РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501573 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Със съдебно решение № 1341 от 22.06.2022г.,постановено по гр.д.№3331/2021г.по
описа на БРС, районният съд е приел за установено в отношенията между страните, че
ответницата Г. М. Д.,ЕГН- ********** с адрес *********, дължи на ищеца „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 следните суми: сумата от 82,69 лева
/осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на
неплатени абонаментни такси за отчетен период от 15.02.2019 г. до 14.04.2019 г. по сключен
между страните Договор за мобилни услуги от 28.12.2018 г. с предпочетен номер ******,
ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда – 16.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 261353/17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 8197/2020 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т.
2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, КАТО е ОТХВЪРЛИЛ исковете за сумата от
67,47 лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договора и сумата
от 184,48 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т. 11 б. „б“ от договора, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
Недоволен от така постановеното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е
останал ищецът „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:*********,с предишно наименование
„Теленор България“ЕАД ,който е депозирал в законоустановения срок въззивна жалба
срещу решението на БРС в отхвърлителната му част.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на решението на БРС в обжалваната
част. Изложени са възражения за неправилно приложение на материалния закон,като е
изразено несъгласие с извода на съда,че не са били осъществени предпоставките за
1
заплащане на неустойката.Подчертава се,че неполучаването на фактура не освобождава
абоната от задължението му да заплати дължимата сума/чл.26 от ОУ/ и се сочи,че след като
страните са уговорили срок за плащане ,не по-късно от 18 дни от издаването на месечната
фактура,то сумата става изискуема след изтичането на този срок.Позовава се на чл.84 ал.1
ЗЗД относно момента на изпадане в забава на длъжника,като се изтъква,че нито
законът,нито договорените между страните условия вменяват задължение на кредитора да
кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си.Счита,че в случая не става въпрос за
разваляне на писмен договор,а за прекратяването на същия съгласно договорените условия
и операторът е прекратил едностранно договора по т.11 от същия,при условията на чл.75
вр.с чл.19б в от ОУ – а именно по вина на абоната да не плати месечните дължими
плащания. Направен е анализ на клаузи от ОУ,/чл.19 б и чл.19 д/ ,като се сочи,че с
уговорката,предоставяща право на оператора едностранно и без предизвестие да прекрати
договора занапред,правата на потребителя не са накърнени и съответно тази клауза валидно
дерогира общото правило на чл.87 ал.1 ЗЗД. Изтъква се също,че операторът неколкократно е
изпращал СМС известия на абоната,с които му е давал шанс да заплати задълженията си и
да запази договорните отношения. По отношение на размера на неустойката се сочи,че
обезщетение за оператора в размер на три месечни такси не е прекомерно и необосновано
високо,при положение,че операторът ще се лиши от всички 24-месечни такси ,доколкото
неизпълнението е започнало веднага след сключване на процесния абонамент.Позовава се и
на съдебна практика на БОС по сходен казус.Отправеното до БОС искане е за отмяна на
решението на БРС в отхвърлителната му част и постановяване на решение от въззивната
инстанция,с което предявеният иск да бъде уважен и в тази част.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба особеният представител на въззиваемата Д.- адв.М. К.
е оспорил жалбата,намирайки я за неоснователна.Посочва се,че правилно БРС е приел,че не
са налице предпоставките за дължимост на претедираната неустойка ,тъй като клаузата на
чл.19 б от ОУ не урежда реда,по който това право на оператора се упражнява и доколкото се
касае за двустранен договор,приложение следва да намери чл.87 ал.1 ЗЗД.Счита,че
становището на въззивника в жалбата относно прекратяването на договора е противоречиво-
от една страна твърди,че е прекратен едностранно,а не развален,а от друга-че
прекратяването по последиците си е равносилно на разваляне без предизвестие поради
неизпълнение.Според въззиваемата страна,въззивникът не прави разлика между това да се
даде предизвестие и задължението да се уведоми ответната страна,че договорът се разваля
едностранно от оператора.Дори в случая да е договорено,че договорът може да се прекрати
без предизвестие,то е задължително другата страна да бъде уведомена за решението на
оператора да прекрати едностранно договора. Поддържа и становището си в отговора на
исковата молба за нередовност на исковата молба,тъй като от обстоятелствената част е
станало ясно,че са сключени два договора,но претенцията за неустойка е предявена общо-
като дължима неустойка по договор за мобилни услуги.Претенцията от 251.95 лева
представлява сбор от две неустойки- 67.47 лева –стойността на три месечни абонаментни
такси без ДДС за предсрочно прекратяване на абонамент за мобилни услуги и 184.48 лева-
неустойка във връзка с ползване/закупуване на мобилно устройство.Счита,че дори да се
приеме,че и двете неустойки са дължими по един договор за предоставяне на мобилни
услуги от 28.12.2018г.,то всяка от двете е прекомерна и не съответства на вредите,които
биха настъпили за ищеца.Позовава се и на неравноправност на клаузите на т.11 от договор
по смисъла на чл.143 ЗЗП. Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната
част,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител,в която е
изразено становище,че се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и. Няма
доказателствени искания,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Д.,редовно уведомена,се представлява от особения
представител адв. Комитов,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да
2
бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.Няма
доказателствени искания,претендира разноски за възнаграждение на особения представител.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд го намери за валидно и допустимо в обжалваната част.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415
ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД,като е претендирал да бъде установено по
отношение на ответницата Д.,че дължи на ищеца „Йеттел България“ЕАД суми за
предоставени мобилни услуги по договор от 28.12.2018г.-неплатени абонаментни такси за
отчетен период 15.02.2019г.-14.04.2019г.в размер на 82.69 лева и неустойка,дължима при
прекратяване на договора по т.11 б.“а“ в размер на сумата 67.47 лева и неустойка за
неизпълнение по т.11 б.“б“ от договора в размер на сумата 184.48 лева.
Исковете са оспорени от ответната страна,като са наведени твърдения за
неоснователността им.По отношение на неустойките е заявено,че не са посочени и доказани
предпоставките,обуславящи дължимостта им,включително и прекратяване/разваляне на
договора поради виновно неизпълнение, не е доказан и размерът на неустойките.
Претенциите за главница и мораторни лихви са уважени,а претенциите за неустойки
са отхвърлени от районния съд.
За да отхвърли исковете за неустойка,районният съд е приел,че надлежното
прекратяване на процесните договори е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка,а тъй като то се подчинява на общите правила на чл.87 ал.1 ЗЗД за
срок и форма,то в случая и доколкото процесните договори са сключени в писмена
форма,изявлението за прекратяването им също следва да е в такава форма,с даден подходящ
срок за изпълнение.Тъй като по делото не се установява ищецът да е отправил до ответника
писмено волеизявление,с което едностранно да е прекратил договорите,то липсват
доказателства за надлежно прекратяване на договорите преди изтичане на уговорения
срок,поради което е препятствано пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца.
Въззивният съд споделя изложените от БРС мотиви,довели до извода му за неоснователност
на претенцията по чл.92 ЗЗД,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Въззивният съд намери за неоснователно оплакването на въззивника,че съдът не е
съобразил клаузата на чл.19 б от ОУ,предоставяща право на оператора едностранно и без
предизвестие да прекрати договора занапред и тази клауза валидно дерогира общото
правило на чл.87 ал.1 ЗЗД.В чл.19 б от ОУ е предвидено право на мобилния оператор да
откаже да сключи индивидуален договор или да прекрати едностранно договор с абонат в
различни хипотези,изброени в букви от „а“ до „л“. Клаузата на чл.19б,буква „В“ гласи,че
операторът има право да прекрати едностранно договор с абонат,ако абонатът не е заплатил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор,съответно с ОУ. За разлика от чл.19“в“,предвиждащ право на оператора да прекрати
едностранно договор с абонат с едномесечно писмено предизвестие и чл.19“а“,предвиждащ
право на потребителя да прекрати едностранно договор с едномесечно писмено
предизвестие,в чл.19 б от ОУ правото на оператора да прекрати едностранно договор с
потребител не е обвързано с изпращане на едномесечно предизвестие. В клаузата на чл.19б
от ОУ обаче липсва яснота дали операторът въобще не следва да уведомява писмено
потребителя,а прекратяването ще се счита за настъпило при настъпването на определяеми
по ясни критерии факти и на определяема спрямо конкретните факти дата,каквото
например би било неплащане на определен брой месечни такси и др.При това
положение,въззивният съд споделя становището на БРС,че по отношение на едностранното
прекратяване/разваляне на процесните договори за мобилни услуги,включително и съгласно
чл.19б буква“В“ от ОУ следва да намерят приложение общите правила на чл.87 ал.1 от ЗЗД
за срок и форма и тъй като не са представени доказателства за отправено писмено
волеизявление от ищеца до ответника за едностранно прекратяване на сключеният договор,
то същото е останало недоказано по настоящото дело.Що се касае до клаузата на чл.19д от
3
ОУ,същата дава възможност на оператора да предоставя мобилен номер по прекратен
договор на друг абонат,но няма отношение към волеизявлението на оператора за
едностранно прекратяване на договора.
По гореизложените съображения БОС намира въззивната жалба за неоснователна,а
решението на БРС за правилно,законосъобразно и обосновано в обжалваната му
част,поради което същото следва да бъде потвърдено,при споделяне и на крайния извод на
БРС за неоснователност и недоказаност на претенциите на ищеца за дължими от ответника
неустойки.
Водим от горните мотиви Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1341 от 22.06.2022г.,постановено по гр.д.
№3331/2021г.по описа на БРС в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4