Р Е Ш Е Н И Е №36
гр.Габрово,
22.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
осемнадесети март ................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №39 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят М.И.Ч. *** е обжалвал Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №20-1030-003043/06.11.2020г. на Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция. В жалбата си М.Ч. излага, че
обжалваната Заповед била незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, постановена в
противоречие с материалноправните разпоредби и при липса на материална
компетентност.
В жалбата се развиват подробни мотиви за това, че
процесната заповед не отговаряла на всички посочени в чл. 59, ал. 2 АПК
реквизити, а именно че липсвали фактически и правни основания за
постановяването й. Не била посочена правната квалификация на твърдяното
нарушение, както и било опорочена формата на издаване на обжалваня акт. не били
налице материално правните предпоставки за издаване на процесната Заповед.
Според жалбоподателя постановената заповед за налагане на ПАМ била
необоснована, тъй като не били изяснени релевантни за случая факти и
обстоятелства, което представлявало съществена административно нарушение.
Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения
отмяна на обжалваната Заповед №20-1030-003043/06.11.2020г. на Началник Група
към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция.
Ответникът по жалба, редовно призован за съдебно
заседание не се явява, като за него не се явява упълномощен по делото
процесуален представител, който взема становище по жалбата и изложените в нея
доводи. В представено към приложената административна праписка съпроводително
писмо от 28.01.2021г. се изразява становище по така подадената жалба, въз
основа на което се твърди, че същата е неоснователна. Безспорно установено било
както извършеното нарушение, така и наличието на предпоставките за налагане на
процесната Заповед. Заявено е искане за отхвърлянето й, като при положение че
бъде уважена се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
Със Заповед №20-1030-003043/06.11.2020г. на Началник Група към ОД
на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция
на осн. чл.
171, т. 2, б. А от ЗДвП е постановил временно спиране от двожение на МПС,
подробно описано в заповедта, до отстраняване на констатирана нередовност по
отношение на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. А от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
- временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато
пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение
В случая така цитираното нарушение
е- управление на моторно превозно средство, което е с изменена конструкция- по
СРМПС се води товарен автомобил, но е изменено като платформа с пътеки за
качване на МПС и е оборудван с електрическо специално устройство- лебедка,
закрепено за шасито.
За констатираното противоправно
деяние на водача Д. Н. Д. е съставен АУАН АА№787605/06.11.2020г., в който са описани цитираните по-
горе и установени по време на проверката фактически обстоятелства. Въз основа
на така съставения АУАН за извършеното нарушение е съставено
НП№20-1030-014427/15.12.2020г., което видно от представена Справка от
19.02.2021г. от Началник Сектор ПП Пловдив. Собственик на процесното МПС е
жалбоподателя М.И.Ч..
Настоящият съдебен състав не
следва да обсъжда дали е правилно и законосъобразно са издадени посочените по-
горе АУАН и НП, тъй като те следва да бъдат обсъждани в отделно производство и
по друг ред.
Предмет на съдебен контрол е
оспорената обжалваната
Заповед №20-1030-003043/06.11.2020г.
на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от
закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването
му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА
на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията посочени
от оспорващия.
Съдът намира, че
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в изискваната от
закона форма. В съотвествие с тези изводи е и представена по административната
преписка Заповед №317з-391/06.02.2017г. на директор на ОД на МВР Пловдив, определяща
кръга на компетентите лица, измежду които и посочения издател на оспорената
заповед, да постановяват подобни актове.
Съгласно чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,
ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната
компетентност. Оспорвания акт е издаден от Началник Група към ОД на
МВР Пловдид, Сектор
ПП в това му качество и е налице необходимата
компетентност.
В обжалваната
Заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно
изложени в съдържанието на Акта за установяване на административното нарушение
и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
Настоящият състав
не констатира при издаване на обжалваната Заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на
материалноправни норми. Не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Съгласно чл. 171, ал. 2, б. "А" от ЗДвП/Изм.
- ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на
нарушението/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: - временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато
пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение
При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да управлява
моторно превозно средство и при извършена проверка от служителите на полицията
да се установи, че управлява МПС, чиято конструкция е изменена без съответното
разрешение. Към момента на проверката е установено именно
това обстоятелство, като същото е надлежно описано в съставения АУАН.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай категорично се установява по делото, че управляваното от Д. Д. и собственост на жалбоподателят М.Ч. цитирано МПС
е с изменена конструкция без съответното разрешениие. Същото по СРМПС се
води товарен автомобил, но е изменено като платформа с пътеки за качване на МПС
и е оборудван с електрическо специално устройство- лебедка, закрепено за шасито
Самият
санкциониран водач, както и собственика и неговия пр. представител по делото не
отричат извършителството на нарушението във връзка с което е наложена и
процесната ПАМ. Предвидените в ЗДвП ПАМ, включително и тези като настоящата
имат за цел да превантират извършване на правонарушения, изброени подробно в
ЗДвП. В този смисъл целта на принудителните административни мерки по посочения
закон имат не толкова санкционен характер колкото възпиращо и превъзпитаващо
въздействие върху нарушилите разпоредбите на ЗДвП се водачи на МПС, като по
този начин се осигурява безопасността на движението. В този смисъл наложената
ПАМ е в съответствие с целта на закона.
Както беше
посочено по- горе, противоправното деяние е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното пред
административно - наказващият орган.
Съдът намира, че
не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед, тъй като безспорно са
установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да
е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане
целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на
власт. В случая с процесната Заповед не е преследвана цел различна от
законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171, ал.1 от ЗДвП/,
поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 от АПК.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че оспорената Заповед е немотивирана, постановена
при неизяснена фактическа обстановка. Видно от представената заповед за
налагане на ПАМ, същата съдържа мотиви, описващи фактическите констатации на
проверяващите органи, като няма пречка факти и обстоятелства да се съдържат и в
други, приложени по административната преписка относими по случая документи,
например съставания АУАН. В оспорената заповед са посочените фактическите и
правни основания за постановяването й, вкл. посочване на осъщественото
административно нарушение, във връзка с което се налага ПАМ.
Правната теория предлага следните критерии за
разграничаване кога един порок води до нищожност
и кога до унищожаемост. Безспорно е становището, че липсата на компетентност на
органа, издал акта винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията на административно
производствените правила са основания за нищожност,
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Нарушенията на материалния закон поначало касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност. Поради това, нищожен на това основание би бил само акт,
който е изцяло лишен от законова опора. Акт, който не е издаден на основание
нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. От така изложеното се налага извода, че не е
налице основание за нищожност на процесната Заповед.
Факта на извършеното административно
нарушение и неговата същност само засилва нуждата от постигането на превантивната цел на
наложената мярка за постигане на нейната цел – осуетяване възможността на дееца
да извърши други подобни нарушения и особено преустановяващия ефект.
По изложените
съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения административен акт,
предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен, законосъобразен и
обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от
компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Същият не страда
от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата нищожност.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на М.И.Ч. следва да бъде оставена без уважение. Заповед
№20-1030-003043/06.11.2020г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор
Пътна полиция е правилна и
законосъобразна.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването на М.Ч. и предвид факта, че от ответника не са претендирани
разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ по жалба на М.И.Ч. *** против Заповед №20-1030-003043/06.11.2020г. на Началник Група към ОД
на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :