№ 12220
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110172915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 399276/09.12.2024 г., уточнена с молба вх. №
.............. г. на А. П. Е., ЕГН .........., с постоянен адрес: гр. ............, срещу „........ ЕАД, ЕИК
........ със седалище и адрес на управление: гр. ..........., с която е предявен за разглеждане
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 361,46 лева,
представляваща заплатена от ищеца сума по договор за стоков потребителки кредит от
02.10.2024 г., прекратен на основание чл. 28, ал. 3 ЗПК, поради упражнено от потребителя
право на отказ от сключен между него и „.............“ ЕООД договор за покупко-продажба
извън търговския обект от 02.10.2024 г.
В исковата молба, уточнена с писмена молба от 07.01.2025 г., се твърди, че на
02.10.2024 г. ищцата е сключила с „.............“ ЕООД договор за покупко-продажба извън
търговския обект на обща стойност 4 760,00 лева за следните стоки: пречиствател ........,
релакс система ....... озонатор ..........., вълнено одеяло и вълнени възглавници. За
финансирането на този договор за стоки, чрез търговеца, който служи и като посредник на
банката, ищцата е сключила с ответното дружество договор за стоков кредит, който да
финансира покупката.
На 11.10.2024 г. ищцата упражнила законоустановеното си право на отказ от
сключения договор за покупко-продажба извън търговския обект, като изпратила на
„.............“ ЕООД стандартен формуляр за отказ от договора от 02.10.2024 г. на адреса на
управление на дружеството посочено в договора – гр. .......... а на 14.10.2024 г. изпратила
направения отказ и на електронния адрес на търговеца, посочен в договора.
На 12.10.2024 г. ищцата изпратила и закупените стоки на посочения от търговеца
адрес. Последният обаче отказал да получи същите, без да сочи основание за това.
На 05.11.2024 г. ищцата отправила искане към ............. да удовлетвори нейното право
по чл. 28, ал. 3 ЗПК, като й възстанови заплатените вноски по договора за стоков кредит, тъй
като е упражнила правото си на отказ от договора за покупко-продажба и е изпратила
стоката на търговеца.
С писмен отговор от 22.11.2024 г. ответното дружество отказало да прекрати договора
за стоков кредит с мотив, че стоката е трябвало да се върне в отличен търговски вид и
съгласно чл. 55, ал. 4 ЗПК търговецът е имал правото да откаже приемането на стоката, ако
не е върната в състоянието, в която е била получена от клиента, или ако е демонтирана,
повредена или непълна.
1
При тези фактически твърдения ищцата твърди, че е упражнила правото си по чл. 50
ЗПП да се откаже от сключения договор за покупко-продажба на стоки извън търговския
обект, поради което и на основание чл. 28, ал. 3 ЗПК тя не е обвързана и от клаузите на
свързания с него договор за стоков кредит. С оглед на това и доколкото от нейна страна е
заплатена сума в общ размер на 361,46 лева по този договор, то са налице основания за
нейното възстановяване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който посоча, че с плащане от 05.02.2025 г. процесната сума е била заплатена на ищцата,
който факт следва да бъде съобразен от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и да послужи като
основание на съда да отхвърли предявения иск. Счита, че разноски в полза на ищцата не
следва да се присъждат, а в случай, че съдът присъди такива – прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар.
С оглед на изявленията на страните, с проекта на доклад, обективиран в определение
№ 20607/09.05.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на
18.06.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявеното вземане.
С писмена молба вх. № 211170/16.06.2025 г. ищецът признава, че действително е
получил плащане от ответната страна, с което се явява погасено в цялост вземането предмет
на иска. Претендира да му бъдат присъдените дължимите разноски платена държавна такса
и за процесуално представителство в исковото производство.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 361,46 лева, представляваща заплатена от ищеца сума по договор за
стоков потребителки кредит от 02.10.2024 г., прекратен на основание чл. 28, ал. 3 ЗПК,
поради упражнено от потребителя право на отказ от сключен между него и „.............“ ЕООД
договор за покупко-продажба извън търговския обект от 02.10.2024 г.
Основателността на предявения иск изисква кумулативното установяване от страна
на ищеца на следните материални предпоставки: 1/ наличие на сключен между страните
договор със сочения в исковата молба предмет и съдържание; 2/ извършено от ищцата
плащане в размер, съответен на претендираната сума; 3/ надлежно упражнено в срока по чл.
50 ЗПП право на отказ от сключен с „.............“ ЕООД.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 20607/09.05.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 18.06.2025 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно
предявеното вземане.
От ответната страна е заявено оспорване на вземането единствено с правопогасяващо
възражение за плащане на дължимата сума. С писмена молба вх. № 211170/16.06.2025 г.
ищецът изрично признава, че на 05.02.2025 г. ответникът е наредил в полза на А. П. Е. сума
в размер на претендираната такава от 361,46 лева. Това обстоятелство представлява
признание на факт, което е доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се
вземе предвид от съда.
Платената сума покрива изцяло търсената такава от ищеца, като ищецът не оспорва
така извършеното плащане и факта, че с него се явява погасено в пълния му размер
процесното вземане. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно
предявеното вземане е основателно, поради което исковата претенция подлежи на
отхвърляне поради извършеното плащане на дължимата сума в хода на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответното дружество е извършено след съдебното
предявяване на вземането, то последното следва да понесе отговорността за направените от
ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Своевременно от ответното дружество е наведено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Съобразявайки
практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22, и
2
конкретиката на разглеждания казус, който не се отличава с фактическа и правна сложност,
разгледан е в рамките на едно съдебно заседание, без доказателствени искания на страните,
при направено от ответната страна плащане, с нисък материален интерес и без лично
явяване на адвоката, съдът намира, че следва да редуцира претендирания от ищцовата
страна адвокатски хонорар до сумата от 300,00 лева. Ето защо, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 350,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Е., ЕГН .........., с постоянен адрес: гр. ............,
срещу „........ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ..........., осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 361,46 лева, представляваща
заплатена от ищеца сума по договор за стоков потребителки кредит от 02.10.2024 г.,
прекратен на основание чл. 28, ал. 3 ЗПК, поради упражнено от потребителя право на отказ
от сключен между него и „.............“ ЕООД договор за покупко-продажба извън търговския
обект от 02.10.2024 г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „........ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ..........., да
заплати на А. П. Е., ЕГН .........., с постоянен адрес: гр. ............, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 350,00 лева – разноски в производството по гр. д. № 72915/2024 г.
на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3