочил какво е платено и какво е било дължимо да се плати, административнонаказващият
орган пропуснал да опише правно значими факти, пряко относими към съставомерните
признаци на нарушението и ограничил правото на защита на въззивната страна. Счита,
че без тези факти съдът е лишен от възможност да прецени дали е извършено
нарушението, а ако е извършено, дали са налице предпоставките за прилагане на
привилегирования състав чл. 415в от КТ.
С оглед квалифицирането на нарушението по чл.
262, ал.1, т. 4 от КТ, въззивният съд извежда извод, че в наказателното
постановление не се описва нито от фактическа, нито от правна страна дали между
работника и дружеството е било уговорено друго, или не. Относно датата на
извършване на нарушението въззивният съд счита, че не става ясно въз основа на
какви факти е направен извод, че към 11.07.2019 г. е следвало да бъде платено възнаграждението, с оглед
правилото относно задълженията, изпълнението на които е обвързано със срок, че нарушението следва да се счита извършено в
първия ден на забавата. Констатира, че
нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление
е посочено в какъв срок е следвало да се
изплати трудовото възнаграждение за
положения извънреден труд, поради което не става ясно дали 11.07.2019 г. е
първият ден на забавата.
Настоящата инстанция възприема изцяло изводите
на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно и
задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството
доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа
последователност.
Ответникът в настоящото производство е санкциониран за
нарушение по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, съгласно която положеният извънреден труд се
заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя,
но не по-малко от 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното
време.
В случая в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е описано административно нарушение, извършено чрез бездействие от
работодателя и изразяващо се в това, че не е изплатил положени часове
извънреден труд на работника С. А., като е счел, че нарушението е извършено на 11.07.2019 г.
Доколкото като нарушена правна норма е посочена
разпоредбата на чл. 262, ал.1, т. 4 от КТ, която не визира срок за изплащане, а размер на възнаграждението, правилно
въззивният съд е достигнал до извода за допуснати съществени
процесуални нарушения.
ОпиС.то в касационната
жалба на обстоятелствата
при извършването на нарушението не санира допуснатото нарушение при издаването
на наказателното постановление, тъй като е недопустимо в съдебното производство
и то пред касационната инстанция да се изясняват факти и обстоятелства във връзка с нарушението.
По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдяните
касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От
ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски пред двете
съдебни инстанции по 300 лв. за всяка инстанция.
По
силата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК.
Съгласно чл.
144 от АПК, за неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение
намира ГПК. А според чл.
81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С
въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, което е оставено
без уважение от въззивния съд, поради липса на представени доказателства за
направени такива. В касационното производство искането за присъждане на
разноски за вече приключило въззивно производство не може да бъде разгледано
въз основа на новопредставени доказателства и искането на ответника по касация следва
да бъде уважено само за касационната инстанция, в размер на 300 лева, съгласно чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Предвид горното и на основание чл. 222 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 933 от 30.06.2020 г. на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 2021/2020 г.,
по описа на ВРС, 28 състав.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна
да заплати на „////“ ЕООД – с. Констатиново, общ. Варна, обл. Варна, ЕИК ****, сумата 300 (Триста)
лева, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.