Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260042
гр. Силистра, 15 април 2021 г.
Силистренски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря М. Л. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 552 / 2020 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
Ищецът Й.Ж.В.
ЕГН ********** ***
претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, че
не му дължи законна лихва върху главницата от 15 801.50лв. за периода от
10.09.2014г. до 28.05.2016г. по изпълнително дело № 20197670400530 по описа на
ЧСИ Г. Г., респективно, че изпълняемото право по изп.д. № 20197670400530 на ЧСИ
Г. Г. с рег. № 767 по отношение на законната лихва за периода 10.09.2014г. до
28.05.2016г. не съществува, поради
погасяването му по давност.
Ищецът
твърди, че с Присъда № 122/19.02.2014г. постановена по НОХД №964/2013г. по
описа на СРС Н.Й.Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
331, ал. 3, предложение второ, във вр. с
чл. 331, ал.1 от НК и е осъден да заплати солидарно на Й.Ж.В., Б. Г. Д. и Ж. Г.
Ж. в качеството им на пострадали от престъплението сумата от 10 724.92лв.
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1500лв. представляваща разноски по делото. С Решение № 44 / 18. 07.
2014 г. постановено по ВНОХД 54 / 2014 г. по описа на СОС присъдата била
изменена, като гражданският иск бил уважен до размера от 10 617.68 лв. и
отхвърлен в останалата му част.
Образувано било изпълнително производство № 20143420400592 на ЧСИ Г. Г.,
по което ответникът изпълнил цялото си задължение, възлизащо общо на 15
801.50лв. Независимо от това, вследствие подадена молба за възобновяване на
наказателното производство, с Решение №106 / 01. 04. 2015г. постановено по НД №
213 / 2015г. по описа на ВКС делото било върнато за разглеждане от друг състав
на СОС, който с Решение № 50 / 10. 07. 2015 г., постановено по ВНОХД 94 / 2015
г. отменил Присъда № 122/19.02.2014г.
постановена по НОХД № 964 / 201 Зг. по описа на СРС, с което отпаднало и
основанието, на което бил издаден изпълнителен лист, респективно ответникът се
снабдил с обратен изпълнителен иск №73 издаден по НОХД № 964 / 2013 г. за
сумата от 15 801.50лв., както и с изпълнителен лист №169 издаден по НОХД № 9964
/ 2013 г. за законната лихва върху тази сума считано от 10. 09. 2014 г. до
окончателното й изплащане. Въз основа на така издадените обратни изпълнителни
листове били образувани две отделни изпълнителни производства - №20177670400194
по описа на ЧСИ Г. Г. по отношение на главницата и № 20197670400530 по описа на
ЧСИ Г.Г. по отношение на лихвата върху главницата. Позовавайки се на
разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. „в“
от ЗЗД, ищцата счита, че вземането на ответника, представляващо законна лихва
върху сумата от 15 801.50 лв. за периода от 10. 09. 2014г. до окончателното
изплащане на сумата е погасено по давност за периода от 10.09.2014г. до
28.05.2016г.
Ответникът Н.Й.Г.
ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който счита исковата претенция за
недопустима, поради липса на правен интерес и погасяване на материалното право
поради извършено прихващане. Излага подробни съображения относно
неоснователността на исковата претенция, като не оспорва твърденията на ищеца,
но от своя страна сочи наличието на допълнителни обстоятелства, свързани с
проведено производство по искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, по което ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. Въз основа на влязлото в сила решение на
гражданския съд и издаден изпълнителен лист било образувано изп.д. №
20197670400350 по описа на ЧСИ Г. Г. и по молба на Н.Г., с Постановеление на
ЧСИ от 26.05.2020 г. било извършено прихващане на вземанията на Г. по ИД № 194
/ 2017 г. и ИД № 530 / 2019 г., по които
последният се явява кредитор на ищцата за вземане в размер на 26926.72 лв.
срещу негово задължение по ИД № 350/2019 г. с кредитор В. за сумата от 22030.00
лв., до размера на по-малкото от тях или до размера на 4896.72 лв., която сума,
ведно със законна лихва, останала солидарно дължима от ищцата, Б. Г. Д. и Ж. Г. Ж. на ответника като
главница по ИД № 194/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Г..
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване на недължимостта на
претендираното от ответника вземане за законна лихва върху главницата от 15
801.50лв. за периода от 10.09.2014г. до 28.05.2016г.
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже
при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането си, т. е.
фактите, от които то произтича, а ищецът - възраженията си срещу
съществуването, респ. - изискуемостта на вземането.
В
производството не спори относно фактите, касаещи възникването на изпълнителните
основания, изпълнението от страна на ответника, издаването на обратен
изпълнителен лист в негова полза и извършените действия в изпълнителните
производство, включително и прихващането на двете насрещни ликвидни и изискуеми
задължения, извършено с Постановеление на ЧСИ Г. Г. от 26.05.2020 г.
Съдът
приема, че страните спорят единствено дали процесните вземания са били погасени по давност към момента на образуване на изпълнително производство под 20197670400530
по описа на ЧСИ Г. Г. на 28. 05. 2019 г., за
периода 10.09.2014г. до 28.05.2016г. като ищецът е навел възражение за изтекла погасителна
давност по чл.111, б. В от ЗЗД.
Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК разрешение, прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването
на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по
различен начин. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ не прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение и нова давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги
пет години. Разпоредбата има предвид съдебни решения, които са станали
окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е
датата на влизането им в сила. В настоящия случай няма спор, че задължението е
установено по влязъл в сила съдебен акт, поради което и давността по отношение
на него е пет години. Същевременно в изпълнителното производство са предприети
принудителни действия, последното от които е погасяване на задължението чрез
прихващане, което е извършено преди датата на предявяване на исковата молба по
настоящото производство, т.е. дори и да е била налице възможност за ищеца да
направи правопогасяващо възражение, то е следвало да бъде извършено преди
извършеното прихващане.
Твърденията, изложени в писмената защита по
съществото на спора, касаят евентуална незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител и не могат да бъдат разгледани в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявената
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски
за производството, които, съобразно представените доказателства пред тази
инстанция са в размер на 960.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявен от Й.Ж.В. ЕГН ********** *** за признаване за установено, че
не дължи на Н.Й.Г. ЕГН **********,***
законна лихва върху главницата от 15 801.50лв. за периода от 10.09.2014г. до
28.05.2016г. по изпълнително дело № 20197670400530 по описа на ЧСИ Г. Г.,
респективно, че изпълняемото право по изп.д. № 20197670400530 на ЧСИ Георги Г.
с рег. № 767 по отношение на законната лихва за периода 10.09.2014г. до
28.05.2016г. не съществува, поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА Й.Ж.В. ЕГН ********** *** 12 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Й.Г. ЕГН **********,*** сумата от 960.00 / деветстотин
и шестдесет / лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: